Богове и г-ерои

След дълго плаване аргонавтите стигнали до острова на феакийците. Там радушно ги приел цар Алкиной. Можели да си починат след опасностите от пътуването аргонавтите, но не прекарали още и един ден прн феакийците, .когато край острова се появила флотата на колхидците, които поискали да им бъде предадена Медея. Щял да се започне кървав бой, ако Алкиной не възпрял враговете. Той отсъдил, че Медея трябва да бъде предадена на колхидците, ако не е жена на Язон. През нощта Алкиноевата жена Арета изпратила вестоносец при Язон, за да му съобщи решението на Алкиной. Същата нощ Язон и Медея извършили сватбените обреди и на другия ден Язон дал пред събралите се

Сватбата на Язон и Медея (детайл от рисунка на ваза)

277
да остане при мъжа си, и па ли.илпм".""- "<- """-""""-"•" нищо друго, освен да се върнат при Еет без Меден.

Като си отпоЧинали при гостоприемните феакийци, аргонавтите си заминали. Дълго плавали те благополуч- . но. Ето в синята морска далечина се мярнали вече бреговете на Пелопонес. Изведнъж се извил страшен вихър и отвлякъл "Арго" далеч в морето. Дълго носил вихърът кораба по безбрежното море и най-сетне го изхвърлил на пустинен бряг. "Арго" затънал. дълбоко в тинята на залива, който цял бил покрит с водорасли. Отчаяние обхванало аргонавтите. Кормчията Линкей с наведена глава седял на кърмата, загубил надежда, че ще се завърнат в Гърция. Аргонавтите печални бродели по брега, сякаш загубили всички сили, цялото си мъжество. Всички виждали пред себе си гибел. На помощ на Язон дошли нимфите. Те му открили, че "Арго" е бил отнесен от вихъра до Ливия и че аргонавтите трябва да пренесат кораба си през Ливийската пустиня, като го извлекат от тинята тогава, когато Амфит-рита изпрегне конете от своята колесница. Но кога именно Амфитрита изпряга от колесницата конете си? Това аргонавтите не знаели. Изведнъж те видели как от морето изтичал снежнобял кон и бързо се понесъл през пустинята. Аргонавтите разбрали, че това е кон на Амфнтрита. Вдигнали аргонавтите "Арго" на рамене н дванадесет дни го носили през пустинята, изнемогвайки от жега и жажда. Най-после стигнали до страната на Хесперидите. Там Хесперидите им посочили кладенеца, който Херкулес бил издълбал в скалата. Георите утолили жаждата си, запасили се с вода и потеглили на път за родината си. Но аргонавтите никак не можели да намерят изход към море. Те се намирали не в морето, а в езерото на Тритон. По съвета на Орфей аргонавтите посветили на бога на езерото един триножник. Пред тях се появил хубав младеж. Той подал на героя Евфем. буца пръст като знак за гостоприемство и посочил на аргонавтите изхода към морето. Аргонавтите принесли в жертва един овен. Пред "Арго" застанал сам бог Тритон и извел кораба покрай бели скали през един водовъртеж на открито море. От езерото на Тритон аргонавтите доплавали до остров Крит и искали да се запасят там с вода за по-нататъшното си плаване. Но медният исполин Талос, подарен на Минос лично от гръмовержеца Зевс, не ги допуснал дори до бреговете на
Крит. Талос охранявал Миносовите владения, като обикалял целия остров. Медея обаче приспала Талос със своите магии, той се свлякъл на земята и медният гвоздей, който затварял единствената жила, по която те-чала кръвта на Талос, паднал. Плиснала по земята кръвта на Талос, подобна на разтопено олово, и исполинът умрял. Аргонавтите можели сега безпрепятствен з да слязат на брега и да се запасят с вода.

По пътя от Крит за Гърция героят Евфем изтървал в морето буцата пръст, която му бил дал Тритон, и от тая буца се образувал остров, който аргонавтите нарекли Калиста. На този остров по-късно се заселили потомци на Евфем и той започнал да се нарича Тера .

След това буря изненадала аргонавтите в морето." Тя се разразила през една тъмна нощ. Аргонавтите се опасявали, че, всеки миг може да се натъкнат на подводна скала или да се разбият о каменистия бряг. Изведнъж с ярка светлина блеснала над морето златна стрела и осветила всичко наоколо. След нея блеснала втора, трета. Бог Аполон осветявал със своите стрели пътя на аргонавтите. Те спрели край остров Анафа и престояли там, докато минала бурята. Най-сетне бурята утихнала, укротили се морските вълни и задухал попъ-

Смъртта на медния исполин Талос (детайл от рисунка на ваза)

279
ЛКП ОЛ1Ч^. ,^."^.._ ___,

ва. Аргонавтите не срещали вече опасности по пътя си •" скоро пристигнали в жадуваното пристанище на йолк.

Когато аргонавтите пристигнали в йолк, те принесли щедра жертва на боговете, които им помагали през време на опасното плаване. Всички в Йолк тържествували и празнували завръщането на аргонавтите; всички славели големите герои и техния вожд Язон, който придобил златното руно.

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

280

ЯЗОН И МЕДЕЯ В ЙОЛК. СМЪРТТА НА ПЕЛИЙ. Коварният Пелий не удържал думата си; не върнал на Язон властта на неговите прадеди. Язон преглътнал обидата и решил жестоко да си отмъсти на Пелий. Й сега му дошла на помощ Меден. Наскоро му се явил и случай да си отмъсти. Престарелият Язонов баща, Езоп, щом узнал, че Медея е голяма магьосница, поискал тя да му възвърне младостта. Самият Язон помолил Медея да подмлади баща му. Медея обещала да изпълни тазл молба, стига само Хеката да й помогне.

След като сполучила да върне младостта на Езон, Медея решила да отмъсти на стария Пелий, задето измамил Язон и не му върнал властта над Йолк; тя съставила коварен план за това.

Медея придумала Пелиевите дъщери да възвърне на баща им младостта и за да повярват те още по-си.ч-но в магиите й, довела един овен, заклала го и го хвърлила в котела с отварата. Щом потънал закланият овен в котела, тозчас от там изскочило игриво агне. Удивявали се дъщерите на Пелий и се съгласили да се направи опит да бъде върната младостта на баща им.

Медея превръща овен в малко агне

281
Медея приготвила отвара, но не такава, каквато приготвила тя,, за да върне младостта на Язоновия баща. Новата отвара нямала вълшебна сила. Приспала Медея със заклинания Пелий, довела в спалнята дъщерите му и им заповядала да прережат гърлото на баща си. Но дъщерите не се решавали.

-Малодушни жени - извикала Медея. - Я по-скоро извадете меча и пуснете да изтече от жилите на баща ви старата, му кръв, а аз ще му влея млада кръв.

Пелиевите дъщери не се решават да нанесат на спящия си баща смъртен удар. Най-сетне, като извръща-ли лица, една след друга започнали да нанасят на баща си удари с меча. Пелий се събудил смъртно ранен. привдигнал се на леглото и протягайки отмаляващи ръце към дъщерите се, изстенал:

- О, дъщери, какво правите вие? Кое ви накара да вдигнете ръка срещу баща си?

Отпуснали в ужас ръце Пелиевите дъщери. Те стоят бледни, съзнанието им ги напуща. А Медея притичаладо леглото на Пелий, забила ножа си в гърлото му, наря-зала тялото му на късове и ги хвърлила във врящия котел. В спалнята на Пелий се появила колесница с впергнатн крилати дракони и Медея изчезнала с нея от очите на обезумелите от ужас Пелиеви дъщери.

Синът на Пелий, Адраст, устроил великолепно погребение на баща си, а след погребението - игри в чест на загиналия. В тях взели участие най-големите герои на Гърция. Съдия при игрите бил лично Хермес. Кас-тор, Полидевк и Евфем се състезавали в надбягване с колесници; Адмет и Мопс - в бой с юмруци, Атлант и Пелий - в борба. В бягане Ификъл победил всички.

Но Язон не успял да получи властта над йолк. Адраст не му позволил да остане там, изгонил го от Иолк, задето жена му Медея убила Пелий. Язон напуснал родния си град и заедно с Медея се оттеглили в Коринт.

Изложено според трагедията на

Еврипид "Медея"

282

по времето, когато получил вълшебния мехлем; изменил той на онази, с чиято помощ извършил големия подвиг. Язон решил да се ожени за Главка и цар Креонт се съгласил да даде дъщеря си за жена на знаменития

герой.

Когато Медея научила, че Язон й изменя, обезло я отчаяние. Тя, както и по-рано, обичала Язон; Сякаш превърната в бездушен камък седяла Медея, потопена в скръб. Нито ядяла, нито пиела, нито слушала утешителни думи. Постепенно бесен гняв овладявал Медея. Нейният неукротим дух не можел да се успокои. Нима може да понесе тя, дъщерята на колхидския цар, син на лъчезарния Хелиос, да възтържествуват над нея враговете й, да се гаврят с нея! Не, Медея е страшна в гнева си; нейното отмъщение трябва да бъде ужасно по своята жестокост. О! Медея ще отмъсти и на Язон, и на Главка, и на баща й Креонт!

Но ето че идва Креонт. Той заявява на Медея, че тя трябва незабавно да напусне Коринт. Креонт се страхува от Медея; той знае колко страшна е тя в гнева си;

знае колко могъщи са нейните магии: та тя може да погуби и дъщеря му, и самия него.

А Медея, за да спечели време за отмъщението, си дава вид, че се подчинява на Креонт, че признава правото му да я изгони, но го моли само за едно - да й разреши да остане само още един ден в Коринт. Креонт се съгласил, без да подозира, че с това сам се обрича на гибел; но той заплашва Медея, че ако' лъчите на изгряващото слънце я заварят в Коринт, ще накаже със смърт и нея, и синовете й. Медея знае, че тя няма защо да се бои от смъртно наказание. Креонт ще .загине преди нея, не току-тъй се е клела тя на бледоликата

Напразно Язон уверява Медея, че за нейното добро и за доброто на децата той се жени за Главка; че неговите синове ще намерят подкрепа в своите бъдещи братя, ако боговете му изпратят деца от новия брак. Медея не може да повярва, че думите на Язон са искрени; тя го упреква в измяна и го заплашва с гнева на боговете; не иска да го слуша. Сега Язон, когото някога така е обичала, .заради когото е забравила бащя, майка, брат и родина, й е омразен. Язон си отива разгневен, а подир него се носят подигравките и заканите на Медея.

В това време идва в Коринт на път от Делфи за Троизена атинският цар Егей. Той дружелюбно поздравява Медея и я пита защо е така опечалена. Медея му разказва за своето нещастие и го моли да даде на нея, прокудената и забравена от мъжа си, убежище ь Атина. Тя обещава на Егей, че ще му помогне със своите магии; обещава му, че той ще има многобройно потомство, че няма да остане бездетен, както дотогавл, стига само да й даде подслон. Егей се заклева, че ще приюти Медея. Заклева се в богинята на земята Гея, в Хелиос, Медеиния дядо, във всички богове на Олимп, че няма да предаде Медея на враговете й. Само едно единствено условие поставя той на Медея: тя трябва да дойде в Атина сама, без негова помощ, тъй като той, Егей, не иска да се скара с царя на Коринт.

След като си осигурява убежище, Медея пристъпва към изпълнението на замисленото отмъщение. Тя решава не само да погуби Креонт и дъщеря му Главка. но и да убие децата си, деца на Язон. Тя изпраща прис-лужничката си да повика Язон. Идва Язон. Медея се показва покорна; тя си дава вид, че се е помирила със съдбата си и с решението на Язон, и го моли само за едно - да убеди Кренот синовете й да останат в Коринт. Идват и децата. Като ги вижда, Медея плаче, прегръща ги, целува синовете си; тя ги обича, но жаждата й за отмъщение е по-силна от любовта към децата.

Но как да погуби Главка и баща й Креонт? И ето под предлог, че се стреми да склони Главка да остави децата й в новия дом на Язон, Медея й изпраща като 284 подарък скъпоценна дреха и златен венец. Този именно

подарък носи със себе си гибел. Щом Главка облякла дрехата и сложила на глава венеца, отровата, с която били напоени те, проникнала в тялото й; венецът стяга главата й като меден обръч, дрехата гори като огън тялото й. Главка умира в страшни мъки. Притичва й се на помощ баща й: той прегръща нещастната си дъщеря, но дрехата прилепва и към него. Той се старае да отдели тази дреха от тялото си, но с нея заедно откъсва и парчета месо. И Креонт загива от подаръка на Медея.

Застанала до своя дворец, Медея тържествуваща чува, че Креонт и Главка са загинали; но тяхната гибел не е утолила жаждата й за мъст: защото тя е решила да убие и своите деца, за да накара Язон още по-силно да страда. Сега и друго обстоятелство подтиква Медея да се реши на това убийство - тя знае каква участ застрашава синовете й, когато роднините на Креонт ще им отмъщават за престъпленията на майка им. Набързо Медея отива в двореца и тозчас се чуват оттам виковете и стенанията на нейните синове. Родната им майка ги е убила. А Язон, когато Креонт и дъщеря му Главка загинали от ръката на жена му Медея, страхувайки се, че родствениците на Креонт за отмъщение ще погубят синовете му, бърза да се прибере в диорс-ца си. Вратата, която води в двореца, е затворена; Язон иска да я разбие. Изведнъж във въздуха се появява Медея на изпратената й от бог Хелиос.колесница, за-прегната с дракони; в краката й лежат убитите от нея синове. Язон е в ужас. Той моли Медея да му остави поне телата на неговите синове, за да може да ги погребе. Но и това утешение не му дава Медея и бързо изчезва с чудесната колесница.

Безрадостен бил целият по-нататъшен живот на Язон. Никъде той не може" да остане задълго. Веднъж той минавал през Истъм, покрай мястото, където стоял изтегленият на брега кораб "Арго", посветен от аргонавтите на бога на морето Посейдон. Умореният Язон полегнал да си почине на сянка под кърмата на "Арго" и заспал. Когато Язон спокойно спял, кърмата на изг-нилия вече кораб се сринала и затрупала със своите отломъци спящия Язон.

ЕЛЕНА - ДЪЩЕРЯ НА ЗЕВС И НА ЛЕДА. Някога славният, герой Тиндарей бил изгонен из своето царство от Хипокоонт. След дълги скитания той намерил убежище при Тестий, царя на Етолия . Цар Тестий обикнал героя и му дал за жена прекрасната като богиня своя дъщеЪя Леда. Когато великият Зевсов син Херкулес, победил^Хипокоонт и убил както него, така и всичките му синове, Тиндарей се завърнал с хубавата си жена в Спарта- и започнал да царува там.

Леда имала четири деца. Прекрасната Елена и По-лидевк били деца на Леда от гръмовержеца Зевс, а Кли-темнестра и Кастор били деца на Леда от Тиндарей.

Елена била извънредно красива. Нито една от смъртните жени не можела да се сравнява с нея по хубост. Дори богините й завиждали. Славата на Елена гърмяла по цяла Гърция. Великият герой на Атика Тезей също знаел за божествената й красота и я отвлякъл от Тиндарей, но Еленините братя Полидевк и Кастор освободили сестра си и я върнали в бащиния й дом. Един след друг идвали в двореца на Тиндарей кандидати за прекрасната Елена - всеки искал да нарече, нея най-хубавата от жените, своя жена. Тиндарей не смеел да даде Елена за жена на когото и да било от героите, които идвали при него; той се опасявал, че другите герои от завист към щастливеца ще започнат борба с него и ще възникне голяма разпра. Най-после хитрият герой Одисеи дал на Тиндарей следния съвет:

- Нека къдрокосата Елена сама реши на кого иска да стане жена. А всички кандидати нека дадат клетва. че никога не ще вдигнат оръжие срещу оногова, когото Елена избере за мъж, а с всички сили ще му помагат, ако той ги призове на помощ в случай на беда.

Тиндарей послушал съвета на Одисеи. Всички кандидати положили клетва, а Елена си избрала от тях едно-го и тоя избраник бил хубавият син на Атрей, Менелай.

Оженил се за прекрасната Елена Менелай. След смъртта на Тиндарей той станал цар на Спарта. Спокойно живеел той в Тиндареевия дворец, без да подозира 286 колко беди ще му докара бракът с прекрасната Елена.

ПЕЛЕЙ И ТЕТИДА. Прочутият герой Пелей бил син на мъдрия Еак, който пък бил син на Зевс и на Еги-на, дъщеря на речния бог Азоп. Брат на Пелей бил героят Теламон, приятел на Херкулес, най-големия измежду героите. Наложило се Пелей и Теламон да избягат от родния-си град, тъй като те убили поради завист своя природен брат. Пелей се оттеглил в богата-та.Фтия . Там го приел героят Евритион и му дал една трета част от своите владения, а за жена - дъщеря си Антигена. Но Пелей не останал задълго във Фтия. През време на калидонския лов той неволно убил Евритион. Опечален от тая нещастна случка, Пелей напуснал Фтия и се оттеглил в Иолк. Но и в Иолк го чакало нещастие. Там се влюбила в него жената на цар Акаст и го увещавала да забрави приятелството си с Акаст. Пелей отблъснал жената на своя приятел, а тя, за да му отмъсти, го наклеветила пред .мъжа си. По-оярвал на жена си Акаст "и решил да погуби Пелей. Веднъж през време на лов по гористите склонове нз Пелион, когато умореният от лова Пелей заспал, Акаст скрил чудесния меч на Пелей, който му бил подарен от боговете. Никой не можел да устои на Пелей, когато той се сражавал с този меч. Акаст бил уверен, че като бъде лишен от своя чудесен меч, Пелей ще загине, разкъсан от дивите кентаври. Но на помощ яа Пел^й се притекъл мъдрият кентавър Хирон. Той помогнал на героя да намери чудесния меч. Нахвърлили се върху Пелей дивите кентаври, готови да го разкъсат, но той лесно ги отблъснал със своя чуден меч.' Пелей се спасил от неминуема гибел. Той отмъстил и на предателя Акаст: с помощта на Диоскурите Кастор и Полидевк превзел богатия град Иолк и убил Акаст и жена му-' Когато титанът Прометей открил великата тайна, че от брак на Зевс с богиня Тетида щял да се роди син. който ще бъде по-могъщ от баща си и ще го гвд.чи от престола, той посъветвал боговете да дадат Тетида за жена на Пелей, тъй като от този брак ще се роди велик герой. Така именно решили да направят боговете; само едно условие поставили те: Пелей трябвало да победи богинята при двубой.

Когато бог Хефест съобщил на Пелей волята на боговете, Пелей отишъл в пещерата, в която чести почивала Тетида, след като изплава от морските дълбочини. Укрил се Пелей в пещерата и зачакал. Ето че Тетида изплавала от морето и влязла в пещерата. Пелей 287
се хвърлил върху нея и я сграбчил с мощните си ръце. Тетида се мъчела да се изтръгне. Тя вземала образа на лъвица, на змия, превръщала се във вода, но Пелей не я пущал. Тетида била победена; сега тя трябвало да стане жена на Пелей.

Боговете отпразнували сватбата на Пелей и Тетида в обширната пещера на кентавъра Хирон. Сватбеното пиршество било разкошно. Всички богове от Олимп участвували в него. Гръмко звучали златната лира на Аполон; под звуците й музите пеели за голямата слава, която ще се падне на сина на Пелей и богиня Тетида. Боговете пирували. Хорите и харитите играели хоро под звуците на Аполоновото свирене и пеенето на музите, а всред тях изпъквали със своята величествена красота богинята воин Атина и младата богиня Артемида, но всички богини надминавала по хубост вечно младата богиня Афродита. На хорото се били хванали и бързият като мисълта пратеник на боговете Хермес, и яростният бог на войната Арес, който забравил кървавите битки. Боговете богато дарили младоженците. Хирон подарил на Пелей своето копие, чиято дръжка била направена от твърд като желязо ясен, расъл на планинага Пелион; владетелят на моретата Посейдон му подарил коне, а останалите богове - чудесни доспехи.

Боговете се веселили. Единствена богин'ята на раздора Ерида не участвувала в сватбеното угощение. Тя се скитала самотна около Хироновата пещера, спотаила дълбоко в сърцето си обидата, че не я поканили ча пиршеството. Най-сетне богиня Ерида намислила как да си отмъсти на боговете, как да предизвика раздор пр-между им. Тя взела една златна ябълка от далечните градини на Хесперидите; само две думи били написани на тази ябълка - "На най-хубавата". Тихо се приближила Ерида към тържествената трапеза и невидима за всички, хвърлила на масата златната ябълка. Боговете видели ябълката, взели я и прочели надписа на нея. Но коя от богините е най-хубавата? Веднага възникнал спор между три богини: Зевсовата жена Хера, богинята воин Атина и богинята на любовта златна Афродита. Всяка от тях искала да получи ябълката; нито една от тях не желаела да я отстъпи на друга. Богините се обърнали към царя на богове и хора Зевс и поискали от него той да реши спора.

Зевс се отказал да бъде съдия. Той взел ябълката, подал я на Хермес и му наредил да заведе богините в околността на Троя, на склоновете на високата пла

Двубоят

ПАРИС ОТСЪЖДА. Бързо се понесли Хермес и трите богини за склоновете на Ида при Парис. Парис, Приа-мовият син, пасял по това време стадата. Преди да роди Парис, майка му Хекуба (Хекаба) имала страшен сън: видяла как пожар застрашавал да унищожи цялата Троя. Изплашила се Хекуба, разказала своя сън на мъжа си. Приам се обърнал към прорицателя, а той му 289

19

Хермес съобщава на Парис, че е избран за съдия в спора между богините

казал, че Хекуба ще роди син, който ще бъде виновник за загиването на" Троя. Затова, когато Хекуба родила син, Приам заповядал на слугата си Ахелай да го занесе на високата планина Ида и да го з'ахвърли там & гъстата гора. Но синът на Приам не загинал - откър-мила го една мечка. След една година Ахелай го намерил и го отгледал като роден, син; дал му име Парис. Парис израсъл всред пастирите и станал необикновено хубав младеж. Той изпъквал всред своите връстници. със силата си. Често спасявал не само стадата, но и другарите си от напдения на диви животни и разбойници и така се прославил всред тях със силата и с храбростта си, че го нарекли Александър (поразяващ мъ жсте). Спокойно си живеел Парис в горите на Ида. И тъкмо при него се явили богините заедно с Хср мес. Като видял богините и Хермес, Парис се изплашил. Той искал да избяга от тях, но нима можел да се спаси чрез бягство от бързия като мисълта Хермес? Хермес спрял Парис и любезно му заговорил, пода'