Доклад за икономическо и социално сближаване. Комисар Хюбнер заяви

Брюксел, 27 април 2009 г.

Комисар Хюбнер заяви: „Докладът Барка потвърждава ролята на политиката на сближаване като основен стълб в процеса на европейска интеграция. В него се признава, че всички региони трябва да са в състояние да разгърнат потенциала си за икономическо развитие и че всички граждани трябва да усетят ползотворния ефект на политиката, независимо къде живеят. В доклада се потвърждава, че реформите, предприети от нас през последните няколко години, са правилните. Той открива и нови амбициозни перспективи, които ще разширят вижданията ни за модернизирането на политиката.“

Фабрицио Барка подчерта: „Обзорът на факти и теория в доклада показва, че ЕС се нуждае от такава политика за икономическо и социално развитие, която е съобразена с конкретните нужди на сериозно различаващи се помежду си места. Тя трябва да е в състояние да предоставя по-добри възможности и да се справя с предизвикателствата, породени от обединяването на пазарите, пред които са изправени гражданите на ЕС. Една реформирана политика на сближаване може да постигне тази задача чрез напреднали методологии, засилено внимание към постигането на резултати и модерно управление на няколко нива.“

Препоръките за реформа на доклада са групирани в десет „опорни елемента“:

По думите на д-р Барка ЕС трябва да насочи около 65 % от финансирането си към три или четири съществени приоритета, като изборът между държави-членки и региони варира според нуждите и стратегиите. Критериите за отпускането на финансиране остават до голяма степен непроменени (т.е. основават се на БВП на глава от населението). Един или два съществени приоритета трябва да се занимават със социалното приобщаване, за да позволят разработването на "териториална социална програма“.

Стратегическият диалог между Комисията и държавите-членки (или в някои случаи регионите) трябва да се подобри и да се основава на Европейска стратегическа рамка за развитие, в която са изложени ясни принципи, индикатори и целеви резултати за оценяване на постигнатото.

Комисията и държавите-членки трябва да разработят нов тип договорно споразумение (Национален стратегически договор за развитие), в който на първо място е залегнала грижата за постигане на резултати и за реални ангажименти.

Комисията трябва да определи поредица от „условия“ за националните институции във връзка с ползването на финансиране за определени приоритети и трябва да оценява напредъка към постигането на целевите резултати.

Комисията трябва да засили прилагането на принципа на „допълняемостта“, с който се гарантира, че държавите-членки не заменят национални разходи с разходи на ЕС, като установи пряка връзка с Пакта за стабилност и растеж. Необходим е договорен ангажимент, за да се гарантира, че мерките са новаторски и носят добавена стойност.

Комисията и държавите-членки трябва да насърчават експериментирането и да намерят по-успешен баланс между създаването на стимули за местно участие във връзка с политики и предотвратяването на „присвояването“ на политики от страна на заинтересовани групи.

По-доброто проектиране и прилагане на методи за прогнозиране на резултати при хипотетично нереализиране на интервенцията би направило по-успешно разбирането относно „кое къде води до резултати“ и би имало дисциплиниращ ефект при планирането на дейности.

По-сериозно съсредоточаване на експертни познания в Комисията при по-добра координация между генералните дирекции, за да се подкрепи по-сериозната роля и свобода на действие на Комисията при отделните политики. Това предполага значителни инвестиции в човешки ресурси и организационни промени.

Постигането на по-голяма ефикасност при администрирането на структурните фондове чрез изпълнението на осъществявана в момента програма за опростяване и обмислянето на други начини за намаляване на разходите и тежестта, наложени на Комисията, държавите-членки и бенефициерите.

По-строга система на взаимен контрол между Комисията, Европейския парламент и Съвета, чрез създаването на нарочен Съвет за политиката на сближаване. Насърчаване на постоянен дебат относно съдържанието, резултатите и въздействието на политиката на сближаване.