22 Списание на бан 2/2022
жүктеу/скачать 462.44 Kb. Pdf көрінісі
|
| НАУЧЕН ДЯЛ
Списание на БАН 23 2/2022 през V� � V�� в�, а също така и тези за големината на територията на Велика България на хан Кубрат� В своята кандидатска дисертация А� А� Тортика успя окончателно да разсее съществуващите до този момент съмнения� Той доказа, че природните ресурси на степите в Северното Причерноморие са били ограничени и не са давали възможност за обитаване от голям брой номадски племена� Ще подчертаем, че до този момент се смята, че в сре� дата на V�� в� политическото образувание Велика България обхваща само Източното Приазовие, т�е� има тясна локализация� А� А� Тортика обаче оп� ровергава остарелите схващания и, привличайки данни от етнографията, писмените извори, архео� логията, климатологията и други дисциплини, доказва, че Велика България е имала по�широка локализация � територията, обживяна от българ� ските племена, обхващала не само степите на Из� точното, но и на Северното Приазовие� Методът, разработен от А� А� Тортика, давал възможност по аналогичен начин да се изследват и други номад� ски социуми [6, 7]� Без съмнение защитата на кандидатската дисер� тация „Историческа география и население на Ве� лика България (630 � 660 г�): метод за изследване на номадските общества от Средновековието“ има голямо значение не само за кандидата, но и за не� говите колеги� Защитата на първия дисертационен труд на А� А� Тортика се състоя в указания срок и премина на високо академично ниво� Никой от присъстващите на заседанието не остана равноду� шен� Много доволен от резултата беше научният му ръководител � заслужилият деец на науката и техниката в Украйна, докторът на историческите науки, проф� В� К� Михеев� Както подчертава в своята рецензия първият официален опонент, док� торът на историческите науки О� М� Приходнюк, „дисертационният труд на А� А� Тортика предста� влява ново направление в номадистиката“� И тази оценка е напълно заслужена� Защитата на дисер� тационния труд е следствие от дългогодишните научни търсения на Александър Александрович, започнати от него още в студентските му години� Той го подготвя горе�долу 10 години� Методът, разработен от него в първото му дисертационно изследване, дава възможност по аналогичен на� чин да се изследват и други номадски общности� За съжаление, този труд така и не е издаден като отделна монография� От трите глави на дисертацията само последна� та трета глава е посветена собствено на Кубратова България [6, с� 121 − 167]� Там кандидатът отбе� лязва, че писмените извори характеризират пра� българите само като номади� Аналогиите с други� те номадски общества от Ранното средновековие и археологическите данни позволяват на автора на изследването да говори за наличие при прабълга� рите на номадска аристокрация и на обикновени хора� Като изхожда от ландшафта на местността и от екологичните условия, А� А� Тортика предлага по�широка локализация на Велика България� Спо� ред него в нея влизали следните земи: Таманският полуостров и Фанагория, земите по десния бряг на Кубан, както и тези между делтите на Кубан и Дон, степите между Дон и Днепър и степната част на Крим [6, с� 131 − 141]� Авторът прави извод относно социално�поли� тическото устройство на България� Така например той посочва, че прабългарите, както и тюрките, се делят на административни единици� Прабългари� те си поделят степите между отделните племена, родове и дори анли и през цялата година всички обикалят по точно определения за тях маршрут [6, с� 128 − 130]� Племената са били поне четири и са били свързани с реките� Прабългарите поко� рили предходното местно население на степите и го експлоатирали, както това правели и техните предшественици� А� А� Тортика очертава четири племенни територии на прабългарите, а земите на главното племе според него трябвало да се нами� рат в долното течение на Кубан, близо до Фана� гория� Затова следователят свързва тези племенни групи с названия, които в края на V�� в� се споме� нават в „Арменска география“ [6, с� 141 − 150]� В съответствие с границите са разгледани и ланд� шафтът, природните условия и продуктивност та на пасищата във Велика България� Изследователят се базира на факта, че за 1300 години климатът съществено не се е променил� Според неговите изчисления 70 % от територията са били използ� вани за пасища� Затова той смята, че оптимално за обитание на Северното и Източното Приазовие е било наличието на четири племена� Общият брой на номадите във всяко племе не трябвало да над� вишава 40 000 души� Така че населението на Вели� ка България не можело да бъде повече от 200 000 души [6, с� 153 − 167]� Така, разработеният от А� А� Тортика метод поз� волил да се сведе максималният брой номадски племена на територията на Северното Причерно� морие до осем (малко над 300 000 души)� Точно 8 номадски племена срещаме и в съобщението на Константин Багрянородни за печенегите в Север� ното Причерноморие � 4 племена по левия бряг и 4 племена на десния� Много скоро след защитата на кандидатската му дисертация в живота на А� А� Тортика започва нов етап: през 2002 г� той става докторант в Хар� ковската държавна академия по култура по специ� алността „07�00�02 � Световна история“� Темата на докторската му дисертация в окончателния ѝ вари� ант е: „Алано�българското население на Североза� падна Хазария в етносоциалното и геополитиче� ско пространство на юга на Източна Европа“� Нау� чен консултант на докторската дисертация отново е проф� В� К� Михеев� За три години Александър Александрович е трябвало да подготви за защи� та съвсем ново изследване, при това на нивото на докторска дисертация � задача, повече от сложна� Той обаче успешно се справя с нея� жүктеу/скачать 462.44 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|