Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!



бет1/15
Дата20.07.2016
өлшемі2.17 Mb.
#211159
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
Уилиям Макдоналд

ЗАБРАВЕНАТА






-ЗАПОВЕД





„Бъдете свети!"




CLV

Уилиям Макдоналд

Забравената
запобед:

„Бъдете сВети!"

Издателство ВЕРЕН
п. к. 91, София 1408

cLv

Christliche


Literatur-Verbreitung e.V.

Postfach 110135-33661 Bielefeld

Цитатите от НоВия ЗаВет са Взети от „НоВият ЗаВет на
Господ Исус Христос", издателство ВЕРЕН, София, 1993

© 1988 by William Macdonald

Оригинално заглавие: Be holy

© на немското издание, 1989

CLV • Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 110135 • 33661 Bielefeld

© на българското издание, 1993

CLV • Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 110135 • 33661 Bielefeld

ПреВод от английски: Екатерина АбадЖиеВа

Предпечатна подготовка: Издателство ВЕРЕН

п. к. 91, София 1408

Корица: Dieter Otten, Bergneustadt

Типография: Ebner Ulm

ISBN 3-89397-239-0

СЪДЪРЖАНИЕ

ВъВедение 7

Като Христос 8

Божествената цел 9

Лоши подраЖания на Христос 10

Хора, които ни напомнят за Исус 16

Защо да бъдем свети? 21

Четири вида освещение 25

Пълното БоЖие ВъоръЖение 30

БоЖието участие и нашето участие 42

Как човекът да стане свят 44

Принципи на християнското поведение 48

Продължителната битка с греха 58

Нека да си изясним фактите 62

Пътят на победата - изпълването с Духа 73

Двете царства 91

Анатомията на греха и покаянието 102

Областта на моралната чистота 110

Господ нарича хомосекуализма „грях" 119

Самозадоволяването 124

Съвестта, вътрешният съдия . . 128

Какви са нашите мисли? 131

Правилното размишление 142

Обуздаване на езика 150

Прости ни за клкзките 157

Изпитание на търпението 161

Как да се обличам? 164

Да говорим истината 168

Моралните дилеми 171

Господи, пречупи ме! 175

Злоупотреба с опиати - просто каЖи „не"! 181

Хазартът - най-лесният начин да бъдеш ограбен ... 189

Контролиране на раЖдаемостта 194

Политика 198

Занимание със себе си - предателят вътре в нас .... 203

Духовна музика или нечисти звуци? 210

Отдели време за освещение 212

Последна дума 216

Крайни белеЖки 218


ВЪВЕДЕНИЕ

ПроВалът сред хората, които изпоВядВат Вяра В Христос, е


уЖасяващ. Мнозина като че ли са родени бегачи: стартът
им е чудесен. Но по Време на пътя падат В грях и се изгубват
преди финала. Разбира се, не Всички, които казВат, че са
християни, са наистина спасени, но дори и сред тези, които
показВат истинност ВъВ Вярата, процентът на Жертвите е
доста голям.

Много често се случва така, че едно-единстВено падане В


грях прави човека безполезен до края на Живота му. Въпреки
че се е покаял и изповядал греха си, той се чувства като из-
паднал в немилост. ВиЖда себе си като негоден за слуЖение.
Онемява, когато става въпрос за свидетелстване. Живо-
тът му стаВа като ЖиВот на спортист, който сам се е от-
казал от състезанието. ЦъркВите ни са пълни с такива хо-
ра.

Не трябва да е така. Бог е Бог на прощението. Когато ед-


на птица счупи крилото си и то оздравее, тя люЖе отново
да лети толкова високо, колкото е летяла преди. Бог мозке
да възстанови годините, които хората са пропилели. Бедата
е там, че много хора не знаят как да се възползват от про-
щението. Те изповядват греховете си, но не вярват на Бо-
Жието слово, че греховете им наистина са простени. МоЖе
би не чувстват, че греховете им са простени. Или моЖе би
знаят, че греховете им са простени, но не могат сами да си
простят. И така те Живеят като победени християни.

Тази книга има за цел да помогне на такива хора. Но преди


всичко тя има за цел да предпази вярващите от попадане в
такова полоЖение. Личният опит понякога струва скъпо на
един човек. Ако сме готови да се учим от БоЖието слово,
няма нуЖда да изпитваме Всичко на свой гръб. Чрез просто-
то послушание на Библията вярващият моЖе да познае всич-
ки благословения на светия Живот и да разбере всички болез-
нени последствия от греха. Защо трябва да търпим срам и
позор, за да научим това, което е така ясно за всеки, който
отделя време за изучаване на Библията?

КАТО ХРИСТОС

Hau-Bucokama оценка за характера на един чоВек е да се ка-
Же, че той прилича на Христос. ТоВа е най-голямата похВала
за един християнин. Няма no-Висока цел от тази да бъдеш
подобен на Господ Исус.

Хенри Дръмънд казВа: „Да станем като Христос е единс-


тВеното нещо на сВета, за което си струВа да се безпокоим;
В сравнение с него Всяка чоВешка амбиция изглеЖда глупаВа и
Всяко чоВешко постижение - празно."

Подобен на Исус, подобен на Исус!

ТоВа, което искам, е да приличам на Исус!

През целия ми земен път към слабата

тоВа, което искам, е да съм като Исус!
Сигурен съм, че има удоВлетВорение В тоВа да бъдеш изк-
лючително надарен, да поучаваш и да пропоВядВаш по такъВ
начин, че сърцата на хората да се изпълват със страхопочи-
тание и преклонение под влияние на СлоВото. Но да прили-
чаш на Христос е много по-добро нещо от голямата дарба.
Без него дарбата е като празно ехо от гонг или дрънкане на
цимбал. ВъзмоЖно е един чоВек да бъде изклк>чителен пропо-
ведник на амвона и уЖасен мърморко Вкъщи. Дарбата е суве-
ренна БоЖия милост в Живота на един човек, а личната бла-
годат е нещо, което ние трябва да развиваме чрез силата на
Светия Дух.

Много хора се стремят да станат големи ловци на човеш-


ки души. Всъщност това слуЖение е толкова популяризирано
в наши дни, че се смята практически за цел на нашето сът-
ворение. В резултат на това някои хора остават без дъх от
лична евангелизация, а Животът им прави християнската вя-
ра да изглеЖда доста непривлекателна и неубедителна. Ко-
гато Исус каза: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци
на човеци", Той посочи правилния ред и показа кое е по-ваЖ-
но. Ние сме отговорни да Го следваме (т. е. да Живеем така,
както Той е Живял), а Той е отговорен да ни направи ловци
на човеци. Спечелването на души е естественият резултат
от тоВа да приличаш на Христос.

БОЖЕСТВЕНАТА ЦЕЛ

Великата БоЖия цел за Неговите хора е да ги преобрази спо-
ред образа на НегоВия Син. Той е толкоВа удоВлетВорен от
Исус, че иска да изпълни небето с подобни на Него. Когато
Го Видим, ние Веднага ще се променим и ще станем подобни
на Него. Но ако този процес започне сега, тоВа ще донесе
много поВече слава на Бога.

Керол Мейхол даВа дВе ярки илкзстрации на този процес.


Първата е с една доста пълничка Ясена, която се записала В
курс за отслабВане. ПърВото нещо, което ръководителят
напраВил, било да нарисува Върху огледалото един силует на
фигурата, която Жената искала да постигне. Когато тя зас-
танала пред огледалото, инструкторът ii казал: „Нашата
цел е да отслабнеш така, че да съвпаднеш с тази фигура." В
продължение на много седмици Жената пазила диета и праве-
ла упраЖнения. Тя заставала пред огледалото всяка седмица,
но фигурата й, макар и да отслабвала, Все още излизала из-
вън очертанията на силуета. Жената продълЖила да пази
диета и да се упраЖнява още по-упорито и накрая, за радост
на всички, когато един ден застанала пред огледалото, фигу-
рата и напълно съвпаднала със силуета в огледалото.

Втората илкютрация е с един скулптор, който изваял лъв


от гранитен блок. Когато го попитали как е успял да напра-
ви този прекрасен шедьовър, скулпторът отговорил: „Не бе-
ше трудно. Просто махнах всичко, което не изглеЖдаше ка-
то лъВско."

В следващите редове ще се опитаме да опишем как Бог ни


извайва по време на нашия Живот, така че да станем съот-
Ветни на образа на Човека. И нека, докато четем, да се мо-
лим така:

Исусе, помогни ми да Живея така,

че всички да видят, че съм Твой,

и да познаят по моите думи и дела,

че Ти си Господ и Спасител Мой!

ЛОШИ ПОДРАЖАНИЯ


НА ХРИСТОС

От Всеки християнин се очакВа да бъде представител на


Господ Исус тук на земята - да изявява образа на Спасите-
ля, като показВа на сВета какъВ е Христос. ТоВа е една ог-
ромна отгоВорност.

Ние сме части на Христовото тяло. Тялото е средстВо-


то, чрез което личността изразяВа себе си. Христовото
тяло, църквата, е средството, чрез което Господ Исус е из-
брал да изяВяВа Себе Си на сВета.

Затова Всеки един от нас трябВа да си зададе Въпроса:


„Как аз представям Христос?" Нека се запитаме така:
Ако от Исус Христос те могат
да Видят само туй, което виЖдат в теб,
е, мили мой, какъв Го вшкдат те?

Някой беше казал така: Бог има презиме. Той се нарича Бог


Авраамов, Исааков u Яковов. „Бог не се срамува от тях да
се нарече техен Бог" (ЕВр. 11:166). Как би се чувствал, ако
имаше моето име за фамилия?

Чарлз Суиндъл казва следното:

„Независимо дали ни харесва, или не, трябва да знаем, че
светът ни наблкздаВа с Вниманието на чайка, която търси
скарида В плитки Води. Вярващият... е наблк>даван непре-
къснато. Това е за нас опасност номер едно. Когато гово-
рим за Спасителя и за Живота, който Той ни предлага, вся-
ко нещо, което казваме, се преценява през онова, което
другите виЖдат В нас."

Пострадал от приятелите си

ТъЖен факт е, че Христос е пострадал много поради ЖиВо-


та на хора, които претендират, че са НегоВи ученици. Той е,
така да се каЖе, ранен В къщата на приятелите си.

10

ДЖеймс Спинк казВа така:



„Поддръжниците на християнството са нанесли на името
на Исус поВече зло, отколкото Неговите противници, за-
щото светът сраВняВа думите на християнина с негоВите
дела. Те правилно твърдят, че ако християнството наис-
тина е това, за което се представя, то би трябвало да
промени Живота на човека."

Същото мнение изказва и Хъдсън Тейлър:

„Непостоянството на християните, които твърдят, че
вярват на Библията, а Живеят така, като че ли тази кни-
га изобщо не съществува, е един от най-силните противни
аргументи на моите познати скептици."

Никак не е трудно да се намерят примери за погрешно


представяне на Господ Исус. Наскоро видях един nukan c две
лепенки отзад. На едната пишеше: „Аз обичам Христос." На
другата, която беше отдясно и беше изрисувана в италианс-
ки стил, пишеше: „Ако ми пипнеш колата, ще ти смаЖа гла-
вата." Очевидно собственикът изобщо не проумяваше ярко-
то противоречие меЖду тези дВе твърдения.

Нека сега се обърнем към света на бизнеса. ДЖордЖ Дън-


кън разказва следната история:

„Един бизнесмен... взел участие в едно вечерно християнс-


ко предаване по радиото. Момичето, което работело при
него, чуло предаването. Но на следващата сутрин бизнес-
менът бил В много лошо настроение, работата изобщо не
ВърВяла и той се скарал на момичето по някакВа причина и
го изгонил. На излизане от офиса момичето казало на прия-
телката си: „Видя ли какВо стана...? Ела при Исус Вечерта
и върви по дяволите на сутринта."

Когато друг бизнесмен християнин не изпълнил свое задъл-


Жение, конкурентът му го попитал: „От коя църква си?"
Той отговорил: „ОстаВи църквата на мира. Това е бизнес.
Той няма нищо общо с църквата." МоЖе би на него са му би-
ли необходими двадесет години, за да спечели доверието на

11

хората към сВоето сбидетелстВо, но тогава са му били дос-


татъчни двайсет секунди, за да го унищоЖи.

Когато някой изВестен актьор или актриса приеме да се


„ноВороди", новината се разпространява по целия сВят. Но
съВсем същото се случВа и когато той или тя не скъсВа с
предишния си начин на Живот; когато се снима В някой дол-
нопробен филм; когато стане ясно, че В Живота му не е нас-
тъпила никакВа промяна.

ТоВа се отнася и до някои „християни музиканти" и тяхно-


то театрално поведение, многозначителни дВшкения на тя-
лото, съмнителна лирика и музика, която подраЖава на све-
та. ТоВа християнстВо ли е? Или някакВа пародия, някаква
нелепа имитация?

Един гангстер споделил, че бил поВярВал на някакВа голяма


еВангелизация. Новината за неговото обръщение се разпрос-
транила по-бързо от поЖар. Но гангстерът не престанал да
се занимава с престъпна дейност. Когато му казали, че тоВа
не е християнстВо, а някакВа карикатура на християнство-
то, той отговорил: „Никой не ми е казал, че казвайки „Да!"
на Исус, аз ще трябва да скъсам с предишния си начин на Жи-
вот. В края на краищата нали има християни футболисти,
християни каубои, християни политици? Защо да няма един
християнин гангстер?" След това той изоставил християнс-
твото.

Също така има християни телевизионни звезди, демонст-


риращи пищни прически, накичени със скъпи биЖута и грими-
рани като Езавел. Това е начинът, по който е представен
Исус, а не като нашия безимотен приятел от Назарет.

Давай плячката

Да не забравяме и онези радио- и телевизионни проповедни-


ци, които се занимават с просене и изнудване на хората за
пари, Живеят в разкошни къщи и пътуват в скъпи коли и са-
молети. Доста скоро се появява някой умен Журналист, кой-
то изваЖда всичко на показ и на християнството се лепва
още едно петно.

Един от най-популярните проповедници в Америка Живее в


къща с дванадесет стаи, проектирана по модела на Версайс-

12

кия gборец, с фантастични градини, конкзшни и басейни. Друг


проповедник си купи къща за полобин милион долара В Лос
АнЖелос, която негоВата съпруга нарече малка къщичка за
усамотяВане. Към автомобилния си парк от мерцедеси и
ягуари той прибави и ролс-ройс.

На чоВек му се къса сърцето, когато слуша колко много


християнски Водачи от Върха на религиозната стълбица из-
пълВат заглавията на Вестниците със скандални сексуални
истории. МъЖе християни остаВят съпругите си, за да избя-
гат със секретарките си. ИзВестни Жени християнки напус-
кат домовете си, за да ЖиВеят с други мъЖе. ЕВангелският
сВят наистина има нуЖда от осноВно почистВане.

Понякога си мисля какВа извратена представа за Христос


създаВат така наречените „християни политици" - колко
много очернят Христос със светския си език, съмнителните
компромиси и тъмните си връзки. Никой не моЖе да прес-
метне щетите от позора, нанесен на Исусовото име от те-
зи хора.

МоЖе би трябва да споменем и за прочути затворници, ко-


ито заявяват, че са се покаяли. Чрез настоятелното зас-
тъпничество на християни съдията, макар и със съмнения,
неохотно се съгласява да ги освободи. Обикновено за тях се
лепва някоя християнска организация, която ги прави пропо-
ведници (с цел да спечелят повече пари за нея). Не след дълго
те отново извършват престъпление и се връщат обратно в
затвора.

Студентите християни, които преписват на изпити; съп-


ругите, които се карат със съседите; обикновените хора,
които се отнасят грубо и неВъздърЖано, Всички те са при-
мери на хора, които злепоставят Библията, Вместо да я
препоръчват. Всяко нехристиянско поведение дава повод на
враговете на Христос да хулят Неговото име. Всяко лошо
подраЖание на Христос кара невярващите да казват: „Твои-
те дела говорят толкова силно, че заглушават думите ти."
Този Вид поведение накара ДЖон Макартър да каЖе: „Мисля,
че класата на Исус е много по-висока от класата на много
от Неговите представители."

Един войник бил доведен при Александър Македонски зара-


ди неподчинение на негова заповед.

13

„Как се казВаш?" - попитал Александър Македонски.


„Александър" - отговорил засрамен Войникът.
„Александър?! ТогаВа или смени името си, или поведението
си!" - запоВядал Великият Военачалник.

Онези от нас, които носят името „християнин", трябВа


да се дърЖат подобаващо на тоВа име. „Не е логично да каз-
Ваш, че ВярВаш, когато се дърЖиш като неВярВащ" (X. Г.
Бош).

При разгоВор с Махатма Ганди И. Стенли ДЖоунс се обър-


нал към него със следните думи:

„Много бих Желал да Видя Времето, когато християнство-


то ще бъде широко прието в Индия и ще престане да се
чуВстВа като нещо чуЖдо - като нещо, което индийският
народ сВързва с чуЖди хора и чуЖдо упраВление - а ще ста-
не част от националния Живот на тази страна и ще допри-
несе със своята сила за нейния възход и изкупление. Какво
смятате, че трябва да се направи, за да стане това?" Се-
риозният и дълбокомислен отговор на Ганди бил следният:
„Аз бих предлоЖил... всички Вие, християните, да заЖивее-
те като Исус Христос. На второ място бих предлоЖил да
упраЖнявате своята религия, без да добавяте или да отне-
мате нещо от нея. И на трето място бих ви препоръчал
да поставите ударението върху лкзбовта, защото лкзбов-
та е сърцето и душата на християнството."

Говори се, че ВеднъЖ Ганди казал: „Ако не бяха християни-


те, и аз бих станал християнин."

Брайън Гудуин разказва за

„един млад китаец, който учел В християнско училище и
много се Възхищавал на своя учител мисионер. Когато след
известно време чул, че учителят му е дошъл в града, мла-
деЖът се опитал да се свърЖе с него, като го потърсил В
хотела, където бил отседнал. За съЖаление не бил допус-
нат до мисионера и бил изхвърлен от хотела. Тръгвайки си,
той промърморил: „Значи така постъпват християни-
те..." Всичките дълги години на Внимание и лкзбоВ, които

14

му отделил този учител мисионер, изчезнали за един миг


под Влияние на тоВа огромно унижение. Младият китаец
се наричал Мао Дзедун."

Нека свършим дотук с лошите неща и да благодарим на


Бога, че тоВа не е цялата история.

15

ХОРА, КОИТО НИ НАПОМНЯТ


ЗА ИСУС

В предишната глаВа ние разгледахме как неистинските, а по-


някога и истинските християни често пъти създаВат пред
сВета една изопачена представа за Спасителя. Всичко тоВа
е много потискащо. Благодарение на Бога обаче тази карти-
на има и друга страна. Имало е и има мъЖе и Жени, чийто
Живот предстаВляВа Вярно изобраЖение на БоЖия Син за хо-
рата около тях.

Спомням си за един от моите студенти, който беше и мой


близък приятел. Макар че беше болен от меланома и умира-
ше, негоВата стая беше едно малко преддверие към рая. На
едно от редовните си посещения районната сестра каза:
„Роб много ми напомня за Исус."

Робърт Чапмън беше постаВил пред себе си съвсем скром-


но следната велика цел: „След като видях толкова много хо-
ра да проповядват за Христос, а толкова малко да Живеят
като Христос, аз си поставям задачата да Живея като Не-
го." По-късно ДЖон Нелсън Дарби каза за него: „Той Живее
така, както аз проповядвам."

Говорейки за Уилям Арнът, един приятел каза следното:


„Проповедите му бяха добри, книгите му - още по-добри, а
Животът му - най-добър от всичко."

Когато Садху Сингх, един новоповярвал сикх, позвънил на


вратата на една християнска къща, прислуЖничката отво-
рила вратата и бързо изтичала при господарката си, за да
съобщи, че е дошъл Христос. В друг дом той направил ог-
ромно впечатление на децата, докато си играел с тях на по-
да. Същата вечер те попитали майка си дали Исус не би мо-
гъл да ги слоЖи да спят. Неговият биограф казва така: „Те
само изразяваха с думи това, което всички си мислеха, кога-
то го срещаха. Неговият вид, напомнящ за Христос, съот-
ветстваше на благостта и авторитета на неговото пове-
дение и дух."

16

Подобният на Христос

В една биография на Робърт Мърей Маклейн, ДЖеймс Стк)-
арт пише:

„СВетостта на господин Маклейн моЖеше да се забелеЖи


още преди да беше изрекъл и една дума. Неговият Външен
Вид говореше за нея. Имаше един слуЖител от Северна
Шотландия, с когото той прекара нощта. СлуЖителят
беше толкова впечатлен от него, че когато господин Мак-
лейн излезе от стаята, той избухна в сълзи и каза: „Никога
не съм виЖдал някой, който да прилича на Исус толкова,
колкото този човек."

На друго място Сткшрт добавя:

„Маклейн прекарваше часове наред в свято общение с Бога,
изпълнен с хваление и възхищение, къпейки се в л1обовта на
Голгота. След като излизаше от БоЖието присъствие,
той тръгваше от къща на къща, за да разнася благоухание-
то на Христос. И докато Вървеше по улиците на своята
енория - и навсякъде другаде в Англия - хората с изненада
откриваха Върху лицето му образа на Исус."

» Сали Мегнъсън пише за големия шотландски бегач и мисио-


нер Ерик Лидел, че когато бил интерниран В един японски
концентрационен лагер, той много приличал на своя Господ:

„Това, което всички си спомнят, е начинът, по който той


е Живял като християнин. Те го описват като чоВек, кой-
то много прилича на Христос - не само там, 6 лагера, но и
сред китайците 6 Сиячинг. Той се отнася приятелски как-
то с проститутката, така и с опозорения бизнесмен; носи
въглища на слабите и обучава младите; готов е да продаде
златния си часоВник и да скъса чаршафите си за тоалетна
хартия. И едновременно с това си е същият Ерик... съвсем
обикновен човек, в когото няма нищо особено."

В книгата си „Последният враг" Ричард Хилъри признава


съВсем искрено, че се чувствал много раздразнен и предизви-

17

кан от сВоя приятел и колега, пилота Питър Пийз, който


бил християнин и най-добрият чоВек, когото той някога бил
срещал. Най-голямо му желание било да се срещне с него на-
саме, да го нападне остро и да разбие Вярата му на парчета.
ТакаВа Възможност му се удала по Време на едно пътуВане
ВъВ Влак от Монтроуз до Единбърг. Хилъри се обърнал към
сВоята жертва и казал: „Вашата религия е една измислица,
някакВа еретическа останка от миналото, нещо като необ-
ходим обществен придатък и нищо поВече." Питър понечил
да отговори, измънкал няколко слаби Възражения и след тоВа
изпаднал В мълчание, нарушаВано само от логическите изб-
лици на негоВия опонент. ТоВа обаче не попречило на Хилъри
да разбере, че е загубил битката. Питър държал В ръцете си
едно много силно оръжие, което той не бил В състояние да
победи - сВоя характер. Характерът му и религията му били
свързани толкова здраВо, че праВели на пух и прах Всяка логи-
ка (М. И. Макдоналд).

В тази Връзка Джаует казВа следното:

„Хората могат да ни надминаВат В изкуството да Водят
спороВе и ние лесно можем да загубим битката по отноше-
ние на интелектуалната аргументация на нашата пози-
ция. Но няма аргументация, която да може да обори аргу-
мента на изкупения живот. „А като Видяха изцеления чо-
Век стоящ с тях, нямаха какВо да противоречат."

Р. У. Дихаан разказВа следния случай:

„Скоро след пристигането си на полето мисионерът за-
почна разговор с една група селяни, като се опитВаше да
им представи евангелието. Говорейки за Исус, той Го опи-
са като състрадателен, внимателен, лк>бящ и грижовен
човек, който непрекъснато прави добро. Докато разказва-
ше тоВа, мисионерът забеляза, че неговите слушатели се
усмихват и клатят глава В съгласие с думите му. Малко
озадачен, той прекъсна разказа си и ги запита: „Да не би да
знаете за кого Ви говоря?" Един от селяните веднага от-
говори: „Да, знаем. Говориш ни за един човек, който често
идваше тук." И те му разказаха за един лекар мисионер,

18

който идВал В тяхното село, за да се гриЖи за физическите


им нуЖди. Неговият Живот толкоВа приличал на Живота
на Христос, че те Видели В него Господ Исус. Той бил един
истински пример на чоВек, подобен на Христос."

Сър Хенри М. Стенли разказва следното:

„Заминах за Африка толкоВа предубеден срещу религията,
колкото моЖе да бъде най-големият атеист В Лондон. За
един репортер като мен, който се занимаваше само с Вой-
ни, масоВи митинги и политически събрания, сантимен-
талните проблеми не представляваха никакъв интерес. Но
там изВеднъЖ се оказах далеч от сВетския сВят и с много
Време за размишление. И когато Видях стария и самотен
Дейвид Ливингстън, не моЖах да не се запитам: „Защо то-
зи човек стои тук, на това място? КакВо го кара да праВи
това?" Няколко месеца по-късно аз вече стоях при него и
го слушах, чудейки се на начина, по който този стар човек
изпълняваше на практика думите на Господа: „Остави
всичко и Ме следвай." И така, лека-полека, гледайки него-
вото благочестие, неЖност, усърдие и искреност и начина,
по който вършеше работата си, аз бях обърнат от него,
макар че той изобщо не се опита да го направи."

Р. Спроул разказва за един случай, когато Били Греъм играл


голф с президента ДЖералд Форд, ДЖек Никлаус и още един
професионален политик. След играта политикът се оплакал
на един свой приятел, че не Желае никой - дори и Били Греъм
- да му налива религия в главата. После отишъл на игрище-
то за голф и си изкарал яда върху една кофа с топки. Прия-
телят му отишъл при него и го попитал: „Да не би Били да
се е заяЖдал с теб?" Другият въздъхнал и отговорил малко
смутено: „Не, дори и дума не каза за религия." Спроул дава
следното обяснение: „Удивително е, че Били Греъм не е ка-
зал нищо нито за Бога, нито за Исус, нито за религия и въп-
реки това политикът се е ядосал, обвинявайки Били, че се е
опитал да го натъпче с религия. Какво всъщност е станало?
Това, че евангелистът толкоВа силно е отразявал прилика-
та с Христос, че самото му присъствие е било достатъчно,
за да накара другия да се чувства неудобно."

19

Един ден, когато Силас фокс бил на гости при сВои прия-


тели мисионери В Индия, при тях дошла една местна индий-
ка, срещнала се с г-н фокс, поговорила малко с него и си
отишла. След като си тръгнал, тя изтичала при тях и каза-
ла разВълнуВана: „Аз Видях Бога В негоВото лице." Тази Жена,
която вярвала В много богоВе, Видяла единстВения истински
Бог В лицето на Силас фокс.

Ние обаче знаем, че сВетостта не идВа Върху хората без


никакВи усилия от тяхна страна. Тя Вклк>чВа действието и
на човешката Воля. Вярващите трябва да искат да бъдат
сВети и трябВа да се стремят да постигнат тази цел. Те
трябВа да имат мотивировка. Това пораЖда въпроса „КакВо
е тоВа, което кара хората да се стремят към святост?"

Ако искате да разберете отговора, продължете да чете-


те по-нататък!


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет