Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор

Що се отнася до гностическите символи на цялостната личност, при наасените на Иполит най-силно изпъкват човекообразните фигури, а от геометричните и аритметичните символи – чет- ворката, осмицата, тройката и единицата. Ще насочим вниманието си най-вече към четири- единството като символ на целостността, и то преди всичко към символа, споменат в раздел 6. на глава XIII, който за краткост искам да назоба „четворка на Мойсей", а сетне и към втората наасен- ска четворка, райските реки. В следващото изложение ще се опитам да разкрия психологическата връзка между тези две четириединства, които, макар с различно съдържание, изразяват приблизи- телно едно и също, а освен това да посоча и връзката им с пo-късни (алхимични) четириединства. Това изследване ще ни покаже до каква степен двете четириединства са характерни за психоло- гията на гностическата епоха и какво е мястото им в архетипната духовна история на християн- ския еон.

Четворката на Мойсей очевидно е конструирана според следната схема:

„Долният Адам" съответства на обикновения смъртен човек, Мойсей - на героя и законодателя на обществото и с това, на персоналистично равнище, на „бащата"; Сепфора, като дъщеря на цар и жрец - на „горната майка". За обикновения човек двамата представляват „царствената двойка", която обаче за Мойсей съответства, от една страна, на неговия „висш" човек, а, от друга страна - на неговата анима (Мириам). „Висшият" човек е синоним на „духовния, вътрешния" човек, който в горната четворка е представен от Йотор. Такова е значението на четворката от гледната точка на Мойсей. Но тъй като той се отнася към Йотор както долният Адам, т. е. както обикновеният човек - към Мойсей, четворката може да се разглежда не само като структура на Мойсеевата личност, а и от гледна точка на долния Адам. В този случай се получава следната четворка:

него, изпратен от Мойсей „в земята си". Както изглежда, той е носил и името Рагуил („приятел на Бога") и е помагал на Мойсей със своята голяма мъдрост. Така че той е една нуминозна личност, олицетворение на архетип, очевидно на архетипа на „стария мъдрец", който в митовете и фолклора е персонификация на духа. Както съм показал на друго място, духът има двойствена природа. Както Мойсей в този случай представлява собствената си сянка, вземайки за жена черната дъщеря на земята, така Йотор, бидейки езически жрец и чужденец, следва да се включи в четворката като „долен" аспект на самия себе си с магическо и нечестиво значение (макар това да липсва в текста)⁵³⁵. Както казах, Мойсеевата четворка е индивидуален вариант на общата брачна четворка, срещана и във фолклора. Ето защо бихме могли да й дадем и други митични имена. Основната схема се среща в различни варианти; например сестрата може да се замести от майката, а братът на съпругата - от бащина фигура. Но мотивът за инцеста си остава характерна черта. Тъй като става въпрос за праисторическа схема на психологията на любовните отношения и на пренасянето, естествено е тя като всички характерологични схеми да има „благоприятен" и „неблагоприятен" вариант, защото и въпросните отношения се характеризират със същата амбивалентност: всичко, което човек прави, има и положителен, и отрицателен аспект.

Нека читателят не се смущава от малко чудноватите гностически наименования, защото те са, тъй да се каже, случайни, докато самата схема е общовалидна. Това важи и за четворката на сянката, за която съм запазил същите наименования, защото някои моменти от биографията на Мойсей са подходящи за илюстриране на сянката.

Долният край на шестостена не е „долен Адам", а предшестващата го тъмна, териоморфна фигура- сътворената преди човека змия, гностическият Наас. Оттук произтича следната структура:

От началото на второто хилядолетие акцентът все повече се измества към тъмната страна. Демиургът става дявол, създал света, а малко по-късно алхимията започва да развива своето понятие за Меркурий, отчасти материалния, отчасти нематериалния дух, от който са проникнати и се поддържат всички неща, от камъка и металите до най-висшите живи същества. Във вид на змия той обитава вътрешността на земята, има тяло, душа и дух, мисли се човекообразно като хомункулус или „homo altus" (скрития човек) и се схваща като „земен бог"⁵³⁷. Тук ясно личи как змията е или праформа на човека, или далечен образ на Антропоса и колко основателно е равенството Наас = Нус = Логос = Христос = горен Адам. Средновековното развитие на това равенство по посока на тъмната страна отчасти се подготвя, както споменахме, и от гностическия фалицизъм. Той се появява още през XV век в алхимичния Codex Ashburn 1166⁵³⁸, а през XVI век Меркурий се идентифицира с Хермес Киленски⁵³⁹.

Това развитие, набелязано тук съвсем накратко, изглежда е било антиципирано в средно- вековната и гностическата символика така, както Антихристът - в Новия завет. Ще се опитам да опиша как е станало това.

Видяхме, че както горният Адам съответства на долния, така долният от своя страна съо- тветства на змията. За средновековния и късноантичния дух първата двойна пирамида, „четворката на Антропоса", представлява светът на духа или метафизиката, а втората, „четворката на Сянката" - подлунната природа и по-специално инстинктивната човешка диспозиция, „плътта", ако използвам това гностическо християнско понятие, чиито корени са в животинското царство, по-точно - в царството на топлокръвните. Надирът на тази система е студенокръвното гръбначно, змията⁵⁴¹, при която свършва възможността за психична връзка, каквато може да се установи практически с всички топлокръвни животни. Противно на очакванията, змията е съответствие на Антропоса и това се потвърждава от факта - особено важен за средновековието, - че, от една страна, тя е определена алегория на Христос, а, от друга страна, е надарена с мъдрост и най-висша духовност⁵⁴². Както споменава Иполит, гностиците са идентифицирали змията с гръбначния и с продълговатия мозък. А те са синоним на рефлексивните функции.

Втората четворка е негатив на първата; тя е нейната сянка. Под „сянка" разбирам нисшата личност, чието най-долно стъпало не се различава от инстинктивността на животното. Това виж- дане се открива още в идеята за prosphyеs psyche, за „нарастъчната душа" на Исидор⁵⁴³. Срещаме я и у Ориген, който говори за животни, съдържащи се в човека⁵⁴⁴. Докато същината на сянката е несъзнавана от повечето хора, змията съответства на изцяло несъзнаваното и неподлежащо на осъзнаване съдържание, което обаче, като колективно несъзнавано и като инстинкт, притежава своеобразна мъдрост и знание, често възприемано като свръхестествено. Това е „съкровището , което змията (или драконът) пази, и то е причината змията да е символ, от една страна, на злото и тъмнината, а, от друга страна - на мъдростта. Нейната отчужденост, студенина и застрашителност изразяват нагонната природа, която с безогледна жестокост и неумолимост пренебрегва моралните и другите човешки желания и задръжки, поради което едновременно плаши и привлича както видът на опасна отровна змия.

В алхимията змията е символ на Mercurius non vulgi, който се свързва с бога на откровението Хермес. И двамата имат пневматична природа. Serpens Mercurii e хтоничен дух, живеещ в материята, по-специално в онази частица от изначалния хаос, скрита в творението, massa confusa или globosa. В алхимията змията като символ ни връща към исторически по-ранни образи. Тъй като алхимиците разглеждат алхимичната дейност като повторение или подражание на сътво- рението на света, serpens Mercurii, коварният и измамен бог, им напомня за змията от рая, а тя пък - за дявола, изкусителя, който, според признанието им, им погажда всевъзможни номера при тяхната работа. Мефистофел, за когото змията е „леля ми, прочутата змия е Гьотевата Версия на Меркурий, приятеля на алхимиците. Както драконът, той е измамната, изплъзваща се, отровна и опасна праформа на хермафродита, която трябва да бъде надвита.

За наасените раят е четириединство, аналогично на четворката на Мойсей. Става въпрос за четирите райски реки фисон, Гихон, Хидекел и Фрат. Змията от Битие илюстрира персони- фицираната божественост на дървото. Затова тя по традиция се изобразява на дърво или увита около ствола му. Тя е гласът на дървото, убедил Ева, че „дървото е добро за ядене и... приятно за очите и многожелано" (Битие 3:6). Също и в приказката „Духът от бутилката" Меркурий трябва да се схваща като божествеността на дървото. В „Свитъка на Риплей" Меркурий се явява като змия в образа на Мелузина от короната на философското дърво („дървото на познанието"). Дървото символизира развитието и фазите на процеса на трансформация, а плодовете или цветовете му - завършването на делото. В приказката Меркурий е скрит в корените на големия дъб, тоест в земята.

Във вътрешността на земята живее serpens Mercurii.

У алхимиците раят е чест символ на albedo⁵⁴⁵, m. е. на възвърнатото състояние на невинност, а изворът на неговите реки символизира aqua permanens⁵⁴⁶. У църковните отци Христос е изворът⁵⁴⁷, а раят е основата на душата, откъдето избликва четворният поток на Логоса⁵⁴⁸. Но същия символ намираме и у алхимика и мистика John Pordage: божествената мъдрост е „нова земя, небесната земя". „Защото от тази земя са израснали всички дървета на живота... Тъй че раят произлиза... от сърцето и центъра на тази нова земя и изгубената райска градина се раззеленява"⁵⁴⁹.

Наистина, камъкът се мисли като единство и поради това често означава prima materia. Ho както тази материя е частица от началния хаос, скрита някъде в металите, особено в живака (mercurius) или в други материали и сама по себе си съвсем не е нещо просто (както показва наименованието massa confusa), така и камъкът е съставен от четирите елемента или трябва да се състави от тях⁵⁵⁰. В хаоса те не са съединени, а само съсъществуват, затова алхимичната процедура трябва да ги съедини. Те дори са враждебни един към друг и не желаят да се съединяват. Така те представляват изначално конфликтно състояние и взаимно отблъскване. С тази картина е изобра- зено разцепването и разгръщането на първоначалното единство в многообразието на видимия свят. Алхимичната процедура възстановява в неорганичната сфера единството на камъка от чети- рите разделени елемента. Както е известно, камъкът като films macrocosmi и като живо същество е не само алегория, но и пряко съответствие на Христос⁵⁵¹ и на горния Адам, небесния прачовек, на втория Адам (Христос) и на змията.

Така че надирът на тази трета четворна конфигурация е още едно съответствие на Антропоса.

Както казах, конституцията на камъка е основана на съединяването на четирите елемента⁵⁵², което от своя страна представлява разгръщане на непознаваемото първично състояние, т. е. на хаоса. Това е prima materia, arcanum, праматерията, която Парацелз и последователите му смятат за несътворена (increatum) и вечна като Бога - едно правилно тълкуване на Битие (1:2): „А (несътворената) земя беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над Водата." Тази праматерия е кръгла (massa globosa, rotundum, stoicheion strongylon), както светът и световната душа; всъщност тя е световната душа и световната материя в едно. Тя е „камъкът с дух”⁵⁵³, на съвременен език - елементарната градивна частица на материята, атомът, който е мисловен модел. Алхимиците описват кръглия елемент ту като правода, ту като праогън, като пневма, като праземя, като „corpusculum nostrae sapientiae" („малкото тяло на нашия разум")⁵⁵⁴. Като „вода" или „огън" той е универсалният разтворител, като камък и метал - онова, което трябва да се разтвори и да се превърне във въздух (pneuma, spiritus).

Тази символика на камъка също може да се представи като двойна пирамида:

„Кръглия елемент" Zosimos нарича още омега-елемент (...) и като такъв той би трябвало да означава главата⁵⁵⁵. Черепът се споменава като съд на трансформацията (vas Hermeticum, алхимич- ния съд) в сабейския трактат „Platonis Liber Quartomm "⁵⁵⁶ а „философите" са се наричали „деца на златната глава"⁵⁵⁷, което вероятно е синоним на „filii sapientiae" (деца на мъдростта). „Vas" често се използва като синоним на „lapis", така че между съда и неговото съдържание няма разлика, това е същото магическо вещество⁵⁵⁸. Според древни представи душата е кръгла⁵⁵⁹ и затова съдът също трябва да е кръгъл, кaкто небето или светът.⁵⁶⁰ Кръгла е и формата на прачовека. Dorneus казва, че съдът „трябва да се произведе от един вид квадратура на кръга, чрез което духът и душата на нашата материя, отделени от тялото й, ще могат да го издигнат със себе си на своето небе". За тази квадратура пише и анонимният автор на бележките към „ Tractatus aureus Hermetis", като представя изображение на квадрат, чиито ъгли са четирите елемента. В центъра му се намира малък кръг. За него той казва: „Раздели своя камък на четирите елемента, пречасти ги и ги съедини в едно и имаш цялото умение. Това, до което трябва да се сведат елементите, е мъничкият кръг в центъра на квадратната фигура. Той е посредникът, който помирява враговете или елемен- тите"⁵⁶¹. В една от следващите глави той изобразява съда, „истинския философски пеликан"⁵⁶² по следния начин⁵⁶³:

Коментарът му е: „А е вътрешността, източникът и изворът, от който извират другите букви, и в същото време А е крайната цел, в която те се вливат обратно като реки в океана или в голямото море." Това обяснение е достатъчно, за да покаже, че съдът не е нищо друго освен мандала, символизираща цялостната личност или горния Адам с неговите четири еманации (подобно наХор с четиримата му сина). Авторът го нарича „Septenarius Magicus occultus" („скритото магическо число седем")⁵⁶⁴. А Мария Пророчицата казва: „философите учат на всичко, освен на тайната на херметичния съд, защото тя е божествена и Божията мъдрост я е скрила от народите; а тези, които не я знаят, не познават и истинския метод"; Theobald de Hoghelande добавя: „Сеньорът казва, че е по-добре да се стремим към вътрешното просветление, отколкото към (познаване на Светото) Писание". Мария Пророчицата твърди: „Това е съдът на Хермес, който стоиците са скрили, и той не е магичен съд, а мярка за твоя огън (mensura ignis tui)".

От тези цитати става ясно, че съдът е имал голямо, необикновено значение. Обобщавайки всичките многобройни синоними на Меркурий, Philaletha казва, че той (Меркурий) е не само ключът към алхимичното изкуство и онзи „двуостър меч в ръката на херувима, който пази пътя към дървото на живота", а също и „нашият истински таен съд, философската градина, откъдето нашето Слънце изгрява и залязва". Това ни помага да разберем донякъде странния съвет на Johannes de Rupescissa: „Имай съд, направен по херувимски, който е образът на Бога, и шест кри- ла, подобни на шест ръце, които се извиват назад; а отгоре кръгла глава... и в този съд налей въпросната горяща вода". Определението на херувима като „образ на Бога" сочи, че тук авторът се основава на видението на Йезекиил; ако направим хоризонтален разрез на картината, описана от Йезекиил, ще се получи мандала, разделена на четири части. Това, както казах, е еквивалентно на квадратурата на кръга, от която според една алхимична рецепта трябва да се конструира съдът. Мандалата означава човешката или божествената цялостна личност, целостността или образът на Бога, както става ясно от този случай.

Разбира се, такава рецепта може да се разбере само „философски", т. е. психологически. В такъв план тя гласи: направи херметичния съд от своята душевна цялостност и налей в него aqua permanens или aqua doctrinae, един от синонимите на която е vinum ardens („горящата вода" на Rupescissa). Явно това е указание, че самият алхимик трябва да се разтвори и преобрази чрез алхи- мичната доктрина.

В тази връзка става разбираемо и казаното в „Aurora Consurgens" (II) за естествения съд като „матрица": той е онова „едно нещо, в което има три неща - вода, въздух и огън. Това са три стъклени реторти, в които се създава синът на философите. Затова те наричат съда тинктура, кръв и яйце". Трите реторти са алюзия за Троицата. Че това наистина е така, се вижда от илюстрацията в„Pandora ", издание от 1588 година, където до трите реторти, поставени в голям котел, е фигурата на Христос, а от прободените му с копие гърди струи кръв (flumina de ventre Christi!). Кръглият херметичен съд, в който се извършва тайнственото превращение, е самият Бог, (платоническата) световна душа и целостта на човека. Така той е още едно съответствие на Антропоса и в същото време - вселената в нейната най-малка и най-материална форма. Тъй че е лесно разбираемо защо при първия опит да се създаде модел на атома за образец е взета планетната система.
5

Четириединството е организираща схема пap eкceланс, сравнима с кръстчето разделител в телескопа. Тя представлява координатна система, използвана, така да се каже, интуитивно за разпределение и подреждане на едно хаотично множество, като например видимата повърхност на земната сфера, годината, съвкупността от индивиди⁵⁶⁵, фазите на луната, темпераментите, елементите, алхимичните цветове и т. н. Така че четириединствата, които срещаме у гностиците, са опит (повече или пo-малко съзнателен) за внасяне на peд в хаотичното многообразие от нимунозни образи, които им се натрапват. Както видяхме, това е станало във форма, изведена от примитивния брак между братовчеди, heiratsquaternio (брачната четворка)⁵⁶⁶. Тя се различава от примитивната форма по това, че бракът със сестра е освободен от биологическия си характер, тъй като съпругът на сестрата вече не е братът на съпругата, а друг близък роднина (както например братът на жената в Мойсеевата четворка) или дори чужд човек. Загубата на атрибутите на братовчеда или брата по правило се компенсира с магически качества като по-висок ранг, магьос- нически способности и подобни, и то както при сестрата на съпруга, така и при брата на съпру- гата. Тоест извършва се проекция анима - анимус. Тази промяна представлява съществен културен напредък, защото самият факт на проекцията насочва към една констелация на несъзнаваното във връзката между съпруга и съпругата, т. е. бракът се усложнява психологически. Той вече не е просто биологично - социално съвместно съществуване, а започва да става осъзнато отношение. Това настъпва с изоставянето на първоначалния брак между братовчеди в резултат от напредва- щото диференциране на брачните класове на шест-, осем- и дванайсеткласова система. Причината за съживяването на несъзнаваното, което върви ръка за ръка с това развитие, е регресирането на ендогамната тенденция, т. е. на „роднинското либидо", което вече не намира достатъчно задово- ляване поради факта, че партньорът става все по-чужд⁵⁶⁷.

Както казахме, освен брачната четворка гностиците са използвали за подреждането на многобройните си символи и четирите райски реки. Така че по отношение на изброените от нас символи има два (компенсаторни) опита за организиране на привидно несвързаните образи. Това съответства на наблюденията върху сериите от образи при активното въображение, както и при хаотичните психични състояния. И в двата случая от време на време се появяват четворни символи⁵⁶⁸. Техният смисъл е успокоение чрез реда срещу безпокойството от хаоса, т. е, значението им е в компенсацията.

Четирите представени пo-горе четворни конфигурации са, на първо място, опит за прин- ципно подреждане на почти необозримото многообразие от символи в гностицизма и в неговото продължение, алхимията. Такова подреждане на принципите е от полза и за разбирането на съвременната индивидуална символика на съня. Образите, които се срещат тук, са още по-разноо- бразни и объркващо многобройни, така че подреждането им в някаква схема е задължително. Тъй като се препоръчва историческият подход, аз взех за изходна точка Мойсеевата четворка на наасените, защото тя се опира непосредствено на примитивната схема на брака между братовчеди. Разбира се, тази четворка има само парадигмално значение. Със същия успех в основата на систе- мата може да се положи и друга брачна четворка, но не и каквото и да е четириединство, например Хор и неговите синове. Последната не е достатъчно първична, защото в нея липсва противо- положният женски елемент⁵⁶⁹. А най-важното е да се свържат тъкмо крайните противоположности като мъж/жена и подобни. Затова и алхимичните противоположности са обединени в четворки, например топло/студено, сухо/влажно. Ако приложим казаното към Мойсеевата четворка, получа- ваме следната схема на роднински връзки:

Докато първата двойна пирамида, четворката на Антропоса, съответства на гностическия модел, втората е конструкция, психологически изведена от първата, но основаваща се върху дан- ните на използвания от гностиците библейски текст. По-горе вече посочих психологическите основания за конструирането на втора четворка. Втората следва да бъде сянката на първата,защото долният Адам, смъртният човек, притежава хтонична психика и не може да получи адекватен израз чрез пo-висша от него четворка. В противен случай той би бил несиметрична фигура, така както е несиметричен горният Адам, и трябва да бъде допълнен от по-нисша четворка, предста- вляваща неговата сянка или тъмното му отражение.

Както четворката на Антропоса се допълва симетрично от долния Адам, така той пък се балансира от по-нисшата четворка на сянката, конструирана по схемата на горната. Симетричното допълнение на долния Адам е змията. Изборът на този символ се оправдава, първо, от известната асоциация на Адам със змията. Тя е хтоничен демон, сроден нему дух. Второ, змията е най-честият символ на тъмния хтоничен свят на нагоните. Тя може да бъде заместена, както често става, с еквивалентно студенокръвно животно, а именно с дракона, крокодила или рибата. Но змията съвсем не е само нечестиво, хтонично същество, а, както казахме, едновременно с това е и символ на мъдростта, на светлото, доброто и целебното⁵⁷⁰. Още в Новия завет тя е едновременно алегория на Христос и на дявола и същото, както видяхме, се отнася за рибата. По същия начин и драконът, който за нас е само негативен образ, в Китай и донякъде в западната алхимия има и позитивно значение. Вътрешната противоречивост на змията като символ многократно надвишава тази на човека. Тя е съвсем явна, докато човешката е отчасти латентна или потенциална. Змията е по-умна и по-знаеща от Адам и съумява да го надхитри. Тя е по-стара от него и Бог явно й е дал свръхчовешка интелигентност, както на онзи свой син, поел ролята на сатаната⁵⁷¹.

Както в посока нагоре кулминацията на човека е идеята за „светъл" и добър Бог, така долу той е стъпил върху един тъмен и лош принцип, който традиционно се описва като дявол или като персонифициращата непослушанието на Адам змия. Както човекът се допълва симетрично от змията, така пък змията се допълва от втората четворка на наасените, от рая. Раят ни отвежда в света на животните и растенията. Той е насаждение или градина, обитавана от животни, символ на всичко, израстващо от земята. Като serpens mercurialis змията не само има връзка с бога на просветлението Хермес, но като божество на растителността отговаря за „благословената зеленина", за всичко зелено и цъфтящо в растителния свят⁵⁷². Нещо повече, тази змия обитава вътрешността на земята и представлява пневмата, скрита в камъка⁵⁷³.

Симетричното допълнение на змията е камъкът като символ на земята. Тук минаваме към по-късен етап от развитието на символиката, към алхимичния, чиято централна идея е lapis. Както змията е долната противоположност на човека, по същия начин и камъкът допълва змията.

От друга страна, той съответства на човека, тъй като не само се изобразява като човешка фигура, но притежава „тяло, душа и дух", представлява хомункулус и както сочат текстовете, символизира цялостната личност. Но той не е човешко Аз, а колективно същество, колективна душа, както индийският hiranyagarbha, „златният зародиш"⁵⁷⁴.Камъкът е „баща-майка" на металите, хермафродит. Макар да е завършена цялост, той не е елементарен, а сложен и претърпял развитие. Можем да го наречем с „хилядите имена", които алхимиците са създали за своята централна идея, но с това не ще кажем нещо ново или по-точно. Този избор на символ също не е произволен, а документиран в алхимичната литература от I до XVIII век. Както видяхме, lapis се получава от разделянето и повторното съединяване на четирите елемента, от rotundum. Rotundum е крайно абстрактна, трансцендентна идея, която се свързва с прачовека благодарение на кръглостта⁵⁷⁵ и целостността.

С това четирите двойни пирамиди се подреждат в кръг и образуват познатия уроборос. Като пето ниво rotundum е идентичен с първото ниво, т. е. тежкото, тъмното на земята, металът, е в тайнствена връзка с прачовека. В алхимията това е очевидно, но то се среща и в историята на религията, където от кръвта на Гайомарт произлизат металите⁵⁷⁶. Тази странна връзка се обяснява с идентичността на най-нисшето, най-материалното, с най-висшето, най-духовното, която срещаме още при тълкуването на змията като хтонично и същевременно „най-духовно" животно. У Платон кръглото е световната душа и „блаженият Бог".