31 януари 2008г. План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (dvb-t) в Република България



бет1/4
Дата21.07.2016
өлшемі1.13 Mb.
#214187
  1   2   3   4


Държавна агенция за информационни технологии и съобщения


План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване

(DVB-T) в Република България

31 януари 2008г.

План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България

Съдържание
1. Въведение
2. Състояние на въвеждането и развитието на DVB-T

2.1. Политиката на EU и ITU за въвеждане на DVB-T

2.2. Документи на ITU, EU, ETSI и EBU

2.3. Преглед на въвеждането на DVB-T в европейските страни
3. Състояние на пазара на наземното и кабелното телевизионно радиоразпръскване (покритие, потребители, развитие на търсенето) в Република България

3.1. Крайно оборудване за DVB-T
4. Задачи на прехода от аналогова към цифрова телевизия в Република България
5. Състояние на радиочестотния спектър предназначен за нуждите на наземното телевизионно радиоразпръскване

5.1. Наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване

5.2. Наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване
6. План за действие за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България

6.1. Сценарий за прехода

6.1.1. Технологични параметри на мрежите

6.2. Преход към DVB-T

6.3. Освобождаване на радиочестотния спектър за нуждите на DVB-T от страна на Министерството на отбраната

6.4. Изисквания при предоставяне на интерактивни услуги

6.5. Анализ на риска при въвеждане на DVB-T

6.6. Изисквания към качеството на DVB-T
7. Ангажиментът на държавата
8. Нормативна уредба и други документи
9. Определяне на работни групи по проблеми и ведомства
10. Заключение. Изводи и предложения
Приложения

Терминология

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Еволюцията на телевизионната система за 75 години, откакто тя съществува бележи някои забележителни моменти, като преходът от монохромна (чернобяла) телевизия към цветна телевизия, въвеждането на стерео звук, телевизия с формат 16:9 и телевизия с висока разрешаваща способност. С въвеждането на цифрови технологии се променя основно начина на разпространение, възприемане и на телевизията.


Атрактивността на приеманите днес малко на брой програми чрез наземните телевизионни радиоразпръсквателни мрежи в сравнение с кабелните и спътниковите мрежи, където се предлагат не по-малко от 35 програми, е причината за оттегляне на зрителите от предаваните по наземен път програми. При това разходите по излъчване и поддържане на наземните аналогови телевизионни радиопредавателни мрежи по енергийни и технологични причини са в процес на непрекъснато нарастване.
Независимо от настъпателното развитие в алтернативните среди за пренос на телевизионни програми, наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява значими предимства като:

  • Опростен достъп до широк спектър от телевизионни програми и услуги без инсталационни разходи;

  • Дефинирано добро качество осигурявано с обикновени приемни антени:

  • Приемане с приемници с вградена антена, като втори, трети приемник във всяка точка на жилището/сградата и извън нея, осигуряващо многообразие на програми;

  • Преносимо и мобилно приемане – DVB-T и /или DVB-H;

  • Инвестициите за приставките (STB – Set Top Box) се покриват за кратък срок от спестените монтажни и кабелни такси;

  • Новата цифрова среда предлага не само телевизионни програми, но може да пренася почти всичко – от произволно голямо мултимедийно съдържание, до разнообразни и нови интерактивни услуги;

  • Наземната цифрова телевизия представлява социално конкурентна система с възможности за допълнителни масово-достъпни информационни услуги на 24-часова база за потребителите и чрез интерактивен канал на лесно достъпна информация и услуги за лица с увреждания и в неравностойно положение.

Преходът от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване не е така безпроблемен, както при цифровото разпространение чрез кабелни и спътникови мрежи. Основен проблем е ограниченият радиочестотен ресурс. Отговор на този въпрос е ползването на едночестотни предавателни мрежи – SFN (Single Frequency Network), осъществимо при ползване на системата DVB-T (и DVB-H).


Регионалната конференция по радиосъобщения RRC-06 (май 2006 г.) приема новия радиочестотен план в обхватите 174-230 и 470-862 MHz за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. С това действащият до сега план ST61 за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване в тези обхвати прекратява действието си. Съобразно новия радиочестотен план (GE-06) на Република България е одобрен честотен ресурс в III VHF, IV и V UHF телевизионни обхвати за 13 (allotment) териториални зони (+ 2 градски) (Приложение № 1) с възможности за развитие в тях на 10 до 14 SFN (едночестотни мрежи) носещи съответен брой програмно-информационни мултиплекси. С влизане в сила на решенията на конференцията GE-06 новият цифров радиочестотен план става задължителен за всички следващи радиочестотни назначения (assignments) и представлява основа на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.
В една SFN мрежа се разпространява един комплексен информационно-програмен пакет – „мултиплекс”. Ако в дадена териториална зона ще бъдат разпространявани повече програми, е необходим по-голям брой мултиплекси, което означава предоставяне на повече телевизионни канали. Чрез пет мрежи може да се разпространяват засега от 20 до 25 програми.
За развитие на един реалистичен сценарий на преход е на разположение разнообразие от възможности базирани на икономически, програмно-политически, регионални, търговско-рекламни и информационно-технологични фактори. Като целесъобразно решение се приема „островно” ориентиран преход, при „смесен подход” (с кратка „simulcast” фаза - едновременно излъчване на една и съща програма чрез аналогова и цифрова радиоразпръсквателна мрежа за един и същ регион или „остров”). Предимствата на тази островна стратегия са от една страна поддържане на мрежовите инвестиции в реалистични рамки, от друга решаване на логистичните проблеми по снабдяването с приставки (STB). За търговските програмни оператори от икономически съображения това е единствена възможност.
Планът за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България поставя стратегическите основи за изграждане на мрежите за DVB-T и план графика за изключване на аналоговите предаватели. Разработени са конкретните стъпки за покриването на страната с наземна цифрова телевизия DVB-T. В Плана се предвижда изграждането и въвеждането в експлоатация на първите мултиплексни платформи по новия цифров радиочестотен план да стартира през 2008 г.
Държавната администрация следва да осъществи изготвяне на регулаторната и финансова рамка на прехода към DVB-T. В началото, наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване ще се нуждае от подкрепящо финансиране, като DVB-T няма да изисква постоянна държавна подкрепа.
Цифровизирането на наземното телевизионно радиоразпръскване поставя големи предизвикателства пред медийната политика, регулацията на радиочестотните ресурси и финансирането и само чрез общи усилия, открито и плавно, може да бъде реализирана крайната цел, при конструктивното участие на всички съпричастни с предмета на този проект, независимо дали това са регулаторните органи или медийните субекти.
2. Състояние на въвеждането и развитието на DVB-T
В държавите-членки на Европейския съюз, процесът на цифровизация на наземното телевизионно радиоразпръскване, стартира във Великобритания през есента на 1998 г., развива се успешно в Германия, Франция, Финландия, Испания, Италия, Холандия, Швеция и др., с тенденция за мащабно внедряване през следващите 3 – 5 години.
2.1 Политика на ITU и EU за въвеждане на DVB – T
Ръководните органи на Европейския съюз (EU) – Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия, съгласувано с Международния съюз по далекосъобщения (ITU), провеждат целенасочена политика за повсеместно въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в държавите-членки на Европейския съюз. Планираните срокове за реално покритие на териториите на държавите с наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване са в периода 2009 – 2012 г., като преходът ще завърши с момента на прекратяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване.
Европейската комисия разглежда обстойно прехода към наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване от икономическа, социална и екологична гледна точка. Оценяват се водещите фактори и засегнатите страни (потребители, представители на индустрията и обществото), както и рисковете, присъщи на началния етап на прехода. Поставя се крайна политическа цел – именно национална политика за прехода и пазарното развитие във всяка държава-членка на Европейския съюз. Основният подход за осъществяване на прехода е ориентация към политическа ненамеса, както за националните условия по него, така и за европейските действия.
2.2. Документи на ITU, EU, ETSI и EBU
ITU, EU, Европейският институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) и Европейският съюз по радиоразпръскване (EBU) имат голям брой публикувани документи (стандарти, спецификации, препоръки и др.), третиращи параметрите и начините за използване на апаратните и програмни технически средства за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.
Основни документи, определящи политиката на Европейския съюз в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги са поредица директиви и други документи на Европейския парламент, на Съвета на министрите на Европейския съюз и на Европейската комисия, както и документи на Съвета на Европа (Приложение № 2).

Групата стандарти, ръководства, доклади и спецификации на ETSI, ITU и EBU, както и ISO/IEC, отнасящи се до наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване включва значителен брой основни документи (Приложение № 3).


2.3. Преглед на въвеждането на DVB-T в европейските страни
На Регионалната конференция по радиосъобщения RRC-06 на ITU е обявено, че над 100 страни приемат стандарта DVB–T за внедряване на наземна цифрова телевизия, ползвайки новия честотен план в ІІІ, ІV и V телевизионни обхвати, като потвърждават и интереса си към HDTV (цифрово телевизионно радиоразпръскване с висока разделителна способност) и мобилна DVB–H.
В момента наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване се осъществява във Великобритания, Германия, Франция, Финландия, Италия, Белгия, Испания, Русия, Чехия, Хърватска, Холандия, Швеция, Швейцария, Ирландия, Австрия, Дания, Норвегия, Албания и други.
В България въз основа на издадена лицензия на БТК АД от 2004 г. се осъществява наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване за територията на гр. София.
Провеждат се пилотни излъчвания на наземна цифрова телевизия в Беларус, Израел, Естония, Молдова, Унгария, Кипър, Латвия, Полша, Португалия, Македония, Сърбия, Словения, Словакия, Турция, Гърция.
В бъдеще предвиждат да въведат наземна цифрова телевизия повечето африкански страни, Украйна, Армения, Азербайджан, Ливан, Саудитска Арабия и други.
Развитието на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване в европейските държави се осъществява по няколко успешни сценария, в съответствие с три основни типа пазарни условия:

  • Пазари със силно проникване на аналогова кабелна телевизия – Бенелюкс, Германия, Австрия, Скандинавските страни;

  • Пазари със силно развитие на наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване, но без предлагане на платена наземна аналогова телевизия – Великобритания, Гърция, Португалия;

  • Пазари със силно развитие на наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване и предлагане на платена наземна аналогова телевизия – Франция, Испания, Италия.

Очаква се през 2007 г. над 80 милиона домакинства в европейските страни да приемат цифрови телевизионни програми, като 41% ще са спътникови, а останалите – наземни и кабелни, при продажби на над 6,9 милиона броя STB през 2006 г.


Водещи страни по отношение на въвеждането на интерактивните телевизионни услуги, с използване на DVB стандарта на платформата МНР са Финландия (2001 г.), Швеция (2004 г.), Германия (2003 г.), Испания (2002 г.), Италия (2002 г.), Франция и Дания (2005 г.).
В документ на Европейската комисия СОМ (2004) – 541 (актуализиран към 02 юли 2006 г.), третиращ взаимната оперативност на цифровите телевизионни интерактивни услуги, се дават в табличен вид данни към 30 юни 2005 г. за развитието на цифровата телевизия (кабелна, спътникова и наземна, както и на DSL) в държавите-членки на Европейския съюз (Приложение № 4).
3. Състояние на пазара на наземното и кабелното телевизионно радиоразпръскване (покритие, потребители, развитие на търсенето) в Република България
В Република България се разпространяват 203 телевизионни програми, в това число наземно – 7 програми, а по кабелни и спътникови мрежи – 198 програми (198 регистрирани оператори за създаване на телевизионни програми). Три телевизионни програми, Канал 1 на БНТ, bТВ и Nova, са лицензирани за територията на цялата страна. Също се разпространяват по наземен път четирите регионални програми на БНТ, които се излъчват съответно в градовете: Варна, Русе, Пловдив и Благоевград.
169 телевизионни програми се излъчват от търговски оператори, а 17 телевизионни програми – от обществени оператори. Операторите с временни индивидуални лицензии по параграф 9а за наземно радиоразпръскване на телевизионни сигнали са 42 (по данни на Съвета за електронни медии).

Определянето на пазарната ниша на наземната цифрова телевизия е от голямо значение за успеха на внедряването й. Поради многопрограмността, удобството при приемане и по-доброто качество, кабелното и спътниковото радиоразпръскване на телевизионни програми имат в последните години голямо разпространение и в значителна степен изтласкват наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Освен това планинският терен на нашата страна затруднява наземното радиоразпръскване на телевизионни програми. Въпреки това националната телевизионна програма на БНТ има покритие над 98 % от населението на страната.

Ограничаването и евентуалното отпадане на наземното телевизионно радиоразпръскване, за сметка на кабелното и спътниковото, ще доведе до монополно положение на пазара на кабелното и спътниковото приемане на телевизионни програми и съответно до неконтролируемо повишаване на месечните им такси.
Основният процент от домакинствата в Република България приемат програмите си чрез кабелните мрежи – над 70%. Приемането чрез спътникови мрежи има много малък дял – над 3%. Следователно под 30% от населението приемат програми чрез наземно телевизионно радиоразпръскване.
Всички градове в страната ни имат кабелни мрежи, докато само 28% от селата са обхванати от кабелните мрежи. Тъй като в селата живеят около 15% от населението (Приложение № 5) се оказва, че 10 – 11% от населението (от общо 30%) приема само от наземно телевизионно радиоразпръскване. Като правило това са малки населени места, които се захранват от ретранслатори.
Кабелните мрежи достигат до своето насищане, което вероятно ще настъпи при покритие на около 75% от населението.

3.1. Крайно оборудване за DVB-T

Състояние на пазара на приставките за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване
Успешното въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване до голяма степен зависи от наличието в магазинната мрежа на евтини приставки за DVB-T. Масовото навлизане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване в Западна Европа, Япония и Корея води до значително производство на приставки и до силно снижаване на цената им. Понастоящем в западноевропейската търговска мрежа се продават над 150 вида приставки за DVB-T. Цената им за крайния потребител варира от 30 евро до около 600 евро. Средната цена на приставките е 100 – 150 евро. Разпространени са следните видове приставки:


  • приставки за приемане на свободни програми – те са най-разпространени и тяхната цена е най-ниска;

  • приставки с възможност за декодиране на криптираните програми – те са по-скъпи;

  • приставки с вграден харддиск, позволяващи записване на програмата - като правило приставките с цена над 250 евро имат вграден харддиск, но се срещат и по-евтини приставки с харддиск (например с цена 160 евро);

  • двусистемни приставки – за приемане на спътниково и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-S+DVB-T) – сравнително малък брой приставки имат тази възможност - не повече от 5 – 6 вида, и за приемане на кабелно и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-C+DVB-T) – само една фирма произвежда за сега такива приставки.

От това следва, че съществува широка гама от приставки за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, както с достъпни цени (под 100 лева за приставка), така и с по-висока цена, но с повече възможности. Приставките не могат да бъдат сериозна пречка за прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.


4. Цели и задачи на прехода от аналогова към цифрова телевизия в Република България
Главна цел при въвеждането на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване е ефективното ползване на радиочестотния спектър, по-доброто качество и предоставянето на допълнителни услуги.

Планът за въвеждането на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване има две цели – от една страна да запази тези зрители, които в момента приемат наземно, но имат възможност да преминат към кабелно или спътниково приемане, а от друга страна да се привлекат и нови зрители и по този начин да не се допусне монопол на кабелното и спътниковото разпространение. И в двата случая приемането чрез наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване трябва да е конкурентно способно на приемането от спътникови и кабелни мрежи по следните параметри:



  • цена – за да се запазят зрителите и особено да се привлекат нови зрители, програмите, излъчвани от предаватели за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване трябва да са свободни (некриптирани) и съответно безплатни за приемане. Ако има криптирани програми, то техният брой трябва да е силно ограничен – не повече от една програма на мултиплекс;

  • многопрограмност – в островите броят на програмите при първоначалното пускане трябва да е не по-малко от 15;

  • атрактивност на програмите – препоръчва се от европейските държави, преминали вече към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, освен националните програми да се предават и много местни програми и програми, към които зрителският интерес е голям;

  • по-добро качество и допълнителни услуги – по този параметър наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване трудно се конкурира със спътниковите и кабелните мрежи, особено при цифровизиране на кабелните мрежи;

  • мобилно приемане и портативно приемане в сгради – сферата, в която наземната телевизия няма конкуренция. Но мобилното приемане е нова услуга, привилегия на новите автомобилни приемници. Портативното приемане в сгради като практика ще се използва за вторите и третите телевизори в семейството.

Задачите на прехода


  1. Обслужване на населението с програми чрез наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване.

  2. Избори на точките за обслужване на островите.

  3. Определяне на оптималния брой на мултиплексите в островите.

  4. Определяне на датата, до която може да се издават разрешения за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване.

  5. Извеждане на критерии за определяне на датата за спиране на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване.

  6. Предложения за снабдяване на населението с приставки (STB) за DVB-T.


5. Състояние на радиочестотния спектър, предназначен за нуждите на наземното телевизионно радиоразпръскване
5.1. Наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване
За нуждите на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване в настоящия момент се използват честоти във II, III, IV и V телевизионни обхвати.

  • Мрежата на БНТ е изградена основно от предавателни и ретранслаторни станции във II, III, IV и V телевизионни обхвати. Мощните предавателни станции са изградени на стратегически точки с голяма височина на кота терен и възможно най-голяма зона на радиовидимост. Това дава възможност за захранване на голям брой маломощни ретранслатори и осигурява покритието на зони с големи размери. Изградената аналогова мрежа се състои от общо 677 предавателя и ретранслатора, което позволява покритието на 98.3% от населението на Република България;

  • Мрежата на бТВ е изградена основно от предавателни и ретранслаторни станции в III, IV и V телевизионни обхвати. Мощните предавателни станции са изградени на стратегически точки с голяма височина на кота терен и възможно най-голяма зона на радиовидимост, което води до покритието на зони с големи размери. Изградената аналогова мрежа се състои от общо 676 предавателя и ретранслатора, което позволява покритието на 97% от населението на Република България;

  • Мрежата на телевизия Nova е изградена от предавателни и ретранслаторни станции в IV и V телевизионни обхвати. Мощните предавателни станции са много по-малко на брой, а ретранслаторната мрежа е в процес на развитие. Изградената аналогова мрежа се състои от общо 143 предавателя и ретранслатора, което позволява покритието на над 70% от населението на Република България;

  • Лицензирани са и 41 телевизионни станции, обслужващи отделни населени места;

  • Преобладаваща част от наличния спектър, предназначен за наземно телевизионно радиоразпръскване се използва за нуждите на Министерство на отбраната (МО). В Приложение № 6 е показана заетостта на телевизионните канали от страна на МО.


5.2. Наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване
Съгласно план Женева 2006 г. за нуждите на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване се използват честоти в III, IV и V телевизионни обхвати.

За Република България е осигурен радиочестотен ресурс с възможност за изграждане на 10 мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие, 34 мрежи с регионално покритие и 23 мрежи с регионално покритие за територията на градовете София и Варна.



6. План за действие за въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България
Приоритетната цел на Република България е създаването на условия за поставяне началото на поетапна цифровизация на наземното телевизионно радиоразпръскване от 2008 г. с оглед завършване на прехода в края на 2012 г. Това налага своевременното изготвяне на план за действие относно въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, осъществяването на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и преустановяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Поради комплексния характер на цифровизацията и влиянието на редица променящи се във времето фактори този план периодично ще бъде актуализиран.
6.1. Сценарий за прехода
Съществуват няколко възможни сценария за преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. В резултат на подробен анализ и отчитане опита на напредналите държави в процеса на въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване се оказа, че за Република България най-подходящ е т.н. „островен” принцип. „Островният” принцип се основава на първоначално изграждане на цифрови предавателни станции, работещи на една честота (SFN мрежа), в гъсто населените градове и райони, попадащи в съответната зона на обслужване (allotment зона). Следваща стъпка е постепенното изграждане на допълнителни предавателни станции до пълно покритие на съответната зона на обслужване. Реализацията на мрежата на този принцип предполага значително облекчение за оператора от финансова гледна точка, тъй като цялостното й инфраструктурно изграждане се реализира постепенно. Като недостатък на този принцип може да се посочи сравнително по-дългият период на съвместна работа на предавателите за наземно аналогово и за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (simulcast). Максималният препоръчителен срок за съвместна работа е една година. След изтичането на този срок предавателите за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване се изключват.
6.1.1. Технологични параметри на мрежите
В зависимост от избраните технологични параметри цифровата технология за наземно телевизионно радиоразпръскване дава възможност за прилагането на 120 различни конфигурации. Регионалната конференция по радиосъобщения RRC-06 за планиране на наземното цифрово радиоразпръскване определя следните три еталонни конфигурации RPC в зависимост от режима на приемане:


  • RPC 1: неподвижно приемане, с антена на покрива – 10 м височина;

  • RPC 2: преносимо външно приемане, подвижно приемане и преносимо вътрешно приемане с по-малка зона на покритие;

  • RPC 3: преносимо вътрешно приемане с по-голяма зона на покритие.

Неподвижното приемане с насочена антена е най-непретенциозно по отношение стойностите на напрегнатостта на електромагнитното поле в рамките на зоната на обслужване. Поради тази причина е допустимо да бъдат използвани облекчени технически параметри като модулационни техники с по-висока плътност на данните и по-ниска степен на защита и корекция на грешки. Вследствие на прилагането на различни технически параметри типичните възможни капацитети на пренасяните данни за различните еталонни конфигурации са както следва: 20 27 Mbit/s за RPC 1, 18 24 Mbit/s за RPC 2 и 13 16 Mbit/s за RPC 3.

Изборът на системната конфигурация се прави в зависимост от конкретното приложение, като техническите параметри могат да варират съществено спрямо тези, заложени в еталонната конфигурация. В таблицата по-долу са посочени две примерни конфигурации:



Параметри

Опция 1

Опция 2 (RPC 2)

Ширина на канала

8 MHz

8 MHz

Режим

8 k

8 k

Защитен интервал

1/8

1/8

Кодово отношение

2/3

3/4

Модулация

64 QAM

16 QAM

Вероятност на покритие по място

95%

95%

Скорост на трансп. поток

22.12 Mbit/s

16.59 Mbit/s

Изборът на вертикална поляризация на излъчване на предавателните станции е подходящ и за трите еталонни конфигурации, но ще създаде трудности за населението в периода на съвместна работа на аналоговите и цифровите предавателни станции поради факта, че се налага използването на две различни приемни антени.


6.2. Преход към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване
Преходът ще се осъществи в две фази.
ПЪРВА ФАЗА – Начало на прехода
Национални мрежи

  • До юни 2008 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на три национални MFN (SFN) мрежи (многочестотни за територията на Република България и едночестотни във всяка зона на обслужване по план Женева 2006 г.) за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;

  • До януари 2009 г. – предприятията, получили разрешения започват излъчването на „островен” принцип в градовете Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;

  • До юни 2009 г. – предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;

  • До януари 2010 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;

  • До декември 2010 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;

  • До декември 2011 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;

  • До декември 2012 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за всички зони на обслужване.


Регионални мрежи

  • До юни 2008 г. , – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на дванадесет регионални SFN мрежи, по три мрежи за територията на градовете Бургас, Варна, Пловдив и София;

  • До януари 2009 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване;

  • До януари 2010 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за зоните на обслужване.


ВТОРА ФАЗА НА ПРЕХОДА
Национални мрежи

  • До юли 2010 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на три национални MFN (SFN) мрежи (една, от които по технологията DVB-H) за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;

  • До януари 2011 г- – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;

  • До юли 2011 г. – предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;

  • До януари 2012 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;

  • До декември 2013 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;

  • До юли 2014 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;

  • До юни 2015 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за всички зони на обслужване.


Регионални мрежи

  • До юли 2010 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на петнадесет регионални SFN мрежи за зони на обслужване Благоевград, Бургас, Варна, Варна-град, Видин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, София-град, Стара Загора, Странджа и Шумен;

  • До януари 2011 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване;

  • До декември 2012 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население в рамките на 90-95% за зоните на обслужване.

В Приложение № 7 е посочен предвиденият радиочестотен ресурс за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, който ще бъде усвоен през двете фази на прехода.


Предвид наличния свободен радиочестотен ресурс така планираната втора фаза на прехода може да бъде осъществена само при условие, че бъде освободен спектър, предоставен на предприятия за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване с национално покритие. В тази връзка в първата фаза на прехода на тези предприятия следва да бъде дадено право на ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване или да бъде наложено „must-carry” задължение за разпространение на техните програми на предприятията на първите три национални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.
Периодът на съвместна работа на предавателите за наземно аналогово и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване се ограничава до една година от момента на стартиране на цифровото излъчване в съответния „остров”. След изтичането на този срок предавателите за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване в обхвата на териториално покритие на „острова” се изключват.

С оглед практическото осъществяване на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово излъчване и гарантирането на съвместната работа на аналоговите и цифровите предаватели в рамките на „simulcast” периода ще бъде преназначаван радиочестотен ресурс за излъчване на радиосъоръженията за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване, работещи в съответните зони на обслужване.


До декември 2011 г. при заявен интерес или по инициатива на компетентния регулаторен орган ще се даде право на ползване на радиочестотен спектър за изграждане на мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с висока разделителна способност HDTV.
До декември 2012 г. всички предаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване следва да преустановят излъчването (Switch-off).
След окончателното преустановяване на наземното аналогово излъчване в зависимост от наличието на заявен интерес или по инициатива на компетентния регулаторен орган ще се даде право на ползване на защитения в план Женева 2006 г. свободен радиочестотен ресурс за мобилни приложения, разширяване обхвата на MHP-базираните услуги или паневропейски услуги, в съответствие с политиката на Европейския съюз за усвояване на т.н. „цифров дивидент”.
Предвиденият в този план радиочестотен ресурс силно ще ограничи възможността за издаване на разрешения за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване.
6.3. Освобождаване на радиочестотния спектър от страна на Министерството на отбраната
Сроковете за освобождаване на съответните канали отразени в Приложение № 6 са съобразени с актуалния към настоящия момент Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях,

(НПРРЧС), приет с Решение № 545 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2004 г.; доп., ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. и доп., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.). В процеса на хармонизация на използваните от МО честотни ленти и свързаните с това изменения на НПРРЧС, съответните срокове в забележките, в това число и тези отнасящи се до IV и V телевизионни обхвати са определяни съобразно плановете за модернизация на комуникационните и навигационни системи на Българската армия. Поради ограничения финансов ресурс на МО тази модернизация непрекъснато се отлага във времето.


От казаното до тук се вижда, че описаният в Приложение № 6 към точка 5.1 сценарий е изключително оптимистичен от гледна точка на предвидените в него срокове
В тази връзка евентуалният сценарий за освобождаване на заетите телевизионни канали при наличие на необходимите финансови средства е следният:
6.3.1. Освобождаване на канали № 22, 23, 25, 36, 37 и 38
Освобождаването на тези канали от страна на Министерството на отбраната е възможно чрез поетапната подмяна на работещото в обхвата радиооборудване с такова, работещо в хармонизирани с европейската честотна таблица радиочестотни ленти.
Този процес може да се реализира на два етапа:
Етап I – С оглед създаване на възможност за стартиране на процеса по издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на национални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване да се осигури минимален брой свободни канали само за отделни региони, считано от 1 януари 2008 г.;

Етап II – За територията на цялата страна – в периода 2009-2012 г. при целево финансово осигуряване подмяната на работещото в обхвата стационарно и полево комуникационно оборудване на Българската армия.
6.3.2. Освобождаване на канали № 43-47
Системите работещи в честотния диапазон на канали от 43 до 47 могат да бъдат заменени поетапно до 2012 г. с оборудване, работещо в обхвати и в съответствие със стандартите на НАТО и отговарящо на изискванията на ICAO.


6.3.3. Освобождаване на канали № 53, 54, 55, 56, 58, 59 и 60
В радиочестотния диапазон на канали от 53 до 60 работи радиооборудване на МО. За отделни региони (градове) са съгласувани за ползване канали 53, 55, 58 и 60.
Извън това, поради спецификата на оборудването в настоящия момент не се предвижда подмяната на тези системи с такива, които работят в хармонизирани за Европа радиочестотни ленти.
6.3.4. Освобождаване на канали № 61-63

В радиочестотния обхват на канали от 61 до 63 работят радиосистеми на МО. Системите могат да бъдат заменени поетапно с такива, работещи в хармонизирани радиочестотни диапазони в периода до 2012 г.


6.3.5. Освобождаване на канали № 65-69
В радиочестотния обхват на канали от 65 до 69 работят радиолокационните системи, които са планирани да останат в експлоатация до 2015 г. Системите могат да бъдат заменени поетапно с радиолокационни системи GCA-2000.
Изводи:


  1. В настоящия момент не се предвижда пълното освобождаване на канали № 53, 54, 55, 56, 58, 59 и 60.

  2. Канали № 22, 23, 25, 36, 37 и 38 могат да бъдат напълно освободени в периода 2008-2012 г. при наличие на необходимите за това финансови средства.

  3. Каналите 43-47, 61-63 и 65-69 могат да бъдат напълно освободени в периода до 2012 г. при наличие на необходимите за това финансови средства.

В Приложение № 8 е дадено освобождаването на каналите по години, по териториални зони и по населени места.
6.4. Изисквания при предоставяне на интерактивни услуги.
В Директива 2002/21/ЕО чл. 18 определя задълженията на държавите-членки по отношение на интерактивните телевизионни услуги.

Взаимодействие на цифрови интерактивни телевизионни услуги

  1. За да се подпомогне свободното разпространение на информация, медийния плурализъм и културното разнообразие, държавите-членки трябва, в съответствие с чл. 17 (2), да стимулират:

(а) предприятията на цифрови интерактивни телевизионни услуги да използват отворен API за разпространение чрез цифрови интерактивни телевизионни платформи, независимо от вида на преноса, за обществото в Общността;

(б) предприятията на усъвършенствано цифрово телевизионно оборудване за приемане на цифрови интерактивни телевизионни услуги чрез цифрови интерактивни телевизионни платформи, да се придържат към отворен API, в съответствие с минималните изисквания на съответните стандарти и/или спецификации.



  1. В съответствие с разпоредбите на чл. 5,(1),(b) на Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), държавите-членки трябва да стимулират собствениците на API да предоставят при честни, основателни и недискриминационни условия и срещу съответно заплащане, цялата такава информация, необходима на предприятията на цифрови интерактивни телевизионни услуги за предоставяне на услугите, поддържани чрез API в напълно функционална форма.

  2. В рамките на една година след прилагането на разпоредбата на чл. 28,(1), втори подпараграф, Комисията ще провери резултатите от действието на този член. Ако взаимодействие и свободата на избор за потребителите не са били адекватно постигнати в една или повече държави-членки, Комисията може да предприеме действия в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 17,(3) и (4).

Съгласно Закона за електронните съобщения:

  • Пускането на пазара и в действие на крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.

  • Пускането на пазара на радиосъоръжения с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.

  • Лицата, които пускат на пазара цифрови телевизионни устройства, предназначени за приемането на цифрови интерактивни телевизионни услуги върху интерактивни цифрови телевизионни платформи, са длъжни да осигуряват в тези телевизионни устройства наличието на отворени интерфейси за приложни програми (API), отговарящи на минималните изисквания на съответните стандарти или спецификации.


6.5. Анализ на риска при въвеждане на DVB-T
Възможните рискове при въвеждането на наземното цифрово радиоразпръскване могат да се групират за прегледност в следните четири групи:

А. Технически рискове;

Б. Организационни, административни и регулаторни;

В. Рискове свързани с бизнес условията;



Г. Рискове свързани с потребителите.
В горепосочените групи могат да бъдат отбелязани следните възможни рискове:


  • Големият избор на възможности по отношение на радиоразпръсквателните средства и съдържанието може да доведе до недостатъчно фокусиран мениджмънт (организационен);

  • Възможно е в следващи фази на прехода да се получи застой в по-нататъшното развитие заради липса на освободен радиочестотен ресурс съобразно, планирания за съответната фаза (административно-технически);

  • Новите технологични средства и новите методи на планиране и осъществяване на мрежите, както и новата медийно-технологична „граматика” изискват специализирано обучение, което може да се окаже недостатъчно или изобщо да липсва (организационен);

  • Големите възможности за съдържание могат да срещнат недостатъчна наличност на нови стойностни програми и на нови услуги (административни и регулаторни);

  • Възможното забавяне на процесите на въвеждане на новия вид телевизия, съпътствано с удължаване на симулкаст фазата води до стръмно нарастване на разходите (свързано с бизнес условията);

  • Въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е сложен процес, свързан с координация на различни по своята същност оперативни процеси с различен цикъл във времето, като недостатъчната координация може да предизвика сериозни проблеми (организационен);

  • Възможно е, особено към края на прехода, да настъпят изменения в технологичния статус и стандартизационната база, което да се отрази на бъдещата жизнеспособност на телевизионната система; това изисква особено внимание от страна на координиращите прехода органи (технически);

  • При недостатъчно осигуряване на приставки (STB) при изгодни за потребителите условия и недостатъчна навременна масирана информационна кампания следва да се очаква неизбежна отрицателна реакция на потребителите (свързани с потребителите).

Приложение № 9
6.6. Изисквания към качеството на DVB-T.
Изискванията към качеството на излъчваните цифрови телевизионни сигнали се различава чувствително от тези, при традиционните аналогови системи. Те се залагат основно за постигане на следните цели:

  • подпомагане определянето на конкретни технически параметри преди въвеждането в експлоатация на мрежите за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване;

  • оценка на най-подходящата телевизионна система за съответната област на покритие с цифров сигнал;

  • емпирично определяне на техническите критерии, които да осигурят съвместното функциониране на аналоговите и цифровите системи по време на преходния период;

  • проверка на техническата съвместимост на излъчваните цифрови сигнали спрямо условията на издаденото разрешение за ползване на радиочестотния спектър;

  • изследване на произхода и причините на възникналите смущения;

  • идентифициране и прекратяване на нерегламентираните излъчвания;

  • изследване на трансграничните смущения.

Измерването на телевизионни сигнали, разпространявани чрез системата за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване – DVB-T в Република България се извършва в съответствие с изискванията на ITU и ETSI стандарта EN 300 744. Обективната оценка на качеството на излъчения цифров сигнал се определя чрез измерването и анализирането на следните технически параметри:



  • стойности на напрегнатостта на полето в точки, намиращи се на границата на теоретично определената зона на обслужване, с цел анализ на действителното покритие с нормен цифров сигнал;

  • BER (bit error ratio): отношение бит/грешка – оценка на качеството на демодулирания сигнал;

  • MER (modulation error ratio): модулационни грешки – оценка на качеството на всяка носеща на комплексния OFDM сигнал, модулирана с QAM;

  • закъснение в разпространението на сигнала между два предавателя, част от SFN мрежа, в съответна точка на приемане – оптимизиране конфигурацията на предавателите в едночестотната мрежа;

  • мониторинг на телевизионните предаватели: продължително наблюдение в реално време на синхронизацията на комлексния OFDM сигнал, модулационните грешки MER, отношението бит/грешка и транспортния MPEG-2 поток.


7. Ангажиментът на държавата.



Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет