Богове и г-ерои



бет6/43
Дата13.07.2016
өлшемі2.1 Mb.
#196879
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   43

СЪСТЕЗАВАНЕТО НА ПАН С АПОЛОН. Пан се гордеел със своето свирене на сиринга. Веднъж той призовал на състезание самия Аполон. Това станало по склоновете на планината Тмол. Съдия бил богът на тая планина. Аполон се явил на състезанието в пурпурен плащ, със златна лира в ръце и с лаврово венче на главата. Състезанието започнало със свирене на Пан. Разлели се простите звуци на неговата пастирска свирка, понесли се нежно по склоновете на Тмол. Пан завършил. Когато стихнали отзвуците от неговата свирка, Аполон ударил по златните струни на своята лира. Ог-ронили се величествени звуци на божествена музика. Всички, които стояли наоколо, като омагьосани слушали музиката на Аполон. Тържествено звучали златните струни на лирата, цялата природа потънала в дълбоко мълчание и всред тишината се разливала на широки вълни мелодия, пълна с дивна красота. Завършил Аполон; замрели последните звуци на лирата му. Богът на планината Тмол присъдил победа на Аполснт. Всички славели великия бог китаред. Единствен Мидас не изпаднал във възторг от свиренето на Аполон, а хвалел простото свирене на Пан. Аполон се разгневил, хванал Мидас за ушите и го опънал. Оттогава Мидас има магарешки уши, които той старателно укрива под голям тюрбан. А натъженият Пан, победен от Аполон, се оттеглил още по-навътре в горския гъсталак; често се разнасят оттам изпълнените с печал нежни звуци на неговата сиринга и младите нимфи с любов се заслушват в тях.
ГЕРОИ

Изложено според поемата на Хезиод "Дела и дни"

90

ПЕТТЕ ВЕКА



Живеещите на светлия Олимп безсмъртни богове създали първия човешки род щастлив; това било златният век. Тогава управлявал на небето бог Кронос. В онези времена хората живеели като блажените богове, не знаейки нито грижи, нито труд, нито печал. Не познавали те и немощната старост; техните нозе и ръ-"це били всякога силни и яки. Техният живот, без болести и изпълнен с щастие, бил като вечен пир. Смъртта им, която настъпвала след дългия живот, приличала на спокойно, тихо заспиване. Приживе те имали всичко в изобилие. Земята дама им давала богатите си плодове и нямало нужда да се трудят, за да обработват ниви и да гледат градини. Многобройни били тех-

Спокойно живеели хората от златния век. Самите богове идвали да се съветват с тях. Но златният век на земята се свършил и от хората на това поколение ни останал никой. След смъртта си хората от златния век се превърнали в духове, покровители на хората от новите поколения. Обвити в мъгла, те се носят по цялата земя, като защищават правдата и наказват -злото. Това им дал за награда Зевс след тяхната смърт.

Вторият човешки род и вторият век вече не били така щастливи, както първите. Настъпил сребърният век. Нито по сила, нито по разум хората от 'сребърния век можели да се сравняват с хората от златния век. Сто години растели те неразумни в домовете на своите майки; само след като възмъжеели, се отделяли от тях. Животът им в зряла възраст бил-кратък, а тъй като били неразумни, много нещастия и скръб изпитвали те през живота си. Хората от сребърния век били непокорни. Не се подчинявали на безсмъртните богове и не искали да им принасят жертви на олтарите. Великият син на Кронос, Зевс, унищожил техния род на земята. Той им се разгневил, задето не слушали боговете, живеещи на светлия Олимп. Зевс ги заселил в мрачното подземно царство и те остават да живеят там, не познавайки нито радости, нито скърби; хората отдават почести и на

тях.


Бащата Зевс създал и трети род, и трети век - медния век. Той не прилича на сребърния. От дръжката на копието си Зевс създал хора страшни и'могъщи. Хората от медния век обикнали гордостта и войната, изпълнена, със степания. Те не познавали земеделието и не ядели плодовете на земята, каквито дават овощните градини и нивите. Зевс им дал грамаден ръст и несъкру-шнма сила. Неукротимо, мъжествено било сърцето им и непобедими - ръцете им. Оръжието им било изковано от мед, от мед били къщите им, с медни сечива работели те. В онази епоха тъмното желязо било още непознато. Хората от медния век се унищожавали един друг със своите собствени ръце. Те бързо слезли в мрачното царство на ужасния Хадес. Колкото и силни да били, все пак черната смърт ги грабнала и те напуснали ясната светлина на слънцето.

Щом този род отминал в царството на сенките, веднага великият Зевс, създал върху хранещата всички земя четвърти век и нов човешки род - по-благороден, по-справедлив, рода на герои полубогове, равни на бо-' о".'т|- И тр л"-] глш! загинали в жестоки войни и в ужасни кръвопролитни битки. Едни аа1имали при ссд-мовратата Тива, в страната на Кадъм, сражавайки се за наследството на Едип. Други паднали край Троя, където дошли, за да отвлекат прекрасната Елена, след като преплавали с кораби широкото море. Когато ги грабнала всички смъртта, Зевс Гръмовержец ги заселил на края на земята, далеч от живите хора. Героите полубогове живеят на островите на блажените, край бурните води на океана, щастлив живот, живот без скърби. Там плодородната земя им дава три пъти а годината плодове, сладки като мед.

Последният човешки род живее в пети век - железния. Той продължава и сега на земята. Нощ и ден скръб и изтощителен труд непрестанно погубват хората. Наистина към злото боговете притурят и добро, но все пак злото надделява, то цари навсякъде. Децата не почитат родителите си; приятелят не остава верен на приятеля си; гостът не среща гостоприемство; между братята няма любов. Хората не спазват дадената клетва, не ценят правдата и доброто. Те разрушават едни на други градовете си. Навсякъде владее насилието. Ценят се само гордостта и силата. Богините Съвест и Правосъдие са напуснали хората. Те са отлетели в бели
одежди на високия Олимп, при безсмъртните богове,

а за хората са останали само тежки беди и няма кой да ги защити от злото.

ДЕВКАЛИОН И ПИРА (ПОТОПЪТ)

Много престъпления извършили хората от медния век. Надменни и нечестиви, те не се подчинявали на боговете олимпийци. Гръмовержецът Зевс им се разгневил;

особено пък се разгневил Зевс на царя на Ликосура в Аркадия- - Ликаон. Веднъж Зевс като обикновен смъртен дошъл в Ликосура. За да знаят жителите на Ликосура, че той е бог, Зевс им дал знамение и всички жители паднали ничком пред него и го почели като бог. Единствен Ликаон не искал да отдаде на Зевс боже-ски почести и се присмивал на всички, които чествували Зевс. Ликаон решил да изпита бог ли е Зевс. Той убил един заложник, който се намирал в двореца му, част от тялото му сварил, друга част опекъл и ги предложил за ядене на великия гръмовержец. Зевс страшно се разгневил. С удар на светкавица той разрушил

двореца на Ликаон, а самия него превърнал в кръвожаден вълк.

Хората ставали все по-нечестиви и великият облако-гонец, егидоносецът Зевс, решил да унищожи целия човешки род. Той изпратил на земята такъв силен пороен дъжд, че всичко да бъде потопено. Зевс забранил на всички ветрове да духат, само влажният южен вятър Нот тласкал по небето тъмни дъждовни облаци. Плиснал поройният дъжд върху земята. Водата в моретата и реките се надигала все по-нависоко и по-нависоко, като заливала всичко наоколо. Скрили се под водата градовете със своите стени, къщи и храмове, не се виждали вече и кулите, които стърчали над градските стени. Постепенно водата покривала всичко - и обраслите с гори хълмове, и високите планини. Цяла Гърция се скрила под бушуващите вълни на морето. Самотно се издигал всред вълните върхът на двуглавия Парнас. Там, дето по-рано селянинът обработвал своята нива и кь-дето се зеленеели богати със зрели гроздове лозя, плавали риби, а в горите, потънали във вода, лудували стада делфини.

Така загинал човешкият род от медния век. Само двамина се спасили от общата гибел - Девкалион, Про-в2 метеев син, и жена му Пира. По съвета на баща си

Прометей Девкалион построил грамаден ковчег, сложил в него хранителни запаси и влязъл в него с жена си. Девет дни и нощи се носил Девкалионовият ковчег по вълните на морето, покрили цялата суша. Най-сетне вълните го докарали до двуглавия връх на Парнас. Поройният дъж, изпратен от Зевс, спрял. Девкалион и Пира излезли от ковчега и принесли благодарствена жертва на Зевс, който ги запазил всред бурните вълни. Водата се оттекла и пак се показала изпод вълните земята, опустошена, подобна на пустиня. Тогава егидоносецът Зевс изпратил при Девкалион вестителя на боговете Хермес. Бързо се понесъл над опустялата земя вестителят на боговете, явил се пред Девкалион и му казал:

- Повелителят на боговете и на хората Зевс, като знае твоето благочестие, заповяда да си избереш награда; изкажи желанието си й синът на Кронос ще го

изпълни.

Девкалион отвърнал на Хермес:

- О, велики Хермесе, само за едно моля Зевс: нека той пак насели земята с хора.

Бързият Хермес се понесъл обратно за светлия Олимп и предал на Зевс Девкалионовата молба. Великият Зевс заповядал на Девкалион н Пира да съберат камъни и да ги хвърлят през главата си, без да се обръщат. Девкалион изпълнил повелята на могъщия гръмовержец и от камъните, които хвърлял той, се появявали мъже, а от камъните, хвърлени от жена му Пира - жени. Така след потопа земята се сдобила пак с население. Населил я нов род хора, произлезли от камък. ^ -

ПРОМЕТЕЙ

Пустинна, дива местност на самия край на земята, в страната на скитите. Острите върхове на страшни ска ли се издигат над облаците. Наоколо - никаква растителност; не се вижда нито стръкче трева, всичко е голо и мрачно. Навсякъде се издигат тъмни грамади камъни, които са се откъснали от скалите. Морето шуми и боботи, блъскайки вълните си в подножието на скалите, и високо се издигат солени пръски. Крайбрежните камъни са покрити с морска пяна. Далеч зад скалите се мяркат снежните върхове на Кавказките планини, обгърнати от лека мъгла. Страшни облаци постепенно обвиват далечината, скривайки планинските върхове. Все по-високо и по-високо се издигат по небето 93


. _--1-.-,. ~-"*ч ч^-трачпч става всичко. Тъжна, неприветлива местност. Никога още човешки крак не е стъпвал тук. Тук именно, на края на земята, Зевсовите слуги са докарали окования титан Прометей, за да го приковат с неразкъсваеми вериги към върха на скалата. Непобедимите слуги на Гръмовержеца - Сила и Власт - водят Прометей. Грамадните им тела са сякаш изсечени от гранит. Техните сър-

•ца не знаят що е милост; в очите им никога не просветва състрадание, лицата им са сурови като скалите, които се издигат наоколо. Печален, с ниско отпусната глава върви след тях бог Хефест с тежкия си чук. На него му престои ужасна задача. Със собствените си ръце той трябва да прикове приятеля си Прометей. Дълбока скръб за съдбата на приятеля потиска Хефест, но той не смее да не изпълни заповедта на баща си,

гръмовержеца Зевс.. Той знае как безмилостно Зевс наказва за непослушание.

Сила и Власт закарват Прометей на върха на скалата и подканят Хефест да започне работа. Техните жестоки думи карат Хефест още повече да страда за приятеля си. С нежелание той хваща грамадния си чук,

само необходимостта го заставя да се подчини. Но Сила го кара да бърза:

- По-скоро, по-скоро вземи оковите! Прикоии Прометей със силни удари на чука към скалата. Напразна е твоята скръб за него, защото скърбиш за враг на Зевс.

Сила заплашва Хефест с гнева на Зевс, ако Хефеет не прикове Прометей така, че нищо да не може да го освободи. Хефест приковава към скалата с неразкъсваеми вериги ръцете и краката на Прометей. Как мрази той сега своето изкуство - благодарение на това изкуство той трябва да прикове приятеля си за дълги мъчения. Неумолимите служителки на Зевс непрестанно следят работата му.

- По-силно удряй чука! По-здраво стягай оковите! Да не си посмял да ги отслабиш! Прометей е хитър, той изкусно умее да намира изход и от непреодолими препятствия - казва Сила. - По-здраво ги прикови, нека тук той разбере какво значи да се измамва Зевс.

-• О, как твоите жестоки думи подхождат на целия

ти суров облик! - извиква Хефест, залавяйки се за работа.

Скалата потреперва от тежките удари на чука и грохотът на мощните удари се разнася от единия край на земята до другия. Най-после Прометей е прикован.
Но това още не е всичко; трябва и да се закове за стената, като се пронижат гърдите му със стоманено, не-чупливо острие. Хефест се бави.

- О, Прометее! - се провиква той. - Как скърбя, като виждам мъките ти!

- Пак се бавиш! - гневно казва на Хефест Сила. -Ти продължаваш да скърбиш за врага на Зевс! Гледай да не се стигне дотам, че да скърбиш за самия себе си.

Най-сетне всичко с завършено. Всичко е направено така, както е заповядал Зевс. Титанът е прикован, а гърдите му са пронизани със стоманено острие. Присмивайки се на Прометей, Сила му казва:

- Е, тук ти можеш да бъдеш, колкото си щещ, надменен; бъди горд, както по-рано! Ако шеш, давай сега на смъртните божествените дарове, които си откраднал! Ще видим в състояние ли ще бъдат да ти помогнат твоите смъртни. Ще трябва сам да помислиш как да се освободиш от тези окови.

Орел разкъсва пърдите на титана Прометей. Отляво титанът Атлас поддържа небесни" свод

93
Но Прометей пази гордо мълчание. През всичкото време, докато Хефест го приковавал към скалата, той не отронил нито една дума, дори тих стон не се изтръгнал от него - с нищо той не е издал страданията си.

Заминали си Зевсовите слуги Сила и Власт, а с тя* отминал и печалният Хефест. Прометей останал самичък. Сега можели да го слушат само морето и мрачните облаци. Едва сега тежък стон се откъснал от пробитата гръд на могъщия титан, едва сега започнал той да оплаква своята зла съдба.

Гръмко се провикнал Прометей. В неговите оплаквания личат неизказано страдание и неизразима скръб.

- О, божествени етер, и вие, бързо носещи се ветрове, о, извори на реки и нестихващ тътнеж на морските вълни, о, земьо, всеобща прамайко, о, всевиждащо слънце, обикалящо цялата земя - всички вас призовавам за свидетели! Вижте какво изтърпявам аз! Виждате какъв позор трябва да понасям аз безброй години! О, нещастие, нещастие! Аз ще стена от мъки и сега, и през много, много векове! Как да сложа край на моите страдания? Но какво говоря аз? Та аз знаех всичко, каквото ще стане. Тези мъки не ме сполетяха неочаквано. Аз знаех, че повелите на страшната съдба са не- • избежни. Трябва да понасям тези мъки! Н за какво? Задето дадох на смъртните велики дарове, затова трябва да страдам така непоносимо и да не мога да избягна тези мъки! О, нещастие, нещастие!

Но ето че се чул тих шум, сякаш от размахване на криле, като че ли летене на леки тела раздвижило въздуха. От далечните брегове на беловласия Океан, от прохладна пещера, с лекия полъ-х на ветреца прелитат на колесница по скалата океаниди. Те чули ударите на Хефестовия чук, стигнали до тях и стоновете на Прометей. Сълзи забулили като пелена прекрасните очи на океанидите, когато видели прикования към скалага могъщ титан. Той им бил много скъп. Баща му Япет бил брат на техния баща Океан, а Прометеевата жена Хе-зиона. била тяхна сестра. Океанидите наобиколили скалата. Тяхната скръб за Прометей била дълбока. Но думите, с които той кълне Зевс и всички богове олимпий-ци, ги плашат. Те се страхуват да не би Зевс да направи още по-тежки страданията на титана. Заради какво го е постигнало такова наказание, това океанидите не знаят. Изпълени със състрадание, те молят Преметен да им разкаже за какво го е наказал" Зевс, с какво титанът е разгневил Зевс.

Прометей им разказва как той е помогнал на Зевс в борбата му с титаните, как убедил майка си Темида и великата богиня на земята Гея да минат на страната на Зевс. Зевс победил титаните и ги смъкнал по съвета на Прометей в недрата на ужасния Тартар. Зевс завладял властта над света и я поделил с новите богове олим-пийци, а на онези титани, които му помагали, Гръмовержецът не дал власт в света. Зевс мрази титаните, бои се от страшната им сила. Зевс нямал доверие и у Прометей и го мразел. Още по-силна пламнала омразата на Зевс, когато Прометей започнал да защищава нещастните смъртни хора, които живеели още по времето, когато управлявал Кронос, и които Зевс-искал да погуби. Но Прометей съжалил хората, които още не притежавали разум; той не искал те да слязат нещастни в мрачното царство на Хадес. Вдъхнал им надеждата, която хората не познавали, и откраднал за тях божествения огън, макар и да знаел какво наказание ще го сполети за това. Страхът от ужасното наказание не възпрял гордия, могъщ титан в желанието му да помогне на хората. Не го възпрели и предупрежденията на мъдрата му майка, великата Темида.

С трепет слушали океанидите Прометеевия разказ. Но ето на бързокрила колесница прилетял до скалата сам мъдрият старец Океан. Той се опитва да склони Прометей да се подчини на властта на Зевс: защото Прометей трябва да знае, че няма смисъл да се бори с победителя на ужасния Тифон. Океан съжалява Прометей, но сам страда, като вижда мъките, които търпи Прометей. Мъдрият старец е готов да литне за светлия Олимп, за да моли Зевс да помилва титана, ако ще би дори' с молбите си за него да навлече върху самия себе си гнева на Гръмовержеца. Той вярва, че мъдрото слово на защитника често смекчава гнева. Но всички молби на Океан са напразни; Прометей гордо му отговаря:

- Не, постарай се да спасищ самия себе си. Аз се боя твоето състрадание да не ти навлече беда. Д1е изтърпя докрай цялото зло, което ми изпрати съдбата. А ти, Океане, се пази да не предизвикаш гнева на Зевс със застъпничеството си за мене.

- О, виждам аз - тъжно отговаря на Прометей Океан, - че с тези си думи ти ме караш да се върна обратно, без да съм постигнал нещо. Ала вярвай ми, о, Прометее, че са ме довели тук само загрижеността ми за твоята съдба и любовта ми към тебе!
- Не! Иди си! По-скоро, по-скоро се отдалечи оттук! Остави ме( - извиква Прометей.

С болка на сърце Океан напуща Прометей. Той отлита на своята крилата колесница, а Прометей продължава да разказва на океанидите какво е направил за хората, как ги е облагодетелствувал, като нарушил Зевсо-вата воля. В планината Мосха, на Лемнос, от огнището на приятеля си Хефест откраднал Прометей огън за хората. Той научил хората на изкуства, дал им знания, научил ги да смятат, да четат и да пишат. Той ги запознал с металите, научил ги как да ги добиват от недрата на земята и да ги обработват. Прометей опитомил за хората дивия бик и му нахлузил хомота, за да могат хората да се ползуват от силата на воловете, обработвайки своите ниви. Прометей впрегнал коня в колесница и го направил послушен на човека. Мъдрият титан построил първия кораб, обзавел го и опънал на него ленено корабно платно, за да носи той по-бъузо човека по безбрежното море. По-рано хората не са познавали лекарствата, не умеели да лекуват болестите, били беззащитни пред тях; но Прометей им открил силата на лекарствата, за да укротяват те болестите. Той ги научил на всичко онова, което облекчава житейските скърби и прави живота по-щастлив и по-радостен. С това именно той си навлякъл гнева на Зевс, за това имено го наказал Гръмовержецът.

Но Прометей няма да страда вечно. Той знае, че и могъщият Гръмовержец ще бъде сполетян от злата съдба. И той не ще избегне своята участ! Прометей знае, че царството на Зевс не е вечно: той ще бъде смъкнат от високия царствен Олимп. Титанът пророк знае и великата тайна как Зевс може да избегне злата си орис, но няма Да му разкрие тази тайна. Никаква сила, никакви заплахи, никакви мъки не ще я изтръгнат от устата на гордия Прометей.

Прометей завършил разказа си. В почуда го слушали океанидите. Те се удивявали на голямата мъдрост и несъкрушимата сила на духа на могъщия титан" който дръзнал да въстане срещу гръмовержеца Зевс.

Пак ги овладял ужас, когато чули с каква съдба Прометей заплашва Зевс. Те знаели, че ако тия заплахи стигнат до Олимп, Гръмовержецът няма да се спре пред нищо само и само да узнае съдбовната тайна. Океанидите гледат Прометей с изпълнени със сълзя очи, потресени от мисълта, че повелите на жестоката съдба са неизбежни. Върху скалата се възцарява дълбоко мълчание, прекъсвано само от нестихващия шум на морето.

Изведнъж в далечината се разнася едва чут, едва доловим стон на скръб и на болка. Ето той пак се донася до скалата. Все по-близък и по-силен става тоя стон. Преследвана от грамаден стършел, изпратен от Хера, цялата в кръв, покрита с пяна, тича в бесен, безумен бяг превърнатата в крава нещастна Ио, дъщерята на речния бог Инах, първия цар на Арголида. Измъчена, изнемощяла от скитания, изтерзана от жилото на стършела, Ио се спира пред прикования Прометей. Стенейки на висок глас, тя разказва какво е трябвало да

претърпи и моли мъдрия титан:

- О, Прометее! Тук, след досегашните ми скитанич,

разкрий ми, моля те, кога ще дойде краят на мъките

ми, кога най-сетне ще намеря покой.

- О, повярвай ми, Ио1 - отвърнал Прометей. - По-добре е да не знаеш това. Още много страни ще обходиш ти и много ужаси ще срещнеш по пътя си. Тежкият ти път минава през страната на скитите, през високия снежен Кавказ, през страната на амазонките, към протока Босфор - така ще го нарекат в твоя чест, когато ти го преплаваш. После ти дълго ще скиташ из. Азия. Ще минеш покрай страни, където живеят смъртоносните. горгони; на главите им се извиват със съскане вместо коса змии. Пази .се от тях! Пази се от грифони-т& и от еднооките^аримаспи" ; и тях ще срещнеш по пътя си. Накрай ще стигнеш до Библинските планини, от тях спуска благодатните си води Нил. Ето там именно, в страната, която напоява Нил, при неговото устие ще намериш ти най-сетне покой. Там Зевс ще ти върне предишния прекрасен образ и ще ти се роди син - Епаф. Той ще властвува над целия Египет и ще бъде родоначалник на славно поколение герои. От този род ще произлезе и оня смъртен, който ще ме освободи от оковите. Ето какво, Ио, ми каза за твоята съдба майка ми, пророчицата Темида.

Високо се провикнала Ио:

- О, нещастие, нещастие! О, колко страдания ми отрежда още злата съдба! Сърцето ми трепере от ужас в моите гърди! Отново ме овладява безумие, отново се забива огненото жило в изтерзаното ми тяло, пак се лишавам от дара на словото! О, нещастие, нещастие!

Ио, въртейки безумно очи, в бесен бяг се отдалечила от скалата. Като понесена от вихър летяла тя нататък. Със силно бръмчене хвърчал подир нея стършелът и жилото му горяло, като огън нещастната Ио.


Облаци прах я скрили от очите на Прометей и на оке-анидите. Все по-тихи и по-тихи достигали до скалата воплите на Ио и замрели най-сетне в далечината като тих скръбен стон.

Прометей и океанидите мълчали, скърбейки за нещастната йо; но изведнъж Прометей извикал гневно:

- Мъчи ме, колкото щеш, гръмовержецо Зевс, но все пак ще дойде ден, когато н тебе ще сведат до нищо. Ще бъдеш лишен от царството си й захвърлен в мрака. Тогава ще се изпълнят проклятията на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе тая зла орис! Само аз зная това! Ето ти сега седиш могъщ на светлия Олимп и хвърляш светкавици и гръмотевици, но те няма да ти помогнат, те са безсилни пред неизбежната съдба. О, когато бъдеш превърнат в нищожество, ти ще узнаеш каква е разликата между властта и робството!

Страх замъглил очите на океанидите и ужас Прогонил червенината от- прекрасните им бузи. Накрая, протягайки към Прометей ръце, бели като морска пяна, те извикали:

- Безумецо! Как не те е страх да заплашваш така царя на боговете и хората, Зевс? О, Прометее, още по-тежки мъки ще ти изпрати той! Помисли за съдбата си, имай милост към себе си!

- Аз съм готов на всичко!

- Но нали мъдрият се прекланя пред неумолимата съдба!

• - О, вие молете, умолявайте страшния владетел за пощада! Пълзете яа колене пред него! Но за мене - какво е за мене гръмовержецът Зевс? Защо трябва да се боя от него? На мене не ми е писано да умра! Нека Зевс прави, каквото ще. Не му остава дълго да власт-вува над боговете!

Едва изрекъл тези думи Прометей, и по въздуха бързо, сякаш падаща звезда, долетял пратеникът на боговете Хермес и страшен застанал пред Прометей. Изпратил го Зевс да поиска от титана да разкрие тайната: кой ще свали Зевс и как той би могъл да избегне повелите на съдбата. Хермес заплашва Прометей с ужасно наказание, ако той не се вслуша. Но могъщият титан е непреклонен и с насмешка отговаря на Хермес:

- Трябва да си хлапе и да имаш детски ум, за да се надяваш, че можеш поне нещичко да узнаеш. Знай, че аз няма да заменя своите мъки с робско служене на Зевс. Предпочитам да остана тук, .прикован към скалата, отколкото да стана верен слуга на тиранина Зевс. Няма такова наказание, такива мъчения, с които Зевс би могъл да ме уплаши и да изтръгне от устата ми макар и една думица. Не, той няма да научи как може да се спаси от съдбата; никога тиранинът Зевс не ще



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   43




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет