Божиите генерали

Преди да се впуснем в историята на А. А. Алън, ми се иска да обърна внимание на някои неща, които чувствам, че ще ви помогнат да я възприемете в правилна светлина. Когато става въпрос за дарби на служение, всеки си има своите предпочитания. Има служения, които ви харесват повече от други, но не всяка дарба на служение би се побрала във вашите представи. Някои от нас може с учудване да открият, че разбиранията ни за служение и за това, как то трябва да действа, нямат нищо общо с представите на Исус. Иска ми се да опиша „предпочитанията" по-скоро като представи в нашите умове, отколкото като откровения в духовете ни. Нашите лични предпочитания са си само това – предпочитания. Те не са правила. Затова ние трябва да сме много внимателни да не съдим призванието или дара на служение на някой друг според собствените си предпочитания. Ако се заобиколиш само с такива служения, които пасват на твоите представи, ще пропуснеш нещо важно. Аз изпитвам голямо съчувствие към А. А. Алън. Наистина той е правил грешки. Всеки генерал ги е правил и всеки бъдещ генерал ще се сблъска с това.

Също така лично аз вярвам, че е имало неща, които Алън е правил в плътта, като ги е наричал духовни. Но когато погледнете на пагубния му произход, ще забележите как той е надделял над всичко това, за да разтърси света за Исус. Много малко хора, ако въобще има такива, са се преборили с нещата, с които се е сблъскал Алън, за да отговорят успешно на Божия призив. Неговата история има какво да каже на всяко поколение.Имайте това предвид, докато четете нататък.

МАЛКО МЛЯКО, ПОВЕЧЕ УИСКИ – Аса Алонсо Алън се родил през бурното великденско утро на 27 март 1911 г. Неговите родители Аса и Леона решили да го кръстят на името на баща му и бащиния му чичо, който бил презвитериански служител. Името му било единствената връзка с Бог, дадена му от неговите родители, и те със сигурност не са и предполагали, че той щял да стане проповедник.

Но Аса щял да излезе от техния почти неизвестен град Салфър Спрингс, Арканзас, за да стане един от най- сензационните съживители на нашето време. А. А. Алън е бил най-противоречивият евангелизатор в движението „Глас на изцеление". Той бил укоряван жестоко заради своето драматично и сензационно поведение на платформата и бил напълно отричан заради личните си навици. Медиите го осмивали напълно, а деноминационните лидери го заклеймявали и нареждали на други да се разграничат от него.

Въпреки всичко това някои го считат за един от най-важните съживители, появили се през съживлението „Глас на изцеление". Важно е също така да се отбележи, че онези, които го критикували, били доста по-слабо продуктивни в своето служение от самия Алън. Алън бил роден в дом, изпълнен с неприятности, където думата „бъркотия" описвала чудесно повечето неща. Когато се родил, той имал двама братя и четири сестри. Като малко момче неговите сестри били единствените, които му носели радост. Те го обичали, играели заедно и се отнасяли с него като с малък принц. Но родителите им били пияници и отглеждали децата си в пълна бедност. Дори първият чифт обувки, които Алън получил, му били подарени от напълно непознат човек. Освен това родителите на Алън приготвяли домашно уиски зад своята колиба. Неговата майка пиела много, докато била бременна с него, а когато си толкова беден, още едно бебе не може ни най-малко да те зарадва. Едно от любимите забавления на неговите родители било да дават на Алън и неговите сестри от тяхното домашно уиски, докато се напият. После сядали и се смеели на пияните си деца, докато те най-сетне се строполявали и дори изпадали в безсъзнание.

Неговата майка редовно пълнела шишенцето му с алкохол, за да спре да плаче и всяка нощ той си лягал с детско шишенце пълно с домашно уиски. У тях всички пушели много. Тютюнът си го отглеждали сами, така че бил много силен. Алън се научил да пуши преди да започне да ходи на училище. Той винаги си дръпвал няколко пъти от цигарите на майка си, когато и ги палел.

Неговият баща бил надарен музикант и въпреки че не бил християнин, местната църква го поканила да води техния хор и да свири с тях. Той обикновено вършел това пиян. Малкият Алън прихванал нещо от неговия талант и понякога заставал на някой ъгъл и пеел пред насъбралите се хора. Трябва да е било интересна гледка да видиш и чуеш как неговият детски глас пеел химни, които бил научил от пияния си баща. Малкият Алън пеел църковните химни отново и отново, понеже хората му подхвърляли дребни монети. Той навлязъл в „шоу бизнеса" още като малък и изглеждало сякаш бил роден за това.

ЕДНО БУРЕ БИРА И НЕПРИЯТНОСТИ – Родителите на Алън постоянно се биели, мятали вещи един по друг и се заплашвали с оръжия. Накрая, когато бил на четири години, неговата майка напуснала баща му. Тя взела децата със себе си в Картхедж, Мисури. Скоро след като напуснала, неговата майка се омъжила повторно, но отново всичко се объркало. В пиянски сцени майката и вторият му баща се биели до такава крайност, че малките деца изскачали от дома ужасени. Когато Алън бил на шест години, той трябвало да търкаля за своя нов баща метални бурета с бира от кръчмата до дома им. Алън си спомнял: „Всеки от нас израсна с вкуса на алкохола. Имах само двама братя. Единият от тях умря, когато бях още малко момче. Почти не си го спомням. Но най-големият ми брат умря като пияница. Баща ми също умря като пияница. Майка ми спря да пие, преди да порасна, но аз и моите четири сестри вече вървяхме по пътя към ада." Освен че имала проблем с пиенето, неговата майка правела и сцени на ревност. Тя се била омъжила за по-млад мъж и когато вторият баща на Алън отивал на работа, тя го наблюдавала с бинокъл, за да види дали не спира да говори с други жени. Те живеели много близо до неговата работа, така че тя можела да види всичко, което правел, и го карала да й дава отчет в края на седмицата. Ако заплатата му й се струвала по-малка от обикновено, тя го обвинявала, че е похарчил останалото за друга жена.

Скоро вторият му баща събрал всичко, което можал, и напуснал. Така направил и младият Алън. На единадесет години Алън избягал от къщи, решен да се върне в Арканзас и да намери баща си. Но той не бил сигурен за пътя, а и щом тръгнал, времето се развалило, така че той се върнал при своята майка. Планирайки внимателно следващото си бягство, Алън решил, че този път нямало да се провали. Когато бил на четиринадесет, той изглеждал доста по-голям, така че решил отново да избяга. Този път щял да направи всичко възможно, за да успее, затова пътувал на стоп с автомобили и празни товарни влакове и така пресякъл голяма част от Юга. Докато пътувал с още няколко скитащи момчета, той берял памук, работел в цехове за обработка на памук, копаел канали и накрая попаднал в затвора за кражба на зърно.

„РАЗКАРАЙ ГО ИЛИ ГО УБИЙ" – Където и да отидел, Алън ставал сърцето на компанията. Той притежавал красив тенор и имал добро усещане за ритъм. Винаги пеел, танцувал, пиел и пушел. Въпреки че отстрани изглеждал кипящ от енергия, по-късно Алън признал, че се е чувствал нещастен. Много пъти той си тръгвал от napmumama и отивал в някоя гора, където плачел горчиво. Когато навършил двадесет и една години,Алън бил развалина. Когато запалел цигара, трябвало да държи китката си с другата ръка, понеже тя се тресяла много силно. Говорело се, че дори не можел да държи чаша кафе в ръката си, без да го излее. Чувствал парене в гърдите си, имал дълбока суха кашлица, а паметта му изневерявала. Накратко, едва навлязъл в живота, Аса Алонсо Алън вече умирал. И като нямал към кого другиго да се обърне, той се върнал при майка си. Като си мислел, че животът във фермата и редовното хранене ще му се отразят добре, той се надявал да възстанови загубеното си здраве. Но още щом се прибрал у дома, той отново се върнал към стария си начин на живот. В окаяните селски условия Алън и неговата майка сглобили саморъчно направен казан, за да си приготвят домашно уиски. Като добавка към това всяка събота превръщали дома си в зала за танци и така скоро привлекли големи шумни тълпи, жадни за забавления.

Малко по-надолу по улицата друг човек, на име брат Хънтър, също отварял своя дом, но с по-различни намерения. Въпреки че не бил образован, той бил новороден и изпълнен със Святия Дух. Така че решил да събере църква и да стане неин пастир. Но той бил обезпокоен от залата за танци на същата улица. Брат Хънтър се опитвал да спечели младите хора, но умът на повечето от тях бил твърде завладян от „залата за танци и домашното уиски" на Алън, за да се интересуват от църква. Затова проповедникът решил, че ако градът щял някога да види съживление, първо залата за танци трябвало да затвори врати. Група хора се събрали и започнали да се молят. Те извикали: «Боже, затвори залата за танци на Алън! Спаси го, ако можеш. Но ако не иска да се предаде, нека да се маха от квартала или да умре. Но затвори по един или друг начин тази зала за танци!" Е, слава на Бог, Господ частично послушал тази молитва.

„ТЕ СА ОТ ДЯВОЛА!" – В един стар сандък в килера Алън открил Библия, която една от сестрите му била спечелила на някакъв конкурс. Тя никога не била отваряна. Той взел малката Библия и я прочел от кора до кора. Носел я на полето, за да я чете, отварял я и преди всяко ядене. Според самият Алън изглежда просто не можел да се насити да чете Библията. В това време в малката петдесятна църква на брат Хънтър малко по-надолу по улицата хората радостно празнували! „Това момче, Алън" било новородено! Те получили отговора на молитвите си, а и много от младите хора, които някога посещавали залата за танци на Алън, сега се отбивали в църквата, любопитни какви били тези песни и хваление.

Най-голямата изненада дошла, когато самият Алън се появил на една от службите им. След като си тръгнал, събранието се молило Бог да го изпълни с Духа си и да го използва, за да печели души. На другата сутрин, след като посетил петдесятното събрание, той се срещнал с един методистки пастор, който го предупредил да стои далеч от петдесятните, като му казал, че те били от дявола, понеже говорели на езици. „След тези думи просто нямах търпение да се върна отново – разказвал Алън, – бях толкова любопитен да ги чуя как говорят на езици. На една от следващите служби дарбите на говорене и тълкуване на езици се проявили и когато Алън стоял и слушал, той бил убеден, че това било от Бог. Тогава той наистина започнал да копнее за онова, което тези хора имали. На другият ден Алън се срещнал отново с методисткия пастор. Той споделил с него преживяното и му показал стих, доказващ, че говоренето на езици не било само за онези дни. Пасторът му заявил: „Не можеш да го имаш! Днес никой не може да има това преживяване!" „Е, аз ще го имам - отвърнал Алън. - точно от това се нуждаете и вие, пасторе." Пасторът си тръгнал разярен, а Алън прекъснал близките си контакти с методистката църква. Скоро след това една от сестрите на Алън била новородена. И не след дълго Алън най-сетне приел кръщението от Святия Дух и говорил на езици на едно петдесятно лагерно събрание в Оклахома, което тои посетил заедно със сестра си. През онези дни той се чувствал като на небето.

Вечерта, когато бил изпълнен с Духа, той бил облечен с чисто бяла риза и чисто бели панталони и нямал никакви резервни дрехи! Алън паднал на земята, която била покрита със стърготини, но не се притеснявал. Всичко, което Алън искал, било Бог. Скоро той почувствал как нещо като електрически ток навлязло бавно през пръстите му, докато заляло цялото му тяло. И тогава чудото се случило.

Но имало един проблем — нямали пари и нямало откъде да дойдат, затова двамата се заловили да цепят дърва и да ги продават през деня. Със спечелените пари закупили бензин за пътуването си. В продължение на две седмици те цепели и пренасяли дърва, като спирали само за да си запишат някои мисли, които Бог им давал за вечерните проповеди. Героите на Алън били Дуайт A. Myдu и Чарлс Фини. Първата му проповед била основана на проповедите на тези мъже. Когато за първи път празнували Деня на благодарността заедно, вместо пуйка те вечеряли опосум, който на драго сърце приели от събранието. Лекси го напълнила и го приготвила като пуйка. След като изминали две седмици, хората от събранието решили да съберат дарение, за да изненадат проповедника. Били събрани тридесет и пет цента.

Въпреки всичко, те направили каквото могли, като закачили едно одеяло на мястото на вратата, закрили прозорците с плат, а за легло използвали седалките от колата. Лекси използвала стари щайги, покрити с кърпи, за столове и маса и в продължение на седмици те живеели на боб и царевичен хляб, като разчитали изцяло на Господ да снабди нуждите им. В своя дневник те записвали специални дарения от рода на „пет цента". По време на тези събрания Алън осъзнал силата на молитвата.

След едно молитвено събрание всички, които посетили следващата съживителна служба, били новородени, а за целия период от две седмици се спасили тридесет души, много от които били изминали по шест мили само за да дойдат на събранието. След като направили служба с водно кръщение, те отново поели на път. Ако можело да се намери някаква работа по онова време, Алън щял да работи отделно от служението, но такава нямало, така че той се занимавал с четене на Библията и молитва. В останалото време посещавал разни хора и се молел за техните нужди.

„ЧУХ ГЛАСА МУ КАТО ВИХРУШКА" – В края на 30-те, само няколко седмици след като се родил първият им син, Алън приел да пастирува над църквата Тауър Мемориал към Асамблеите на Бога в град Холи, Колорадо. Докато бил там, Алън бил ръкоположен от Асамблеите на Бога.

Решен да открие тайната на Божията сила, Алън решил да пости, да се моли и да търси Господ. Постът бил нещо ново за него и той изпитвал немалки трудности. Щом отивал да търси Господ, усещал миризмата на храната, която съпругата му приготвяла за себе си и за техния син. Колкото и да се опитвал да удържи посвещението си, духът имал желание, но плътта била слаба. Накрая той се предавал, излизал от килера и сядал на масата. Така един ден точно когато сложил първата хапка в устата си, той внезапно бил обвинен. Оставяйки вилицата, Алън заявил пред жена си, че нямало да излезе от молитвената си стая, докато не чуе гласа на Господ, и дори и казал да го заключи отвън. Тя се засмяла и му казала, че след час щял да хлопа, за да му отвори. Но часовете минавали, а той не пожелавал да излезе. Борейки се с плътта си, той извоювал победата в своята молитвена стая и ето как описва преживяването си с Господ: “Започнах да осъзнавам, че светлината, която изпълваше килера, бе Божията слава!... Присъствието на Бог беше толкова реално и силно, че си помислих, че ще умра точно там, на колене... Тогава чух гласа Му като вихрушка. Това беше Бог! Той ми говореше! Това беше славният отговор, който търсих толкова усърдно и който чаках, откакто се новородих на двадесет и три... Думите идваха по-бързо, отколкото човек можеше да ги изговори, по-бързо, отколкото можех да ги следвам с ума си. Бог ми говореше... Бог ми даваше списък от неща, които стояха между мен и Неговата сила. След като всяко ново изискване се прибавяше към списъка в ума ми, следваше кратко обяснение или няколко думи, изясняващи това изискване и неговата важност... Докато Бог ми говореше, аз ги записах."

ЦЕНАТА ЗА ЧУДЕСАТА – „Когато беше записано и последното изискване, Бог ми проговори още веднъж и ми каза: Това е отговорът. Когато поставиш на олтара на посвещението и покорството и последното нещо от твоя списък, ти не само ще изцеляваш болните, но и в Моето име ще изгонваш дяволи, ще видиш мощни чудеса, докато в Моето име проповядващ Словото, защото, ето, давам ти сила над цялата сила на врага. Бог ми откри в същото време, че нещата, които спират моето служение... са същите, които спират още хиляди други. Най-сетне знаех цената, която трябваше да платя, за да имам силата на Бог в живота и служението си. Етикетът с цената на чудотворната божия сила!”

Ето списъкът с тринадесетте неща, които Господ казал на А. А. Алън. Той щял да види чудотворната сила на Бог, ако осъзнаел и вършел следните неща:

1. Той трябвало да осъзнае, че нямало да може да извърши качествено по-велики чудеса от Исус.

2. Той можел да ходи, както ходел Исус.

3. Трябвало да бъде неопетнен, както Бог.

4. Трябвало да се сравнява единствено с Исус.

5. Трябвало да се отрече от плътските си желания с пост.

6. След като се отречел от себе си, той трябвало да следва Исус седем дни в седмицата.

7. Без Бог той не можел да направи нищо!

8. Трябвало да се справи с греха в тялото си.

9. Не трябвало да продължава в плитки безцелни спорове.

10. Трябвало завинаги да предаде тялото си изцяло на Бог.

11. Трябвало да вярва всички Божии обещания

Останалите две точки били „лични грехове", които Бог назовал поименно. Алън чувствал, че не може да ги сподели с никого.

Изведнъж Алън призовал всички, които имали вяра за изцелението на този сляп човек, да излязат и да се молят с тях. Тогава той казал: „Има неверие на това място. Мога да го усетя!" При тези думи един човек се изправил и излязъл шумно навън. Бог отговорил на молитвата им. Когато свършили, слепият човек можел да назове цвета на вратовръзката на Алън и да посочва предмети в залата!