Богове и г-ерои
жүктеу/скачать 2.1 Mb.
|
|
вайки му ябълката: - Вземи тази ябълка, Парисе - рекъл Хермес, - виждаш, пред тебе стоят три богини. Предай ябълката на онази от тях, която е най-хубава. Зевс заповяда ти да бъдеш съдия в спора на богините. те започнала да убеждава младежа да даде ябълката на нея. Всяка от тях му обещавала голяма награда. Хе-ра му обещавала да властвува над цяла Азия; Атина - военна слава и победи; а Афродита му обещавала за жена най-хубавата от смъртните жени - Елена, дъщерята на гръмовержеца Зевс и Леда. Парис не мислил много, след като чул обещанието на Афродита: той дал ябълката на нея. Така че за най-хубава -измежду богините била призната от Парис Афродита. Оттогава Парис станал любимец на Афродита и тя започнала дп му помага във всичко, каквото и да предприемел. Л Хера и Атина намразили Парис, намразили и Троя, п всички троянци и решили да погубят града и целия народ. състезанията и победил всички, дори могъщия Хектор. Разгневили се Приамовите синове, че ги е победил някакъв си пастир. Един от тях, Деифоб, грабнал меча и искал да убие Парис. В уплахата си Нарие се хвърлил към олтара на Зевс и при него потърсил спасение. При олтара го видяла дъщерята на Приам - прорица-телката Касандра. Тя веднага познала кой е този пастир. Зарадвали се Приам и Хекуба, че намерили загубения си син, и с голяма тържественост го завели в двореца. Напразно Касандра предупреждавала Приам, напразно му напомняла, че съдбата е предопределила Парис да стане причина за загиването на Троя. Никой не се вслушал в думите на прорицателката Касандра. Защото бог Аполон бнл обрекъл Касандра на печална участ: никой не вярвал на предсказанията й, макар че всичко, което тя предсказвала, се сбъдвало. ПАРИС ОТВЛИЧА ЕЛЕНА. Изминали много дни, откак Парис се завърнал в дома на баща си Приам. Като че ли промяната, която станала в живота му, го накарала да забрави за дара, който Афродита му обещала, когато й предал златната ябълка. Сега той бил царски син, а не обикновен, никому неизвестен пастир. Но Афродита сама напомнила на своя любимец за прекрасната Елена; тя му помогнала да построи великолепен кораб и той се приготвил да отплава за Спар-та, където живеела Елена. Напразно го предупреждавал прорицателят Хелен - Приамов син. Той предсказвал, че гибел очаква Парис. Парис не искал да слуша нищо. Той се качил на кораба и потеглил на далечен път по безбрежната морска шир. Когато Касандра видяла как се отдалечава бързоходният кораб на Парис от родните брегове, обзело я отчаяние. Като протегнала ръце към небето, прорицателката Касандра извикала: - О, горко, горко на велика Троя и на всички ни! Виждам свещения Илион Обхванат от пламъци, лежат потънали в кръв, повалени в праха неговите синове! Виждам чужденци да отвеждат в робство плачещи троянски жени и девойки! Така възклицавала Касандра, но никой не взел под внимание пророчеството й. Никой не възпрял Парис. А Парисовият кораб плавал все по-далеч и по-да-леч. В морето се надигнала срашна буря. И тя не спряла Парис. Той отминал богатата Фтия, Саламин и Ми-кена, където живеели бъдещите му врагове, и стигнал най-после до бреговете на Лакония. Пуснал котва Парис в устието на река Еврота и слязъл с приятеля си Еней на брега. Двамата отишли при царя като гости, които не замислят нищо лошо. Менелай посрещнал радушно Парне и Еней. В чесг на гостите той уредил богата трапеза. През време на угощението Парис за пръв път видял прекрасната Елена. В захлас я гледал той, любувайки се на неземната й красота. И Елена била пленена от красотата на Парис; той бил прекрасен в разкошното си източно облекло. Изминали няколко дни. На Менелай се наложило да отпътува за Крит. Когато тръгнал, той помолил Елена да се грижи за гостите, за да не чувствуват нужда от нищо. Менелай не подозирал каква обида ще му нанесат тези гости. Когато Менелай отпътувал, Парис тозчас решил да се възползува от неговото отсъствие. С помощта на Афродита той склонил с нежни думи прекрасната Елена да напусне дома на мъжа си и да избяга с него в Троя. Елена отстъпила на Парисовите молби. Парис тайно Парис и Еней отвличат Елена 293
Парисовият кораб напуснал устието на река Еврота, откарвайки богатата плячка. Бързо се носел корабът по морските вълни назад към троянските брегове. Лику-.вал Парис - при него била най-хубавта от смърт-яите жени. Елена. Когато корабът плавал далеч от бреговете, в открито море, неочаквано го спрял могъщият морски бог Нерей. Той изплавал от морската бездна'и предсказал гибел и на Парис, и н'а цяла Троя. Смутили се Парис и Елена. Но Афродита ги успокоила и ги накарала да забравят това страшно предсказание. ^Три дни плавал корабът под закрилата на Афродита по спокойно море. Бързо се носел той от попътния вятър и благополучно пристигнал до троянските брегове. МЕНЕЛЛИ СЕ ПОДГОТВЯ ЗЛ ВОИНА СРЕЩУ ТРОЯ Щом прекрасната Елена напуснала с вероломния Парис Менелаевия дворец, и боговете изпратили вестител-ката на боговете Ирида при Менелай на остров Крит. Бързо литнала на дъгоцветните си криле Ирида от Олимп, в миг се явила пред Менелай и му съобщила за постигналото го нещастие. Менелай тутакси потеглил обратно. Бързо стигнал той до Спарта. Обзел го страшен гняв, като видял, че Елена го е измамила и че съкровищата му са задигнати. Веднага Менелай отпътувал при брата си Агамемнон, за да се посъветва с него как да отмъсти на Парис. за вериломсгвспо му. Агамемнон приел брата си с истинско съчувствие и го посъветвал незабавно да събере всички онези герои.. които му били дали някога клетва, че с всички сили ще му помагат в случай на нещастие. Агамемнон съветвал да се тръгне на война срещу Троя с тези герои и войските им. Менелай възприел съвета на Атамемнон и двамата се отправили най-напред до престарелия цар Нестор в Пилос. Старецът Нестор бил един от най-мъдрите гърци. Много герои бил видял той през дългия си живот, в много славни подвизи сам бил вземал участие. Нестор имал голяма опитност във военното дело. Вече трето поколение герои наблюдавал той. Сърдечно приел Нестор Менелай и Агамемнон. Старият Нестор страшно се възмутил от Парис. Той ре
Мнозина герои решили да участвуват в тоя поход. Едни от тях се съгласили да участвуват, защото ги задължавала дадената клетва, други участвували, защото били обхванати от силна жажда за военни подвизи. Срещу Троя решили да заминат: арюският цар Диомед, син на великия Тидей и равен по сила на бог Арес; Па-ламед, мъдрият син на евбейския цар; царят на Крит Идоменей, могъщ внук на Минос; Херкулесовият приятел Филоктет, комуто Херкулес, преди да умре, дал стрелите си. Без тия стрели, както предсказал оракулът, било невъзможно да се превземе Троя. В похода взели участие и двамата едноименници: царят на Саламин АЯКС, храбър син на Херкулесовия приятел Теламон - равен нему по сила нямало всред героите, и АЯКС от Локрида , син на героя Оилей. И много други още герои взели участие. Трябвало да се застави да участвува в похода и царят на Итака, хитроумният Одисеи, син на Лаерт. На Одисеи не му се искало да напуска Итака. Зер той съвсем наскоро се бил оженил за хубавата Пенелопа и току-що му се бил родил първият син, Те-•лемах. Нима ще трябва да напусне мирния живот й горещо обичаните жена и син, за да плава далеч до стените на Троя, Може би за да не се завърне вече никога в родината си? Затова, когато Одисеи узнал, че Менелай, Агамемнон, Нестор и Паламед са пристигнали в Итака, той решил да ги измами. Като се престорил, на побъркан, започнал да оре нивите си със запрегнати п плуга вол и магаре, а засявал нивата със сол. Пръ'з разбрал, че Одисеи хитрува, Паламед и решил да го принуди да признае тоаа. Той взел повития в пелени Тс-лемах и го сложил на браздата, по която вървял Одисеи. Одисеи се спрял. Колкото и голямо да било желанието му да оста.не в Итака, той не можел все пак заради това да погуби единствения си син. Така Паламед разкрил преструвката на Одисеи и той трябвало да напусне родна Итака, любима жена и син и да замине за дълги години край стените на Троя. Оттогава Одисеи намразил Паламед и решил да му отмъсти, задето го заставил да вземе участие в похода. АХИЛ. Героите трябвало да привлекат за участие в похода още един герой. Това бил младият Ахил (Ахилес), син на цар Пелей и богиня Тетида. Прорицателят Кал-хас предсказал на Атридите, че те ще превземат вел'л-ката Троя само ако в похода участвува и Ахил. Съдбата предвещавала на Ахил безсмъртна слава. Той трябвало да бъде най-великият измежду героите, които ще се сражават при Троя. Големи ще бъдат Ахиловите подвизи, но той няма да се върне жив от стените на Троя, ще загине в разцвета на силите си, убит от стрела. Бо-Конници гиня Тетида знаела какво е отредила съдбата на сина н. С всички сили тя се стараела да предотврати страшната му участ. Когато Ахил бил още малък, тя натърк-вала тялото- му с амброзия и го държала на огън, за да направи сина си неуязвим и по този начин да му даде безсмъртие. Но една нощ, Когато Тетида била сложила малкия Ахил в огъня, Пелей се събудил. Той се ужасил, като видял сина си в огъня. Грабнал меча си и се нахвърлил върху Тетида. Богинята се уплашила, избягала в страха си от Пелеевия дворец и се скрила в морските дълбочини, в чертозите на баща си Нерей. А Пелей дал за отглеждане Ахил на приятеля си, кентавъра Хирон. Хирон отхранил Ахил с мозъци от мечки и черен дроб от лъвове. Ахил израснал като могъщ герой. Когато бил едва на шест години, той убивал свирепи лъвове и глигани и без кучета догонвал елените - тъй бързо и леко бягал Ахил. По умение да си служи с оръжие никой не можел да се сравнява с Ахил. Хирон го научил също тъй да свири на сладкозвучна лира и да пее. Не забравяла сина си и Тетида, често изплаквала тя от морските дълбочини, за да се види с него. Навсякъде и всякога Тетида се грижела за своя син. Кентавърът Хирон, мъдрият учител на Ахил 298
По този начин Одисеи и Диомед разпознали Ахил. Ахил с голяма радост се съгласил да участвува в похода срещу Троя. С него тръгнали верният му приятел Па-трокъл и мъдрият старец Феникс. Пелей пък дал на сина си доспехите, които някога получил като подарък от боговете на сватбата си с богиня Тетида, дал му и копието, подарено му от Хирон, и конете, получени от Посейдон. ТРОЯ. Велика и мощна била Троя, срещу която се готвели да воюват героите на Гърция. Троя била основана от Ил , правнук на Зевсовия син Дардан, и на една от 'плеядите , Електра. Дардан дошъл от Аркадия при цар Тевкър. Тевкър дал на Дардан за жена дъщеря си, а като зестра му отделил част от земята си, на която именно бил основан град Дардания. Внук на Дардан бил Трос, а Тросов син именно бил Ил. Той взел веднъж участие в едно състезание на герои във Фри-гия и скоро ги победил един след друг. Като награда за тцзи победа Ил получил петдесет момичета и петдесет младежи. Фригийският цар му дал и една пъстра
299
крава, като му казал да върви подир нея и там, където тя се спре, да основе град. Според думите на цар:1 на Фригия оракулът предрекъл голяма слава на този град. Ил постъпил така, както му казал фригийскнят цар. Тръгнал подир кравата, а тя се спряла точно на хълма на богиня Ате". Върху този именно хълм Ил започнал да строи града. Той протегнал ръце към небет;> и помолил гръмовержеца Зевс да му прати знамение, че е благословил неговото дело. На сутринта, като из-•лязъл от шатъра си, Ил видял пред себе си един изрязан от дърво образ на Атина Палада; това именно бил оня паладиум, който трябвало да закриля новия град. През време на царуването на Ил била заградена със стена само онази част от Троя, която се намирала на хълма, а градската част в подножието на хълма била незащитена. Стена около тази част на града построили По-сейдон и Аполон, които по повелята на боговете трябвало да служат при царя на Троя Лаомедонт, сина на Ил. Посейдон и Аполон изградили около Троя неразрушима стена. Само на едно място стената можела да бъде разрушена - там, където работил героят Еак, който помагал на боговете при работата. По времето, когато героите на Гърция се тъкмели да предприемат поход срещу Троя, там управлявал Ило-оият внук - Приам; единствен той от децата на цар Лаомедонт бил останал жив, след като превзел Троя Зев-говият син Херкулес. Приам бил богат. Разкошен и величествен. бил неговият дворец, в който той живеел с жена'си Хекуба. Заедно с Приам живеели и петдесетте му синове и толкова дъщери. Измежду Приамовите синове особено се славел с храбростта и силата си благородният Хектор. Могъща била Троя. -На гръцките герои предстоели големи трудности в борбата им с войнствените троян-ци, но затова пък и голяма слава и Извънредно богата плячка очаквала онези, които победят троянците и завладеят Троя. ГРЪЦКИТЕ ГЕРОИ В МИЗИЯ. Всичи герои и техните войски се събрали в пристанището Авлида, за да отплават оттам към бреговете на Троя. На морския бряг се струпала грамадна войска. Тази войска брояла сто хиляди въоръжени воини. Тя трябвало да бъде пренесена до Троя с 1186 кораба. Преди тръгването всички предводтели на войски, великите герои, се събрали под гянкята ня един столетен чинар при олтарите, за да принесат жертви на боговете и да им се помолят за щастливо плаване. Изведнъж изпод един от олтарите изпълзял ужасен змей, червен като кръв. Извивайки на обръчи грамадното си тяло, змеят бързо полазил нагоре по чинара, почти до самия му връх. Там имало гнездо с осем пиленца и женска. Червеният змей погълнал и женската, и пиленцата, а след това се превърнал в камък. Изумени стоели героите под чинара: те не можели да разберат какво означава това знамение от боговете. Но мъдрият прорицател Калхас им открил смисъла на поличбата. Той казал на героите, че ще им се наложи девет години да държат Троя в обсада, тъй като змеят погълнал девет птици, и едва на десетата година след тежки усилия ще превземат великата Троя. Думите на Калхас зарадвали гърците. Изпълнени с надежда за благополучен изход на предприетия от тях Ахил и верният му приятел Патрокъл 301 поход, те спуснали корабите си във водата. Един след друг корабите отплавали от пристанището Авлида. Ударили гребците дружно веслата и грамадната флота на гърците потеглила бързо към бреговете на Азия. След като плавали известно време, гърците спрели край бреговете на Мизия. Тук управлявал Херкулесовият син, героят Телеф. При неговите владения именно спрели гърците. Те били убедени, че са стигнали до бреговете на Троя, и започнали да опустошават владенията на Телеф. Телеф събрал войската си и я повел да защищава владенията си. Започнал кръвопролитен бой. -
В боя встъпил Ахил с верния си приятел Патрокъл. Патрокъл бил ранен, но без да обръща внимание на раната, той мъжествено се биел рамо до рамо с Ахил. Най-сетне след големи усилия Ахил успял да принуди Телеф да избяга. Настъпилата нощ дала възможност на Телеф да се прибере в своя град и да се затвори в него. Рано сутринта гърците дапочнали да събират телата на палналите воини и едва тогава разбрали, че са се били не с троянците, а с мизийците и техния цар Телеф, Херкулесовия син. Гърците се натъжили: те значи се били със своя съюзник, а не с враг. Гърците сключили мир с Телеф и той обещал да им помага. Отказал само да замине с тях в похода им срещу Троя: Телеф бил женен за една от Приамовите дъщери и не искал да воюва срещу тъста си. След като погребали падналите в боя, гърците напуснали Мизия и отплавали по-нататък, към бреговете на • Троя. В открито море изненадала флотата на гърците страхотна буря. Страшни вълни като планини се издигали по морето. Бурята разпръснала като леки трески. корабите на гърците. Те объркали пътя. Дълго блуждали гърците по морето и най-после се завърнали в Авлида. Един след друг пристигнали гръцките кораби в пристанището, което тъй' неотдавна били напуснали, за да отплават за великата Троя. Първото действие от похода им завършило с неуспех. Изложено според трагедията на Еврипид "Ифиге-ния в Авлида" ГЪРЦИТЕ В АВЛИДА. Когато всички кораби на гърците се прибрали отново в Авлида, те ги изтеглили на брега. Тук се образувал огромен военен лагер. Мнозина герои не останали в Авлида. Завърнали се по домовете си. Напуснал Авлида и предводителят на цяла та войска, цар Агамемнон. Никой не знаел кога собстве- Конници но може да се предприеме нов поход срещу Троя. Но какво трябвало да правят гърците? Необходим бил водач, който да им покаже пътя към бреговете на Троя. Този път можел да им бъде показан само от Телеф, с когото наскоро гърците се били. През време на боя Телеф бил ранен от Ахил в бедрото. По какъв ли не начин лекувал Телеф раната си - нито не помягило Рд-ната го боляла все по-силно и по-силно, болките ставали непоносими. Най-сетне, изтощен от страдания, Телеф се отправил за Делфи и там попитал оракула на Аполон как да излекува раната си. Пития отговорила, че Телеф може да бъде излекуван само от оня, който го ;: наранил. Облечен в дрипи, с патерици, преобразен като просяк, Телеф отишъл в Л^иксна н двореца на Агамемнон; той решил да помоли микенския цар. да склони Ахил да му шлекува раната. Първа зърнала Телеф жената на Агамемнон Клнтсмнестра. Той н открил кои е; а Клитемнестра дала. съвет на Телеф, когато се появи Агамемнон, да грабне от люлката детето Орест, Ага-мемноновия син, да изтича при жертвеника и да се закани, че ще разбие о жертвеника главата на Орест, ако Агамемнон откаже да му помогне да излекува раната си. "Гелеф постъпил така, както му заръчала Клигемне- 303 стра. Изплашил се Агамемнон, че Телеф ще убие сина му. Съгласил се да помогне на Телеф и сторил това на драго сърце, тъй като знаел, че само Телеф Може да посочи на гърците пътя за Троя. Агамемнон изпроводил пратеници при Ахил. Ахил се учудил; той не можел да разбере как ще излекува раната на Телеф, без да познава лечебното изкуство. Но най-мъдрият измежду героите, Одисеи, казал на Ахил, че не му е нужно да бъде лекар, че той ще изцери раната на Телеф с желязо от острието на копието, с което му била нанесена. Веднага изстъргали желязо от Ахиловото копие, посипали раната на Телеф и тя зарасла. Телеф се зарадвал. Той се съгласил като отплата за излекуването да води флотата на гърците до троянските брегове - нещо, от което по-рано така упорито се отказвал. Намерен бил вече водачът, но гърците все пак не можели да отплават от Авлида: по морето непрекъснато духал противен вятър. Тоя вятър била изпратила богиня Артемида, която се била разсърдила на Дгамем-нон, л.чдето убил нейната свещена сърна. Напразно героите очаквали вятърът да се промени - той не отслабвал и непрекъснато духал все в същата посока. Струпалите се на едно място герои се отегчавали в бездействие. В лагера се появили болести; войните почнали да роптаят. Имало опасност дори да въстанат. Най-после прорицателят Калхас разкрил на гръцките вождове: - Богиня Артемида ще се -смили над гърците само тогава, когато й принесат в жертва хубавата Ага-мемнонова дъщеря Ифигения. Когато Агамемнон се върнал в Авлчда и се научил за това, той се натъжил. Готов бил дори съвсем да се. откаже от похода за Троя само за да запази живота на дъщеря си. Менелай дълго то убеждавал да се подчини на волята на Артемида; в края на краищата Агамемнон отстъпил пред молбите на брата си и изпратил р Микена при Клитемнестра вестоносец, който трябвало да й съобщи, като скрие истинската причина, нареждането на Агамемнон да доведе в Авлида Ифигения, защото Ахил бил искал, преди да тръгне на поход, да се сгоди с нея. След като изпратил вестоносеца за Микена, на Агамемнон още повече му дожаляло за дъщеря му; Тайно от всички останали той изпратил друг вестоносец, на когото заръчал да съобщи на Клитемнестра да не довежда в Авлида Ифигения. Но Менелай заловил този втори пратеник. Разгневен, той упрекнал Агамемнон, задето постъпва така, както може да по стъпва само оня, който изменя на общото дело. Дълго Жертво-Менелай укорявал Агамемнон. Между братята възник- прмюшение нал горещ спор. Свадата била прекъсната от дошлия вестител, който съобщил, че в стана на гърците току-що е пристигнала Клитемнестра с Ифигения и малкия Орест и седнала да чака край извора до самия стан. Агамемнон изпаднал в отчаяние. Нима му е отредено от съдбата да загуби нежно обичаната си дъщеря Ифигения, нима той лично ще трябва да я води на смърт, на заколение при жертвеника на Артемида? Като вижда скръбта на брата си, дори и Менелай е готов да се откаже от такава жертва от негова страна. Но Агамемнон знае, че Калхас ще съобщи волята на богиня Артемида на цялата войска и тогава ще го при< нудят да принесе в жертва Ифигения. Дори ако Калхас не оповести волята на боговете, на всички ще каже за това Одисеи - нали и той знае волята на богинята. Изпълнен с дълбока скръб, Агамемнон отишъл при жена си и дъщеря си. Той се стараел да изглежда спо-коен и весел, но това не му се удало. Отведнъж Ифигения забелязала, че баща й е дълбоко опечален от нещо. 305 20
Току-що бил излязъл от шатъра Агамемнон, когато дошъл Ахил. Той искал да види царя на Микена, за да поиска от него незабавно да тръгнат срещу Троя. Омръзнало му било да стои без работа в Авлида, пък и неговите мирмидонци недоволствували и искали или да ги водят на поход, или-да ги пуснат да си отидат в къщи. Когато Клитемнестра узнала кой е героят, който търси Агамемнон, тя се обърнала към Ахил и го поздравила като годеник на дъщеря си. Ахил се учудил. Та нали той никога не е говорил с Агамемнон, че иска да се жени за дъщеря му. Клитемнестра се смутила, като разбрала, че Ахил никога не е помислял за женитба с Ифигения, и не знаела какво да му каже. Но в този момент дошъл същият оня роб, когото Агамемнон бил изпратил с второ съобщение в Микена. Той разкрил на Клитемнестра защо Агамемнон я е извикал да дойде с Ифигения в Авлида. Клитемнестра изпаднала в ужас. Предстояло й да загуби дъщеря си. Кого да моли за защита? Тя паднала на колене пред Ахил, заплакала, обгърнала коленете му и го молела за закрила, като го заклевала в майка му, великата Нереева дъщеря Тетида. Виждайки отчаянието на Клитемнестра, Ахил се заклел в мъдрия морски старец бог Нерей да й помогне. Заклел се, че не ще позволи никому дори да докосне Ифигения. Бързо си отишъл Ахил от шатъра на Агамемнон, за да се облече в доспехите си. Когато Агамемнон се върнал в шатъра си, Клитемнестра' започнала гневно да го 'укорява, задето е решил да погуби собствената си дъщеря. Какво можел да й отговори Агамемнон? Та нали не по своя воля е решил той да принесе в жертва на богиня Артемида родната си дъщеря. Той не бил в състояние да постъпи другояче. Можал само да каже, че ако дори отстъпи на молбите на жена си и на дъщеря си, разгневените гърци биха убили и него, и всичките му близки, тъй като Ифигения я принасят в жертва за жүктеу/скачать 2.1 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|