Богове и г-ерои

ХНМЕНЕЙ. Афродита има още един помощник и придружител - младия бог на брака Хименей. Той лети със 60 снежнобелите си криле начело на сватбените шествия.

Ерос, пратеникът на Афродита

ХЕФЕСТ

•

Хефест •, син на Зевс и Хера, бог на огъня, бог ковач. с когото никой не може да се мери по коваческо изкуство, е роден на светлия Олимп. Родил се като слабо и куцо дете. Разгневила се Хера, когато й показали на нея, богинята, грозния хилав син. Сграбила го и го запокити-ла от Олимп долу, на далечната земя.

Дълго спотайвал Хефест в сърцето си гняв към майка си, богиня Хера. Накрая решил да й отмъсти, загдето го хвърлила от Олимп. Изковал необикновено красиво златно кресло и го изпратил на Олимп - подарък на майка си. Жената на гръмовержеца. Зевс изпаднала във възторг, като видяла чудесния подарък. Наистина само царицата на богове,и хора можела да седи на такова необикновено красиво кресло. Но - о, ужас! - едва седнала на креслото, и я обвили яки вериги. Хера,се намерила прикована към креслото. Притекли се боговете да й помогнат. Напразно - никой от тях не бил в състояние да освободи царица Хера. Разбрали те, че само Хефест, който изковал креслото, може да освободи своята велика майка.

/ Веднага изпратили бог Хермес, вестителя на боговете, да доведе бога ковач. Като вихър прпфучял Хермес към края на света, към бреговете на Океана. В миг се понесъл Хермес над земя и море и се озовал в пещерата, където работел Хефест. Дълго молил той Хефест да отиде с него на високия Олимп и да освободи царица Хера, но богът ковач рязко отказал; той не можел да забрави злото, което му сторила майка му. Молил, умолявал Хермес - нищо не помогнало. Тогава му дошъл на помощ Дионис, веселият бог на виното. С гръмък смях поднесъл той на Хефест чаша ароматно вино, после втора, а след нея трета, четвърта ... Опил се Хефест, сега вече било лесно да правиш с него всичко - да го водиш, където си искаш. Богът на виното Дионис победил Хефест. Хермес и Дионис качили Хефест на едно магаре и го повели за Олимп. Хефест яздел, полюшвайки се. Около него се кършели във весел танец обвити в бръшлян менади1 с тирси в ръце. Тромаво скачали пияни сатири. Димели факли, чували се силен звън на тимпани , смях, биене на дайрета. А начело вървял великият бог Дионис с лозов венец^на глава н с тире в ръка. Весело напредвало шествието. Най-сетне пристигат на Олимп. Хефест в миг освободил майка 62 си - сега вече не помнел обидата.
Хефест останал да живее на Олимп, построил там на боговете величествени златни дворци и за себе си построил дворец от злато, сребро и бронз. В него живее с жена си, прекрасната, приветлива Харита, богиня на^гра-

цията и красотата.

В същия дворец се намира и Хефестовата ковачница. По-голямата част от времето си Хефест прекарва в своята пълна с чудеса ковачница. По средата стои грамадна наковалня, в къта - огнище с пламтящ огън и духало Чудно е това духало - не е нужно да се движи с ръце- то се подчинява на Хефестовите думи. Щом той каже, и духалото започва да работи, раздухвайки огъня на огнището в ярко лъхащ пламък. Потънал в пот, черен от прах и сажди, работи богът ковач в своятако-вачница. Какви чудни произведения изковава в нея

Хефест, богът на огъня и занаятите, се връща на Олимп (детайл от рисунка на ваза)

63
Хефест: солидно оръжие, златни и сребърни украшения, чашки и чаши, триножници, които сами се движат на златни колела като живи.

. След като привърши работата си и като се изкъпе в благовонна баня от потта и саждите, Хефест отива, на-куцвайки и поклащайки се на слабите си крака, на пира на боговете, при баща си, гръмовержеца Зевс. Приветлив и добродушен, той често предотвратява готовата да пламне свада между Зевс и Хера. Боговете не могат да гледат без смях как куцият Хефест шета около трапезата, наливайки на боговете ароматния нектар. Смехът кар-а боговете да забравят свадите си.

Но бог Хефест може да бъде и страшен. Мнозина са изпитвали силата на неговия огън и ужасните, силни удари на грамадния му чук. Дори вълните на бушуващите реки Ксант и Симоис укротил при Троя със своя

огън Хефест. Страшен, той повалял със своя чук и могъщите гиганти.

Велик е богът на огъня, най-изкусният, божествен ковач Хефест; той дава топлина и радост, той е ласкав и приветлив, но и страшно наказва.

ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА

Могъща е великата богиня Деметра . Тя дава плодородие на земята и без нейната благотворна сила нищо не

вирее нито в сенчестите гори, нито по ливадите, нито на тучните ниви.

ОТВЛИЧАНЕТО НА ПЕРСЕФОНА ОТ ХАДЕС. Великата богиня Деметра имала млада, прекрасна дъщеря Персефона. Баща на Персефона бил самият велик Кро-носов син, гръмовержецът Зевс. Веднъж прекрасната Персефона заедно с приятелките си океаниди безгрижно играела в цветущата Нисейска долина . Като лекокри-ла пеперуда притичвала младата Деметрина дъщеря от цвят на цвят. Късала разкошни рози, дъхави теменужки, снежнобели лилии й червени хиацинти (зюмбюли). Лудувала безгрижно Персефона, без да знае каква съдба й е отредил нейният баща Зевс. Де можела да помисли, че не ще види скоро пак ясната слънчева светлина, че не ще се радва скоро на цветята и не ще вдишва сладкия им аромат. Зевс я дал за жена на мрачния свой брат Хадес, владетеля на царството на сенките на

умрелите, и с него тя трябвало да живее в мрака на подземното царство, лишена от светлината на палещото

южно слънце.

Хадес видял Персефона, когато лудувала в Нисей-

ската долина, и веднага решил да я открадне. Той измолил от богинята Гея да създаде едно необикновено красиво цвете. Богиня Гея се съгласила и в Нисейската долина покарало чудно цвете; неговият опияняващ аромат се разнесъл на всички страни. Персефона видяла цветето; тя протегнала ръка, хванала го за стъбълцето н ха да го откъсне. Но изведнъж земята се разтваря и на златна колесница, запрегната с черни коне, се появил владетелят из царството на сенките на умрелите, мрачният Хадес. Той сграбил младата Персефона, качил я на колесницата си и в миг изчезнал със своите бързи коне в недрата на земята. Персефона едва успяла да извика. Надалеч се разнесъл викът на ужас, издаден от -младата Деметрина дъщеря; той стигнал и до морските бездни, и до високия светъл Олимп. Никой не видял как отвлякъл Персефона мрачният Хадес, видял това

само бог Хелиос - Слънцето.

Богиня Деметра чула вика на Персефона. Тя бързо ге озовала в Нисейската долина, търсила навсякъде дъщеря си, питала приятелките й - океанидите, но нийде я нямало. Океанидите не видели къде изчезнала Персефона.

Тежка скръб поради загубата на единствената й любима дъщеря обзела сърцето на Деметра. Облечена в тъмни дрехи, девет дни, чужда и безразлична към всичко друго, скитала великата богиня Деметра по земята, проливайки горчиви сълзи. Навсякъде търсила Персефо-ца, молила всички за помощ, но никой не могъл да й помогне в нейната мъка. Най-сетне, едва на десетия ден, отишла при бог Хелиис - Слънцето, и със сълзи на очи

го замолила:

- О, лъчезарен Хелиос! Ти обикаляш на златна колесница високо по небето цялата земя и всички морета;

ти виждаш всичко, нищо не може да се скрие от тебе;

ако имаш поне малко милост към мене, нещастната майка, кажи ми къде е дъщеря ми Персефона, кажи къде да я търся! Аз чух нейния вик, откраднаха ми я. Навсякъде я дирих, но нийде не можах да я намеря!

Лъчезарният Хелиос отвърнал на Деметра:

- Велика богиньо, ти знаеш как те уважавам и виждаш как скърбя, като гледам мъката ти. Знай: великият облакогонец Зевс даде дъщеря ти на своя мрачен брат, 65

Това още повече опечалило богиня Деметра. Разсърдила се тя на гръмовержеца Зевс, задето дал без нейно съгласие Персефона за жена на Хадес. Напуснала боговете, напуснала светлия Олимп, взела образа на обикновена смъртна и като се облякла в тъмни дрехи, дълго скитала между смъртните, проливайки горчиви сълзи.

Спрял всякакъв растеж по земята. Листата на дърветата увехнали и окапали. Горите стърчали оголени. Тревата изгоряла; цветята отпуснали пъстрите си венчета и се съсухрили. Нямало плодове в овощните градини, изсъхнали зелените лозя, не зреели в тях тежки, сочни гроздове. Плодородните някога ниви били пусти, нито стръкче нямало в тях. Замрял животът на земята. Навсякъде царял глад; всякъде се чували плач и степания. Гибел застрашавала целил човешки род. Но потопена в

скръб по нежно обичаната си дъщеря, Деметра нищо не виждала, нищо не чувала.

Най-после Деметра дошла в град Елевзин. Там, край градските стени, седнала на сянка под едно маслиново дърво върху "камъка на скърбта", до самия "кладенец на девите". Седяла Деметра неподвижна като същинска

Хадес отвлича Персефона (детайл от рисунка на ваза)

Видели я дъщерите на елевзинския цар Келей. Те се учудили, като забелязали край кладенеца плачеща жена в тъмни дрехи, пристъпили до нея и съчувствено я попитали коя е тя. Но богиня Деметра не им се открила. Казала, че се нарича Део, че е родом от Крит, че са я отвлекли разбойници, но тя избягала от тях и след дълги скитания стигнала до Елевзин., Деметра помолила Келеевите дъщери да я заведат в бащиния си дом;

Рила съгласна да стане прислужница на майка им, да гледа децата и да работи в дома на Келей.

Келеевите дъщери завели Деметра при майка си Ме-танейра. На тях и през ум не им минавало, че водят в бащиния си дом велика богиня. Но когато въвеждали Деметра в къщи, тя докоснала с глава горния праг на вратата и цялата къща била озарена от дивнасветлина. Метанейра станала да посрещне богинята; тя разбрала, че непознатата, която дъщерите й са довели при нея, не е обикновена смъртна. Ниско се поклонила жената на Келей пред нея и я поканила да седне на нейното царицино място. Деметра отказала; тя седнала мълчаливо на обикновеното място на прислужницата, все така без-

различна към всичко, което ставало около нея. Но прислужницата на Метанейра, веселата Ямба, като виждала дълбоката скръб на непознатата, се стараела да я развесели. Тя пъргаво прислужвала и на нея, и на господарката си Метанейра; високо звучал нейният смях и се сипели шегите й. Усмихнала се Деметра за пръв път, откак откраднал дъщеря й мрачният Хадес, и за пръв път се съгласила да вкуси храна.

Деметра останала у Келей. Заела се с възпитанието на сина му Демофонт. Богинята решила да направи Де-мофонт безсмъртен. Държала момченцето на богинската си гръд, на коленете си; то вдишвало безсмъртния дъх на богинята. Деметра го мажела с амброзия , а нощем, когато всички в Келеевия дом спели, тя повивала Демофонт в пелени и го слагала в силно напалената пещ. Но Демофонт не получил'безсмъртие. Веднъж Метанейра видяла сина си лежащ в пещта, ужасно се изплашила и започнала да моли Деметра да не прави това. Деметра се ядосала на Метанейра, измъкнала Демофонт от пещта и казала:

- О, неразумна-жено! Аз исках да дам безсмъртие на твоя син, да го направя неуязвим. Знай, че аз съм

Деметра, която дава сили и радост на смъртни и безсмъртни.

Деметра разкрила на Келей и Метанейра коя е тя и взела своя обикновен образ на богиня. Божествена светлина се разляла по Келеевите покои. Богиня Деметра стояла изправена, величествена и прекрасна, златистата н коса падала на раменете й, в очите й светела божествена мъдрост, от.дрехите й се леело благоухание. Метанейра и мъжът й паднали на колене пред нея.

Богиня Деметра заповядала да се построи храм в Елевзин до извора Калихора и останала да живее в него. При тоя храм самата Деметра сложила началото на тържествени празненства.

Скръбта по нежно обичаната нейна дъщеря не оставила Деметра, не забравила тя и гнева си към Зевс. Земята била все така безплодна. Гладът ставал все по-силен, тъй като по нивите на земеделците не пониквала нито една тревичка. Напразно воловете на стопаните нм теглели по тях тежкия плуг - работата им била без резултат. Измирали цели племена. Воплите на гладните се издигали до небето, но Деметра не им обръщала внимание. Накрая престанали да пушат на земята жертвоприношения в чест на безсмъртните богове. Гибел застрашавала всичко живо. Но великият облакогонец Зевс не
искал да измират смъртните. Той изпратил до Деметра иесгителката на боговете Ирида. Бързо се понесла тя н.) дъгоцветните си криле към Елевзин, за храма на Деметра. И я викала, молила я да се върне на светлия Олимп всред боговете. Деметра останала глуха за молбите и. 11 други богове изпращал великият Зевс до Деметра, но богинята не искала да се завърне на Олимп, преди да й върне Хадес нейната дъщеря Персефона.

Тогава великият Зевс изпратил при мрачния си брат Хадес бързия като мисълта Хермес. Хермес се спуснал в изпълненото с ужаси царство на Хадес, явил се пред седящия на златен престол владетел на душите на умрелите и му предал волята на Зевс.

Хадес се съгласил да пусне Персефона при майка й, но преди това й дал -да погълне едно зърно от плода на нара, символ на брака. Персефона се понесла нагоре със златната колесница на мъжа си, придружена от Хермес; литнали безсмъртните коне на Хадес - никакви препятствия не съществували за тях и в миг стигнали

до Елевзин.

Забравила всичко от радост, Деметра се втурнала да посрещне дъщеря си и я сграбила в своите обятия. Нейната любима дъщеря Персефона била отново при нея. Деметра се върнала на Олимп заедно с нея. Тогава великият Зевс решил две трети от годината Персефона да

Персефона излиза от подземното царство. Отстрани Хермес, Хеката и Деметра

Великата Деметра възвърнала плодородието на земята и отново всичко се раззеленило и започнало да цъфти. Горите се покрили с нежни пролетни листа; цветя изпъстрили зелената морава на ливадите. Скоро пуснали клас хлебородните ниви; цъфнали и започнали да благоухаят овощните градини; заблестяла на слънцето зеленината на лозята. Събудила се цялата природа. Всичко живо ликувало и славело великата богиня Деметра и дъщеря й Персефона.

Но всяка година Персефона напуща майка си и всеки път Деметра потъва в скръб и отново се облича в тъмни дрехи. И цялата природа скърби по отминалата Персефона. Пожълтяват листата по дърветата и есенният вятър ги обрулва; процъфтяват цветята, нивите опустяват, настъпва зима. Природата спи, за да се пробуди в радостния блясък на пролетта - тогава, когато се върне при майка си от нерадостното царство на Хадес Персефона. А когато пък се завръща при Деметра дъщеря й, тогава великата богиня на плодородието с щедра ръка сипе своите дарове на хората и благославя

ТРИПТОЛЕМ. Великата богиня Деметра, която дава плодородие на земята, сама научила хората как да обработват хлебородните ниви. Тя дала на младия син на елевзинския цар, Триптолем, семена от пшеница и той пръв три пъти разорал с плуг Рарийското поле край Елевзин и хвърлил семената в тъмната земя. Богата реколта дала нивата, благословена от самата Деметра. На чудесна колесница, запрегната с крилати змейове, Триптолем по заповед на Деметра облетял всички страни и навсякъде научил хората на земеделие.

Триптолем бил и в далечна Скития при цар Линх. И него научил той на земеделие. Но гордият цар на скитите поискал да отнеме на Триптолем славата на учител по земеделие, поискал да присвои тая слава за себе си. Линх решил да убие великия Триптолем, докато той спи. Но Деметра не допуснала да се извърши това злодеяние. Тя решила да накаже Линх, задето нарушил обичая на гостоприемството и вдигнал ръка върху нейния избраник.

Когато Линх през нощта се промъкнал в стаята, където мирно спял Триптолем, Деметра превърнала царя

над спящия кинжала си.

Превърнатият в рис Линх се скрил в тъмните гори, а Триптолем напуснал страната на скитите, за да учи хората на големия дар на Деметра - земеделието, преминавайки от страна в страна със своята чудесна колесница.

ЕРИСИХТОН. Не само царя на скитите Линх наказала богиня ДемеТра; тя наказала и царя на Тесалия Ери-сихтон. Надменен и нечестив бил Ерисихтон, никога не зачитал боговете с принасяне на жертви. В своята не-честивост той стигнал дотам, че се осмелил да оскърби дръзко великата богиня Деметра. Решил да отсече в свещената гора на Деметра един столетен дъб, в които живеела дриада, любимка на самата Деметра. Нищо не възпряло Ерисихтон.

- Ако ще да е не любимка на Деметра, а и самата богиня - възкликнал нечестивецът, -. пак ще отсека този дъб!

Заминаването на елевзинския цар Триптолем

71
Ерисихтон грабнал от ръцете на слугата брадвата, й дълбоко я забил в дървото. Тежък стон се разнесъл във вътрешността на дъба и плиснала кръв от кората му. Изумени стояли пред дъба царските слуги. Един от тях се осмелил да спре царя, но разгневеният Ерисихтон убил слугата, като извикал:

- Ето ти наградата за твоята покорност към боговете! Ерисихтон. отсякъл столетния дъб. С шум, подобен на стон, паднал дъбът на земята и живеещата в него дриа-да умряла.

Облекли тъмни дрехи, дриадите от свещената горичка се явили пред богиня Деметра и я помолили да накаже Ерисихтон, който убил скъпата им другарка. Деметра се разгневила. Тя изпратила да доведат богинята на глада. Изпратената от нея дриада бързо се понесла на Деметрината колесница, запрегната с крилати змейове, към Скития, към Кавказките планини, и там намерила на една безплодна планина богинята на глада с хлътнали очи, бледна, с разчорлени коси, с груба кожа, под която личали само кости. Пратеницата предала Деметрината воля на богинята на глада и тази се подчинила на заповедта на Деметра.

Озовала се богинята на глада в дома на Ерисихтон и му вдъхнала неутолим глад, който изгарял всичките му вътрешности. Колкото повече ядял Ерисихтон, толкова по-силни ставали мъките му от глада. Цялото си състояние изразходвал Ерисихтон за всевъзможни ястия, които само още по-силно разпалвали у него неутолим, мъчителен глад. Най-после Ерисихтон останал без нищо - само с една дъщеря. За да се сдобие с пари и да се засити, той продал дъщеря си като робиня. Но дъщеря му получила от бога Посейдон дарбата да взема най-различен образ и всеки път се освобождавала от купувачите си, като се превръщала ту на птица, ту на кон, ту на крава. Много пъти продавал дъщеря си Ерисихтон, но все не му стигали парите, които получавал от тази продажба. Гладът го измъчвал все по-силно и по-силно, все по-непоносими ставали страданията му. Най-сетне Ерисихтон започнал да ръфа със зъби тялото си и умрял в ужасни мъки.

НОЩ, ЛУНА, ЗОРА И СЛЪНЦЕ

Бавно пътува по небето в своята колесница, запрегната с черни коне, богинята Нощ - Нукта. Със своето тъмно покривало тя е заметнала земята. Мрак е обвил всичка

наоколо. Край колесницата на богинята Нощ се тълпят звездите и леят върху земята несигурна, трепкаща светлина - това са младите синове на богинята Зора-Еос, и на Астрей. Много са те; осеяли са цялото тъмно нощно небе. Но ето сякаш леко сияние се показва на изток. То се разгаря все по-силно и по-силно. Възлиза на небето богинята Луна-Селена. Витороги бикове бавно теглят колесницата й по небето. Спокойно, величествено пътува богиня Луна по небето в своята дълга бяла дреха, с лунен сърп над челото. Тя кротко осветява спящата земя, като залива всичко със сребристо сияние. След като обиколи небесния свод, богинята Луна ще се спусне в дълбока пещера на планината Латъм, в Ка-рия. Там лежи, потънал във вечна дрямка, прекрасният Ендимион . Селена е влюбена в него. Тя се надвесва над него, гали го и му шепне любовни думи. Но не я чува потъналият в дрямка Ендимион, затова е тъй тъжна Селена и затова е печална светлината й, която тя лее

върху земята нощем.

Все по-близо с утрото. Богиня Луна вече отдавна ге е спуснала от небосклона. Едва е заруменял изток. Ярко пламва на изток предвестникът на зората Еосфорос - Денницата. Задухва лек ветрец. Все по-ярко възплам-ва изток. Ето розовопръстата богиня Зора - Еос, отваря вратите, от които скоро ще излезе лъчезарният бог Слънце - Хелиос. В яркооранжева дреха, с розовите си криле богинята Зора лети нагоре към светналото небе, залято с розова светлина. Богинята лее от златен съд роса върху земята.и росата обсипва треви и цветя със светещи като елмази капки. Всичко на земята благоухае, навсякъде се носят аромати. Събудилата се

73
земя радостно приветствува възхождащия бог Слънце - Хелиос.

Лъчезарният бог потегля за небето от бреговете на океана с впрегнати четири крилати коня в златна колесница, която му е изковал бог Хефест. Лъчите на въз-хождащото слънце озаряват планинските върхове и те се издигат, сякаш покрити с огън. Звездите се разбягват от небосклона при вида на бога Слънце; те се скриват една след друга в лоното на тъмната нощ. Все по-висо-ко се издига колесницата на Хелиос. Той пътува по небето с лъчезарен венец на главата и с дълга блестяща дреха и лее своите животворни лъчи върху земята, дава й светлина, топлина и живот.

След като завърши дневния си път, богът на слънцето се спуска към свещените води на Океан. Там го чака златна ладия, с която той отплава назад, към изток, към страната на слънцето, гдето се намира неговият чудесен дворец. Ноще богът на слънцето си почива там, за да се възземе на следния ден в прежния си блясък.

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

74

ФАЕТОН. Само един път бил нарушен установеният в света ред и богът на слънцето не излязъл с колесницата си на небето, за да свети на хората. Това се случило така. Слънцето-Хелиос, имало син от Климена, дъщерята на морската богиня Тетида, който се наричал Фаетон. Веднъж Фаетоновият роднина Епаф, син на гръмовержеца Зевс, му се присмял, като му казал:

Разгневил се Фаетон, червенина от срам заляла лицето му, той изтичал при майка си, хвърлил се в прегръдките й и със сълзи на очи се оплакал за нанесеното му оскърбление. А майка му, като протегнала ръце към лъчезарното слънце, се провикнала:

- О, синко! Кълна ти се в Хелиос, който ни вижда и чува, когото и самият ти виждаш сега, че той е баща ти! Нека той ме лиши от своята светлина, ако не казвам истината. Иди сам при него, дворецът .му е недалеч от нас. Той ще ти потвърди думите ми.

Фаетон веднага се отправил към баща си Хелиос. Бързо стигнал той до двореца му, който сияел със злато, сребро и скъпоцени камъни. Целият дворец като че искрял с всичките цветове на дъгата,'така чудно го бил украсил самият бог Хефест. Фаетон влязъл в двореца и видял там седящия в пурпурна одежда на трона си Хелиос. Но Фаетон не можел да се приближи до лъчезарния бог; неговите очи - очи на смъртен - не могли да издържат сиянието, което се излъчвало от венеца на Хелиос. Богът на слънцето видял Фаетон и го попитал:

- Какво те води пр" мене в двореца, синко?

- О, светлина на целия свят, о, татко Хелиос! Само че смея ли да те наричам татко? - извикал Фаетон. - Дай ми доказателство, че ти си моят баща. Премахни, моля те, моето съмнение.

Хелиос снел лъчезарния венец, повикал при себе си Фаетон, прегърнал го и му казал:

- Да, ти си мой син; право ти е казала майка ти, Климена. А за да не се съмняваш повече, поискай от мене, каквото желаеш, и кълна се във водите на свещената река Стикс, аз ще изпълня молбата ти.