Доклад с анализ и препоръки

Институт по социални дейности и практики София 1000, ул. Княз Борис І, 78, тел/факс: 02/8524713 sapi@abv.bg, www.sapibg.org

Дом за деца "Асен Златаров" се намира в гр. София.

Като институция за деца домът съществува от средата на миналия век. През 1932 год. в гр. Банкя професор доктор Асен Златаров създава дом за подпомагане на бедни студенти. За целта е била наета къща и всички разходи по нейната издръжка са се поемали от личните средства на професор Златаров. През 1956 год. правителството създава държавна институция за подпомагане на деца на името на Асен Златаров и този дом съществува и до днес. Първоначално домът се е намирал в Банкя, но тъй като сградата била неподходяща за работа и недостатъчна да побере многото деца през 1962 год. домът, заедно с цялата документация се премества в София, в кв. Надежда, в сградата на бившето 101-во училище, към което е пристроена допълнителна сграда за спалните помещения.
През 2000 г. в дом "Асен Златаров" започва апробирането на педагогическа система, която се базира на бихейвиористичната педагогика. След период на наблюдение се оценяват потребностите на децата и семействата и се разработва План за грижа за всяко дете и семейство, който включва конкретни цели и задачи за развитие на различни социални умения. Индивидуалната работа се основава на Менторски модел за работа, живеенето се осъществява в пет самостоятелни групи, в които децата са разпределени според възрастта си и конкретните проблеми, които имат в семейството или поведението си, пречупено през възможностите за реинтеграция или настаняване в приемно семейство. Системата функционира до 2008 г.
В момента в ДДЛРГ „Асен Златаров” е с капацитет от 55 деца. В Дома са настанени 51 деца – 23 момичета и 28 момчета на възраст от 7 до 18 години. В повечето случаи това са деца, за които няма отговорен възрастен или има сериозни проблеми в семейството и те са поставени под закрила. Децата от дома посещават общообразователни, оздравителни и помощни училища и СУПЦ. Детския дом работи с 6 училища на територията на София и 3 училищав страната.

Поради зачестилите напоследък случаи на проблемно поведение на деца от институцията и обединяване на усилията на държава, община и неправителствени организации, е необходимо да бъде направен преглед както на цялостната организация и функциониране на институцията, така и детайлите по педагогическата и социална работа с децата и техните семейства. Този анализ е насочен към груповата и индивидуална работа с деца, нивото на социални умения на децата, наличие на изградени значими връзки с възрастни, подкрепата от персонала за участието на родителите в грижата за децата.

Изготвяне на предложения за подобряване на организацията на грижа за деца в ДДЛРГ "Асен Златаров"

Събиране и анализиране на информация и изготвяне на анализ

• 
  Наблюдение на всекидневието на децата в институцията;
  
• 
  Интервюиране на персонал ангажиран с грижи към децата.
  
• 
  Запознаване с документация, свързана с груповата и индивидуална работа с деца
  

• 
  Дневен ритъм на функциониране като съотношение на организираните към “свободните” дейности;
  
• 
  Правила в групите/институцията като процес на въвличане на децата и процес на разрбиране и приемане;
  
• 
  Дейности и занимания по интереси, организация на свободното време;
  
• 
  Работа по формиране на социални умения – бит, здраве и хигиена, образование, общуване с възрастни и връстници, свободно време, общуване с родители и близки и др.;
  
• 
  Разпределение на отговоростите в екипа/екипите по отношение на работата и договарянето с външни институции - училище, ОЗД; полиция, медицинско обслужване;
  
• 
  Разпределение на отговоростите в екипа/екипите по отношение на работата с родители – нагласи към тях, договаряне на престой в семействата, въвличане в процеса на оценка и планиране на грижата, реинтеграция.
  

1. 
   Пространство за живеене
   

• 
  Пространството на всяка група се състои от:
  

• 
  Стаи за спане за 4-5 деца, обзаведени с легло и гардероб за всяко дете;
  
• 
  всекидневна с оборудван кухненски бокс с миялна, готварска печка, кухненски шкафове, прибори, посуда и обособени кътове, където децата се хранят, провеждат самоподготовка, занимават с различни дейности и могат да гледат телевизия;
  
• 
  санитарен възел с бани и тоалетни, оборудвани - пералня, сушилня;
  
• 
  склад с необходимите материали за нуждите на групите;
  
• 
  офис за възпитателите, обзаведен с необходимите мебели за работа с документация и провеждане на разговори. В офисите се намират и хладилниците за съхранение на закуските от вечерта за следващия ден.
  

Решението хладилниците да са разположени във възпитателските офиси не позволява развиване на социални умения, свързани с ежедневни дейности в кухнята.

• 
  група „Слънце”за момичета и момчета на възраст между 7 и 10 години, 17 деца;
  
• 
  група „Синя” за момичета на възраст над 10 години, 15 деца;
  
• 
  група „Тийн” за момчета на възраст над 10 години, 19 деца.
  
• 
  Според разпределението по пол в групи „Синя” и „Тийн” братя и сестри живеят разделени.
  

• 
  Групите предлагат постоянен цикъл на престой на децата;
  
• 
  Малък брой деца се прибират за уикенда и празниците при семействата си.
  

• 
  Оорганизацията на пространството и материалното обезпечаване в групите предлагат благоприятни условия за живот на децата;
  
• 
  Липсва уют, атмосфера и усещане за принадлежност на децата към групата;
  
• 
  Разпределението по пол на децата в групите не позволява братя и сестри да живеят съвместно в едно пространство;
  
• 
  Няма групи, които да се затварят през почивни, празнични дни и ваканции.
  

• 
  Използване на наличните условия и ресурси на вече организираното пространство за живеене с цел обособяване относително самостоятелни групи със свой живот, атмосфера и специфика (украси, рисунки, апликации, дребни предмети от ежедневието, специфичен цвят на групата, табла за съобщения и плакати, списания и книжки, библиотека и т.н.);
  
• 
  Осигуряване възможност на деца с родствени връзки да живеят съвместно в група;
  
• 
  Формиране на две групи от момичета и момчета, след внимателна преценка на всеки случай;
  
• 
  Формиране на стаи за момичета и стаи за момчета;
  
• 
  Формиране на група за седмичен престой за децата по случаите, на които се работи за реинтеграция.
  
• 
  Планиране на процеса на промяна, реализирането на всички дейности, свързани с промяна на пространството, съвместно и с участието на децата;
  
• 
  Преместване на хладилниците в кухните и работа с децата за промяна на нежеланото поведението (изяждане на храната предварително).
  

2. 
   Организация на ежедневието
   

Протичането на деня на децата е регламентирано чрез дневен ритъм. В него е описан почасово начина на протичане ежедневието на децата – ставене от сън/лягане, време за лична хигиена, време за хранене – закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря, срещи на групата, самоподготовка, свободно време.

• 
  По дневен ритъм денят за децата в учебно време, започва от 6,00 часа и завършва в 22,00 часа. В диапазона на посочените часове децата могат да ползват свободно време в рамките на 3,30 часа за децата, учещи в първа учебна смяна и 3 часа за децата, учещи във втора учебна смяна. По дневен ритъм останалото време е ангажирано с лична хигиена, хранене, самоподготовка, срещи на групата;
  

• 
  Няма разписан дневен ритъм за ваканциите и почивните дни;
  
• 
  Дневният ритъм е изписан и поставен на таблата в офисите на възпитателите във всяка група. В останалата част от пространството на групите няма онагледен дневен ритъм, който да дава информация на децата за структурата на деня;
  
• 
  Дейностите по дневния ритъм се напомнят на децата от дежурните възпитатели и домакините;
  
• 
  Часовете за ставане и лягане са съобразени с възрастта и учебните смени на децата.
  

• 
  В група „Тийн” няма онагледени правила в пространството на групата;
  
• 
  В група „Синя” има изработени правила относно редовното посещение в училище, за почистването на личното пространство и общите помещения, забрана за пушене, употреба на алкохол и наркотични вещества в групата, ползването на телефонният апарат от офиса на възпитателите, недопускане на деца от група „Тийн”, правило регламентиращо излизането от групата, употреба на нецензурни изрази, внасянето и изнасянето на вещи от групата.
  

• 
  Наблюдава се неангажираност към живота и общото пространството на групата;
  
• 
  Децата трудно се включват в дежурства, грижа за личното пространство и това на групата. При някои от децата с дълъг институционален прастой, преминали през различни видове организация на живене има изградено отношение към личното пространство – подредени лични вещи, създаден личен кът и подредба в стаята;
  
• 
  Възпитателите нямат уеднаквени изисквания и работят с децата според собствените си виждания и личен опит. Дежурните възпитатели се стремят децата да спазват хигиена на общите пространства, да спазват часовете за хранене, сън, да посещават училище, да спазват вечерен час.
  

• 
  В група „Слънце” част от правилата са онагледени и регламентират начина на влизане в чужда стая, ползване на чужди вещи, начин на събиране на мръсните дрехи, включване в дежурства по стая, грижа за личен кът и вещи, пазене на тишина след часа за лягане. В тази връзка:
  

• 
  Поради възрастта на децата в група „Слънце” поставените изисквания по-лесно се приемат и съответно се изпълняват поставените задачи. Към децата има уеднаквени изисквания по отношение на спазване на правила и дневен ритъм, което внася структура и яснота за децата, а също и облекчава работата на възпитателите.
  

Няма налични правила обслужващи храненето, ползването на свободното време, общуването между деца и възрастни, начин на напускане на групата и т.н.

Правилата са по–скоро изискване към децата от дежурните възпитатели и домакините, които често им ги напомнят. В отделни случаи чрез занимания в различни игри се въвеждат правила обслужващи играта, но имащи за цел да покажат необходимостта от прилагането им въобще.

Няма индивидуална работа с децата по конкретно правило, с което има проблем, конкретното дете.

• 
  Децата се награждават с участие в мероприятия, организирани извън Дома;
  
• 
  При възникнали проблеми или бягства, децата се санкционират със:
  

• 
  забрана да напускат групата, територията на Дома;
  
• 
  да почистват пространството на групата вместо определените дежурни;
  
• 
  отнемане на правото да участват в организирани мероприятия извън Дома.
  

• 
  Често децата не се съобразяват с наложените санкции;
  
• 
  Възпитателите изпитват трудност да проследяват изпълнението на наложената санкция, когато тя е взета като решение от друг колега в предходна смяна, поради голямата си натовареност като единствен дежурен в 12 часова смяна;
  
• 
  Често санкциите, които се налагат са ненавременни или неизпълними поради различни обстоятелства и съответно неефективни.
  

• 
  Няма наличен дневен ритъм за почивни, празничини и ваканционни дни, който да регламентира ежедневието на децата в този период и да е различен от обичайния през учебно време;
  
• 
  Дневният ритъм не е достъпен за децата и не изпълнява своята функция като инструмент за организиране на ежедневието;
  

• 
  Няма онагледени правила и те не изпълняват своите функции като инструмент за поставяне на изисквания и развиване на умения;
  
• 
  Няма система за работа с правилата, тяхното създаване с участието на децата и периодично актуализиране;
  
• 
  Липсват единни изисквания от страна на възпитателите, което води до объркване и неяснота у децата по отношение на собственото им поведение;
  
• 
  Дежурните възпитатли в групи „Синя” и „Тийн” нямат физическа възможност да проследяват и изискват от децата спазване на правила, дневен ритъм и санкции, поради това, че дневната смяна се изпълнява от един възпитател, отговарящ за 34 деца. Наблюдаваните ангажименти на дежурния се свеждат до проследяване броя на децата в групите и на двора, и непрекъснато притеснение за избягали деца;
  

• 
  Вниманието на възрастните е насочено предимно върху негативното поведение на децата, липсва стимулиране на положителното поведение и няма ясна система за поощрения и санкции.
  

• 
  Изработване на дневен ритъм за почивни, празничини и ваканционни дни, който да регламентира ежедневието на децата в този период;
  
• 
  Онагледяване на дневния ритъм съобразно възрастта на децата и поставяне на достъпно място;
  

• 
  Извеждане на основни правила за всички групи и допълването им със специфични такива за всяка група;
  
• 
  Включване на децата в извеждането на нови правила като част от груповата работа;
  
• 
  Насочване на вниманието на възпитателите върху положителните страни и поведение на децата;
  
• 
  Навременно предоставяне на обратна връзка за положителното поведение;
  
• 
  Въвеждане на карти за отразяване на положителното поведение и съответно неговото стимулиране;
  
• 
  Уеднаквяване изискванията между възпитателите работещи в отделната група.
  

В двете групи се разчита повече на външни предложения за организиране и ангажиране на свободното време, но поради липса на умения за спазване на договорености, децата лесно се отказват и променят желанията си. Отсъствието на менторска система и трайни отношения на децата със значмим възрастен от персонала, обуславя безотговорното отношение и непостоянството към поетите ангажименти: спорт, курсове за усвояване на професионални умения и т.н.

В момента на проучване в двете групи не бяха наблюдавани организирани дейности, групови или индивидуални. Голямата част от децата стояха в общите коридори на сградата и на двора. Отделни деца бяха в стаите си или гледаха телевизия.

В група „Слънце” Децата са ангажирани в голяма степен с групови дейности предложени от дежурните възпитатли в дневната на групата – четене на приказки и обсъждане, рисуване, гледане на филмчета, дидактични игри, разходки и игри извън групата. Лично време децата могат да ползват ангажирани с тихи занимания в стаята си самостоятелно или с друго дете – четене, разглеждане на книжки, оцветяване, подреждане на пъзели, игри.

Често децата от групи „Синя” и „Тийн” търсят занимания в група „Слънце”.

• 
  Липсва планиране и системност за провеждане на групова работа /надграждане и логическа връзка на груповите занимания/;
  
• 
  Провеждането на дискусии, разговори по различни, значими теми, дистанцират децата поради честите и обичайни назидателни разговори;
  
• 
  Липсва нагаласа на дежурните възпитатели за организиране на свободно време или организираните дейности не са приоритет, когато дежурството се изпълнява от 1 човек в две групи;
  
• 
  Работния процес не се определя от предварително планирани работни цели и задачи, а се случва спонтанно и нецеленасочено, в зависимост от настроенията на децата, възпитателите, възникнали обстоятелства и т.н.;
  
• 
  Няма приемственост мужду възпитателите при организирането на децата за прекарване на свободното време и времето въобще;
  
• 
  Дейностите по занимания и интереси не са обвързани с План за грижа;
  
• 
  Липсва обща концепция за организация на работата в групите, познаване и използване на груповата динамика;
  
• 
  Чувства се безпомощност (предимно в двете групи за големи деца) у възпитателите и “контрол” на случващото се от страна на децата.
  

• 
  Определяне личните качества, интереси и възможности на всеки възпитател в полза на предлагането на различни видове занимания за свободното време, които предварително да бъдат планирани;
  
• 
  Проучване интересите на децата за прекарване на свободното време;
  
• 
  Проучване на варианти за съчетаване потребностите, интересите, нуждите на децата, възможностите на персонала и възможностите извън институцията;
  
• 
  Предлагане на конкретни дейности съобразно интересите, нуждите на децата и фиксиране на време за провеждане, което да бъде ясно за всички деца;
  
• 
  Обвързване дейностите идентифицираните нужди по План за грижа;
  
• 
  Намаляване броя на часовете на дневна работна смяна;
  
• 
  Обезпечаване на всяка група с дневен дежурен възпитател;
  
• 
  Включване на планирането в екипни обсъждания и общи дискусии с децата.
  

• 
  Използване на заниманията в свободното от учебни занимания време, за развиване на социални умения и целенасочена дейност, в тясна връзка с Плана за грижа на детето.
  
• 
  Ввсяка работна смяна да преминава по определен алгоритъм определен от логиката на дневния ритъм, правилата в групата и индивидуалните задачи произтичащи от плана на всяко дете. Позволените различия могат да бъдат само в различния стил на всеки отделен дежурен, без да излиза от общата рамка.
  

3. 
   Отговорности в екипа/екипите
   

• 
  За работа по график с децата във всяка група са предвидени по пет броя възпитатели. Работата им е организирана в две работни смени - от 08.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 08.00 часа;
  
• 
  Има недостиг на персонал, което налага социалните работници и психолозите да поемат дежурства групите;
  
• 
  В групи „Синя” и „Тийн” дневните смени се поемат от един дежурен възпитател за двете групи;
  
• 
  Важна роля имат домакините във всяка група, които подкрепят работата на дежурните възпитатели;
  
• 
  Комуникацията между работещите във всяка група се осъществява чрез:
  

• 
  устно предаване на информация в рамките на половин час на колегата, който поема следващата смяна /за сметка на личното свободно време на 1 от възпитателите/;
  
• 
  протичането на работната смяна се описва в „Групов трансфер”;
  
• 
  провеждат се сутрешни срещи на дежурните от всички групи на смяна, социални работници, психолози, директор. На тях се предоставя обща информация за ситуацията в групите и информация касаеща протичането на деня;
  
• 
  организацията на собствената работа в работанта смяна се основава в повечето случаи на собствена преценка в хода на дневния ритъм;
  
• 
  при по–специфични ситуации новите възпитатели търсят помощ и съвет от колеги, които имат повече опит. Разчита се и на подкрепа от домакините в групите, които имат повече информация, поглед върху работата на останалите възпитатели и живота на децата в групата.
  

• 
  В предаването на смените няма възможност да се обсъждат конкретни трудности или успехи, да се обменя опит, информация, което води до липса на единни изисквания към децата и единна визия за организацията на работната смяна;
  
• 
  Не се провеждат регулярни срещи на работещите по групи за обсъждане на организацията на работа, общите цели, обмяна на опит, обсъждане на случаи на деца;
  
• 
  Няма ясна система за въвеждане на нов персонал.
  

• 
  Въвеждане на регулярни срещи на отделните екипи за обсъждане на ежедневието на групата – правила, дневен ритъм, поощрения и санкции; уеднаквяване на изискванията и визията протичане на работната смяна; планиране на дейности; обсъждане на случаи на деца и съответно изготвяне на преложение на План за грижа на всяко дете;
  
• 
  Изработване на процедура за въвеждане на нов персонал, която да обхваща предварително запознаване със спецификите на работа и наблюдение на работните смени;
  
• 
  Провеждане на интервизии в екипите;
  
• 
  Провеждане на супервизии: индивидуални и екипни.
  

• 
  Като дежурни на смяна възпитателите са отговорни и ангажирани с цялостното протичане на дейностите в групата общо за всички деца;
  

• 
  Наред с функцията си като дежурни, възпитателите са и отговорни възпитатели, ментори;
  
• 
  Менторите имат ангажимент да съхраняват, съответно да раздават джобни пари и да провеждат разговори с децата по различни теми, които са важни и полезни за тях;
  
• 
  Дългите и тежки дневни работни смени все по-често ограничават менторите да провеждат индивидуалните разговори с децата, на които са ментори. При възможност за разговори се ползва времето преди лягане на нощна смяна;
  
• 
  Практика е индивидуалната работа с децата да се извършва от психолозите. Те имат ангажимент също да се договарят с децата за справяне или изпълнение на различни дейности. При неспазени договорки и възникнали проблеми се уведомяват психолозите и социалните работници, които търсят начин за справяне със ситуацията;
  
• 
  В малка степен има изградени значими връзки на деца с възрастни – в повечето случаи на деца с дълъг институционален престой и възпитатели, домакини, медицинска сестра, които са се грижили за тях продължително време;
  
• 
  Отговорните възпитатели, ментори не са въвлечени в планирането на грижата и не получават обратна връзка за съдържанието на Плановете за грижа на децата от менторската им група;
  
• 
  „Работата” по планиране на грижата за всичките настанени деца в Дома се осъществява от социалните работници;
  
• 
  Планове за грижа се изготвят от социалните работници и психолози;
  
• 
  Срещи по планиране на грижата се провеждат, само когато присъства социален работник от ОЗД. Тогава на тях присъстват и децата;
  
• 
  При отсъствие на ОЗД докуметацията се изготвя от социалните работници и психолозите и детето се „запознава” допълнително;
  
• 
  Изработените плановете за грижа са формулирани общо и имат идентично съдържание. Социалните работници нямат ясна представа за начина на работа в групите и живота на конкретно дете въпреки дежурствата, които дават периодично;
  
• 
  Срещи с присъствието на представител на ОЗД се провеждат рядко;
  
• 
  До момента е проведена само една среща по планиране на грижата, на която е присъствал родител;
  
• 
  Има член от персонала - възпитател, който не е чувал и няма информация за План за грижа и институция Отдел за закрила на детето (ОЗД).
  

• 
  Менторите имат твърде ограничените функции като такива и не се използва техния ресурс за изготвяне на Плановете за грижа;
  
• 
  Липсва екипна работа по случай, както на ниво ДДЛРГ, така й с външни институции. Няма система и идея за работа с родители;
  
• 
  Изготвянето на Планове за грижа е наложено от изискването за наличие на документация и не са съобразени с индивидуални нужди на всяко дете;
  
• 
  Начина на изготвяне на Плановете за грижа предполага липса на предварително проведено наблюдение за определяне на силни страни и проблемни области, нужди;
  
• 
  В процеса на планиране на грижата не са въвлечени менторите. Няма яснота за насоките за работа - връзка между организацията на живот на децата, планирането и развиването на техните социални умения за живот и груповата или индивидуалната работа с тях;
  
• 
  Липсва целенасочена система за работа на конкретен възрастен – ключов социален работник или ментор – довереник на детето, който да участва в изработването и реализирането на цялостната стратегия за работа върху поведението на детето и разрешаването на неговия конкретен случай;
  
• 
  Липсва участие на децата при изготвянето на План за грижа, което омаловажава за детето значимостта на документа, поставянето на подпис и предопределя отношението му към спазване на уговорки и изпълнение на задачи;
  
• 
  В процеса на планиране на грижата не са въвлечени родителите;
  
• 
  Няма целенасочена и ясна система за анализ на поведението на отделното дете и изработване на стратегия за неговото подкрепяне или промяна.
  

• 
  Да се разширят функциите на менторите с цел повишаване нивото на грижа към децата и по-ефикасно и качествено изпълнение на работата, отнасяща се и касаеща детето:
  

• 
  Познаване на семейната ситуация на детето;
  
• 
  Диагностициране на потребностите, силните страни и дефицити на детето;
  
• 
  Изработване на План за грижа, който да определя дейностите с детето;
  
• 
  Подбиране на методи, похвати, средства за постигане на целите;
  
• 
  Договаряне с детето, провеждане на разговори;
  
• 
  Поддържане на връзка с родители и институции и т.н.
  

• 
  В срещите по планиране на грижата да участват водещ на срещата – ментор, дете, ОЗД, родители/близки и други участници според спецификата на случая;
  

• 
  Формирането на социални умения у децата се осъществява чрез извършване на конкретни дейности от ежедневието - приготвяне на храна, дежурства при хранене и почистване, боравене с определени уреди – черна и бяля техника; по време на самоподготовка, изисквания за лична хигиена и външен вид, пазаруване, ежедневно представяне на модел на общуване от възпитателите;
  
• 
  При по-големите деца има наложени известни ограничения за развиване на умения за боравене с перални и сушилни машини поради неправилно ползване. При малките деца има забрана за ползване на всички електроуреди;
  
• 
  Децата от групи „Синя” и „Тийн” имат възможност да ползват фурната или микровълновата печка за приготвяне на сандвичи. Могат да си приготвят също чай и спагети. Работата по ползване на кухненските електроуреди от децата се извършва в присъствието на домакинята или възпитетел. Продуктите /хляб, масло, сирине, кашкавал/ децата заделят от закуска и обяд, с които си приготвят вечеря. Това се налага от недобрата храна, която е осигурена от фирма за кетъринг. При наличие на джобни пари децата закупуват продукти, които могат да приготвят с или без кухненските електроуреди;
  
• 
  При възможност по празници децата са приготвяли банички съвместно с домакинята и дежурните възпитатели. В тази връзка има известни ограничения чрез направени препоръки при отделни проверки на оторизираните институции.
  
• 
  Малките деца пазаруват заедно с възпитател и домакиня след предварително договаряне на желанията на детето и планиране на бюджета;
  
• 
  Провеждат се разговори на теми за вредата от тютюнопушенето, алкохол, наркотични вещества, теми за взъимоотношенията между двата пола;
  
• 
  Работата по изграждане на социалните умения се определя в голяма степен от нагласите и възможностите на персонала. Извършва се по преценка на всеки дежурен.
  

• 
  Липсва целенасочена работа за формиране на умения за справяне с ежедневни дейности в областите бит, здраве, общуване, свободно време, училище, семейство;
  
• 
  Работи се общо и по стечение на обстоятелствата. Няма приемственост между възпитателите;
  
• 
  Работата по формиране на умения не е обвързана с заложените цели в Плановете за грижа;
  
• 
  Няма целенасочена програма за подготовка за напускане на институцията и развиване на уменията, свързани със самостоятелен живот в общността.
  

• 
  Провеждане на наблюдение за идентифициране на нуждите от компенсиране на умения в отделни области, съобразно възрастта;
  
• 
  Извършване на целенасочена работа от ментор и дежурен възпитател съоразно заложените цели в Плана за грижа;
  
• 
  Ползване на изградени вече социални умения в отделни области за стимулиране на други;
  
• 
  Работа в екип с психолозите и социалните работници за планиране на дейностите за всяко дете.
  

• 
  Цялостната комуникация с външни институции се осъществява предимно от социалните работници или психолог – полиция, ОЗД, училища, ДПС и др.:
  

• 
  Записване на децата в училище, събиране на учебни програми и контакти при нужда;
  
• 
  Изготвяне и подаване на молби за издирване;
  
• 
  Възпитателни дела, съдебни дела.
  

• 
  Връзката със здравните служби и воденето на деца при различни здравни специалисти се осъществява от медицинскат сестра;
  
• 
  Възпитателите комуникират с учители, когато придружават децата до училище, а с полиция, когато връщат деца в Дома след бягство в тъмните часове на денонощието, събота или неделя.
  

• 
  Работата и комуникацията с институции не се извършва от двама или трима професионалисти за всички деца;
  
• 
  Начина на осъществяване на комуникация предполага многократно препредаване и загуба на важна информация, и съответно затруднява проследяването и изпълнението на дейности;
  
• 
  Родителите не са въвлечени в комуникацията с институции извън дома и не участват при вземане на важни решения.
  

• 
  Въвеждане на менторство;
  
• 
  В работата с институции да се включат и менторите в зависимост от случаите.
  

• 
  Комуникацията с родители, близки на детето се осъществява предимно от социалните работници. Съобразно създалата се ситуация те предоставят информация на възпитателите по групите за регламента на посещения на родители/ близки и информират за предстоящо посещение;
  
• 
  Връзките със семействата на децата са изключително ограничени;
  
• 
  Посещенията са предимно по инициатива на родителите и се свеждат до срещи с техните деца;
  
• 
  Дежурните възпитатели комуникират с родителите относно разясняване на правилата за ненапускане на двора;
  
• 
  При посещение на родители, ангажиментите на дежурните възпитатели са свързани с дистанционно проследяване посещението на родителя и документално отразяване;
  
• 
  Като външни лица родителите нямат право да влизат в пространството на Дома и срещите се осъществяват на територията на двора. Не е осигурена стая за срещи с родители;
  
• 
  Дежурните възпитатели имат ангажимент да създават положителни нагласи у децата към техните родители;
  
• 
  Родителите не се въвличат в работата по случай.
  

От настанените в Дома деца седем поддържат връзка с родители или близки. По план за действие, контактите им са регламентирани. Само три деца посещават родители/близки си всяка събота и неделя, останалите гостуват периодично на определен период от време – един – път месечно, през ваканции, по празници.

• 
  Недопускането на родителите в Дома/пространството на групата отдалечава и ограничава родителя, не го прави съпричастен към живота на детето;
  
• 
  Въвличането, мотивирането на родителите в процеса на работа и споделяне на грижа и отговорност не е практика;
  
• 
  Детето не се разглежда като част от семейството, а като самостоятелна единица - не се използват ресурсите на семейството;
  
• 
  Липсва разбиране за работа със семейството като част от работата по случай и дейността не е приоритетна;
  
• 
  Не се работи в посока за реинтеграция.
  

• 
  Обособяване на стая за срещи на детето с родители/близки или за предпочитане е предоставяне на такива възможности в групите;
  
• 
  Да се проведе обучение на персонала за работа със родители/семейства;
  
• 
  Да се въведе менторска система;
  
• 
  Да се прецизират случаите на деца, при които може да се осъществи връзка с родител, семейството, близки;
  
• 
  В плановете за грижа да се заложат стъпки за постепенно въвличане и мотивиране на семейството - осъществяване на връзка, контакти с родители, работа с родители/семейство;
  
• 
  На срещите по планиране на грижата да се канят деца, родители и представители на ОЗД;
  
• 
  Да се сформира група за деца, които имат потенциал за връзка и последваща работа със семейството;
  
• 
  За децата, които нямат потенциал поради законови ограничения на семейството /лишаване от родителски права, деца за осиновяване/ да се изработи Книга/истори на живота и да се работи в посока на създаване на заначими връзки в и извън институцията.
  

• 
  Системна работа по случай за всяко дете от мултидисциплинарен екип, включващ различни специалисти от ДДЛРГ, външни институции, родителите и децата;
  
• 
  Обособяване на постоянни екипи от възпитатели и социални работници във всяка група;
  
• 
  Въвеждане на регулярни срещи на всеки самостоятелен екип и тяхното документиране;
  
• 
  Осмисляне на пространството и неговото използване във връзка със изпълнение на поставени цели, свързани с развитието на децата и усвояване на умения;
  
• 
  Планиране и насочване на груповата и индивидуалната работа, в зависимост от потребностите на развитие на децата;
  
• 
  Въвеждане на менторство или ключов работник, който да води и работи по случай, като участва активно в планирането на грижата;
  
• 
  Започване на работа и въвличане на родители, близки и всички заинтересовани страни в планирането и реализирането на грижата, както и децата;
  
• 
  Изграждане на система за работа с родители;
  
• 
  Работа върху поведението на децата.