Богове и г-ерои

благото на цяла Гърция.

В лагера започнало да се проявява вече силно вълнение. Мирмидонците едва ли не убили с камъни Ахил

---- - •-.-^-"и и.*и^", "&^л д и л&т с ^\^ бидета оа УОииу!а"

Всички воини, предвождали от Одисеи, с оръжие в ръце се впуснали към шатъра на Агамемнон. Ахил с меч в ръка и прикривайки се с щита, застанал на входа за шатъра, готов до последна капка кръв да защищава Ифигения.

Но в този момент самата Ифигения възпряла всички ония, които били готови да започнат кървав бой. Тя заявила на висок глас, че е готова доброволно да отиде под жертвения нож заради общото дело. Че не желае да се противопоставя на волята на великата Зев-сова дъщеря Артемида. Нека я принесат в жертва; вечен паметник за нея ще бъдат развалините на Троя, когато гърците я превземат. Тя убедила героя Ахил да не я защищава, да не започва междуособен бой. Ахил се подчинил на волята на Ифигения, макар че му било мъчно за хубавата мома, която той обикнал заради голямата н решителност да се пожертвува за общото благо.

Спокойно тръгнала Ифигения към мястото, където бил издигнат жертвеникът в чест на богиня Артемида. Прекрасна и величествена преминала между безбройните редици воини Ифигения и застанала . до жертве-ника. Заплакал Агамемнон, като погледнал младата си дъщеря, и за да не види смъртта й, закрил глава с широкото си наметало. Ифигения стояла спокойно до жерт-вепика. По заповед, оповестена чрез глашатая Талти-бий, всички пазели дълбоко мълчание. Прорицатслят Кал-хас извадил от ножницата жертвения нож и го поставил в златна кошница. ^4а главата на девицата той сложил венец като на жертва, която водят към олтара. От редовете на воините излязъл Ахил. Той взел съда със свещена вода и жертвено брашно със сол, поръсил с водата Ифигения и жертвеника, посипал с брашно главата на девицата и на висок глас се обърнал към богиня Артемида, молейки я да изпрати на войската благополучно плаване до троянските брегове и победа над враговете. Калхас взел в ръка жертвения нож. Всички замрели. Ето той вдига ножа, за да прободе с него Ифигения. Ето ножът се допира вече до девицата. Но Ифигения не паднала с предсмъртен стон до жертвеника. Станало велико чудо. Богиня Артемида отвлякла Ифигения, а при олтара, обагряйки го с кръв, вместо нея се мятала в предсмъртни гърчове една прободена от ножа на Калхас сърна. Изумени от чудото, всички вои-

ЯФИЛОК-

308

И наистина още не била изгоряла на жертвеника сърната, изпратена от Артемида, и вече се променил вятърът и станал попътен. Гърците бързо започнали да се стягат за далечния поход. Всички в стана ликували. А Агамемнон побързал към своя шатър да съобщи на Клитемнестра за това, което е станало при жертвеника, и да я подкани по-скоро да се върне в Микена.

Богиня Артемида, след като грабнала от жертвеника Ифигения, я пренесла на брега на Евксинския Понт. в далечна Таврида (Крим). Там прекрасната Агамем-нонова дъщеря Ифигения станала жрица на богинята.

ПЛАВАНЕТО НА ГЪРЦИТЕ КЪМ БРЕГОВЕТЕ НА 1 РОЯ. ФИЛОКТЕТ. Плаването на гърците към бреговете на Троя било спокойно. През всичкото време духал попътен вятър. Корабите бързо порели морските вълни. Вече се виждали бреговете на остров Лемнос. Тук, недалеч от Лемнос, се намирал пустинният остров Хриза, където имало жертвеник, издигнат в чест на покровителката на острова, нимфата Хриза. Гърците трябвало да намерят тоя жертвеник и да принесат на него жертва на нимфата, тъй като им било предсказано, че ще превземат Троя само ако по пътя се отбият на брега на Хриза и принесат тагм жертва. Жертвени-кът на тоя остров бил поставен още от големия герой Язон, когато плавал със своите спътници аргонавтите до далечна Колхида за златното руно. На тоя жертвеник принесъл жертва и великият Зевсов син Херкулес, когато предприел похода си срещу Троя, за Да отмъсти на царя Лаомедонт, задето той го оскърбил. Херку" лесовият приятел Филоктет знаел где се намира жерт-веникът. Той сам предложил да го покаже на героите. Вождовете на гърците отишли да потърсят Филоктет. Островът бил безлюден. Цял бил обрасъл с храсти. Ето най-сетне и жертвеника, вече наполовина разрушен. Героите се приближават до него. Неочаквано от храстите изпълзява голяма змия, която пазела жертвеника, и ухапала Филоктет за крака. Филоктет извикал и паднал на земята. Притичали към него героите, но било

След като оставили Филоктет, гърците продължили пътя си и най-сетне се приближили до тррянските брегове, където ги очаквали толкова усилия, опасности и големи подвизи.

ПЪРВИТЕ ДЕВЕТ ГОДИНИ ОТ ОБСАДАТА НА ТРОЯ. Зарадвали се гърците, че продължителното им плаване завършило. Но когато корабите им доплавали по-близо до бреговете, те видели, че ги чака вече силна войска троянци под предподителството на Хектор, могъщия син на твърде стария вече троянски цар При-ам. Как да стигнат гърците до самия бряг? Как да слязат на сушата? Всички герои разбрали, че оня, който пръв стъпи на троянския бряг, ще загине. Дълго се колебали гърците. Между тях бил и героят Протезилай;

той жадувал за подвизи и бил готов пръв да скочи на брега и да започне бой с троямцнте. Ала не се решавал, защото знаел предсказанието: оня от гърците, който

Гръцки боен кораб

Изложено според различни произведения на древни писатели. Епизодът за гибелта на Па-ламвд е изложен според поемата на Ови-дий "Метаморфози

309
не. И Одисеи зна^л това чред^к.алаппс. и <..^, "- "-увлече след себе си героите, но да не загине самият той. Одисеи хвърлил на брега щита си и ловко скочил на него от кораба. Протезилай видял, че Одисеи слязъл на брега, но не забелязал, че Одисеи стъпил не на Троянска земя, а на своя щит. Протезилай сметнал, че един от гърците вече се е допрял пръв до троянска земя. Жаждата за .подвизи обхванала Протезилай. Той забравил всичко: забравил родината си, забравил и прекрасната си жена, младата Лаодамия. Скочил от кораба на брега Протезилай и с гол меч се хвърлил срещу враговете. Великият Хектор замахнал с тежкото си копие и смъртно наранил младия герой. Протезилай паднал мъртъв на брега. Той пръв оросил с кръвта си троянската земя. Гърците дружно се нахвърлили от корабите срещу враговете. Закипял кървав бой; стъписали се троянците, хукнали да бягат и се укрили зад непристъпните стени на Троя. На другия ден между гърците и троянците било сключено примирие, за да приберат падналите воини и да ги погребат.

След като погребали всичките убити, гърците се заловили да изградят укрепен лагер. Те изтеглили корабите си на брега и се разположили на голям стан покрай морския бряг - от планините Сигейон до планините Ройтеион. Откъм Троя те защитили лагера си с висок насип и с ров. На двата противоположни края на лагера построили своите шатри Ахил и АЯКС Тела-монид, за да наблюдават троянците и да не допуснат да нападнат те неочаквано гърците. В средата на ла-. гера се издигал разкошният шатър на-цар Агамемнон, който бил избран от гърците за предводител на цялата войска. Тук, около Агамемноновия шатър, се намирало и мястото за народни събрания. Мъдрият Одисеи построил своя шатър до мястото за народни събрания, за да може във всяко време да излиза при събралите се и винаги да знае какво става в стана. Въпреки че по-рано той не желаел да участвува в похода, сега станал върл враг на троянците и искал гърците на всяка цена да превземат и да разрушат Троя.

Когато лагерът на гърците бил построен и укрепен, те изпратили в Троя цар Мекелай и хитроумнйя Одисеи за преговори с троянците. Гръцките пратеници били приети от мъдрия Антенор в дома му; той им дал великолепно угощение. Антенор от все сърце желаел да бъде сключен мир и да бъдат задоволени законните

ч^ои-ппцшс, ириаю свикал нариднито сьирание, за да издействува да се задоволи искането на Менелай. На събранието на троянците присъствували също Менелай и Одисеи. Менелай с кратка, енергична реч поискал троянците да върнат жена му Елена и съкровищата, задигнати от Парис. След Менелай говорил Одисеи. Троянците се захласнали от дивното слово на мъдрия цар .на Итака. Той ги убеждавал да задоволят исканията на Менелай. Троянският народ бил готов вече да се съгласи да приеме всичките Менелаеви условия. Още повече, че и .самата прекрасна Елена се разкаяла за необмислената си постъпка и съжалявала, задето напуснала дома на своя съпруг герой заради Парис. И Антенор убеждавал народа да задоволи исканията на Менелай. Той виждал колко беди ще докара войната между троянци и гърци. Но Приамовите синове и преди всичко, разбира се, Парис, не желаели мир с гърците. Нима ще накарат Парис да върне Елена? Нима ще му отнемат цялата плячка? Той не искал, да се подчини на народното решение, а и братята му го поддържали в това негово становище. Антимах, който бил подкупен Бойна от Парне, искал дори тропиците да задържат цар Ме- сцена

нелаи и да го уиият. по ириам и -лсшчр ис А""/'-"*'-ли това; те не позволили да бъдат оскърбени пратениците, намиращи се под покровителството на гръмовержеца Зевс. Народното събрание се колебаело, не знаело каквоокончателно решение да вземе.

Тогава станал таванският прорицател Хелен, Приа-мов син, и казал, че троянците няма защо да се страхуват от войната с гърците - боговете обещават на Троя своята помощ. Троянците повярвали на Хелен. Те отказали да задоволят искането на Менелай. Пратениците на гърците били принудени да напуснат с празни ръце Троя. Сега трябвало да се започне кръвопролит-ната борба между троянци и гърци.

Затворили се троянците в непристъпната Троя; даже Хектор не се осмелил да излезе от града. А гърците започнали да го 'обсаждат. Те на три пъти се опитали да превземат с щурм Троя, но не успявали. Тогава започнали да разоряват околностите на Троя ида завоюват всички градове, които се намирали в съюз с Троя. Срещу тях гърците предприемали походи по суша и по море. Във всички тези походи особено се отличавал великият Ахил. Гърците завладели островите Тенедос, Лесбос и градовете Педас, Лирнес и други. Много градове разрушили те във вътрешността на страната. Завладели и град Типа, където владеел Еетион, бащата на Хекторовата жена Андромаха. В един и същи ден, Ахил убил седемте братя на Андромаха. Загинал и баща -й. Но Ахил не оставил Еетионовия труп на поругание, страхувайки се да не си навлече гнева на боговете; той наредил да го погребат. Майката пък на Андромаха била отведена като пленница в гръцкия стан. Ахил заграбил богата плячка от Тива. Той взел в плен прекрасната дъщеря на Аполоновия жрец Хриз, Хризеида, и прекрасната Бризеида. Хризеида била предадена от гърците на цар Агамемнон.

Гърците опустошавли всичко около. Троя. Троянците не смеели да се покажат извън стените на Троя, тъй като всеки бил застрашен от смърт или да бъде взет в жесток плен и продаден в робство.

'Много нещастия трябвало да понесат жителите на Троя през деветгодишната обсада на града. Много герои, които загинали в бой, трябало да оплакват те. Но най-тежката, десетата година тепърва идвала. Предстояло им да изпитат и най-голямото нещастие - падането на Троя.

Много страдания преживели н гърците през девет

- О, истино, мъчно ми е за тебе, ти умря преди мене.

С тези думи на уста умрял най-благородният и най-мъдрият измежду гръцките герои; не го спасили всичките заслуги, които той имал пред гърците. По-късно гърците жестоко заплатили за убийството на Паламед. Евбейският цар Навплий, Паламедовият баща, им отмъстил за смъртта на сина си.

оило оставено на морския бряг, за да го разкъсват зверове н хищни птици. Но могъщият АЯКС Теламонид не допуснал това. Той извършил погребалните обреди над тялото на Паламед и го погребал с почест. АЯКС не вярвал, че Паламед е изменил на гърците.

СВАДАТА МЕЖДУ АХИЛ И АГАМЕМНОН. Вече девет години гърците държали Троя в обсада. Настъпила десетата година от величавата борба. В началото на тая година пристигнал в гръцкия стан Хриз, жрец на стрелометеца Аполон. Той молел всички гърци и преди всичко вождовете им да му върнат срещу богат откуп дъщерята Хризеида. Като изслушали Хриз, всички се съгласили да приемат срещу Хризеида богатия откуп и да я предадат на баща й. Но могъщият цар Агамемнон се разгневил и казал на Хриз:

- Старче, махай се и никога да не си посмял да се мернеш тук, при нашите кораби,'иначе няма да те спаси и това, че'си жрец на бог Аполон. Няма да ти върна Хризеида. Не, цял живот ще чезне тя в робство. Пази се да не ме разсърдиш, ако-искаш да се завърнеш у дома си здрав и читав.

Хриз се уплашил,- напуснал гръцкия стан и отишъл натъжен на морския бряг. Там, като вдигнал ръце към небето, той се помолил на великия Латонин син, бог Аполон:

- О, сребролъки боже! Чуй ме, чуй верния си служител! Отмъсти с твоите стрели на гърците за моята скръб и обида.

Чул Аполон жалбата на своя жрец Хриз. Бързо литнал той от светлия Олимп с лък и стрелник през рамо. Страшно дрънкали в стрелника златните стрели. Аполон се носел към стана на гърците, кипнал от гняв;

лицето му било по-мрачно от нощта. Като долетял до стана на ахейците (гърците), извадил от стрелника си една стрела и я запратил в лагера. Страшно звъннала тетивата на Аполоновия лък. След първата стрела Аполон изпратил втора, трета '- като град се посипали стрелите в гръцкия стан, носейки смърт. Страшен мор завърлувал всред гърците. Много гърци загивали. Навсякъде горели погребални клади. Сякаш бил настанал за гърците гибелният час.

Изложено според поемата на Омир "Илиада"

315

слово Ахил:

- Ние ще трябва да отплаваме обратно за родината, сине Атреев - започнал Ахил, - ти виждаш, че воините ни загиват и в боевете, и от мор. Но ако искаш, най-напред да попитаме гадателите: те ще ни кажат с какво сме си навлекли гнева на сребролъкия Аполон; поради какво е изпратил той гибелния мор на

нашата войска.

Едва изрекъл това Ахил, когато се изправил прори-

нателят Калхас, който вече много пъти бил откривал на гърците волята на боговете. Той заявил, че е готов да разкрие с какво са разгневили далекострелния бог, но ще разкрие това само ако Ахил го защити от гнева на цар Агамемнон. Ахил обещал на Калхас своята защита и се заклел за това в .Аполон. Едва тогава Калхас казал:

Дгамемнон поруга честта на неговия (на Аполон) жрец Хриз, като не прие от него богатия откуп за дъщеря му и ге изгони от стана. Ние можем да умилостивим бога само като върнем чернооката Хризеида на баща й и като принесем в жертва на бога сто юнци (млади бикове).

Като чул какво казал Калхас, Агамемнон пламнал в страшен гняв срещу него и срещу Ахил; обаче виждайки, че все пак ще трябва да върне Хризеида на баща й, той най-сетне се съгласил, но поискал откупът за нейното връщане да бъде само за него. Ахил упрекнал Агамемнон в користолюбие. Това още повече разсърдило Агамемнон. Той се заканил, че чрез своята власт ще си вземе обезщетението за Хризеида от оно-, ва, което се е паднало на Ахил или на АЯКС, или на Одисеи. '

- Безсрамни, коварни користолюбецо! - креснал Ахил. 1- Ти ни се заканваш, че ще отнемеш от нас наградите ни, макар че никой от нас никога не е получавал дял от наградите, равен на твоя. А ние сме дошли тук да се бием не за свое дело; дошли сме да по-" могнем на Менелай и на тебе. Ти искаш да ми отнемеш част от плячката, която ми се падна заради големите подвизи, извършени от мене. Тогава по-добре да се върна обратно в родната Фтия; аз не искам да увеличавам твоята плячка, и твоите съкровища.

- Че какво пък, отивай си във Фтия! - креснал Дгамемнон в отговор на Ахил. - От всички царе аз най-много мразя тебе! Ти единствен започващ раздори. Гневът ти не ме плаши. Виж какво ще ти кажа. Аз ще върна Хризеида на баща й, щом такова е желанието на бог Аполон, но в замяна на това ще ти отнема пленницата Бризеида. Ти ще разбереш колко по-голяма власт имам аз1 Никой да не смее да се сравнява с мене по власт!

Страшен гняв обзел Ахил, когато чул тая закана на Агамемнон. Хванал меча си Тетидиният син; той вече Боен го извадил /мполовина от ножницата и бил готов да се кораб

нахвърли върху Агамемнон. Ала в този миг Ахил усетил леко допиране до косата си. Обърнал се той и в ужас се отдръпнал. Пред него, невидима за останалите, стояла великата дъщеря на Гръмовержеца Атина Палада. Тя била изпратена от Хера. Зевсовата жена-не желаела да загине нито единият, нито другият от героите; те и двамата - и Ахил, и Агамемнон - й били еднакво скъпи. С трепет Ахил запитал богиня Атина:

- О, дъще на гръмовержеца Зевс, защо си р1язла от високия Олимп? Нима си дошла тук, за да видиш как беснее Агамемнон? О, скоро ще погуби той себе си със своята гордвст!

- Не, могъщи Ахиле - отвърнала светлооката Палада, - не за това съм дошла аз. Дошла съм да укротя твоя гняв, ако, разбира се, ти се подчиняваш на волята на боговете олимпийци. Не вади меч, задоволи се само с думите, с тях бичувай Агамемнон. Повярвай ми! Скоро тук, на същото това място, ще ти заплатят за, обидата с дарове, които ще бъдат многократно по-бо-гати. Смири се и се подчини на волята на безсмъртните богове.

Ахил се покорил на волята на боговете: той прибрал меча си в ножницата и Атина пак се възпеела на светлия Олимп всред боговете.

Много гневни думи казал още Ахил на Агамемнон, наричайки го народен изедник, пияница, страхливец и куче. Ахил хвърлил скиптъра си на земята и се заклел в него, че ще дойде време, когато ще бъде нужна неговата помощ срещу троянците, но напразно Агамемнон ще го моли да помогне, след като тъй тежко го е оскърбил. Напразно старецът Нестор, мъдрият пилоски цар, се стараел да помири враждуващите. Агамемнон не послушал Нестор, не се смирил и Ахил. -Разгневен, великият Пелеев син си тръгнал към шатрите заедно със своя приятел Патрокъл и храбрите мирмидонци. В гърдите му бясно клокочела злоба срещу оскърбилия

го Агамемнон.

В това време цар Агамемнон заръчал да спуснат бързоходен кораб в морето, да натоварят на него жертви за бог Аполон и да откарат прекрасната дъщеря на жреца Хриз. Този кораб трябвало да отплава под командата на хитроумния Одисеи за Тива, града на Ес-тион, а гърците в стана по нареждане на Агамемнон трябвало да принесат богати жертви на Аполон, за да

го умилостивят.

Бързо се носел изпратеният от Агамемнон кораб по

вълните на безбрежното море. Най-сетне пристигнал в пристанището на Тива. Гърците спуснали платната и спрели на пристанището. Одисеи начело на отред воини слязъл от кораба на брега, отвел прекрасната Хри-зеида при баща й и се обърнал към него със следното приветствие:

- О, служители на Аполон! Аз дойдох тук по волята на Агацемнон, за да ти върна дъщерята. Докарахме и сто млади бикове, за да умилостивим с тия жертви великия бог Аполон, който изпрати тежко бедствие за гърците.

Зарадвал се старецът Хриз, че дъщеря му се е върнала, и нежно я прегърнал. Незабавно пристъпили към жертвоприношение в чест на Аполон. Хриз молел бога-стрелометец: :

- О, сребролъки боже! Чуй ме! И по-рано ти си се вслушвал в молбите ми. Послушай ме и сега! Избави гърците от голямото бедствие, прекрати гибелния мор!

Чул Хризовата молба бог Аполон и турил край на мора в стана на гърците. А след като били принесени от Хриз жертвите на Аполон, било уредено великолепно угощение. Весело пирували гърците в Тива. Младе- " жи разнасяли вино, като пълнели догоре чашите на пируващите. Гръмко се разнасяли величествените звуци на хпмнл в чест на Аполон, пят от младежи гърци. До залез слънце продължил пирът, а на сутринта, ободрени от съня, Одисеи и неговият отред си заминали обратно за големия стан. Аполон им изпратил попътен вятър. Като чайка се носел корабът по морските вълни. Той бързо стигнал до стана. Пътниците го изтеглили на брега и се разотишли по своите шатри.

Докато Одисеи плавал за Тива, Агамемнон изпълнил и онова, с което заплашвал Ахил. Той повикал глашатаите Талтибий и Еврибат и ги изпратил да доведат Бризеидя. С нежелание отивали пратениците на Агамемнон към шатъра на Ахил. Те го заварили седнал край шатъра и дълбоко замислен. Пратениците се приближили до могъщия герой, но в смущението .си не могли да промълвят нито дума. Тогава Пелеевият син им казал: