ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ

* Океаните са кръвта на Земята, планините - гръбначният стълб; металите и рудите са нейните нерви; скъпоценните камъни са ендокринните жлези. Реките са вените и артериите. А водата е етерното тяло на Земята.

* Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще човек ще достигне високо развитие, ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Планетите са живи, разумни същества.

* Земята има душа, която живее. Материалната земя е нейното тяло. Земята е магнетически свързана със Слънцето и между тях има голяма любов. В Слънцето живее един велик дух, който е разумното му начало. Той изпраща всичко на Земята.

* Тежестта на Земята е числото 6 с 21 нули, а на Луната е числото 74 с 18 нули. Тежестта на Вселената е числото 9 с 90 нули. А размерите на Вселената представляват засега числото 10 с 28 нули.

* Бързината на движението на което и да е тяло зависи от неговата интелигентност. Колкото по-бързо се движи, толкова по-интелигентно е това тяло.

* От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после са всички звезди от първа величина - и те са хармонични. Ако ги изучавате, ще придобиете хубави неща.

* Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия.

* Звездите в нашата галактика са 150 милиарда.

* Ако не са светиите и добрите хора на Земята, тя ще замръзне.

* Мястото, в което се движи Земята, не е празно пространство, а е изпълнено с една мощна сила, разумна сила, която крепи не само нашата Земя, но и всички светове.

* Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса. Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества.

* Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух.

* Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса.

* Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не.

* Целият Космос се движи в една нова посока. Човек не умира, но стига до такива условия, където съзнанието му се пробужда. Земята влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда.

* Земята е стояла в 13-та сфера милиони години. Сега излиза от нея и се изкачва нагоре. Тъмната епоха (Кали-юга) изтича. От няколко години сме в епохата на Водолея, мистична епоха, в която всички снегове и ледове започват да се топят. Водолей чисти. Който е попаднал в тази област, непременно ще бъде пречистен. Потребни са 2100 години, за да изтече епохата на Водолея. През това време ще станат огромни промени, всичко старо ще се разглежда като архаично. Нови листа ще поникнат на мястото на старите. Старото няма да задоволи никого. Мощна духовна вълна ще залее света, тъмните сили ще се стопят, Земята ще се очисти, Божието слово ще се носи из въздуха.
ВЯРАТА

* Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това.

* Изгуби ли човек вярата си, губи и равновесието си.

* Вярвам в Бога, ще живея по Бога и няма да правя на никого лошо (молитвена формула).

* Според мене вярата е най-великият закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него е заражда голяма светлина. Тогава е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Ако хората имаха развити до съвършенство сетива и интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия светове и същества.

* За безумния няма Господ, за умния - има. За силните, здравите, праведните, зрящите - има Господ, а за слабите, болните, грешните, слепите - няма.

* Велико нещо е да кажеш някому една сладка дума! Велико нещо е да насърчиш някого, да му вдъхнеш вяра!

* Онзи, който има вяра и любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел - никога, защото ви обича.

* Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да давам - нека дам без друга мисъл. И след като съм дал, ще дойде все нещо, което трябва да взема. Това е закон.

* Страхувате се от това, което ще мисли светът за вас. Не искате да знаете какво мисли Господ за вас, но се спирате и спъвате от това, което хората мислят за вас.

* Когато слънце грее - да не спите. Когато Господ говори - да не спите. Когато Учителят говори - да не спите. Причините, които ви заставят да спите, са вън от вас. Има около вас ред същества, които ви отвличат вниманието, за да вземат нещо от вас. Гневът, омразата, съмнението, недоверието - това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.

* Когато човешката мисъл се претоварва, тя се изкривява. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите, болестите ще си отидат.

* Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежание и нищо друго.

* Един от големите недъзи на хората е, че се занимават с чуждите погрешки. Това е опасен път, но да не виждате погрешките също е опасно.

Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си.

* Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо.

* Бедни сте - страдате. Болни сте - страдате. Нямате жилище - страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи - тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас.

* Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги - да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я прикрива. Всяка изправена погрешка внася нещо ново, добро, красиво в характера на човека.

* Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, брашна, риби и тенекии... Всичко това е излишък, за който бялата раса ще плати скъпо. Консервираната храна е бич за човечеството. В Природата не се позволяват никакви консерви.

* Често се обиждате, защото не мислите. Казал ви някой нещо. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се огорчава никога.

* Има едно състояние, което вие не съзнавате - то е, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес, който да отнеме това, което вземате.

* Някой се безпокои, че е на ръст малък, друг - че е висок, трети - че е дебеличък, четвърти - че е сух, и т.н. За какво ли не се безпокои човек! Като се постави доброто за основа, всичките безпокойства ще изчезнат.

* По-голяма сила ще придобиете, ако не предприемете опити (самоцелни). Има такива неща, които ще е по-добре да не опитвате.

* Ние бихме били нещастни, ако се реализират всичките ни желания.

* Светлината влиза чрез милионите пори в организма, тя ги прониква и оживява тялото. Човек диша през порите. Диша и чрез своето сърце - така се възприема Божествената топлина. Ако не я възприеме, става засичане в живота. Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината - не виждаш. Засечка има в топлината - малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично. Засечка има в силата - нямаш воля, не ти се прави нищо. Отчаяние, безволие, мрак те обземат.

* Всяко същество, което иска да придобие нещо (материално), има възможност вече да греши.

* Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен.

* Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен.

Има желания, които не трябва да се постигат.

* Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи. Не можах да ви измъкна от суеверията, от пелените ви, от старите възгледи. С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали. Има неща, които трябва да оставите завинаги в гардероба и да се облечете с нови дрехи, необикновени, красиви, светли, празнични.

* Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия.

* От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет.

* Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави.

* Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги.

* Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда? В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея.

* Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае.

* Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт.

* И хваленето, и хуленето са зло. Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите - това е мъдрото.

* Глупавият човек не може да бъде смирен.

* Не търсете своето право. От кого ще го търсите? От Пилат ли?

* Колкото по-често се вслушвате в обещанията и ласкателствата на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате.

* Единственото нещо, което спъва сегашната раса, е голямата лакомия във всяко отношение.

* Нашите погрешки са поука за напредналите същества. Всяка наша погрешка е възможност за тях да направят от нея нещо хубаво.

* Роптаеш против живота, против света. Но ти какво си дал на света? Може ли да каже някой: “Аз това съм дал безкористно, без да ми се плати. С любов и от любов. За Бога работих.”

* В невежеството не може да има блаженство.

* Човек, който е мързелив и не работи, всякога е изложен на несрети в живота. На мързеливия и на глупавия всички са виновни, всеки строй не е хубав за тях. А има и такива, които чакат Господ да им оправи работите. Хората трябва сами да си оправят работите, а не да чакат нов строй, или Господа, или друго прераждане. Когато Господ дойде при вас, работите ви трябва да са оправени, за да има какво друго да ви даде.

* Виждал съм хора, у които духът живее, как са останали такива, каквито са били по-рано: сприхави, гневливи, кисели, недоволни. Духът, като дойде в стиснатия, в сприхавия, в щедрия, не го променя, а дава условия, изпитва човека какъв е. Всеки остава такъв, какъвто е. Трябва да работи над себе си непрестанно, за да се измени. Ще се измени, ако иска. Изменението е абсолютно свободен процес.

* Божественият морал означава, че доброто, което правя, трябва да засегне цялото човечество, да внесе нещо ново, всички да се ползуват от него.

* Доброто се помни само когато се прави. Доброто, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма.

Докато обичаш, си добър. Щом престанеш да обичаш, ти вече си човек на миналото.

Доброто е вътрешен непреривен процес.

* Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: “Когато имаш препятствия, мъчнотии, тежка болест, направи една жертва - и те ще се отстранят.”

* Да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си - това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка.

* Всичко в живота е определено и е за добро. Добрите хора не че не виждат лошото, но доброто ги изпълва, те са богати, изпълнени с него така, че лошото за тях не е лошо.

* Растението, като пусне корени в земята, взема само онази храна, от която има нужда. Доброто, което правиш, то остава, върху него ще градиш в бъдеще.

* Лошото не можеш да го изпъдиш с лошо. Тогава то става по-силно. Ти замести лошото с добро. На лошата мисъл противопостави веднага една по-хубава.

* Злото няма сила, то използва вашата сила. Не се докосвайте до злото. Стойте настрана! Няма някой, който да се е борил със злото - и да е прокопсал. Не ви трябва да знаете какво нещо е лошият човек.

* Всякога, когато направиш едно хубаво дело в света, един хор от светли същества в небето запява: “Слава на Господа, че един човек е направил едно добро дело.”

* В послушанието е силата. Послушанието е плод, резултат, изявление на любовта. Злото седи в непослушанието. А непослушен е нетърпеливият и този, който не мисли.

* Доброто държи човека в свежо състояние. Ако не, той ще се разложи на своите части.

* Ако търсиш злото, ще бъдеш съучастник в него. Ако му реагираш със зло, ще станеш негов слуга и роб. Ако действаш срещу него с принципа на любовта, злото ще стане слуга на доброто.

* Ако не признаваш, че злото е космическа сила в битието, няма да имаш мир в душата си.

* Злото разкрива престъпленията на хората, а доброто ги изправя.

* Щом желаеш повече, отколкото ти трябва, ти създаваш злото в себе си.

* Когато гордостта стане господар на всички други състояния, това е злото. Без смирение нагоре не можеш да се движиш.

* Доброто е в сила да преобрази злото и да го организира. Инертната материя, макар и мъртва, може да се преобрази.

* Всяко нещо, което отдалечава човека от Бога, е зло. Всяко нещо, което съкращава живота му, разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен, недоволен, е зло.

Злото е чуждото съзнание в човека.

* Туй, за което не ни се плаща, то е истинското добро.

* Правили ли сте такова добро, което да се отнася до всички хора едновременно? От вашето добро колко хора са доволни?

* Злото създава видимите форми, а доброто ги организира и облагородява.

* Зло има за този, който не разбира законите. За онзи, който ги разбира и изпълнява, злото се превръща в добро.

* Злото парализира волята, ума и сърцето, както и цялата вътрешна сила на човека.

* Не трябва да правя всичко, каквото искам, а всичко, което правя, да е добро и красиво.

* Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеле, за съзидание на духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, след смъртта на физическото тяло тя остава като сираче бедна и не може да се проявява, понеже няма откъде да черпи сила.

* В света има една разумна материя, която прониква във всичките клетки на цялото тяло, за която ние дори не подозираме. Около тази материя, която е разумна, има разумна сила, която я обгръща. Двете обгръщат външно всички клетки и проникват през всички най-малки частици на нашия организъм.

* Ако човек има идеалистичен подтик в живота си, той ходи изправен. Щом стане материалист, почва да се навежда към земята. Когато изгуби вяра в себе си и в своите близки, започва да се прегърбва. Прегърби ли се един човек, това всякога говори за дефект на ума. Гръбначният стълб е перпендикуляр, всяко негово отклонение показва кривина в характера.

* Живота и духа не можеш да ги сложиш в гроба. Духът не е нещо материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата и духът - никога!

* Духовният живот е сила, с която човек може да обнови своето тяло, както и своята кръвоносна и нервна система. Всеки ден можете да се обновявате. Ако вашата вяра, вашето учение, вашата наука нямат тази обновяваща сила, за какво са ви?

* Божественият дух е, който носи дарбите и благата. Божественият дух никога няма да ви даде едно благо, ако не сте готови за него. Готови ли сте, благото ще дойде при вас точно навреме.

* Условията за изправяне на човека са външни, а силите и възможностите за това изправяне са в самия него, защото духът Божий работи отвътре навън. Щом духът започне да работи отвътре, той заставя и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е господар и на външните, и на вътрешните условия в живота.

* Когато Духът надвие плътта, тогава започва истинският живот.

* Материята в първоначалното си състояние е била от Божествена субстанция, но след като се е отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била някога. Един ден ние ще се върнем към този физически свят, който е бил чист и кристален. И в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Затова трябва всичко възможно да направим, за да си създадем чисто тяло, в което да живее духът.

* Причинното, умственото, астралното и физическото тяло функционират заедно, в тях действа сегашното съзнание. Има още три други тела, които са в застой, те са подобни на четирите, а великите Учители имат по дванадесет тела. Някои органи на физическото тяло съответстват на тези на другите тела. Например мозъкът съответства на умственото тяло. Симпатикусовата нервна система - на духовното тяло. Черният дроб, далакът, стомахът съответстват на нисшите полета на астралното тяло.

* Няма мъртва материя в света.

* Мозъкът е направен от най-фина материя. В него циркулират висши енергии, които са причина за проява на мислите. Духът е, който дава условия за проява на мислите.

* Хиляди светли, напреднали, разумни, интелигентни духове са работили върху нас милиони години. Те ни обичат и продължават да работят и сега върху нас.

* Ако материята произвежда живот, тя не е мъртва. Мъртвото не може да произвежда живо. Светлината излиза от светлина. Силата излиза от сила. Ако животът е складиран вътре в материята, тогава материята е една обвивка. Материята е външната страна на живота. Една майка ражда, но тя не е създала детето. Зародишът на това дете е съществувал милиони години, преди майката да го е родила. Когато някой човек пусне една семка в нивата, той ли е създал тази семка? Човекът е само едно условие да се посади тази семка, земята е само условие за нейното поникване.

* Материята е отражение на духа.

Физическият свят е създаден по подобие на духовния.

* Науката нищо не казва. Човешкият дух е, който казва.

* “Духът е това, което дава живот.” Духът е същината, която съществува в природата, и вие с него трябва да се свържете. Всичко, което е чисто и неопетнено и което свързва хората, това е духът.
ЕНЕРГИЯ, ПРАНА

* Формата на сегашните хора не е нищо друго освен “прана в движение”. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, се раждат болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.

* Живата енергия, която трябва да освежи организма ви, идва от гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм. Яви ли се някакво подпушване в малкия мозък, праната не може да продължи пътя си към главния мозък, а това се отразява зле на целия организъм.

* Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на организма и в създаване на правилни отношения с всички звезди. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което на някои места в организма са натрупани повече енергии, отколкото трябва, а на други места - по-малко. Това неправилно разпределение създава доста страдания. И най-възвишените енергии, натрупани на едно място, създават тягостни състояния.

* Ранните слънчеви лъчи са най-благоприятни за човека. В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща енергия по цялата Земя; има и специален трансформатор за всеки човек на Земята. Всеки човек има трансформатор, който приема специално изпратените за него светлина и енергия.

* Енергията постоянно еволюира във Вечността.

* Праната идва от Слънцето, от планетите, от звездите. С мозъка си, с мислите си ти акумулираш праната от Слънцето и от там изпращаш по цялото тяло. Ако те боли някой орган, можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към него, да го лекуваш.

* За да се пригоди към умовете на хората мисловната енергия, специални същества слизат от особено високи светове и я обработват. Не мислете, че човешкият мозък се нуждае от същата енергия, която е нужна на стомаха. Една е енергията, при която стомахът функционира, друга е, при която белите дробове функционират, различна е и тази на мозъка. За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в мозъка, се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея.

* Мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествените енергии, които идват отвън. Влажните дни са магнетични. Има организми, които определено се нуждаят от влага.

* Човек не може да бъде здрав, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на прана. Човек трябва да постъпва правилно, за да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят правилно, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Ако не мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, нервната, дихателната и стомашната система ще се лишат от нея и няма да могат да извършват правилно своите функции.

* Всеки отделен ден има различна енергия. Във всеки ден различни разумни същества функционират. Дните се различават един от друг, месеците - също, годините - също.

* Грамадна енергия е заключена в камъните, моретата, Космоса. Човекът не е използвал докрай възможностите на своя мозък, нито се ползва от тези необикновени източници на енергия.

* Дишането е прослава на Господа. Онзи, който не може да диша, нито себе си хвали, нито Господа хвали. Ако дишате правилно, вие сте оградени с Божието благословение.

* Духът Божи дава енергията на Слънцето, то пък я внася в главния мозък, в ларинкса, в сърцето и в душата. Хилядолистникът (коронната чакра) черпи някои от цветовете си от Сириус и Орион.

* Високите планини са приемници на най-хубавата част от слънчевата енергия. Те са складовете на Божествената енергия, място за разумна работа.

* Отклони ли се човек от естествените движения, от естествения живот, губи красотата и пластичността си. Чрез движенията си регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират тези енергии. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло чрез двойника. Той е антена, чрез която човек възприема впечатления от външния свят. Поради това двойникът обвива тялото и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатления от външния свят.

* Скъпоценните камъни са носители на възходящи творчески енергии и служат като естествени трансформатори, затова се препоръчва да се носят като предпазно средство от зловредни влияния и като трансформатори на низши желания.

* Живата енергия, която трябва да освежи организма, идва чрез гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм.

Малко прана - слаба памет.

* Всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко, пълно и съзнателно дишане. Онези хора, които не дишат дълбоко, с любов, не могат да възприемат праната от въздуха.