Богове и г-ерои

- О, велики богове на Олимп! Защо ми изпратихте-сън! Моите спътници извършиха голямо престъпление -• убиха бикоуе на Хелиос.

Между това нимфата Лампетия уведомила бог Хелиос за станалото. Великият бог се разгневил. Той се-оплакал на боговете каква щета са му нанесли моите-спътници н се заканвал да слезе завинаги в царството-на мрачния Хадес и. никога да не свети вече на боговете и хората. За да умилостиви бога на слънцето, Зевс обещал да разбие със светкавица кораба ми и да погуби всичките мои спътници.

Напразно упреквах спътниците си за това, което са извършили. Боговете ни изпратиха страшно знамение:

одраните ог биковете кожи се движеха като живи, а месото издаваше жално мучене. Шест дни бушува бурята

п през шестте дни моите спътници изтребваха Хелиосо-ви бикове. Нан-сетне на седмия ден бурята престана и задуха попътен вятър. Ние тутакси потеглихме. Но едва се беше скрил от погледа ни остров Тринакрия, когато гръмовержецът Зевс струпа над главите ни страшни об- 467"
Изложено според поемата на Омир "Одисея-

468

волята на оевс и от чудовищната Сцила. Тя не забеляза ! как плавах по вълните на бушуващото море.

Девет дни се носих по безбрежното море и най-сетне вълните мд изтикаха на острова на нимфата Калипсо. Но за това аз вече ви разказвах, Ллкииое и Лрето; разказах ви и след какви големи опасности стигнах до вашия остров. Не би било разумно, ако започнех отново Да ви разказвам за това, а на вас би било отегчително да ме слушате.

Тъй завършил Одисеи разказа си за своите приключения.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕИ НА ОСТРОВ ИТАКА. На следния ден феакийците се приготвили да отплават. Те натоварили на кораба богатите дарове, поднесени на Одисеи. ЛичноАлкиной ръководел приготовленията. Когато всичко било готово, в Алкиноевия дворец била пренесена жертва на Зевс и бил уреден прощален пир. Одисеи с нетърпение чакал да дойде вечерта. Той се зарадвал, като видял, че слънцето клони на залез и че скоро ще се мръкне. Когато вечерната дрезгавина започнала вече да се сгъстява. Одисеи се простил с цар Алкиной и с богоравната Арета и се запътил къ'и кораба. Под"<р него прислужнички носели раклата с дарове, вино и запаси от хр-жа за из път. Одисеи се качил на кораба и си легнал на приготвеното за него легло. Силните гребци загребали с веслата и корабът излязъл на открито
мире. Боговете пък изпратили на Одпсоч дълбок сън; Античен той спал спокойно през цялото пътуване. Корабът се кораб носел по морето по-бързо от сокол и в ранни зори спрял вече до бреговете на Итака, недалеч от пещерата, посветена на наядите. Феакийците внимателно пренесли спящия Одисеи на брега и го сложили на пясъка. До него поставили всичките дарове, дадени му от феакийците. След това те потеглили обратно. Посейдон забелязал завръщащия се кораб и страшно се ядосал на феакийците, задето против неговата воля откарали Одисеи в родината му. Посейдон се оплакал от тях на гръмовержеца Зевс. Зевс посъветвал брата си за наказание да превърне кораба на феакийците, когато той навлезе в родното пристанище, въй висока скала. Литнал Посейдон към острова на феакийците и зачакал там за* връщането на кораба. Ето че корабът се задал вече на- . далеч в морето. На брега се събрала голяма тълпа, за да посрещне моряците. Ето корабът вече навлиза в пристанището. В миг той се превърнал в скала. Съобщили за това чудо на цар Алкиной. Разбрал той, че Посейдон е изпълнил заканата са - да накаже феакийците, задето разкарват по морето странници. Алкиной свикал всички жители и им заповядал да принесат уми-лостивителни жертви на Посейдон, за да не прегражда той с висока планина мястото, през където се влиза в 469
Изложено според поемата на Омир "Одисея

града им. Феакийците започнали усърдно да се моля^ яа Посейдон да смекчи гнева си и дали обещание нико" га вече да не откарват странници за родината им.

В това ьреме Одисеи се събудил на морския бряг-Д Той не познал родната Итака, тъй като богиня Атинге| покрила цялата околност с гъста мъгла. Одисеи изпад-|| нал в отчаяние. Той помислил, че феакнйците са го ос-Ц тавили на някакъв пустинен остров, и започнал на вч"| сок глас да окайва горчивата си участ, я

Като се огледал, той видял до себе си даровете на| феакийците. Те били непокътнати. Тъжен тръгнал Оди-| сей по морския бряг и срещнал хубав младеж. Попит ал| го коя е тази страна и изненадан чул, че се намира нл| остров Итака. И младежът попитал Одисеи кой е той. | Предпазливият Одисеи отговорил, че е странник, родом | от остров Крит, откъдето избягал, след като убил за от-1 мъщение Идоменеевия син Архилох. С един финикийски 5 кораб мислел да замине за Пилос или за Елида, но фл-никийците коварно го изоставили тук на брега, докато, той спял, като .задигнали всичките му богатства. Младежът изслушал тоя разказ, усмихнал се и в миг променил образа си. Пред Одисеи застанала богиня Атина Палада. Тя го похвалила за предпазливостта му и го окуражила, като му обещала и сега да му помогне, богинята добавила, че ако досега не винаги му е помагала, това ставало, защото не искала да дразни Посейдсн. Атина заповядала на Одисеи на никого да не открива кой е той. Но Одисеи не можел да повярва, че е яай-сетне в Ит.чка. Тогава Атина разпръснала мъглата, която покривала Итака, и Одисеи познал родината си. Тай паднал на демята и във възторг започнал да я целува. А Атина превърнала Одисеи в жалък просяк. Кожата по лицето и раменете на Одисеи се набръчкала; той отслабнал, разкошната му коса окапала, очите му помът-нели, а клепките му се покрили със струнен. Атина го облякла в мръсни дрипи, през рамото му преметнала на връв парцалива торба, а в ръцете му дала тояга. Гя заповядала на Одисеи да скрие даровете на феакийците в пещерата и да отиде като просяк при свйнаря Евмей. а самата тя в същия миг литнала за Спарта, за да върне оттам Одисеевия син Телемах.

ОДИСЕИ ПРИ ЕВМЕЙ. Когато Одисеи се приближил до жилището на свйнаря Евмей, тоя бил в къщи сам и работел нещо. седнал при входа. Кучетата видели

Одисеи и се хвърлили срещу него с яростен лай. Те щели да разкъсат Одисеи, ако не би се притекъл Евмей и не ги пропъдил.

- Страннико - казал на Одисеи Евмей, като не го познал в образа на просяк, - ти щеше да загинеш и нова скръб би ме сполетяла покрай скръбта по загиналия Одисеи, която ме измъчва. Но да влезем в къщи;

аз ще те нахраня и ще ти дам възможност да си починеш. ,

Одисеи тръгнал към жилището на Евмей, построено от недялан камък. На двора, край къщата му, се намирали свинарпиците. Евмей и Одисеи влезли в къщата и Евмей поканил странника да седне върху натрупана вършина, покрита с кожа от сърна. След това отишъл в свинарника, където имало прасенца, хванал две от тях, заклал ги н ги изпекъл. Евмей налял и вино ,в дървен съд за угощението и поставил всичко това на масата. Докато приготвял трапезата, Евмей горчиво се оплаквал, от нахалните кандидати, които по-лошо от морски разбойници разорявали дома на Одисеи и унищожавали многобройните му стада. Одисеи внимателно го слушал и си мислел как да 'отмъсти на кандидатите. През време на гощавката Одисеи разпитвал Евмей за господаря му, а когато свинарят казал, че стопанинът му загинал. Однеей се заклел, че стопанинът ще се завърне в къщи, и то скоро. Но Евмей не повярвал на неговата клетва и запитал странника кой е той. И на него Одисеи разказал измислена история за своите бедствия.

Разказал му, че по-големите му братя го ощетили, като го онеправдали при подялбата на наследството, че се оженил за богата наследница и самият той забогатял, че бил при обсадата на Троя, а след като се завърнал в родината си, заминал за Египет. Разказал как египтяните избили почти всичките му спътници, задето ограбвали градовете им. Но той се спасил, като помолил царя на Египет да се смили над него. Уж прекарал седем години в Египет, а оттам преминал във Финикия. Един финикиец го надумал да отидат в Либия. Той тръгнал с чего, но Зевс разбил кораба им'със светкавица. Спасил се само той: вълните го изхвърлили на брега в страната на теспротнте . На този остров царят на теспрот"пе именно му бил уж разказал, че Одисеи се връща в родината си с богати дарове. Най-сетне на един теспротски кораб той се отправил за Дулихий. Но теспротите намислили, да го продадат в робство; едвам успял да избяга от тях в момента, когато спрели до

остррв Итака, награда от близките му. Но Одисеи му рекъл:

- Слушай, Евмее, обещай ми, че ако Одисеи се завърне, ще ;<1И дадеш нови дрехи; ако пък съм те измамил, извикай пастирите и ме хвърлете от върха на скалата в морето, за да не смеят и занапред разни скитници да измислят небивалици.

Скоро пастирите се завърнали със стадото. Те заклали угоена свиня и седнали да вечерят. По време на' вечерята. Евмей удостоил странника с най-хубавия къс и първо на него подал съда с вино като на гост.

Докато всички спокойно вечеряли, навън се вдигнала силна буря с дъжд." Станало студено. А Одисеи нямал дори наметало, за да се покрие с него при спане. Затова той разказал на Евмей и пастирите една история, с която да им загатне'да му дадат наметало.

- Чуй, Евмее, чуйте и вие - така започнал Одисеи. - Веднъж край Троя Менелай, Одисеи и аз бяхме залегнали в засада. През нощта в тръстиката беше студено; сняг валеше на големи парцали, а аз бях забравил да си взема наметалото; по едно време казах това на Одисеи. Той веднага измисли хитрост. Като се надигна, събуди воините, които лежаха до нас, и каза, че бил сънувал лош сън и затова се страхува, че тъй много са се отдалечили от корабите; трябва да се изпрати някой при Агамемнон за подкрепление. Един от воините стана тутакси, свали наметалото си и се запъти към корабите. А аз взех наметалото, завих се с него и спокойно си спах чак до зори.

Евмей схванал загатването. Той приготвил на Оди< сей легло край огнището, като му постлал овча и козя кожа, а за завивка му дал наметалото, което носел зиме. Одисеи сладко заспал. Самият Евмей пък не останал в къщи. Като окачил през рамо меч, взел в ръка копие и се покрил с наметалото си, той отишъл при стадото, което пасяло в подножието на скалата.

Изложено според поемата на Омир "Одисея"

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ТЕЛЕМАХ НА ОСТРОВ ИТАКА. След като оставила Одисеи, превърнат в просяк, богиня Атина Палада тръгнала за Спарта и бързо стигнала там. Тя отишла в двореца на цар Менелай, направо в

стаята, където спял Телемах с Пизистрат. Пизистрат спял спокойно, докато сънят на Телемах бил тревожен. И насън Телемах мислел за баща си, скърбейки по него. Приближила се Атина до възглавието на Одисеевия

син и му казала:

- Време е вече за тебе, Телемах, да се завърнеш в

родината си, където си оставил цялото си имущество. Буйствуващите кандидати го разхищават и всичко ще разхитят, ако не се завърнеш. Помисли и за това, колко непостоянни са жените. Ако майка ти се съгласи да се ожени за Евримах, тя ще те забрави и ще се грижи само за децата от втория си мъж. Връщай се по-скоро в къщи. Но помни едно, кандидатите ти готвят засада. За да я избегнеш, ти проплавай нощем покрай острова, а на сутринта, на разсъмване, спри в някое прикрито място до бреговете на Итака. Кораба изпрати после в града, а ти сам иди при свинаря Евмей и оттам изпрати вестоносец да съобщи на Пенелопа за твоето пристигане.

Като казала това, Атина се отдалечила. Телемах тутакси събудил Пизистрат и започнал да го подканя по-скоро да тръгнат обратно за Пилос. Но Пизистрат склонил Телемах да почакат до сутринта. Не бивало да напуснат Менелай през нощта, без да се сбогуват с- него. Телемах се вслушал в съвета на Пизистрат. Скоро се издигнала и богинята на зората Еос. Настъпило утрото. Цар Менелай влязъл при младежите. Одисеевият син пресрещнал Менелай на вратите и се обърнал към него с молба по-скоро да го пусне да си замине за Итака. Менелай не задържал Телемах, но само го помолил да почака, докато той приготви подаръци, а в това време да се подкрепи с храна, преди да

тръгнат на път.

Менелай отишъл да разпореди на робите да приготвят по скоро трапезата. Слел това, като повикал Елена и сина си Мегапент, отишъл заедно с тях в своята съкровищница. Там той отбрал дарове за Телемах; прекрасната Елена също отбрала подарък - изтъкано от самата нея разкошно облекло за бъдещата невяста на Телемах.

След като подкрепили силите си с Храна и като приели даровете от Менелай, младите герои се стегнали за път. Менелай излязъл от двореца със съд вино в ръка, призовал боговете и извършил възлияние; после помолил младежите да предадат поздрав от него на стареца Нестор. Когато Телемах се качил на колесницата и поел
вече в ръце поводите, изведнъж над двореца се издигнал] орел, който носел в ноктите си гъсок. Менелаевите слу-д ги с вик тичали подир орела. Но той се понесъл стреми--^ телно нагоре и изчезнал по посока надясно от двореца.^ Всички разбрали, че това е знамение на боговете, а Те-1 лемах помолил Менелай да му разтълкува това знаме- :

ние. Царят на Спарта се замислил. Вместо него отгово- ' рила прекрасната Елена:

- Изслушайте това, което ще ви кажа! То ми е внушено от боговете олимпийци. Както орелът грабна гъ-сока и го разкъса, така и Одисеи, като се завърне дома си, ще избие кандидатите. Може би дори той се е върнал и замисля вече гибелта им.

- О, прекрасна Елено! - се провикнал Телемах. - Ако великият Зевс изпълни това, което ти казваш, като се завърна в къщи, ще те почитам като богиня.

След тези думи Телемах шибнал конете и те бързо се понесли по пътя към Пилос.

Из пътя младежите пренощували при героя Диокъл в Тера, а на следния ден пристигнали в Пилос. Телемах помолил Пизистрат да не се отбиват в двореца при Нес-тор; Одисеевият син се опасявал, .че старецът ще го забави с още един ден. Пизистрат се съгласил и откарал приятеля си направо при кораба, макар н ля знаел, че баща му ще бъде недоволен от това.'Пизистрат дори подканял Телемах по-скоро да отплава, за да не би Не-стор, като научи за неговото завръщане, сам да дойде на брега и да го задържи. Телемаховите спътници набързо монтирали мачтата и вече искали да се отделят от брега, когато се приближил до кораба прорицателят Теоклимен. Той бягал от Аргос, страхувайки се, че ще му отмъстят за извършено от него убийство. Теоклимен помолил Телемах да го вземе със себе си на кораба и да го откара в Итака, там роднините на убития нямало да го преследват. Телемах се съгласил и взел Теоклимен на кораба си. Корабът се отделил от брега и тласкан от попътен вятър, бързо се понесъл по открито море. .

В това време Одисеи бил още в дома на Евмей. На сутринта Одисеи искал да отиде в града, за да събира милостиня; той дори мислел да помоли кандидатите да го вземат за прислужник. Но Евмей го увещавал да не прави това, като разказал на Одисеи колко необуздани и жестоки били кандидатите. Тогава Одисеи започнал да разпитва за баща си Лаерт и за жена си Пенелопа. Евмей му разказал всичко, без да подозира, че разказва

това не на странник, а на самия Одисеи. Накрая Одисеи помолил Евмей да. му разкаже как самият той, Евмей, е попаднал на остров Итака. Евмей на драго сърце се съгласил и разказал на Одисеи, че сам той е син на цар Ктезий и е родом от остров Сира. Веднъж на острова пристигнали финикийски търговци. Те наговорили една робиня на баща му, също финикийка по произход, да го открадне от баща му, като й обещали за награда да я върнат в родината й. Робинята се съгласила, извела го тайно от двореца и го завела на кораба на финикийците. Финикийците отплавали по морето по посока към бреговете на Финикия. Шест дни плавали те. На седмия ден богиня Артемида поразила със своя стрела предател ката робиня. А финикийците, като спрели на остров Итака, продали малкия Евмей на Лаерт;

Одисеи слушал внимателно Евмеевия разказ. Било вече късна нощ, когато Евмей свършил разказването си. Одисеи и Евмей легнали да спят" но сънят им не бил продължителен - скоро пламнала на небето зората и те трябвало да напуснат "леглото си.

Същата сутрин пристигнал на остров Итака и Телемах. Той спрял на едно скрито място до брега, както му заповядала Атина, слязъл от кораба, помолил приятеля <-н Перли да лале за известно време подслон на .Теоклимен и се приготвил вече да отиде при Евмей. Изведнъж над тях се показал сокол с гълъбица в ноктите. Теоклимен хванал Телемах за ръка и тихо му казал:

- Това е щастливо знамение, Телемах. Няма по-мо-гьщ род в Итака от твоя. Вие ще владеете вечно над цяла Итака.

Зарадвал се Телемах на това предсказание. Той отпратил спътниците си с кораба за пристанището на града, а сам, радостен, тръгнал към дома на свинаря Ев-мгн.

ТЕЛЕМАХ ИДВА ПРИ ЕВМЕЙ. ОДИСЕИ И ТЕЛЕМАХ. Одисеи и Евмей се събудили рано. Приготвили си закуска и седнали да подкрепят силите си. Изведнъж кучетата на Евмей се втурнали с весел лай срещу приближаващия се Телемах и започнали да се умилкват около него. Одисеи чул стъпките и тозчас на прага на Евмеевото жилище се показал и самият Телемах. Рип-нал да го посрещне свинарят Евмей. Той прегърнал влезлия Телемах и просълзен от радост, започнал да го целува. Евмей така се радвал на завръщането на Теле-

Изложе-но според поемата на Омир "Одисея"

475
мах, както се радва баща при завръщането на едид стаения си син след дълга разлъка. Одисеи станал; то, искал да отстъпи своето място на сина си. Но Телемаа се обърнал любезно към него и му казал:

- Седи си, страннико! Не се безпокой. Евмей ще ми приготви място, гдето да седна.

Евмей набързо приготвил на Телемах място за сяда-| не и му поднесъл храна и вино. През време на гощав--^ ката Телемах попитал Евмей откъде е тоя странник иЦ кой го е довел в Итака. Евмей му разказал съчинената;

история, която сам той чул от Одисеи, и го помолил да приеме странника в своя дом. Но Телемах не можел да ' обещае да направи това. Та можел ли той, още толкова млад, да се справи с необузданата тълпа кандидати? Той можел да обещае да изпрати на странника нови дрехи и меч като подарък и да му помогне да се върне в родината си. На Одисеи му станало мъчно за Телемах и като че нищо не знае, започнал да го разпитва за буй-ствуването на кандидатите и да пита дали народът на Итака и Телемаховите роднини не се отнасят враждебно към него. '

- Та по-добре е да бъде човек убит в своя дом, след като се е опитал със сила да изгони необузданите кандидати, отколкото да понася оскърбления и да вижда как разграбват имуществото му-с тези думи завършил разпитването Одисеи.

Но какво можел да отговори на това Телемах? Той можал само да каже колко трудно е за него, единствен син, да се бори с тълпата необуздани кандидати, замислящи на това отгоре да го убият. Телемах се опасявал дори да съобщи на Пенелопа за своето завръщане. Той изпратил Евмей в града и му заръчал тайно да уведоми майка му, че се е върнал, за да не узнаят това кандидатите. А Пенелопа трябвало да изпрати една от верните си робиии при стареца Ласрт, за да -му съобщи, тъй като и той страшно се тревожел за съдбата на внука си.

Евмей бързо тръгнал да изпълни поръката на Телемах. Той току-що бил излязъл, когато пред Одисеи се явила, невидима за Телемах, богиня Атина Палада; тя повикала Одисеи да излезе от колибата и там, край оградата на двора, му възвърнала предишния образ, като го докоснала с жезъла си, и му заповядала да се открие на Телемах.

Когато Одисеи се върнал в колибата, Телемах го погледнал учуден: той помислил, че му се е явил някой от

безсмъртните богове - толкова красив и величествен бил Одисеи.

- О, страннико! - възкликнал Телемах. - Сега ти ми се явяваш в друг образ! Ти си някой от безсмъртните богове! Смили се над нас. Ние ще ти принесем големи жертви.

- Не, не съм бог! - отвърнал Одисеи. - Аз съм твоят баща Одисеи, заради когото ти си понасял обиди от необузданите кандидати.

Одисеи прегърнал с обич своя син и през сълзи го целунал. Но Телемах не можел отведнъж да повярва, че наистина се е завърнал най-сетне в родината баща му. Та нали току-що го бил видял той в образа на стар, нещастен странник. Как е можал да се промени така, нима може, смъртен да прави такива чудеса? Съмнение обзело Телемах. А Одисеи разпръснал това съмнение, като казал, че богиня Атина го била превърнала в странник и пак тя му върнала истинския образ. Тогава Телемах повярвал, че пред него стои баща му. Той го прегърнал. От радост и двамата заплакали. Най-сетне, когато минала първата радост от срещата, Телемах попитал баша си как се е завърнал в родината и кой го е ""•г.ара.1 и Нтака с бьрзоходен кораб. Одисеи разказал на сина си как го докарали феакийците, как той укрил техните дарове в дълбоката пещера и как богиня Атина го пресрещнала и го изпратила при Евмей. Одисеи започнал да разпитва Телемах за кандидатите. Той кипял от възмущение и искал да им отмъсти за всички обиди. Възможно ли е това? Та кандидатите са много. Те са се стекли от всички краища на страната. Сто и шестнадесет души са те. Нима са в състояние двамина - Одисеи и Телемах - да влязат в открит бой с такова множество? Но Одисеи има могъщи помощници, с които не могат да се борят смъртни, колкото и много да са те;

тези помощници са гръмовержецът Зевс и неговата дъщеря Атина Палада.

Надявайки се на тяхната помощ. Одисеи решил да действува така: Телемах трябвало да отиде в града при кандидатите, а след него ще пристигне и самият той, Одисеи, предрешен като странствуващ просяк, придружен от Евмей, уж да събира милостиня. Както и да се опитват да го оскърбяват кандидатите. Одисеи ще понася всичко. После по даден знак Телемах ще изнесе оръжието, като остави оръжие само за себе си и за баща си. А най-важно, завръщането на Одисеи трябвало да се пази в дълбока тайна, та никой, дори Пенелопа, да не 477

В това време пристигнал в града и корабът на Теле мах.. Телемаховите спътници веднага изпратили веели носец до Пенелопа, за да я уведомят за завръщането' на' сина й. ^

С тоя вестител Евмей се срещнал до самия Одисеев дворец. Двамата заедно влезли при Пенелопа. На висок глас вестителят съобщил на Пенелопа, че синът й се е| завърнал. Евмей, като се навел към нея, тихо й предал?! всичко, що му бил поръчал Телемах. Пенелопа се зарад*| вала, че син й е отново при нея. "З

Вестта за завръщането на Телемах бързо стигнала ни до кандидатите. Те се изплашили. Събрали се всички ня| площада и започнали да се съвещават какво трябва да| правят. Антиной предлагал да убият Телемах, тъй като| той е единствената пречка за тях. Но Амфином не се| съгласил с това. Той се страхувал да не си навлекат гнева на Зевс и съветвал най-напред да се допитат до боговете. Ако боговете дадат благоприятно знамение, той :

бил готов лично да убие Телемах, а ако ли не - и другите ие съветвал ла влпгпат т.кл грпцу ПРГП К,ан ч!;'.а-тите се съгласили с Амфином и влезли в Одисеевия дворец.

Глашатаят Медонт съобщил на Пенелопа какво кроят кандидатите. Тя излязла при тях и с огорчение ги упрек-вала за коварството им. А особено остро упреквала Пенелопа Антиной, чийто баща Одисеи спасил някога от народния гняв. Евримах започнал да успокоява Пенелопа. Казвал, че кандидатите никога не ще вдигнат ръка срещу Телемах. Но при все че Еврнмах казвал това, лично той само за това и мислел - как да погуби Телемах.