1. системи от галактики н. Кискинова, наоп, Стара Загора



жүктеу 212.1 Kb.
Дата25.04.2016
өлшемі212.1 Kb.
1.

СИСТЕМИ ОТ ГАЛАКТИКИ
Н. Кискинова, НАОП, Стара Загора
2.

ВЗАИМОДЕЙСТВАЩИ ГАЛАКТИКИ
М 51

Наличието на системи взаимодействащи си гравитационно 2 и повече галактики също като при звездите не е изключение. Имайки предвид по-голямата гъстота на галактиките в пространството в сравнение с тази на звездите в халото примерно, наличието на системи от галактики е по-скоро правило.

Проследете с поглед дръжката на “черпака” на Голямата мечка и огледайте с телескоп областта около последната ярка звезда. Скоро ще се натъкнете на тази ефектна двойка взаимодействащи галактики, нанесени под № 51 в каталога на Месие. Голямата галактика NGC 5194 е вероятно първата открита спирална галактика. Спиралните й ръкави с ивицата прах в тях явно минава пред галактиката-спътник отдясно NGC 5195.

Галактиките са на разстояние 31 милиона св.г. и са в областта на съзвездието Ловджийски кучета. С малък любителски телескоп М 51 изглежда слабо размито петънце, но това контрасно изображение е получено с Усъвършенстваната камера за обзори на космическия телескоп “Хъбъл” през януари 2005 г.
3.

NGC 4038 – NGC 4039

Това е централната част на сблъскалите се галактики или галактиката Антените, където се наблюдава активен процес на звездообразуване и се виждат повече от 1000 млади ярки звезди.

Такива деформации във формата на галактики говори недвусмислено за физическо взаимодействие чежду компонентите на бивши отделни галактики.
4.

Галактиката Колело има странна форма, която говори само за едно – преди тя е взаимодействала гравитационно с близо преминала галактика. Структурата на ядрото говори, че някога тя може би е била спирална. Изследвайки близката околност може да бъде открита галактиката, довела до деформация във формата на бившата спирална галактика.
5.

Галактиката Колело е част от система от общо 4 галактики, виждащи се на този колаж от изображения в оптическия диапазон с Широкоъгълната планетарна камера 2 на космическия телескоп “Хъбъл” и наземните радиотелескопи. Зелените линии са радиоизображението, което недвусмислено говори коя от малките галактики е причинила странната форма на голямата галактика. Гравитационното взаимодействие между двете галактики е станало преди 200 милиона години, когато малката галактика в горната част на изображението е минала близо до голямата вероятно спирална галактика, която днес удачно е наречена Колелото.

Системaта от 4-те галактики е в съзвездието Скулптор и е на разстояние 500 млн.св.г от нас.
6.

NGC 7318A/B

NGC 7319

NGC 7320

HCG 92

В началото на 1946 г. в известния холивудски филм “Този прекрасен живот”, ангелите наподобяват известната група галактики от Квинтена на Стефан. Наистина, тези галактики изглеждат божествено.
7.

В известния Квинтен на Стефан са галактиките с обозначение:

NGC 7317; NGC 7318А; NGC 7318В; NGC 7319; NGC 7320;

HCG 92.

Квинтетът на Стефан е един от известните обекти за астрономи-любители и е сериозно предизвикателство за търсене с любителски телескопи. Квинтетът от компактни взаимодействащи си галактики е една от най-дълго изучаваните от десетилетия група галактики. Това изображение на космическия телескоп “Хъбъл” дава представа за страхотен гигантски космически сблъсък. Свръхестествено разрушително образувание от прах пресича галактиката и дълги влакна от звезди и газ се простират далеч от централните им части подобно на виолетов ореол. Галактиките като че ли са завъртяни от космически танц и притиснати една към друга от приливното гравитационно въздействие се носят със странната си форма в Космоса.
8.

Сикстетът на Сийфърт
9.

Не винаги е ясно дали две проектиращи се видимо галактики са система, особено ако няма деформации във формата им.

Поради мащабите на пространството и времето, трудно се установява двойствеността на галактиките в сравнение с тази при звездите. В повечето случаи това става по видимата им близост и сходството в характеристиките. Сигурно е отделянето на системата галактики само, ако се разполага с данни за лъчевите им скорости, т.е. когато има спектър на галактиките. Но тъй като лъчевите скорости не могат да се измерят за всички наблюдавани галактики, обикновено се използва статистически критерий за двойнственост на галактиките:

θ ≤ с ( а1 + а2)

където θ е ъгловото отстояние между галактиките с големи полуоси а1 и а2. Ако

с = 3, повече от 90% от заподозрените галактики наистина се оказват физически двойни.

Това изображение на взаимодействащи галактики е получено с 8-метровия Южен телескоп от серията Джемини в планината Сиеро Пачан, Чили. Като фон отзад малко над центъра е галактиката NGC 1531 с ярко ядро, а на преден план – спиралната галактика NGC 1532 с ивици прах. Двойката галактики е на разстояние 55 милиона светлинни години в съзвездието Еридан. Те са достатъчно близо една до друга, за да изпитват взаимно гравитационно влияние. В резултат на приливното въздействие в спиралната галактика е започнало звездообразуване, за което свидетелстват ярките сини звездни купове /в горната част на предния спирален ръкав/. Макар че спиралната галактика се вижда почти ребром, счита се, че тази двойка галактики много прилича на известната двойка М 51, наречена още Космически водовъртеж.
10.

СУБГРУПИ ОТ ГАЛАКТИКИ

Близкото галактично обкръжение е Местната група галактики с размери от 2 Кпс.
субгрупата на Млечния път,

субгрупата на Андромеда

субгрупата около неправилната галактика NGC 3109
Местната група галактики представлява обособена от околните галактики, динамично устойчива система с обща история на възникването си. Съществените разлики обаче между двете големи спирални галактики – нашата и М 31 говорят за различната им еволюция. В този смисъл се говори за наличието на няколко субгрупи в Местната система галактики:
11.

субгрупата на Млечния път, в която освен нашата Галактики влизат галактиките й спътници – засега 13 на брой, сред които са Големият и Малък Магеланови облаци и още една неправилна галактика. Останалите са спирални галактики-джуджета;

субгрупата на Андромеда, в която са двете големи спирални галактики М 31 с обкръжение от 13 засега причислени й галактики-спътници, най-големите сред които са елипсовидни джуджета, има още 3 вероятно елипсовидни или спирални и 6 са спирални джуджета. В тази субгрупа влиза и неголямата спирална галактика М 33 в Триъгълник с 4 неправилни спътници-джуджета и

субгрупата около неправилната галактика NGC 3109 с 3-4 галактики-спътници.

Наблюдават се и галактики-джуджета между субгрупите, несвързани с тях
12.

субгрупата около неправилната галактика NGC 3109 с 3-4 галактики-спътници.
13.

NGC 3109
14.

За кратни системи от галактики има основание да се говори и при други групи от 3-4 големи галактики в съседство с галактики-джуджета:

- субгрупата на галактиката Maffei 1, съдържаща голямата елиптична галактика заедно с по-малката Maffei 2, неправилната IC 342 и няколко малки галактики.

- няколко галактики около южния галактичен полюс, доминирани от NGC 253 – Sculptor Group or South Polar Group;

- субгрупата на М 81;

- субгрупата на М 83.
15.

МЕСТНА СИСТЕМА ГАЛАКТИКИ
Близкото галактично обкръжение е Местната група галактики с размери от 2 Кпс. В това пространство освен Млечния път са други две спирални галактики М 31 в Андромеда и М 33 в Триъгълник; Големият и Малък Магеланови облаци – спътниците на Млечния път и още 30 до 50-тина други неправилни и елиптични галактики-джуджета – някои спътници на големите спирални галактики, други – в междугалактичното пространство. Предполага се, че броят на галактиките-джуджета е повече, но това ще докажат по-нататъшните наблюдения.
16.

Спиралната галактика в Андромеда – М 31, NGC 224

Това е единствената наблюдава с просто око галактика от нашето местоположение, което я прави известен мъгляв обект, наблюдаван много преди персийският астроном Ал Суфи през Х век да обърне внимание върху “малкия облак” – първото писмено доказателство за обекта, достигнало до нас.

Известно е също от писмени източници, че през 1612 г. първи Симон Мариус я изучава с телескоп. Той оприличава мъглявината на “далечна запалена свещ, просветваща през полупрозрачно рогово покривало”. Нощните караули по онова време използвали фенери с прозорчета от тънка рогова материя.

С невъоръжено око се вижда само централната ярка част на галактиката и видимите й размери са около 1°.
17.

С неголям телескоп галактиката вече разкрива спиралната си структура, макар че е под наклон само от 12° спрямо зрителния лъч.

Всъщност Едуин Хъбъл разкрива галактичната природа на мъглявия обект, определяйки разстоянието до него на 900 000 св.г. – няколкократно повече от определените размери на Млечния път. Той наблюдава отделни ярки звезди-Цефеиди в М 31 с най-големия тогава 2,5-метров телескоп на Маунт Уилсън – достатъчно добре развит и прилаган метод за началото на ХХ век, - по които дава оценка за разстоянието до мъглявината в Андромеда. Успоредно с това той прилага и новият за времето си метод за определяне на разстояние по блясъка на Новите звезди, които също добре се наблюдават в М 31 и събраният наблюдателен материал за тях не бил малко – 63 на брой Нови. Оценката за разстоянието до М 31 се потвърдила. Така възниква нов дял в астрономията – галактичната астрономия.

По съвременни оценки разстоянието до най-близката спирална галактика е много повече – 2,6 милиона св. г., а диаметърът й е 300-400 000 св.г.

Галактиката спада към Sb галактиките за разлика от Млечния път, който се причислява към пресечените спирали SBc тип.
18.

Централната издутина – балджа – е 5 пъти по-масивна, отколкото на Млечния път. Съдържа поне 100 млрд. звезди и е беден на газ и прах. Съвременните телескопи разграничават отделни звезди от балджа, които спадат към червените гиганти и свръхгиганти. Тук се наблюдават и около 300 планетарни мъглявини – малка част от десетките хиляди, които би трябвало да има галактиката. Останалите вероятно са в диска.

19.

Ядрото на галактиката в Андромеда М 31 е обкръжено от стари червени звезди. Вътре в балджа е открит диск от млади сини звезди, вътре в който е чудовищната черна дупка с маса 140 милиона слънчеви.

Изображението, получено с Широкоъгълната планетарна камера 2 на “Хъбъл” показва двойно ядро. Нормалните галактики имат едно ядро. Астрономите все още приемат, че и ядрото на галактиката в Андромеда е едно. Двете ярки околоядрени области са потопени в диска от млади сини звезди. Възможно е част от тях да се проектират върху ядрото и видимо да го разделят Наистина ивицата има синкава светлина, каквато излъчват младите звезди.
20.

Изображението и илюстрациите разкриват ядрото на галактиката в Андромеда М 31, обкръжено от стари червени звезди и новооткрития диск от млади сини звезди, вътре в който е чудовищна черна дупка с маси 140 милиона слънчеви.

Илюстрацията вдясно долу показва структурата на необикновеното ядро на галактиката от по-големия червен диск и малкият диск от сини звезди.

Астрономите разкриха структурата на ядрото на близката галактика чрез изображенията от космическия телескоп “Хъбъл”, побучени съвсем наскоро.
21.

В рентгеновия диапазон М 31 е изследвана обстойно за първи път от орбиталната рентгенова обсерватория “Айнщайн”. Открити са десетки рентгенови източници в централните части на галактиката, които се предполага че са акреционни дискове около неутронни звезди или черни дупки със звездни маси в тесни звездни системи. Забелязва се, че концентрацията им тук е по-голяма, отколкото в центъра на нашата Галактика.

Около 20 от рентгеновите източници са в звездни купове - повече от тези в Галактиката и освен това те са 1,5-2 пъти по-интензивни. Възможно е тук да става въпрос за наличие на черна дупка с междинна маса в центъра на купа, каквито вече са открити в М 15 в нашата Галактика.

Има 500 сферични звездни купа или 5 пъти повече от тези в Галактиката, по-голямата част от които са ярки и обширни, нехарактерни за Млечния път.

Анализът от архивните данни на ХММ-Нютон позволяват изучаването на 856 източника със светимост повече от 4,4.10/34/ ерга в секунда в галактиката в Андромеда на площ от 1,24 квадратни градуса.

Корелацията на новите данни с предишните от каталозите позволи да се отъждествят много от тези 900 източника. В частност, изявени са 21 остатъка от Свръхнови и 23 кандидата; 18 свръхмеки източника – акрециращи бели джуджета в тесни двойни системи; 7 рентгенови двойни и 9 кандидата; 27 източника в кълбовидни купове и 10 кандидата.

Ясно е, че сред регистрираните източници трябва да има и фонови – както зад галактиката и това са предимно активни галактични ядра, а също и пред М 31 – основно звезди от нашата галактика.

На изображението червеният цвят съответства на енергия 0,2-2 КеВ; зеленият – 1-2 КеВ, а синият – 2-12 КеВ.

Централната област, балджа, е изнесена отделно в горния десен ъгъл.


22.

Първото проучване на младите ярки звезди в диска на М 31 започва канадеца ван ден Берг през 1958 г. Именно по тях може да се съди за спиралната структура на галактиката.

С 2-метровия телескоп система Шмид в Таунтенбург, Германия, Ван ден Берг открива 188 ОВ-асоциации в М 31, които се оказват 5 пъти по-големи от тези в Галактиката. Такава е големината им и в нашата галактика-спътник Големия Магеланов облак. Тъй като галактичните звездни асоциации са доста разпръснати и близо до нас, вероятно виждаме само централните им части. Наблюденията на ОВ-асоциации в съседните галактики помогнаха да се уточнят характерните размери и за тези от Галактиката – от порядъка на 100 пс.
23.

Когато в началото на 80-те години влезе в действие най-големия на Балканите 2-метров телескоп на Рожен у нас с 4 пъти по-голямо зрително поле и по-добра разделителна способност от този в Германия, нашите астрономи Никола Николов и Георги Иванов заедно с Юрий Ефремов от Московския университет продължиха изследването на ОВ-асоциациите в съседните галактики. Наблюденията доказаха предположението на Юрий Ефремов, че ОВ-асоциациите от горещи млади звезди са само част от цели звездни комплекси, в които влизат разсеяни звездни купове, различни типове междузвездни облаци и други обекти, с които сега се знае, че е населена една област на звездообразуване.

Освен определяне размерите на ОВ-асоциациите и местоположението им в звездни комплекси, Георги
24.

Иванов и Петър Кънчев направиха диаграми спектър-светимост. Така става възможно да се определи възрастта на отделните асоциации от звезди – оказа се, че най-младите асоциации са разположени във вътрешния край на спиралните ръкави и възрастта им се увеличава с отдалечаване от центъра на М 31. Това доказва тезата за образуване на спиралните ръкави на тази галактика в резултат на разпространение на плътностна вълна.
25.

Астрономите направиха детайлни изследвания върху характера на движение и съдържанието на метали в 10 000 звезди в М 31. Само 1000 от тях принадлежат на халото и при тях има дефицит на метали. Това сочи древния им произход. Смята се, че такива звезди са се образували много отдавна, когато масивното хало от тъмна материя е заловило от околното пространство само най-първите протогалактични фрагменти. Така стоят нещата и при Млечния път.

Възможно е Млечният път и Андромеда да са възникнали не по-късно от 500 млн. години след Големия взрив и в течение на следващите 3-4 млрд години са натрупали своята маса, притегляйки към халото си от тъмна материя неголеми групи звезди и малки галактики.

През цялото време на своето съществуване двете галактики са погълнали общо около 200 галактики и протогалактични фрагмента.

Тези 18 сини обекта, всеки от които е на 11 милиарда св.г. от нас днес вероятно е в състава на някоя галактика. Всеки галактичен зародиш съдържа няколко милиона звезди. Астрономите предполагат, че много от тези обекти са се сблъсквали и сливали, окрупнявайки се до размерите на сегашните галактики.

26.

Астрономите насочват космическият телескоп “Спитцер” към М 31. В диапазона 24 микрона в тази инфрачервена част от спектъра излъчва предимно праха, нагрят от звездите. Така е разкрита сложната структура на спиралните ръкави, спиралната дъга около центъра; отместената спрямо центъра пръстеновидна област на звездообразуване и необикновената пролука в галактичния диск. Колкото и да е странно, във видимата и дори в ултравиолетовата част от спектъра такива детайли няма. Анализът и сравнението между това и другите изображения, вероятно ще позволят по-добре да се разбере бурното минало не само на М 31, а и на нашия Млечен път, както и бъдещето им. Предполага се, че след милиард години М 31 ще е толкова близо до Млечния път, че ще започне сливане на галактиките, което ще доведе до образуването на една огромна елиптична галактика като тази в центъра на купа галактики в Дева – М 87.
27.

В съседното на Андромеда съзвездие Триъгълник през 1764 г. Месие открива мъглявина и я описва под № 33 в своя каталог. По-късно се оказва, че това е друга спирална галактика, която е малко по-далеч от нас в сравнение с М 31. Нещо повече, ъгловото разстояние между М 31 и М 33 на небето е само 15°, което означава, че разстоянието между тях в пространството е 600 000 св.г. Това дава основание някои да считат, че М 33 е спътник на М 31, но едва ли е така.

Поради близостта си до нас, ъгловите й размери надвишават 2 пъти лунния диск на небето, но се вижда добре с бинокъл или неголям телескоп.

Диаметърът на М 33 е само 40 000 св. г. или 18 Кпс. Тя е 3-4 пъти по-малка от М 31 и 2 пъти по-малка от Млечния път.

Масата й е от порядъка на 15 млрд слънчеви маси.

Както М 31, така и М 33 се движи към нас с лъчева скорост 183 км/сек.

Спиралната структура на М 33 е добре отчетлива. Тя е по-разгърната спрямо зрителния лъч – под ъгъл 35°. Дълго време са я причислявали към късните спирали от тип Sc и поради особеностите й – дори към неправилните I-галактики.

М 33 има малко ярко ядро и 4 спирални ръкава, които са силно разклонени, така че е имало предположение, че броят им е 7. Всъщност спиралните ръкави са по-скоро само 2, но те са силно завити и с множество отклонения. Галактиката е била причислявана към тип Scd извън стандартната класификация на Хъбъл.

Сега е прието да се счита, че М33 е от тип SВс.
28.

В сърцето на огромната област на звездообразуване NGC 604 в съседната галактика М 33 в Триъгълник има повече от 200 горещи звезди с маси от 15 до 60 слънчеви.

29.

ГАЛАКТИКИ-СПЪТНИЦИ НА МЛЕЧНИЯ ПЪТ
Нашата Галактика има 13 спътника, от които 3 са неправилни и 10 спирални галактики-джуджета. Макар че списъкът продължава да се попълва, до този момент той изглежда така:

Галактика

разстояние

св.г.

година на откриване

М

диаметър

св.г.

тип

CMa в Голямо куче

40 000

2003

?

?

dIrr

Sgr в Стрелец

50 000

1994

- 13,4

10 000

dSph

LMC Голям М. облак

160 000

-

- 18,1

20 000

dIrr

SMC Малък М. облак

180 000

-

- 16,2

15 000

dIrr

Uмi в Малка мечка

220 000

1954

- 8,9

1 000

dSph

Scl в Скулптор

260 000

1938

- 11,1

1 000

dSph

Dra в Дракон

270 000

1954

- 8,8

500

dSph

Sex в Секстант

290 000

1990

- 9,5

3 000

dSph

Car в Кил

330 000

1977

- 9,3

500

dSph

For в Пещ

450 000

1938

- 13,2

3 000

dSph

Leo ІІ в Лъв

670 000

1950

- 9,6

500

dSph

Leo І в Лъв

830 000

1950

- 11,9

1 000

dSph

UМa в Голяма мечка

330 000

2005

- 7,07

3 000

dSph


30.

Далеч не всички звезди в околностите на Слънцето са родени тук . В сфера от 130 св.г. изследователката Биргита Нордстрьом и колегите й, изследвайки звездите за металичност, възраст и орбити, разкриват, че поне 274 звезди се отличат рязко от останалите. Предположението е, че те са остатъци от сливания на галактики-джуджета с Млечния път.

Една от най-ярките звезди на небето Арктрур от Воловар и още няколко десетки звезди на възраст под 10 млрд години, показват ненормално слаба металичност, въртят се по странни орбити, водещи ги високо над равнината на Млечния път и явно са звезди-странници, останки от предишни колизии на Млечния път с други галактики.
31.

Пространствено разположение на галактиките-спътници на Млечния път
32.

През 2003 г. Стивън Мажевски и колеги разкриват местоположението на огромен звезден балон, формиран при разрушаване на галактиката-джудже в Стрелец. Изследвайки Млечния път от полюс до полюс, до дистанция около 150 000 св.г., тези звезди падат като дъжд в близост до Слънцето. Разстоянието от центъра на Млечния път до галактиката в Стрелец е 75 000 св.г.

Звездите на другата сфероидална галактика-джудже dSph се сливат със звездния фон на нашата Галактика и всяка от тях трябва да бъде обособена. Тази галактика е получена като мозайка от изображения предимно от южното небе и се проектира така, сякаш Млечният път я пресича хоризонтално /скрити гал2.giv/.
33.

Малката галактика-спътник на Млечния път в Лъв – Лео І
34.

Това е галактиката NGC 4650А, но така вероятно изглежда и Млечния път отстрани, който поглъща близките си галактикит-спътници.

Пак през 2003 г. друг екип, оглавяван от Браян Яни, открива странен пръстен от звезди на 20 000 св.г. от края на галактичния диск. Въртейки се по-бавно от Млечния път, но в същата равнина, той изглежда напълно разкривен – оказва се свързан със сърцето на друга галактика-джудже в Голямо куче на разстояние до центъра на Галактиката 42 000 св.г. и маса около милиард слънчеви. Открита е случайно с инфрачервени телескопи при търсене на студени звезди, невидими в оптическия диапазон и закривани от облаци прах.

Поглъщайки тези галактики след време нашият Млечен път ще прибави още 1% към собствената си маса.

Открит е и звезден пръстен от 100 до 500 милиона звезди – остатъци от погълната от Млечния път галактика по посока на съзвездието Еридан. Общата маса на този пръстен е около 1% отмасата на Млечния път или около млрд слънчеви. Диаметъръп му е около 120 000 св. г – малко повече от размерите на Галактиката. От Слънчевата система най-близката му част е на само 30 000 св.г. Пръстенът е зад галактичната равнина и е открит случайно при съставяне на подробна карта на южното небе по програмата Sloan Digital Sky Survey в обсерваторията Алън Пойнт, щат Ню Мексико, САЩ и от европейски астрономи на Канарските острови, работещи с телескопа “Исак Нютон”.
35.

Забелязани са от португалските моряци, заобиколили Южна Африка в началото на ІV век, но са наречени на името на Магелан, защото за първи път подробно са описани като “две мъгляви петна, неотменно следващи корабите на Магелан” от хрониста му Пигафет през 1492 г.

Големият Магеланов облак, ГМО, е в съзвездието Златна рибка и Маса. Видимите му размери са 6° , а по изофотата по 25 зв.в - 12° . Пространствените размери са 8,4 Кпс. Масата му е 10*10 слънчеви.

Малкият Магеланов облак, ММО, е в съзвездието Тукан. Видимите му размери по изофотата от 25 зв.в. са 4,5° , а пространствените - 3,9 Кпс. Масата му е 2,5.10*9 слънчеви. Малко по-далеч е от ГМО. Разстоянието до Магелановите облаци е 170 000 св.г.

Ъгловото разстояние между Магелановите облаци е 21° или 60 000 св.г.

ГМО има ярка пресечна ивица във формата на брадва, поради което е имало съмнение, че е спираловидна галактика-джудже. Според сега възприетата класификация двете галактики спадат към неправилните джуджета Irr.

Звездно население на Магелановите облаци:

Цефеди има и в двата облака, но в ММО преобладават късопериодичните с период на изменение на блясъка средно 2 денонощия, а в ГМО – с 2 пъти по-големи периоди от ММО, но с с 2 пъти по-къси от Млечния път – 4,3 денонощия.
36.

В Магелановите облаци протича активен процес на звездообразуване. Не само цели кълбовидни купове от млади сини звезди, но като цяло в галактиките се наблюдават много отделни млади гигантски звезди.

Откроява се обширната област на звездообразуване Тарантула или 30 Златна рибка /NGC 2070/ в ГМО с размери около 700 св.г., където през 1987 г. избухна Свръхнова /SN 1987 A/, наблюдавана за първи път толкова близо със съвременна наблюдателна техника. За сравнение – типичната област на звездообразуване в Млечния път мъглявината в Орион е с размери от порядъка на само 40 св.г. Ако Тарантула бе на същото разстояние от нас, тя щеше да свети така, че в безлунни нощи хора и предмети ще имат сянка като при пълнолуние.

Но като цяло звездообразуването в двата Магеланови облака е протичало по-мудно, отколкото в Млечния път - от 3 -о 5 пъти по-бавно, за което свидетелства ниското съдържание на тежки елементи в звездите.
37.

Магеланов поток

На дължина на вълната 21 см на излъчване на неутралния водород Н І през 70-те години на ХХ век се разкриха интересни доказателства за взаимодействие между Млечния път и галактиките-спътници. Оказа се, че поток от Н І водород се простира от ММО до южния полюс на Галактиката и още един се простира по посока на ГМО.

Предполага се, че т.н. Магеланов поток е останал отпреди 500 милиона години, когато ММО е бил наполовина по-близо до нас – на около 70 000 св.г.

Сега Магелановите облаци се отдалечават със скорост съответно 168 км/сек за ММО и 276 км/сек.
38.

Галактики-спътници на М 31 - общо 13 на брой установени засега, от които 4 са елипсовидни, за други 3-4 има съмнение, че са елипсовидни или спирални и още 6 елипсовидни галактики-джуджета.

галактика-спътник

друго обозначение

Тип

разстояние, св.г.

М 32

NGC 221

E 2 (cE2)

2 900 000

M 110

NGC 205

E 5 pec

-

NGC 147

UGC 326, DDO 3

D E5 pec

2 400 000

NGC 185

UGC 396

D E3 pec

2 300 000

And I

PGC 2666

d Sph / E3 pec

2 900 000

And II

PGC 4601

d Sph / E0

-

And III

PGC 2121

d Sph / E2

-

And V




d Sph

-

And VI

Peg d Sph, Peg II

d Sph

2 800 000

And VII

Gas d Sph, Cas dw

d Sph

2 600 000

And VIII




D Sph pec

2 700 000

And IX




d Sph

2 900 000

And X




d Sph





39.

Най-големите елиптични галактики-спътници на М 31 – М 32 или NGC221 и М 110 или NGC 205.
40.

М 32 е доста ярка компактна почти сферична галактика с яркостта на ММО. Диаметърът й е само 8 000 св.г., а масата й е около 3 млрд. слънчеви.Въпреки несъществената си маса, която е само около 1% от масата на гигантската М 31, този спътник оказва значително приливно смущение. По посока на М 32 спиралният ръкав на М 31 е доста накъсан и хаотичен, а неутралният водород в него е отместен на 4 000 св.г. Това свидетелства за още по-близкото взаимодействие на двете галактики.
41.

На деформациите в спиралния си ръкав, дължащи се на М 32 голямата галактика Андромеда е “отвърнала с ограбване” на звездите от халото на малката си съседка. Сега от нея е останала околоядрената й област.
42.

Вероятно поради приливното влияние на голямата М 31, освен че М 32 е ограбена откъм хало, е активирено звездообразуване в централните й части, които сега светят ярко, поради наличието на ярки масивни млади синюо-бели звезди.
43.

М 31 и над нея е малкото петънце на М 110 или NGC 205.
44.

М 110 е почти двойно по-голяма от М 32 – диаметърът й е 17 000 св.г. и има маса 10 млрд слънчеви. Тя видимо е доста по-сплесната и не много по-ярка от М 32.
45.

NGC 185 е поставена в каталозите от Уилям Хершел през Х VІІІ век, а през ХІХ век д`Арест открива по-слабата NGC 147.
46.

NGC 147

В началото на ХХ век е установено, че това са малки елиптични галактики с доста ниска абсолютна звездна величина, на разстояние 400 000 св.г. от М 31 и доста близо една до друга.
47.

В NGC 185 са открити стотина млади звезди близо до центъра и 2 прахови облака като концентрични окръжности на разстояние 200 св.г, които се удържат по-дълго време там от силния звезден вятър на младите звезди.

В NGC 185 от едната страна на галактиката се наблюдава концентрация на неутрален водород.
48.

В NGC 147 обаче няма прах и газ, както и много млади звезди. Вероятно активният процес на звездообразуване е приключил неотдавна – преди около милиард години.

Открити са няколко стари кълбовидни звездни купа.
49.

Малката галактика-спътник на М 31 And I, която почти не се различава от фона на звездите
50.

Друга неправилна галактика-джудже от свитата на М 31 And III

51.

ГАЛАКТИКИ-СПЪТНИЦИ НА М33


галактики-спътници

друго обозначение

Тип

разстояние св.г.

LGS 3


Psc dw, PGC 3792, DDO 3

Irr

3 000 000

IC 1613

UGC 668, DDO 8

IAB(s)m V

2 900 000

UGCA 86

PGC 14 241

Irr? S0?

6 200 000

UGCA 92

EGB 0427+63,

PGC 15 439



Irr? S0?

4 700 000


52.

LGS 3 – малката неправилна галактика на разстояние 3млн св.г., която се счита че принадлежи на групата галактики-спътници на М 33 в Триъгълник
53.

Неправилната галактика IC 1613 – спътник на М 33. Разстояние – 2,9 млн. св.г
54.

UGCA 86 – галактика-спътник неправилна или елипсовидна все още се уточнява. Разстоянието до нея е 6,2 млн. св.г
55.

Другата особена галактика-спътник на М 33 от все неустановен тип, до която ни делят 4,7 млн. св.г.






©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет