8 юли 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти съдържание

Терминалът за комбинирани превози, който ще позволи тежкотоварните камиони, които влизат през грани­цата ни със Сърбия, да се качват на влак и така да пъ­туват до турската граница, има поне три положителни ефекта. Първо, увеличава се натоварването на БДЖ, второ, спира разбиването на пътищата ни и трето, икономисва гориво за камионите.

Какъв е проблемът, при положение че и други политици назначават близките си като експерти? Очевидно натискът на Иванов не е имал особено значение за медията, защото тя го разобличи. Приятелят му Банков със скандално луксозните имоти за заплатата, която получава, също не е бил назначен за шеф. Т. е., по думите на вицепремиера Цветан Цветанов, реални вреди не са настъпили. Значи партия ГЕРБ има предвид нещо друго, когато решава да разжалва един от своите създатели. Какво е то, можем само да гадаем.

Случаят с Иванов обаче постави на дневен ред въпроса за приемане на закон за лобизма. За такъв се говори от 10 години насам, на няколко пъти се внася в НС, но до приемането му не се стига. Което е неправилно, защото ако имаше такъв, правилата в „употребата на влияние“ щяха да са по-ясни.


08.07.2010 г.,с. 16
Държавата ще гарантира 128 млн. лв. за ремонт на мостове и за студенти
Държавата ще гарантира студентските кредити и заем от Световната банка за ремонт на мо­стове В страната, чиято стойност е 128 млн. лв., реши на Вчерашното си за­седание правителството. Кабинетът одобри двете проектни предложения, с които ще се кандидатства през следващата го­дина. По Закона за креди­тирането на студентите и докторантите общият размер на държавната га­ранция е 40,1 млн. лв. С кре­дит от Световната банка за 88 млн. лв. ще бъдат ре­монтирани 64 мостови съоръжения, които са в лошо състояние.


08.07.2010 г.,с. 4
Сметната палата прати партийна далавера с имоти на прокурор
Наделина Анева

Царската партия и двата големи синдиката въртят сериозен бизнес в Перник с преотдаване на помещения, макар че по закон това им е забранено. Констатациите са в одит на Сметната палата на областната администрация в града, пратен на прокуратурата.

Вторият етаж от бившия Профсъюзен дом в Перник е даден на НДСВ, но партията ползва само едно помещение от 126 кв. м, а останалата част от етажа е преустроена и дадена на охранителна фирма 3SСОТ. В края на м.г. царистите в града са дължали 6778 лв. за наем, от които 5972 лв. - за помещението в града, и 638 лв. - за това в Трън. Тъй като наемите не са били платени за повече от три месеца, одиторите препоръчват на областния управител да прекрати договорите.

В подобна ситуация са се оказали и КТ "Подкрепа" и КНСБ в града. При проверката било установено, че целият партерен етаж на ул. "Кракра Пернишки"1, даден на КНСБ, е обособен като търговска част с 15 магазина. 12 помещения са преотдадени за търговска дейност. Нови наематели има и даденият на профсъюза за безвъзмездно ползване киноклуб. Две помещения са превърнати в казино и дискотека. Дискотеката е преустановила дейността си през есента на 2009 г. От 10 помещения на първи етаж КНСБ ползва едно за склад, а останалите 9 помещения се ползват от езиков център "ФОРС". Други пет помещения се ползват от ДФ "Земеделие". Едно от предоставените на КНСБ за безвъзмездно ползване помещения на етажа е преотдадено под наем на фирма "Метал-97".

КТ "Подкрепа", които са получили седмия етаж на тази сграда, също са се сместили натясно, а част от помещенията им са дадени на редица организации и фирми.

"Неправомерно използваните помещения от НДСВ и от двата синдиката ще им бъдат отнети", бе категоричен зам.областният управител на Перник Георги Шарлачки.

Опасенията на някои брокери за нова криза на имотния пазар може да се потвърдят - броят на сключените сделки продължава да намалява и през 2010 г. До края на юни у нас са били осъществени 73 867 сделки, което е с 15.54% по- малко в сравнение със същия период на миналата година. Тогава кризата, особено на имотния пазар, беше в разгара си, но у нас все пак са били осъществени 87 459 покупко-продажби на имоти. По брой продажби т.г. у нас е отчетена най-ниска стойност от пет години насам, става ясно от доклад на "Форос" за пазара на жилища през първото полугодие на 2010 г.

Други агенции за недвижими имоти също се оплакаха от задълбочаване на спада в продажбите. През март и април е имало леко раздвижване, но след това 10% от предварителните договори за продажба са пропаднали заради отказ на купувачите, съобщиха от Bulgarian Propertis. Така само тази фирма е отчела 60% спад на сделките спрямо април.

Между 10% и 20% от всички жилища, които се продават, са на собственици, които имат проблеми с бизнеса или семейния бюджет. Очакванията са, че до края на годината процентът им ще нарасне. Увеличава се и броят на хората, които не могат да погасяват вноските си по ипотечните заеми и обявяват жилището си за продажба. Такава е ситуацията с имотите, които се продават от съдебните изпълнители. На търг в момента са обявени около 692 жилища, показват данни на Камарата на частните съдебни изпълнители. Например в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе се продават около 25 000 жилища, а тези обявени от съдебните изпълнители са около 304.

Джулюница е село с малко над 2000 жители. Там се озовах в търсене на напорист селски кмет, който преодолява безброй препятствия, за да се добере до парите от ЕС. Оказа се, че това е мисия невъзможна. Селските кметове са с вързани ръце - без собствен бюджет и без право да организират търгове. Кметът на Джулюница Янко Янков подсказва за още една пречка - колегите му не могат да кандидатстват по никакви проекти. Парадоксално, но читалища, училища, НПО-та, сдружения и всякакви други граждански организации имат това право. В много случаи кметът просто става свидетел на монтажа. Така се случило в миналия мандат на Янков. По царски проект за детска площадка била направена скромна пътека от три базалтови плочки, оградена отстрани с дървена ритловица, която сега е порядъчно изгнила. Към тази пътека добавили катерушка и някой усвоил 5000 лв.

Колкото и да се стараел,

кметът Янков нищо не успял да направи

Той артикулира проблема много ясно - ако не си от една партийна листа с кмета на общината, не можете "да си вържете кончетата". В миналия мандат Янко Янков бил избран от листата на ВМРО, а колегата му от община Лясковец - от БСП. Успели да прокарат един проект по СИФ за ремонт на училището. Сега обаче положението е друго - и Янков, и кметицата на Лясковец са гербери. И нещата с еврофондовете потръгнали. Но само донякъде.

Първата грижа на кмета бил ремонтът на детската градина. "Можехме да кандидатстваме по няколко мерки - по програмата за енергийна ефективност за смяна на дограмата, по проект "Красива България" за фасадата и от безвъзмездната японска помощ", обяснява Янков. И за трите обаче трябва да има подготвени проекти.

Джулюница е близка до сърцето на японците заради Калоян Махлянов - Котоошу. Затова първо в община Лясковец подготвили проект, с който да кандидатстват пред японския фонд за безвъзмездна помощ. Янков е категоричен, че много по-лесно е да ти отпуснат пари японци, отколкото европейци. Първоначално лимитът за проекти бил до 50 000 долара, но вдигнали горната граница на 60 000 евро. Проектът за ремонт на детската градина в Джулюница бил направен за 50 000 долара заедно с количествено-стойностна сметка и оферти от три фирми. Дошли от японското посолство и на място проверили какво ще се прави и как е остойностено.

"Не е възможно метър мазилка да има една цена, а фирмата изпълнител да си напише пет пъти по-висока. Японците са добре осведомени", заяви кметът. Когато третият секретар в посолството внимателно разгледал обекта, заснел го и се запознал с офертите на фирмите,

попитал защо не сменят и дограмата

Обяснил на хората от звеното за европроекти, че горната граница е вдигната и могат да включат и подмяна на прозорците. Лично японският дипломат предложил това и дал срок от една седмица да преработят проекта. След това внимателно проследили за какво точно са дали парите си. В момента на детската градина в Джулюница могат да завидят много родители от София. Капацитетът й е 150 деца, като третият етаж е изолиран, защото не може да се запълни. Тази година за първи път ще прекрачат училищния праг само пет деца. Демографската криза тревожи кмета на това изключително българско село. В съседното Кесарево жителите са доста по-малко, а първокласниците са 26.

Пред входа на детската градина има табела, която сочи, че фасадата и покривът са ремонтирани с пари от ЕС по проект "Красива България".

Джулюница иска да кандидатства към японския фонд и за ремонт на спортната площадка на училището. Децата в селото са се посветили на спорта. Имат хандбален отбор, който играе на републикански полуфинали. "Колко селски училища в страната могат да се похвалят с такива резултати", пита кметът Янко Янков, самият той бивш учител по физическо възпитание. В община Лясковец подготвили втори проект, но се оказало, че японците имат железни правила - не финансират втори път обект на една и съща община. Сега го преработват и ще кандидатства училището на Джулюница. Но пак не са сигурни дали ще получат одобрение, защото

принцип при японците е и да не дават два пъти пари

за едно и също населено място. Дали Джулюница ще стане прецедент, ще се разбере тепърва.

Пред входа на кметството има нова табела с надпис за спечелен проект за изграждане на модерно административно обслужване с "едно гише". Той е с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм на ЕИП. Подписан е на 5 август м.г. и ще приключи през февруари 2011 г. Стойността му е 309 711 евро. До тази модерна табела се мъдрят други, които още по соцвреме призоваваха жителите на селото да пазят чистота.

Най-голямата болка на кмета обаче е довършването на канализацията на Джулюница. Когато през 2007 г. видели, че МОСВ е отворила като приоритетна мярка изграждане на канализация за населени места между 2000 и 10 000 жители, бързо подготвили проект в общината за 17 млн. лв. с пречиствателна станция и го подали. Той обаче отлежал в чекмеджетата, защото някакви "комисари" им поискали непосилна комисиона срещу подкрепа. Сега пък новата власт спря проектите на по-малките общини. 40% от селото нямат канализация, а останалата е отводнителна. "Проектът е интегриран с подмяна и на ВиК инсталацията, защото нашата канализация е с етернитови тръби, които са забранени за употреба заради азбеста", обяснява Янков.

За разлика от японците, при които и делът на съфинансирането, и процедурите са по-облекчени (общината е платила само ДДС),

при фондовете от ЕС се влагат много повече разходи

само за да се подготви един проект. "Отчуждихме 5 дка общинска земя за пречиствателната станция, трябваше да се вземе разрешение от МЗХ за промяна на статута й, общинският съвет в Лясковец гласува 200 000 лв. за съфинансиране на проекта, отделно подготовката му, всичко това струва пари", пресмята кметът. В екоминистерството обаче не отчели какви харчове са направили малките общини за проектите и спрели всички.

Кризата наднича и в Джулюница и затова тук вече не мислят за нови европроекти, поне докато отмине. "Спираме уличното осветление, режем лампи, над 250 трафопоста в общината минаха на режим и скоро това ще се случи и в Джулюница", тревожи се кметът Янков.

В Джулюница е подготвена стратегията на Местна инициативна група (МИГ) по програмата за развитие на селските райони и ако бъдат одобрени, кметът се надява да успеят да реализират няколко малки проекта. По проект към МИГ посетили Унгария през есента. "Там всяко населено място е като община, има си самостоятелен бюджет", обяснява Янков. Бюджетът им се формирал, като 80% дава държавата, а другите 20% са от собствени приходи. Нещо подобно искат селските кметове и у нас.

Янко Янков е в управата на сдружението на кметовете и кметските наместници от малките населени места. То е създадено по инициатива на кмета на Арбанаси, но тази година си постави за цел да увеличи членовете си и да се борят за свои права. Те искат да разполагат с достойни бюджети, които да им позволят да правят реални неща за своите населени места. В момента

бюджетът на Джулюница е 100 000 лв.,

като в това число влиза всичко - заплати, осигуровки, сметоизвозване и т.н. Кметствата нямат право и на извънбюджетни сметки. Дори някой да поиска да дари пари, за да се реши даден проблем в селото, по закон те трябва да отидат в извънбюджетната сметка на общината. Тези суми могат да се получат, ако общинският кмет благоволи да ги даде. Но може и да не се случи.

Янко Янков обаче като че ли повече се вълнува от темата за боклуците. "Вече е демоде да мислим за депа, трябва да се оползотворяват отпадъците, има модерни инсталации за това", казва той. За Джулюница като най-голям проблем сочи липсата на компостери за изхвърляне на растителни и животински отпадъци.
Снимка на две колони- Социалистическите табели с призиви към жителите на селото още висят по стените на обществените сгради.

Снимка на две колони- На новата детска градина могат да завидят много от родителите на софийските деца.

Снимка на три колони- Кметът на Джулюница Янко Янков обяснява трудностите при усвояване на парите от ЕС.




08.07.2010 г., с. 20
Германски опит, европейски субсидии от България
Предприемачът Юрген Айзеле чака да бъде даден старт на схемите за финансиране на технологични центрове и паркове
Юрген Айзеле живее в Бъл­гария вече от пет години. Тук му харесва. Харесва му и това, че в България има добри възможности за биз­нес. „Идвам от Карлсруе. През 90-те години компа­нията, за която работех, имаше търговски връзки с НЕК и ТЕЦ „Варна". По­знавам страната оттогава. После реших и да се пре­местя, за да работя и да жи­вея тук", разказва Айзеле. През последните няколко години той се занимава с организационната работа около изграждането на ня­колко промишлени зони - в Пловдив, Чепинци, Елин Пелин, с. Столник и др. Последните му начинания са свързани с изграждането на технологичен парк в Горна Малина и техноло­гичен център в София. И за двата проекта той пла­нира да потърси субсидии от Оперативна програма „Конкурентоспособност" (ОПК).

Бюра за стартиращи фирми

Създаването на технологи­чен център вече е в доста напреднала фаза, казват от компанията на Айзеле - „Инфраструктура". Пла­новете към момента са официалното му откриване да е през октомври. Така проектът на Айзеле може да се превърне и в първия по рода си в България.

Идеята на технологичния център е той да бъде мяс­тото, където стартиращи фирми ще може да си нае­мат едно или няколко бюра, за да си открият първия офис - на изгодна цена, но в същото време и достатъчно представителен. Наемните цени за тях ще бъдат доста под пазарните. „Целта на един технологичен център

не е просто да дава бюро или офис под наем, но и да се предоставя помощ на стартиращите фирми", разказва Айзеле. Компани­ите ще може да си закупят пакети, в които се включват на сравнително ниски цени различни услуги, като на­пример юридически, счето­водни и др. „Освен това ние разполагаме с подходящи контакти в страната и чужбина, така че можем да им помогнем да си намерят клиенти", казва Айзеле.

В технологичните цен­трове самите стартиращи фирми също може да се окажат доста полезни ед­на на друга. Например те може да започнат успешно партньорство с някоя друга малка компания, която съ­що има офис в центъра.

„Смятам, че още в края на първата година от функцио­нирането на технологичния център в него ще има по­не 35-40 компании", казва Айзеле.

Малко факти и цифри

Технологичният център на германския предприемач ще се намира в офис сграда в близост до бул. „Черни връх". Площта й е около 3 хил. кв. м. В него ще може да се настанят стартиращи фирми, които се занимават основно с иновации. Във фокуса му попадат и та­кива, които се занимават с трансфер на технологии, т.е. нещо, което е разрабо­тено от научни експерти, да може да се използва практически за нуждите на бизнеса. Фирмите ще може да остават там максимум от 3 до 5 години, което се смята за достатъчно време, за да „стъпят на крака" и да могат да се справят са­ми, без преференциалните условия за наем и възмож­ността да получат евтини консултантски услуги.

Опит от чужбина

Айзеле вярва в проекта си, тъй като има и опит в откриването на подоб­ни технологични центрове в Германия, Австрия, Швейцария и други дър­жави. Горд е и че в един от последните му проекти в родния Карлсруе вече работят 65 фирми. Друга цифра, с която се хвали, е, че 97% от стартиращите компании, които са наема­ли офис площ в техноло­гичния център, след като са го напуснали, са успели да се задържат на пазара и дори да се разрастват.

Парк, ама не зелен, а технологичен

В момента „Инфраструк­тура" работи и по друг, още по-мащабен проект - изграждане на техноло­гичен парк в община Горна Малина. Най-общо той ще бъде нещо като мегатехнологичен център. В не­го основните акценти са свързани с развитие на ин­формационни технологии, алтернативни енергийни източници и разработване на нови строителни мате­риали и технологии. Об­щина Горна Малина под­крепя проекта и участва в него с терен от 200 дка. От „Инфраструктура" казват, че ако всичко върви по план, към 2015 г. паркът вече трябва да бъде готов.

Европари за стартиращи иновации

И двете идеи са класиче­ски примери за проекти, които може да бъдат фи­нансирани с европейски субсидии чрез ОПК. Една от приложимите процеду­ри вече бе стартирана през 2009 г. През четвъртото тримесечие на тази година се очаква да започне прием на проекти по още две (вж. карето). „Проектите ни вече са почти готови и се надяваме да получим субсидии", казва Марияна Хуманова, проектен мени­джър в „Инфраструктура". За технологичния център компанията се надява да получи финансиране след официалното му откри­ване, като средствата ще бъдат използвани за бъде­щото му развитие. По от­ношение на технологичния парк компанията ще потър­си субсидии за различни проучвания, свързани със старта на проекта. На по-късен етап се надяват, че пак ще може да кандидат­стват за външно финанси­ране чрез европрограмата, вече за самото изграждане на парка.

Дарина Черкезова


08.07.2010 г., с. 20
Процедури

Откъде може да дойдат парите
Открита процедура:

„Подкрепа за създаване на технологични пар­кове"

- Цел - да насърчи раз­витието на националната проиновативна инфра­структура

- Общ бюджет - 1.5 млн. EUR

Очакван старт:

„Създаване на нови и укрепване на същест­вуващи технологични цен­трове"

- Цел - създаване на бла­гоприятна среда и условия за развитието на иновативни предприятия

- Старт - четвърто триме­сечие на 2010 г.

- Общ бюджет - 20 млн. EUR

„Създаване на нови и укрепване на същест­вуващи офиси за техноло­гичен трансфер"

- Цел - създаване на бла­гоприятна среда и условия за развитието на иновативни предприятия

- Старт - четвърто триме­сечие на 2010 г.

- Общ бюджет - 5 млн. EUR
Снимка на три колони - Технологичният център е почти готов. Откриването му е планирано за октомври. Очаква се, че само за пър­вата година от работата му в него ще се настанят 35-40 стартиращи фирми
Снимка на три колони - Към 2015 г. на това място в община Горна Малина ще има технологичен парк


08.07.2010 г., с. 21
Интервю

Ивелина Василева, зам.-министър на околната среда и водите
Очакваме, че до края на 2010 г. ще се усвоят 350 млн. лв.
Най-често срещаните пропуски и наруше­ния на общините са свързани с обществе­ните поръчки
► Госпожо Василева, Оперативна програма "Околна среда" беше една от най-проблемните, но през последните месеци външната оценка за нея се промени. Има ли все още риск от загуба на средства?

- Много правилно кон­статирахте, че това дейст­вително беше една от най-рисковите програми заради липсата на ясни критерии и приоритети при първите обявени процедури, осо­бено в сектор "Води". Ние обаче прегледахме пода­дените проекти и разра­ботихме нови насоки към кандидатите, които дават повече яснота. Обособи­хме 124-те приоритетни агломерации, които трябва да бъдат финансирани по програмата, за да бъдат те в съответствие с европейско­то законодателство. За това, което предприехме, вече получихме одобрението и подкрепата на Европейска­та комисия.

Не смятам, че към мо­мента има някакви рискове, като се има предвид, че под­ходът ни се одобрява. По отношение усвояемостта на средствата няма каквато и да е заплаха от загуба през тази и следващата година. Те бяха очертани като ри­скови заради забавения ход в старта на програмата, но вече не са.

► Какви цели си поста­вяте за тази година от гледна точка на процент договорени и реално усво­ени средства?

- Очакванията ни са, че до края на годината ще бъдат ус­воени около 350 млн. лв. До този момент подписаните до­говори възлизат на 999 млн. лв., а разплатените средства са над 4% от тази сума.

► Към коя от новите процедури, които ще обя­вите през тази година, смятате, че ще има най-голям интерес от страна на общините?

- Смятам, че в сектор "Води" ще има най-голям интерес. Все пак обаче очак­вам, че и в другите две приоритетни оси ще бъдат подадени значителен брой проекти, тъй като това са важни инвестиции за мест­ните власти.

► Как оценявате про­ектната готовност на общините?

- Има общини, които са доста напреднали в под­готовката. Част от тях по­лучават експертна помощ чрез програмите ИСПА или JASPERS. Има общини, ко­ито са подготвили проекти и са подали предложения по двете прекратени про­цедури в сектор "Води" още в началото на миналата година. Подадените от тях предложения бяха прегле­дани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и експерти от Ев­ропейската инвестиционна банка (ЕИБ). Направена е оценка на всеки от тях до­колко съответства на крите­риите и дали е нужно да се модифицира и те ще полу­чат указания какво трябва да направят. Има и такива общини, които са на нача­лен етап в подготовката на проектите си, и затова ще им предоставим средства чрез схемата за техниче­ска помощ, предстояща да стартира през следващата седмица (виж карето).

► Каква оценка бихте поставили на админи­стративния капацитет на общините?

- Смятам, че от началото на оперативната програма досега е отбелязан значи­телен напредък. Общините вече имат по-голяма увере­ност и умения. Има разлики в капацитета на отделните бенефициенти, но общата воля и усилията, които се полагат, са много големи. Смятам, че голяма част от общините се справят, вклю­чително и с подкрепата на министерството. Има обаче какво още да се желае както на етап подготовка, така и в процеса на изпълнение. Трудно ми е да им поставя оценка и не бих желала да се ангажирам с това.

► Кои са основните про­пуски и нарушения, които допускат общините?

- Най-често срещаните пропуски и нарушения са свързани с обществените поръчки. Много често об­щините допускат грешки или по-скоро имат про­пуски, свързани с това, че не са обявили тръжната процедура в Официалния европейски вестник или в национални медии. Про­пуски има и по отноше­ние на задължителното обявяване при сключване на процедура в Агенцията за обществени поръчки. Понякога се определят ква­лификационни изисквания, които всъщност поставят дискриминационни, неясни или несъответстващи на предмета на поръчката ус­ловия. На етапа на оценката също се допуска включва­нето на недопустими или дискриминационни крите­рии. Забелязва се, че често се допуска и разделяне на една голяма поръчка на ня­колко по-малки.

► Наскоро министърът по управлението на сред­ствата от ЕС Томислав Дончев коментира, че е възможно да се въведат типови документи във връзка с организиране­то на обществените поръчки. Подкрепяте ли идеята?

- Да, това е добра идея. Това беше и наше предло­жение, на МОСВ. Въвежда­нето на типови документи и за трите вида поръчки, свързани със строителство, доставка и услуги, е пре­вантивна мярка за избягва­не на нередности и пропус­ки от страна на общините. Така ще се предотвратят допусканите грешки и об­щините ще имат възмож­ност по-лесно и бързо да подготвят своите тръжни процедури.

- Какви съвети бихте дали на общините, за да имат no-добри резул­тати в усвояването на евросубсидии?

- Съветвам ги да са актив­ни, да участват в консулта­тивните срещи, които про­веждаме в министерството всяка седмица. Те трябва да продължават да укрепват звената си, които се занима­ват с еврофондове, защото в дългосрочен план те ще осигуряват притока на мно­го външни средства, които ще подпомагат общинския бюджет.

Бих ги посъветвала и да се запознават в по-го­ляма дълбочина с всички нормативни документи, свързани с изпълнението на оперативните програми, тъй като голяма част от грешките, които допускат, са или поради незнание, или поради небрежност. Приканвам ги да участват и в обсъждането на всички проектодокументи, които публикуваме във връзка с новите схеми, които пред­стои да обявяваме.

► Има ли риск заради прекалено голямата активност на общините да не стигнат парите по програмата дори и за качествени проекти?

- Към настоящия момент разчетите показват, че сред­ствата, които са налични по Оперативна програма "Околна среда", ще бъ­дат достатъчни за сектор "Води" и "Отпадъци". Не смятам, че има такава опас­ност, но това не означава,

че общините трябва да се успокоят. За тях е важно да продължат да подават про­екти, защото колкото по-бързо правят това, толкова по-бързо ще бъдат оценени и ще може да получат суб­сидии. Проектите в секто­рите "Води" и "Отпадъци"

изискват повече време, а програмата е валидна само до 2013 г., като разходите може да бъдат извършвани до 2015 г. Затова общините трябва да предвидят доста­тъчно време, за да изпълнят проектите си.