Ангел Димов Власт на всяка цена Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8вn 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга
жүктеу/скачать 2.38 Mb.
|
|
Ангел Димов 
Ангел Димов Власт на всяка цена © Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8ВN 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без писмено разрешение на авторите и издателството. Ангел Димов Власт на всяка цена "Социалдемократът" Андрей Луканов София 2007 Съд ъ рж а ние
-Депутатският имунитет 82
Бележки 331 Литература 344 П р е д г о е о р Държавната власт е мощна сила за налагане на воля и възгледи в обществото. Чрез нея би могло да се ускорява националното и глобалното стопанско и научно развитие и да се подобрява материалния и духовния живот на хората. В човешката история това е осъществявано от прогресивни политически партии и личности, които докрай са оставали верни и предани на интересите на своите народи. През първата половина на 20 век такава политика е прилагана от болшевиш-ката комунистическа партия на В.И. Ленин в Русия, а след Втората световна война (1941 -1945 г.) от партията на ген. Де Гол във Франция, от Социалистическата партия на Швеция, от Китайската комунистическа партия, от комунистическите партии в Куба, България и други източноевропейски държави. Но през последните две десетилетия държавната власт в нашата стра-
на се използва предимно за преразпределяне на националното богатство, за обогатяване (и осигуряване на имоти) на властващите и за увеличаване на обществените им привилегии. Висши ръководители на Българската комунистическа партия (БКП) и на Димитровския комунистически младежки съюз (Комсомола) след т. нар. промени от 10 ноември 1989 г. основават "социалдемократически" партии и движения и се самообявяват за "социалдемократи" с едничката цел да се впишат в настъпилите глобални промени и да си осигурят постоянно присъствие в структурите на партийната, парламентарната и президентската власт. Сякаш смисълът на техния политически живот е да се уредят на служба в държавни институции и ведомства (включително и дипломатически). Българските социалдемократи избягват да се ангажират със самостоятелно управление на страната и да поемат рискове и отговорности за реализацията на национални или други общи каузи и особено през периоди, когато се извършват дълбоки социални преобразувания. Българските социалдемократи се стремят да участ- ват в коалиционни многопартийни кабинети, защото в рамките на такива коалиционни правителства отговорностите се размиват и трудно може да пострада репутацията и политическата кариера на партийните им лидери. При евентуален управленски провал на коалиционно правителство нашите "социалдемократи" първи го напускат, прехвърляйки цялата вина върху партньорите или върху отделни личности. Така постъпили през далечната 1923 г. социалдемократическите лидери Кръстю Пастухов и Димо Казасов, след като заедно с водачи на военни организации и буржоазни партии извършили деветоюнския монархо-фашистки преврат и станали съучастници в ужасяващото убийство на великия български министър-председател Александър Стамболийски. През лятото на 1995 г. "социалдемократите" в Българската социалистическа партия (БСП) по поръчение на местни и чуждестранни мафиотски босове, включително и на икономическата групировка "Мултигруп", започнаха да организират заговор за отстраняване на Жан Виденов от поста министър-председател. Те прибегна-
ха до такива действия въпреки че в правителството му имаше редица министри от така нареченото Обединение за социална демокрация (ОСД) в БСП. Формален лидер на това движение беше проф. Чавдар Кюранов, но то беше фактически създадено и ръководено ("отдалече") от Андрей Луканов. Обикновено "социалдемократите" публично заявяват, че не се стремят към "власт на всяка цена". Но за да останат във висшите коридори на партийната, парламентарната и президентската власт, те безскрупулно жертват интересите на милионите си избиратели, свободата и независимостта на българската нация и държава. През декември 1990 г. министър-пред-седателят Андрей Луканов, а на 4 февруари 1997 г. Георги Първанов, в качеството си на председател на Парламентарната група (ПГ) на Българската социалистическа партия (БСП), своеволно сдадоха предоставената им от трудовите хора държавна изпълнителна власт на представители на отвъдокеанската и местната буржоазия и аристокрация. Предпочетоха да си останат в почти безотговорната и носеща им лични облаги партийна и парламентарна власт, макар да знаеха, че така българската държава се васализира и милиони техни съотечественици биват обречени на мизерия и глад. Тези безпринципни, карие-ристични и властогонски действия се представят за "мъдри политически ходове", благодарение на които уж били предотвратени "гражданска война" и "кръвопролития". Техните извършители се представят едва ли не за национални герои. Основател и главен идеолог на съвременната "социалдемократическа" фракция в БСП е Андрей Луканов. Неговото пре-боядисване от червен кандидат-член на Политическото бюро (ПБ) на Централния комитет (ЦК) на БКП в "социалдемократ" стана публично достояние след 10 ноември 1989 г, когато на партиен пленум бе свален от власт тогавашния първи ръководител на партията и държавата Тодор Живков. Като министър-председател на Република България (1990 г.) "социалдемократът" Андрей Луканов запретна ръкави и започна да руши и "сменя" съществуваща-
та у нас система на държавен социализъм, която той нарече "неосталинизъм".1 Вследствие на тази основаваща се на субективизъм и лично озлобление промафи-отска политика в нашата страна настъпи управленски хаос. За да постигнат увеличение на цената на млякото, шефовете на държавната фирма "Млечна промишленост" например изкуствено предизвикаха дефицит на този основен хранителен продукт в магазините. Потребителите ставаха сутрин рано и се редяха на опашки пред магазините за прясно и кисело мляко - при положение че производството му в страната достигаше близо 2,5 млн. т годишно (през 2006 г. производството на мляко у нас е под 1,5 млн. т). Аналогично беше положението и пред бензиностанциите въпреки че от Съветския съюз планомерно се доставяха огромни количества евтин нефт. Тези неуредици предизвикаха справедлив гняв и още повече дискредитираха системата на държавен социализъм, при който държавната собственост, включително и търговията на едро, представляваше над 90 на сто от различните видове собственост у нас. Тези тежки месеци се жүктеу/скачать 2.38 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
