Бунтът на роботите историята на духовния ренесанс

ОРЛОВИ ОПАШКИ

Област на съществена активност на доброволците в про­дължение на хиляди години след унищожението на Атлантида били земите, които наричаме Северна и Южна Америка.

Северна, Южна и Централна Америка били населени от групи от номадски и земеделски народи, дълго преди шумерите да се били заселили в Месопотамия. Ако не сте запознати с американската история, сигурно си мислите, че тя е започ­нала с идването на европейските нашественици, но това е станало няколко стотици години по-рано. Двете Америки се развивали с хилядите племена, които пък се развивали със своите разнообразни култури и вярвания. Както в останалата част от света някои нараствали и завладявали другите, като създавали империи. Едни от тях били ацтеките в земята, която наричаме Мексико. Подобно на много народи в двете Амери­ки те били силно развити и построили фантастични пирамиди и градове, но в същото време изклали несметен брой хора, принасяйки ги в жертва на своите богове по прищявка на жреците. Виждате как цивилизациите по целия свят са били засегнати от едно и също глобално съзнание или от едни и същи извънземни раси, които ги насърчавали да вярват в едни и същи митове.

Между шумерската и египетската култура и откритото в древната история на двете Америки има много прилики. Към тях се отнасят всевиждащото око, както и пирамидите, някои от които много сходни с тези в Египет. Символът на змията с пера, често срещан в Северна и Южна Америка, се среща при боговете змии на Индия и крилатите змейове от египетските легенди. Могат да бъдат открити разкази за боговете, които създали човеците и се опитали да ги превърнат в свои роби. Темите за Атланта, Шумер, Вавилон и Египет важат със съ­щата сила и за двете Америки.

Един от интригуващите и интересни народи в Америка били маите. Смята се, че те са произлезли от друг народ, наречен олмеки, като двете племена построили поразителни пирамиди. Връзките между вярванията на маите и египтяните са очевидни. Пирамидите на маите били покрити с варовик, както била Голямата пирамида в Гиза, а вярванията в мумифицирането на телата и в естеството на живота след смъртта били сходни. Мисля, че съществува голяма вероятност едни и същи извън­земни раси да са били отговорни за първоначалното развитие на двете цивилизации или може би е действал колективният разум. Но цивилизацията на маите просъществувала хиляди години и не трябва да се заблуждаваме, като мислим, че тя останала непроменяща се през цялото време. Явно някои маи практикували принасянето на човешки жертви, но това не било масова практика. Тези неща се променят. Смята се, че т. нар. класически период от историята на маите е продължил от 435 г. до 830 г. сл. Хр., когато развитието на тяхната култура изглежда прекъснало доста внезапно. Маите се заселили на земята, поз­ната сега като Гватемала и на север до Юкатан, и през този класически период те изобретили начин за измерване на време­то, доста различен от този, с който си служим днес. Той бил свързан с естествените енергийни цикли. Те измислили и мате­матическа система от числа и символи, с която пресмятали циклите и ги превръщали в един вид език. Маите, някои от които били от високоразвито доброволческо съзнание, оставили исто­рически паметници, свидетелстващи за техния календар и мате­матическа система. Те вярвали, че Земята започнала нов еволю­ционен цикъл през 311 г. пр. Хр. и че той щял да приключи през 2012 г. Това се вързва много добре с казаното от мен за фотонния лъч и с многото пророчества през епохите за огромна промяна по това време. Числа и символи могат да бъдат намерени върху руините и предметите от много древни цивилизации. Както започваме отново да разбираме, всичко е енергия, включително числата и символите. Числата и символите са определени енер­гийни вибрации, а системата на маите била математически код за енергиите и техните цикли.

Смешна е нашата представа, че еволюцията и разбиране­то могат да вървят само напред и не могат да се връщат назад. В това вярване се набляга, че хората отпреди едно десетиле­тие, камо ли пък отпреди 1500 години, не биха могли да знаят повече за Сътворението от нас. Това е заблуда. Познанието съществува извън тази плътна физическа планета и винаги е съществувало. Ставало е въпрос за преминаването на това познание през дисбалансите и плътната вибрация на Земята до нашите съзнателни нива. Това е могло да се случи в Централна Америка през 435 г. далеч по-лесно, отколкото през годините на религиозна измама в Европа и Средния Изток, когато умовете на стотици хиляди се затваряли пред него чрез наложен страх и полицията за контрол над мисълта.

Друг важен момент е, че докато древните маи може да са изчезнали, тяхната енергия не е. Когато мислим, ние създаваме енергийни полета, затова и в тази бивша земя на маите, както и в Египет и на други места, познанието, с което са оперирали, е все още там и чака да бъде докоснато. Посещаването на тези места и тихото настройване към енергийните полета може да развие вашето разбиране по-бързо, отколкото прочитането на хиляда исторически книги. Ако проникнете в това древно знание, запазе­но в енергийните полета на мисълта, можете да научите страшно много за тях. То не се появява върху хартия; това е знание, вдъхновено разбиране, което не винаги може да се опише.

В Южна Америка доброволците се прераждали, за да работят в една област около езерото Титикака, която се прос­тира покрай днешната граница между Перу и Боливия. По-късно тези групи се придвижили на север и се развили в цивилизацията на инките, съсредоточена около Куско в Анди-те. Инките почитали бога Слънце и отново това би могло да се основава на разбирането за осъзнаване на Слънцето като доставчик на универсално познание и мъдрост. По време на своя разцвет 200 от инките контролирали територия от 2000 мили и със загубата на първоначалното разбиране властта, богатството и експанзията се превърнали в основните им мотиви. Изборът на място за прераждане на тези доброволци бил свързан с точките върху енергийната мрежа, върху които трябвало да се работи. Районът, включващ езерото Титикака, Слънчевия остров, Куско, Мачу Пикчу и Свещената долина на инките, е един от най-мощните на планетата.

Нито за миг не намеквам, че превъплъщенията на доброволческо съзнание винаги са били блестящо отражение на добродетели. Те били мъже и жени на своето време и били тсегнати от културата, в която били родени. И все още са. Онова, което притежавали, била по-силна връзка със своето висше съзнание и това имало две положителни последици. Първо, информацията и вдъхновението можели да бъдат свалени до това ниво. Те се проявили в онези, които оспорили фанатизма на религията и властта и ускорили човешкото разбиране чрез философията и научните открития. Второ, те били отворени медиуми, които заземявали мощни енергии и ги предавали на мрежата.

Сред племената в Северна Америка, станали известни като "червенокожите", имало някои важни превъплъщения на доброволци. Индианците (местните американци) разбирали основите па енергийната система, а магическите им колела представлявали кръгове от камъни, в които, върху точките от енергийната мрежа, се провеждали церемонии. Очевидно те не са разбирали точно какво правят заради ограниченията, наложени от физи­ческия им облик, но връзката с Висшия Аз била достатъчно силна, за да вършат каквото било необходимо на физическото ниво. Те предавали своето разбиране в легенди и разкази, които съдържали много, символично представени истини, а и в много митове, сигурен съм. Повече от всичко друго те почитали Земята и останалата част от Сътворението, поради което взимали от природата само онова, от което смятали, че се нуждаят. Всяка цивилизация има свои "класически" периоди, както било при маите, когато доброволческото съзнание присъствало масово в конкретен момент и с конкретна задача. Същото било и с местните американски племена през вековете. Те също имали безброй тайни общества, които предавали своите знания.

Културата не била нито изцяло мирна, нито всезнаеща, пито пък ние би трябвало да очакваме да бъде такава. Същес­твува, според мен, наивното убеждение, че онези, които идват да помогнат на Земята от по-висши нива, не могат да бъдат истински, освен ако не се държат "съвършено". Митовете за Исус са произлезли от тази представа. Няма значение колко развит е Висшият ви Аз, превъплъщаващият се нисш Аз е все още изложен на дисбаланса, плътната вибрация и културата, в която се преражда. Индианските племена се сражавали едно срещу друго като наследеното недоверие и омраза се преда­вала от поколение на поколение и за статута на мъжа често се съдело по това дали е храбър воин.

Не бих искал да оставям впечатлението, че всички тези превъплъщения на доброволци създавали хора с пронизителни сини очи, които благославяли своите врагове, лекували болните и накрая изчезвали върху облак в небесата. Те тряб­вало да живеят с напрежението на този свят, а някои изживя­вали цял физически живот, без да проявят своето висше поз­нание. За съжаление днес има много такива. Всичко, което казвам, е, че общо тези доброволци са направили страшно много, за да запазят Земята и духовните схващания живи до тази епоха на трансформация.

Разглеждаме двете Америки преди европейската инвазия, населени от племена и империи с огромно разнообразие на култури и възгледи. Някои били достигнали висока степен на разбиране, други били все още примитивни, а трети - по малко и от двете. Някои воювали едни срещу други, други живеели в мир. Никой не знаел за някакъв си бог спасител на име Исус Христос или дори, че християнството и народите от Средния Изток и Европа съществували, но го научили чрез един безогле­ден геноцид, след като по бреговете им пристигнали представи­телите на християнския бог.

Според традиционната история Христофор Колумб се родил в Генуа през 1436 г. и бил убеден, че Земята била кръгла, а не плоска, както твърдяла Църквата. Той вярвал, че ако плава на запад, ще обиколи света и накрая ще стигне до Индия и Далечния Изток, открити от Марко Поло. Той помолил кралете на Испания, Португалия и Англия за средства, но молбата му била отхвърлена. В края на краищата бил подкре­пен от група испански търговци и през 1492 г. потеглил на борда на "Санта Мария", пазена по фланговете от два други кораба. След месеци на плаване той открил Бахамските и някои други острови, включително и Куба. Говори се, че до края Колумб вярвал, че е стъпил в Индия и затова съществуват имена като Западна Индия и "индианци".

Но има ли във всичко това нещо повече, отколкото е записала преобладаващата насока в историята? Биха ли могли тайните общества да стоят зад това? Знае се, че понякога-Колумб се обличал по начин, подобен на този на Францисканския орден¹ . Синът му казал, че баща му умрял в такова облекло. Това обаче не означава задължително, че е бил член на този орден. Спомнете си, че още в Древния Египет свещениците в храма на Братството в Ел-Амарна носели нещо подобно, както и няколко групи от времето на Колумб, спазващи същата тра­диция на Братството, включително Братствата. В своята книга "Срещата на Америка със съдбата" Менли П. Хол размишлява върху факта, че според слуховете Колумб може да е бил ученик на илюмината Реймънд Тъли. Хол казва, че той със сигурност е участвал в група, поддържаща възгледите на италианския поет Данте (1265-1321), който бил член на църквата на катарите, приятел на Роджър Бейкън и посветен в тайните на рицарите тамплиери. Имам силното усещане, че Братството е стояло зад Колумб. Убеждението му, че Земята е кръгла, би могло да е възникнало, поне частично, от познаването му на езотеричните традиции на Азия и Близкия Изток. В своята книга за Колумб Серафим Г. Канотас от Атинския университет казва, че тайните приготовления за колонизацията на "Благословените острови на Запад" (Северна и Южна Америка) били известни на катарите и рицарските ордени. Появяват се все нови и нови доказателства, че елитът на тайните общества е знаел много добре, че Америка е съществувала, дълго преди да бъде официално "открита".

Колумб се върнал в Испания със злато, памук и други "находки", включително двама туземци, които щели да бъдат покръстени в християнската вяра. Това променило отношението на испанския крал и когато на следваща година Колумб отново отплавал за "Индия", той взел със себе си 1500 мъже на седемнадесет кораба. Папата му дал разрешение да влезе във владение на всички земи, които открие, от името на испанския крал, който вече се бил съгласил да подели пляч­ката с Негово Светейшество. Колумб станал управител на земите, които открил. Той не само ги иззел от местното население, но и въвел робството и се отнасял към хората с онази религиозна благосклонност, която толкова нашироко е документирана в тази книга. Колумб винаги казвал молитвите си, а неговата бруталност спрямо туземците получавала пъл­ната подкрепа на свещениците, които пътували с него. Хрис­тиянството, което било забулило в мрак целия "стар" свят, сега стигнало до двете Америки.

Западна Европа отчаяно се нуждаела от дял в трофеите, открити от Колумб, и скоро и други поели по неговия път през Атлантическия океан. Португалецът Вашку да Гама минал край нос Добра Надежда, заобиколил го и достигнал до истинската Индия. Един испанец, Висенте Пинзон, който плавал с Колумб при първото пътешествие, повел собствена експедиция и открил Бразилия, непосредствено последван от португалците. През 1519 г. Магелан, друг португалец, направил опит да обиколи с кораб света. Той умрял по време на плаването, но други завър­шили тази околосветска обиколка, доказвайки по този начин, че планетата наистина е сфера. Тези и други плавания увеличили познанията по география и разширили хоризонтите във всички посоки. През следващите четири века могъщите европейски държави се сражавали за собствеността върху отдалечените земи в Африка, Азия, Южна и Северна Америка. Това била най-голямата проява на пиратство и разбойничество, виждана някога от света. Британци, холандци, французи, белгийци, ис­панци, португалци и други плячкосвали планетата, налагайки своята култура и религия на местните народи, като предимно убивали или заробвали съпротивляващите се. Австралия и Но­ва Зеландия били открити и "християнизирани".

Името Кортес ще се помни винаги от народите на Цент­рална Америка. Той бил християнин фанатик, който акостирал край бреговете й през 1519 г. по време на управлението на местния цар Монтесума. Кортес получил добър прием от местното население, което смятало, че той е дълго-
1) Католически монашески орден, основан през 1207 - 1209 г. в Италия от Франциск Асизки. Възникнал на основата на религиозните брат­ства, създадени с цел да проповядват евангелските истини (бедност, покаяние, аскетизъм и т.н.). Францисканците се обличали в кафяви платнени раса, препасани с връв. Обути били в сандали на бос крак. Занимавали се с физически труд и просия като средство за препита­ние. (Б. пр.)

Войната продължила шест години, докато американците не спечелили и британците били изгонени. Джордж Вашинг­тон бил главнокомандващ на американските войки и станал първият президент на новосъздадените Американски щати. Както вече отбелязах, той бил масон подобно на мнозина други, а вероятно и всички от ключовите революционери; много от тях били велики магистри. Масоните като Вашинг­тон и Франклин имали върху масонските си престилки от овча кожа избродиран символа на Всевиждащото око. Това без съмнение била революция на Братството. През 1776 г. била провъзгласена независимостта³ , макар че войната продължи­ла още няколко години след това до решителната битка за Йорктаун през 1781 г., разрешила въпроса за това кой ще управлява страната. Американците били подкрепени с войски и средства от французите след като един от революционерите - масонът Бенжамин Франклин⁴ , ги убедил да им помогнат. Французите търсели отмъщение за разгрома си от британците, а дори и да не било така, мрежата на Братството във Франция се погрижила за изпращането на помощ. Във Франция Франклин осигурил услугите на германския масон Барон фон Стюбин, който бил служил в армията на пруския крал Фридрих Велики, и той изиграл важна роля за превръщането на американската армия във военна сила. С победата, гарантирана чрез Деклара­цията на независимостта, връзките с Великобритания били пре­къснати, но не и с британското Братство.

Символите на новата нация отразявали тези на Братство­то и неговите клонове, които я извели на бял свят. През 1782 г, мъж на име Уилям Бартън изработил проект за печата на новите Съединени щати и включил в него класическия символ от Братството в Древния Египет - пирамидата с всевиждащото око на върха й. Под нея били изписани думите "Novus Ordo Seclorum", което означава "Нов ред на епохите". Това насочва към "Великото дело на епохите" на Братството, а днес намира израз като "Новия световен ред". Днес тази част от проекта на Бартън е включена в Големия печат на САЩ и върху доларовата банкнота. Фениксът - друг египетски символ на Братството, също присъствал върху оригиналния печат, но по-късно бил заменен с орела. След обявяването на независи­мостта американските масони се отцепили от ложата майка в Англия и приели масонската церемония на английския Йорк с нейните десет степени на посвещение и най-вече шотландс­ката церемония с нейните тридесет и три степени. Шотланд­ската церемония в частност е оказвала огромно влияние върху американската политика, икономика и външна политика от този момент нататък. Братството контролира американските банки и Федералния резерв, тяхната версия на Английската банка, която изобретява пари от нищото, и дава тона, на който трябва да се подчиняват избраните политици. Това не означа­ва, че всички революционери

били замесени в измамата и искали да злоупотребят със свободата или че желанието за революция било погрешно. Защо трябва една страна да при­тежава друга по този начин? Повечето,

2) Прословутият инцидент от декември 1773 г., станал известен като "Бостънското пиене на чай" (tea party). (Б. пр.)

3) На 4 юли 1776 г. Конгресът приема "Декларация на независимостта", с която се легитимира формирането на американската държава. (Б. пр.)

4) Бенжамин Франклин (1706 - 1790) - умерен политически деец, отк­ривател на гръмоотвода. Участва в редактирането на първите офи­циални документи на новосъздадената американска държава и в дипломатическата защита на колониите от Лондон (б. пр.)

ако не всички револю­ционери са вярвали, че постъпват правилно, водени от пра­вилни подбуди, но кой контролирал тяхното мислене от глед­на точка на другия дневен ред? Не винаги събитието само по себе си е грешно, а скритият зад него дневен ред.

Един от мъжете, изиграли важна роля в борбата за амери­канска независимост, може с основание да бъде включен сред великите личности на човешката история. Ако някога е имало пример за превъплъщение на доброволческо съзнание, то това е той. Томас Пейн се родил през 1736 г. и бил син на квакер от Норфолк. Неговата открита подкрепа за потиснатите в Англия и противопоставянето му на религията го направили крайно непопулярен сред властите и той заминал за Америка, за да подкрепи хората в техния спор с британския парламент и с крал Джордж III. Той се сражавал на страната на американците и публикувал памфлет, озаглавен "Здравият смисъл", в който призовавал за пълна независимост за колониите, а не някакъв разводнен компромис, който пак щял да ги остави под управле­нието на британците. Друг памфлет, "Кризата", мотивирал хо­рата да продължават, дори и ако ситуацията изглеждала безпер­спективна. Словото му се носело надалеч и му се приписва огромно въздействие върху хода на войната.

Когато била спечелена независимостта, той бил известна личност, но вместо да се радва на победата, той се върнал у дома в Англия, като се надявал да направи същото и там. През 1791 г. написал "Човешките права", в които разобличил кор-умпираността и безсмислието на Църквата, монарха и държа­вата, като очертал алтернативно общество, основаващо се на демокрацията, образованието и равни права за всички: Това бил периодът след Френската революция, когато британските джентри били ужасени от мисълта за народно въстание. Било издадено разпореждане за арестуването му, но делото му бързо се разпространило сред бедните, които най-сетне се сдобили със свой защитник. Всеки, за когото се установяло, че публикувал или притежавал "Човешките права", бил хвър­лян в затвора или изпращан в заточение, а из улиците били разнасяни фигури на Пейн с въже около врата от онези, чиято власт той заплашвал. Той бил човек, изпреварил своето време, но такива хора са жизненоважни за възпламеняването на фитила, който по-късно експлодирал във фундаментална про­мяна. Пейн избягал във Франция, където бил избран в новия френски парламент. Бил включен в комитета, който изготвял новата френска Конституция, и убеждавал, че срещу монар­хията и аристокрацията не трябва да има репресии или кръ­вопролития. Той искал да унищожи репресивните институции, а не да убива хората в тях. Когато гласувал против убиването на крал Луи XVI, бил арестуван и осъден на смърт. Тук отново се натъкваме на един вид тирания и власт, установена със силата на страха, заменили друг вид. Джордж Вашингтон бил помолен за помощ, но той отказал и други трябвало да се потрудят за освобождаването му една година по-късно. По време на затворничеството си написал книгата "Епохата на разума", която разголвала абсурдните твърдения на христи­янството, които, казва той, не били дело на Господа, а на глупаци. Ето какво се казва за Библията в книгата му:

"Всеки път, когато чета тези сквернословни разкази за сладострастие и разврат, за жестоки и мъчителни екзеку­ции, за безмилостна отмъстителност, с каквито е пълна повече от половината от Библията, ми се струва, че би било по-логично да я наречем дяволско слово, отколкото Божие слово. Това е история на порочността, послужила за поква-ряването и оскотяването на човечеството. А що се отнася до мен, аз се отвращавам от нея, както се отвращавам от всичко жестоко."

Томас Пейн е велика, велика личност. "Светът е моята страна, а да върша добро е моята религия", казал веднъж той, и единствената троица, за която имал време, била Истина, Либералност и Справедливост. При все това историята до голяма степен го е забравила, защото в негово име не била създадена никаква детинска религия. При християнството човек може да призовава за политическа свобода, ако това е удобно за хората, но не и за религиозна свобода. Когато Пейн се върнал в Америка след публикуването на книгата, той бил отбягван от онези, на които помогнал да се освободят. В някои области за него било опасно дори да върви по улицата. Но по онова време той бил свикнал с религиозната опозиция в Америка, защото по-рано те се били противопоставили на опозицията му против робс­твото. Съединените щати били построени върху гърба на черните роби от Африка. Робството било част от човешкия живот през по-голяма част от историята, а някои от папите били най-големите робовладелци на своето време. Идеята за избраните, които имали Божието разрешение да притежават рая, била едно непрекъснато оправдание. В Библията се казва:

"А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви; тъй също и от децата на преселниците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост; можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби."

Това е от Левит, а ето и думите на Св. Павел:

"Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът госпо­дари със страх и трепет, в простотата на сърцето си, както на Христа, не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия."

За християнството робството не било проблем. Такава била Божията воля. Стотици хиляди местни африканци били изловени от робските кораби на Британия, Америка и други страни и били отвеждани в Новия свят, За да бъдат продадени на купува­ча, предложил най-висока цена. Авторът на химни, Джон Нютън, бил капитан на робски кораб и от перото му излязъл "Колко сладко гали слуха на вярващия името на Исус". Опонентите на тази шокираща безчовечност разказвали, че робите били бесени, застрелвани и горени живи от сбирщината, притежаваща роби, а в подкрепа на робството и насилието срещу протестиращите били изнасяни проповеди. Било голямо престъпление да учиш роб да чете и се водели дискусии дали е най-добре робите да работят до смърт или да се използват по-умерено, за да издържат по-дълго. (Същият дебат протичал във връзка с евреите в нацистка Германия.) Законът позволявал робите да бъдат пребивани с камшик до смърт и да бъдат застрелвани, ако откажат да приемат телесното наказание. В много случаи езиците им били отрязвани, а очите им изваждани и били жигосвани, ако се опитвали да избягат. Британците били в основата на тази търговия и много британски компании забо­гатели от нея. Британците построили фортове по африканско­то крайбрежие, за да защитят трафика на роби и отпускали свободна земя в Западна Индия при условие, че за всеки сто акъра се държали поне по четири роби негри.

Робството се превърнало в проблем, който грубо разде­лил Съединените щати на Север и Юг. Повечето масонски ложи го подкрепяли, но мнозина били против него. До това време най-голям брой роби били концентрирани в южните щати, където работели по памучните полета. Някои смелчаци помогнали на неколцина да избягат в Канада, поемайки огро­мен риск. Сред тях бил Джон Браун, търговец на вълна от Охайо, който бил заловен и екзекутиран. Той се превърнал в светец, овековечен в прочутата песен, в която "душата му продължава да марширува". Уилям Лойд Гарисон издавал "The Liberator"¹, който осветлявал отношението към робите, и бил хвърлен в затвора за възгледите си, но това предизвика­ло още по-голямо раздвижване в полза на каузата. Хариет Бичер-Стоу написала книгата си "Чичо Томовата колиба", публикувана през 1852 г., в която разказала историите, които била чула от избягали роби. Папата заповядал книгата да бъде забранена, а духовенството осъдило публикуването й.

На президентските избори през 1860 г. за президент бил избран аболициониста² Абрахам Линкълн³ . Югът се обявил за независим със свой президент - Джеферсън Дейвис⁴ , и разширили правомощията на робовладелците. Сега Съедине­ните щати били всичко друго, но не и съединени. Те били две нации, едната твърдо за робството, другата - против. Лин-кълн, чието желание за премахване на робството не било толкова ожесточено, колкото на други, предложил да се до­пусне съществуването му, ако Югът се върнел в Съюза, но те не му се доверили. Започнала Гражданската война, но, обрат­но на широко разпространеното мнение, тя не била за състо­янието на робите, а за обединението на страната. Подобно на повечето конфликти Гражданската война била оправдана от едно противоречие. Линкълн и неговите поддръжници тръг­нали на война, за да запазят съюза под знамето на свободата. Но докато отношението на южните щати към робите било ужасяващо, по Конституция те имали пълно право да се откажат от Съюза. Линкълн и Се-

верът се борели, за да ги откажат от това им право. Освобождаването на робите било вторичен

резултат от войната, а не мотив за нея. Робството продължило да съществува на Север до края на войната, а законодателството за освобождаване на робите по време на войната било въведено,
1) Освободител (англ.). (Б. пр.)

2) Привърженик на аболиционизма (от англ. abolition - отмяна), поста­вило си за цел отмяната на робството. (Б. пр.)

3) Абрахам Линкълн (1809 - 1869) - адвокат, решителен противник на робството. Представител на републиканската партия, избран с гла­совете на фермерите, индустриалците и всички противници на роб­ството. (Б. пр.)

4) През втората половина на декември 1860 г. щата Южна Каролина пръв обявява, че излиза от състава на Съюза. През следващите седмици той е последван от други шест щата - Флорида, Тексас, Мисисипи, Алабама, Луизиана, Джорджия. Събрани в Монтгомъри, столицата на Алабама, представителите на седемте щата решават на 4.02.1861 г. да създадат Конфедерация на южните щати, а за неин президент избрали крупния плантатор Дейвис. (Б. пр.)

само защото се твърдяло, че южняци­те вече не били граждани на Съединените щати и следовател­но били загубили правото си да притежават роби, докато тези на Север продължавали да го имат.

Югът, "бунтовниците" или "конфедератите" държали инициативата през първите фази на войната, но след като загубили битката при Гетисбърг през 1863 г., Северът, "федералистите", променили хода на събитията и удържали победа. До това време били измрели половин милион души с цената на близо два милиарда лири от американската икономика и вярата, че един щат може по своя воля да се откъсне от Съюза, както се били споразумели "бащите основатели", рухнала. Сега Съединените щати били една нация като Германия и Италия непосредствено след своите граждански войни, които протекли през същия период. САЩ родили велики изобретатели и много майстори на търговията и бизнеса, докато раз­работвали и направлявали Индустриалната революция¹ , и се превърнали в най-могъщата страна на света. Абрахам Линкълн бил убит през 1865 г. Той се канел да въведе система, при която американското правителство да печата свои, освободе­ни от лихва пари независимо от банковия елит. Почти 100 години по-късно Джон Ф. Кенеди планирал да направи също­то, но бил убит в Далас.

Трагичните жертви на експанзията към северноамериканс­кия континент били местните племена в Съединените щати и Канада. Те били изтласкани във вътрешността от заселниците, които напредвали на запад, докато за индианците не останало място, където да живеят. След като загубили прекалено много битки за запазване на родните си земи, те били заставени да се настанят в резервати, чийто брой пък бил постепенно намален поради икономическите "нужди" на правителството. Белоликите наистина били неискрени, когато давали на индианците обе­щания, които никога не спазвали. Историята на геноцида над местните американци, провеждан от заселниците от Европа, е един от най-бруталните епизоди в дългата и тъжна история за безчовечността на един човек към друг. Истината за тези съби­тия едва сега започва да се разкрива във филми като "Танцува­щия с вълци" и се промъква през пропагандата на Холивуд и правителството през по-голямата част от нашия век, в която индианците са описани като диваци, а живеещите в страх от Бога заселници - като посредници на свободата и цивилизацията. В Австралия и други страни, където нахлуващите християни оку­пирали местните земи със сила и бруталност, истината за тези времена се разбира по-обхватно.

При пътуванията си до Канада и САЩ съм имал непрео­долимото усещане, че съм имал много минали животи като индианец. Когато бях в Калгари, Канада, видях картина на един вожд и почувствах силна и инстинктивна връзка с него. Името му беше "Седящият на орлова опашка", вожд на север­ните пейгани, едно от групата племена, познати под общото име Чернокраките. Само за да станат още по-сложни нещата, в групата имало и отделно племе, което също се наричало Чернокраките. Пътувах из област, известна като Покюпайн Хилс, на юг от Калгари близо до Олд Ман Ривър, и рядко съм бил толкова развълнуван от друго място по света. Душата ми просто пееше от радост. По-късно открих, че Орловата опаш­ка бил един от онези, които подписали договора за земята с белите заселници, според който индианските племена се пос­тавяли в резервати, и че бил избрал една област около Покю­пайн Хилс и Олд Ман Ривър. Той обичал това място и чув­ствал, че е най-доброто за заселване за неговите хора. Говоря повече за тези преживявания във "Вибрациите на истината" и "Светлината на опита". Две години след това пътуване до Канада се разхождах из Оксфорд с Ева, като търсех музея "Пит Ривърс", в който има отдел, посветен на индианската история. Бяха ни дали погрешни указания за музея и се бяхме загубили. Докато вървяхме, й разказвах за Седящия на орлова опашка и как съм почувствал, че това е предишно превъплъщение. В този момент минахме покрай кръчма на име "Орелът и дете­то". Погледнах към надписа на кръчмата, който висеше на стената. Пред мен се намираше картина с орел, върху чиято опашка седеше малко дете! Случвали са ми се множество "съвпадения" след съзнателното ми пробуждане през 1990 г., но това беше истинско чудо.

Започнах да чета много за индианския период в Северна Америка и, както беше с посещенията ми из бивши индиански земи, изпитвах дълбока и мъчителна тъга заради начина, по който тази култура и разбирания са били ликвидирани за толкова кратко време. Когато посетих бивши индиански земи около Седона в Аризона, Монюмънт Вали в Юта и едно прекрасно място, наре-

чено Омагьосаната скала в Тексас, тях­ната красота и спомените за моите индиански животи ми въздействаха силно емоционално. Изпитах невероятна ра­дост. Но в основата на всичко това винаги оставаше тъгата от случилото се. Прочетох една книга за живота на вожда на Чернокраките - Гарванов крак, който живял по времето на Орловата опашка. Човек изтрезнява,

когато си помисли, че по времето, когато са се родили, индианският начин на живот бил по същество непроменен от хиляди години; а по времето, когато умрели през втората половина на миналия век, техните племена зависели от подаянията на белите заселници. Земите им били отнети, а независимостта им си била отишла. Този горд народ се нареждал на опашка, за да получи дажбата си в своите малки резервати. Християните мисионери били прис­тигнали, опитвайки се да наложат своята вяра на индианците. "Богобоязливите" били необуздани и някои от най-трагичните и патетични картини, които съм виждал, са на скупчени инди­анци с Библия в ръце и с най-хубавите си дрехи, очакващи да бъдат индоктринирани и обработени в църквите към мисиите, построени в техните резервати. Близо хиляда и петстотин години след безумието от Никея, то разпространявало своето невежество и контрол над мисълта из Северна Америка, която дотогава някак си успяла да оцелее и без него.

Чак през 1877 г. Гарванрвия крак и Орловата опашка, заедно с други подписали договора за земята, който ги затво­рил в резерватите, и чийто брой заселниците намалявали всеки път, когато им се отдадяла възможност. По това време техните племена вече били опустошени от войни и болести като едрата шарка, която заселниците донесли със себе си. Всеки портрет на Орловата опашка, който съм видял, изобра­зява един почти пречупен дух и като се има предвид какво е ставало по време на живота му, това е лесно разбираемо.

Те станали жертви на индустриализацията на света, за­почнала във Великобритания и разпростряла се като рак из цяла Европа. Напливът от заселници от Европа, които все повече емигрирали в "Новия свят", донесъл тяхната религи­озна нетърпимост и икономически етос или ги внесъл след настаняването им. Сега Луциферното съзнание дало воля на всичко, което успяло да събере преди Великото пречистване, което бързо приближавало. По-голямата част от човешката раса била лесна плячка и бързо откривала средствата, с които да унищожи себе си, а и планетата.