Антиинфекциозни лекарства



жүктеу 0.54 Mb.
бет1/4
Дата21.06.2016
өлшемі0.54 Mb.
  1   2   3   4



АНТИИНФЕКЦИОЗНИ ЛЕКАРСТВА1

Противомикробните лекарства (антибиотици, хинолони, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини; антимикобактериални, антилуетични, противовирусни, антимикотични и други средства) се прилагат за етиотропно лечение на заболявания, причинени от различни видове бактерии, рикетсии, вируси и гъбички.

Противопаразитните лекарства (антипротозойни, антихелминтни, скабицидни, педикулоцидни) се прилагат за етиотропно лечение на протозоози, хелминтози и ектопаразитози (краста, въшливост).

Антисептиците и дезинфектантите се използват предимно като профилактични средства, предпазващи от развитие на инфекция.

Имуноглобулините, антитоксичните серуми и ваксините са биопродукти, създаващи имунитет срещу различни инфекциозни причинители.
1. Антибактериални лекарства


АНТИБИОТИЦИ

Бета-лактами: пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми и монобактами

Небета-лакатми: аминозиди (аминогликозиди), тетрациклини, амфениколи, макролиди и кетолиди, линкозамиди (линкозамини), гликопептиди, стрептограмини, полимиксини и др.

СИНТЕТИЧНИ АНТИБАКТЕРИАЛНИ ЛЕКАРСТВА

Антимикобактериални лекарства: противотуберкулозни и антилепрозни

Хинолони (гиразни инхибитори): флуорирани и нефлуорирани

Сулфонамиди (антагонисти на ПАБК): монопрепарати и сулфонамид/триметоприм

Оксихинолини

Нитрофурани




Антибиотиците са продукт от метаболизма на различни гъбички и бактерии или полусинтетични аналози на тези продукти, които спират размножаването на микроорганизмите или ги разрушават.

Според МЕХАНИЗМА НА ДЕЙСТВИЕ антибактериaлните лекарства се разделят на следните групи: а) потискащи синтеза на бактериалната стена (β-лактами, бацитрацин, изониазид, гликопептиди, фосфор-съдържщ антибиотици); б) потискащи белтъчния синтез в микроорганизмите чрез свързване с 30S субединицата на рибозомите (аминозиди, тетрациклини); в) потискащи белтъчния синтез чрез свързване с 50S субединицата на рибозомите (амфениколи, макролиди, линкозамини, липопептди, стрептограмини, оксазолидиндинони – линезолид); г) повишаващи пропускливостта на бактериалната мембрана – полимиксини; д) потискащи синтеза на нуклеинови киселини – рифамицини (инхибират бактериалната РНК полимераза), хинолони (потискат ДНК гиразата), етамбутол, оксихинолини, метронидазол, хлороквин; е) потискащи метаболизма на фолиевата киселина (сулфонамиди, сулфонамид/триметоприм).



Според СПЕКТЪРА НА ДЕЙСТВИЕ се различават: а) широкоспектърни препарати (тетрациклини, аминозиди, аминопеницилини, карбоксипеницилини, уреидопеницилини, цефалоспорини, карбапенеми, амфениколи, рифамицини, флуорохинолони, сулфонамиди, сулфонамиди/триметоприм, нитрофурани, оксихинолини); б) тeсноспектърни препарати (биосинтетични пеницилини, β-лактамазоустойчиви пеницилини, монобактами, макролиди, линкозамиди, полимиксини, синтетични противотуберкулозни средства).

Според ТИПА НА ДЕЙСТВИЕ се различават: а) препарати от I група, действащи бактерицидно върху размножаващи се и неразмножаващи се микроорганизми (аминозиди, полимиксини); б) препарати от II група, действащи бактерицидно само върху размножаващи се микроорганизми (β-лактами, флуорохинолони, ванкомицин); в) препарати от III група, действащи бактериостатично (тетрациклини, макролиди, хлорамфеникол, линкозамиди, рифампицин, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини, метронидазол).



КОМБИНИРАНЕТО на антибактериалните средства от I и II група води до адитивен или потенциращ ефект, но никога до антагонизъм. Комбинирането на препарати от I и III група най-често предизвиква адитивен ефект, но никога антагонизъм. Комбинирането на препарати от II и III група най-често предизвиква значително намаляване на ефекта на бактерицидното средство, защото то осъществява действието си само върху делящи се микроорганизми; изключение се наблюдава при комбиниране на β-лактами със сулфонамиди (в този случай се развива адитивен ефект, защото с разрушаването на бактериалната стена β-лактамите благоприятстват действието на сулфонамидите) или с метронидазол. Комбинирането на препарати от I група помежду им е нерационално поради риск от засилване на техните НЛР (ототоксичност, нефротоксичност и др.). Комбинирането на препарати от II група е рационално поради разширяване на бактерицидния спектър на комбинацията. При комбиниране на препарати от III група обикновено се очаква проява на адитивен ефект. Изключение правят обаче комбинации между представители, повлияващи 50S субединицата на рибозомите (хлорамфеникол, макролиди, линкозамиди), водещи до антагонизъм.
1.1. Пеницилини
Пеницилините са производни на 6-аминопеницилановата киселина. След свързване с пеницилин-свързващи протеини (PBPs) те активират автолитични ензими в бактериалната стена и потискат синтеза на пептидогликана – основна нейна съставка. Настъпва осмотична бактериолиза и смърт на микроорганизмите. Пеницилините действат бактерицидно върху делящи се екстрацелуларни микроорганизми. Съществуват големи разлики в спектъра на действие при отделните групи пеницилини.


Обща структура на пеницилините


  1   2   3   4


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет