Ангел Димов Власт на всяка цена Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8вn 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга



жүктеу 3.24 Mb.
бет1/11
Дата20.07.2016
өлшемі3.24 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Ангел Димов

Власт


на всяка цена

Библиотека



ЗОРА


Ангел Димов

Ангел Димов Власт на всяка цена

© Ангел Димов Издателство "Нова Зора"

I8ВN 954-9741-09

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без писмено разрешение на авторите и издателството.

Ангел Димов

Власт

на всяка цена



"Социалдемократът" Андрей Луканов

София 2007



Съд ъ рж а ние

  • Предговор 5

  • Пътят към властта 75

  • Смяна на системата 34

  • Промафиотска политика 57

-Депутатският имунитет 82

  • "Социалдемократически" превъплъщения ..118

  • Заложник на мафията 150

  • Нашето спречкване 181

  • Лихвеният процент 217

  • Десетоянуарският пуч 249

  • Четвъртофевруарският преврат 292

  • Заключение 323

Бележки 331

Литература 344

П р е д г о е о р

Държавната власт е мощна сила за на­лагане на воля и възгледи в обществото. Чрез нея би могло да се ускорява нацио­налното и глобалното стопанско и научно развитие и да се подобрява материалния и духовния живот на хората. В човешката ис­тория това е осъществявано от прогресив­ни политически партии и личности, кои­то докрай са оставали верни и предани на интересите на своите народи.

През първата половина на 20 век та­кава политика е прилагана от болшевиш-ката комунистическа партия на В.И. Ле­нин в Русия, а след Втората световна вой­на (1941 -1945 г.) от партията на ген. Де Гол във Франция, от Социалистическата пар­тия на Швеция, от Китайската комунисти­ческа партия, от комунистическите партии в Куба, България и други източноевропейс­ки държави. Но през последните две десе­тилетия държавната власт в нашата стра-

Власт на Всяка цена

на се използва предимно за преразпреде­ляне на националното богатство, за обо­гатяване (и осигуряване на имоти) на влас­тващите и за увеличаване на обществени­те им привилегии. Висши ръководители на Българската комунистическа партия (БКП) и на Димитровския комунистически мла­дежки съюз (Комсомола) след т. нар. про­мени от 10 ноември 1989 г. основават "со­циалдемократически" партии и движения и се самообявяват за "социалдемократи" с едничката цел да се впишат в настъпили­те глобални промени и да си осигурят пос­тоянно присъствие в структурите на пар­тийната, парламентарната и президентска­та власт. Сякаш смисълът на техния поли­тически живот е да се уредят на служба в държавни институции и ведомства (вклю­чително и дипломатически).

Българските социалдемократи избяг­ват да се ангажират със самостоятелно уп­равление на страната и да поемат рискове и отговорности за реализацията на нацио­нални или други общи каузи и особено през периоди, когато се извършват дълбо­ки социални преобразувания. Български­те социалдемократи се стремят да участ-

ват в коалиционни многопартийни каби­нети, защото в рамките на такива коали­ционни правителства отговорностите се размиват и трудно може да пострада ре­путацията и политическата кариера на пар­тийните им лидери. При евентуален управ­ленски провал на коалиционно правител­ство нашите "социалдемократи" първи го напускат, прехвърляйки цялата вина вър­ху партньорите или върху отделни личнос­ти. Така постъпили през далечната 1923 г. социалдемократическите лидери Кръстю Пастухов и Димо Казасов, след като заед­но с водачи на военни организации и бур­жоазни партии извършили деветоюнския монархо-фашистки преврат и станали съ­участници в ужасяващото убийство на ве­ликия български министър-председател Александър Стамболийски.

През лятото на 1995 г. "социалдемок­ратите" в Българската социалистическа партия (БСП) по поръчение на местни и чуждестранни мафиотски босове, включи­телно и на икономическата групировка "Мултигруп", започнаха да организират за­говор за отстраняване на Жан Виденов от поста министър-председател. Те прибегна-

Власт на Всяка цена

ха до такива действия въпреки че в прави­телството му имаше редица министри от така нареченото Обединение за социална демокрация (ОСД) в БСП. Формален ли­дер на това движение беше проф. Чавдар Кюранов, но то беше фактически създа­дено и ръководено ("отдалече") от Андрей Луканов.

Обикновено "социалдемократите" публично заявяват, че не се стремят към "власт на всяка цена". Но за да останат във висшите коридори на партийната, парламентарната и президентската власт, те безскрупулно жертват интере­сите на милионите си избиратели, сво­бодата и независимостта на българската нация и държава.

През декември 1990 г. министър-пред-седателят Андрей Луканов, а на 4 февруа­ри 1997 г. Георги Първанов, в качеството си на председател на Парламентарната гру­па (ПГ) на Българската социалистическа партия (БСП), своеволно сдадоха предос­тавената им от трудовите хора държавна изпълнителна власт на представители на отвъдокеанската и местната буржоазия и аристокрация. Предпочетоха да си останат

в почти безотговорната и носеща им лич­ни облаги партийна и парламентарна власт, макар да знаеха, че така българска­та държава се васализира и милиони тех­ни съотечественици биват обречени на ми­зерия и глад. Тези безпринципни, карие-ристични и властогонски действия се представят за "мъдри политически ходо­ве", благодарение на които уж били пре­дотвратени "гражданска война" и "кръвоп­ролития". Техните извършители се предс­тавят едва ли не за национални герои.

Основател и главен идеолог на съвре­менната "социалдемократическа" фракция в БСП е Андрей Луканов. Неговото пре-боядисване от червен кандидат-член на Политическото бюро (ПБ) на Централния комитет (ЦК) на БКП в "социалдемократ" стана публично достояние след 10 ноемв­ри 1989 г, когато на партиен пленум бе сва­лен от власт тогавашния първи ръководи­тел на партията и държавата Тодор Жив­ков.

Като министър-председател на Репуб­лика България (1990 г.) "социалдемокра­тът" Андрей Луканов запретна ръкави и започна да руши и "сменя" съществуваща-

Власт на Всяка цена

та у нас система на държавен социализъм, която той нарече "неосталинизъм".1 Вследствие на тази основаваща се на су­бективизъм и лично озлобление промафи-отска политика в нашата страна настъпи управленски хаос. За да постигнат увели­чение на цената на млякото, шефовете на държавната фирма "Млечна промишле­ност" например изкуствено предизвикаха дефицит на този основен хранителен про­дукт в магазините. Потребителите става­ха сутрин рано и се редяха на опашки пред магазините за прясно и кисело мляко - при положение че производството му в стра­ната достигаше близо 2,5 млн. т годишно (през 2006 г. производството на мляко у нас е под 1,5 млн. т). Аналогично беше по­ложението и пред бензиностанциите въп­реки че от Съветския съюз планомерно се доставяха огромни количества евтин нефт. Тези неуредици предизвикаха спра­ведлив гняв и още повече дискредитираха системата на държавен социализъм, при който държавната собственост, включи­телно и търговията на едро, представля­ваше над 90 на сто от различните видове собственост у нас. Тези тежки месеци се



  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет