Списание на
БАН
23
2/2022
през V� � V�� в�, а също така и тези за големината
на територията на Велика България на хан Кубрат�
В своята кандидатска дисертация А� А� Тортика
успя окончателно да разсее съществуващите до
този момент съмнения� Той доказа, че природните
ресурси на степите в Северното Причерноморие
са били ограничени и не са давали възможност за
обитаване от голям брой номадски племена� Ще
подчертаем, че до този момент се смята, че в сре�
дата на V�� в� политическото образувание Велика
България обхваща само Източното Приазовие, т�е�
има тясна локализация� А� А� Тортика обаче оп�
ровергава остарелите схващания и, привличайки
данни от етнографията, писмените извори, архео�
логията, климатологията и
други дисциплини,
доказва, че Велика България е имала по�широка
локализация � територията, обживяна от българ�
ските племена, обхващала не само степите на Из�
точното, но и на Северното Приазовие� Методът,
разработен от А� А� Тортика, давал възможност по
аналогичен начин да се изследват и други номад�
ски социуми [6, 7]�
Без съмнение защитата на кандидатската дисер�
тация „Историческа география и население на Ве�
лика България (630 � 660 г�): метод за изследване
на номадските общества от Средновековието“ има
голямо значение не само за кандидата, но и за не�
говите колеги� Защитата на първия дисертационен
труд на А� А� Тортика се състоя в указания срок
и премина на високо академично ниво� Никой от
присъстващите на заседанието не остана равноду�
шен� Много доволен от резултата беше научният
му ръководител � заслужилият деец на науката и
техниката в Украйна, докторът на историческите
науки, проф� В� К� Михеев�
Както подчертава в
своята рецензия първият официален опонент, док�
торът на историческите науки О� М� Приходнюк,
„дисертационният труд на А� А� Тортика предста�
влява ново направление в номадистиката“� И тази
оценка е напълно заслужена� Защитата на дисер�
тационния труд е следствие от дългогодишните
научни търсения на Александър Александрович,
започнати от него още в студентските му години�
Той го подготвя горе�долу 10 години� Методът,
разработен от него в
първото му дисертационно
изследване, дава възможност по аналогичен на�
чин да се изследват и други номадски общности�
За съжаление, този труд така и не е издаден като
отделна монография�
От трите глави на дисертацията само последна�
та трета глава е посветена собствено на Кубратова
България [6, с� 121 − 167]� Там кандидатът отбе�
лязва, че писмените извори характеризират пра�
българите само като номади� Аналогиите с други�
те номадски общества от Ранното средновековие и
археологическите данни позволяват на автора на
изследването да говори за наличие при прабълга�
рите на номадска аристокрация и на обикновени
хора� Като изхожда от ландшафта на местността и
от екологичните условия, А� А� Тортика предлага
по�широка локализация на Велика България� Спо�
ред него в нея влизали следните земи: Таманският
полуостров и Фанагория, земите по десния бряг на
Кубан, както и тези между делтите на Кубан и Дон,
степите между Дон и Днепър и степната част на
Крим [6, с� 131 − 141]�
Авторът прави извод относно социално�поли�
тическото устройство на България� Така например
той посочва, че прабългарите, както и тюрките, се
делят на административни единици� Прабългари�
те си поделят степите между отделните племена,
родове и дори анли и през цялата година всички
обикалят по точно определения за тях маршрут
[6, с� 128 − 130]� Племената са били поне четири
и са били свързани с реките� Прабългарите поко�
рили предходното местно население на степите и
го експлоатирали, както
това правели и техните
предшественици� А� А� Тортика очертава четири
племенни територии на прабългарите, а земите на
главното племе според него трябвало да се нами�
рат в долното течение на Кубан, близо до Фана�
гория� Затова следователят свързва тези племенни
групи с названия, които в края на V�� в� се споме�
нават в „Арменска география“ [6, с� 141 − 150]�
В съответствие с границите са разгледани и ланд�
шафтът, природните
условия и продуктивност та
на пасищата във Велика България� Изследователят
се базира на факта, че за 1300 години климатът
съществено не се е променил�
Според неговите
изчисления 70 % от територията са били използ�
вани за пасища� Затова той смята, че оптимално за
обитание на Северното и Източното Приазовие е
било наличието на четири племена� Общият брой
на номадите във всяко племе не трябвало да над�
вишава 40 000 души� Така че населението на Вели�
ка България не можело да бъде повече от 200 000
души [6, с� 153 − 167]�
Така, разработеният от А� А� Тортика метод поз�
волил да се сведе максималният брой номадски
племена на територията на Северното Причерно�
морие до осем (малко над 300 000 души)� Точно
8 номадски племена срещаме и в съобщението на
Константин Багрянородни за печенегите в Север�
ното Причерноморие � 4 племена по левия бряг и
4 племена на десния�
Много скоро след защитата на кандидатската
му дисертация в живота на А� А� Тортика започва
нов етап: през 2002 г� той става докторант в Хар�
ковската държавна академия по култура по специ�
алността „07�00�02 � Световна история“� Темата на
докторската му дисертация в окончателния ѝ вари�
ант е: „Алано�българското население на Североза�
падна Хазария в етносоциалното и геополитиче�
ско пространство на юга на Източна Европа“� Нау�
чен консултант на докторската дисертация отново
е проф� В� К� Михеев� За три години Александър
Александрович е трябвало да подготви за защи�
та съвсем ново изследване, при това на нивото на
докторска дисертация � задача, повече от сложна�
Той обаче успешно се справя с нея�
Достарыңызбен бөлісу: