Географски граници на Палестина

Картината се променя, в който картината от елинистично настроени кръгове обединени от Тобиас, успяват да сложат свой първосвещеник. Той спомага Ерусалим да се превърне в един елинистичен полис. Градът се нарича Антиохия по името на царя. Това достига връхната си точка при Антиох ІV Епифан, наследникът на АнтиохІІІ. В Ерусалим управлява една елинистично настроена прослойка. 164 година Антиох ІV минава през Ерусалим и взема храмовата каса, за да финансира похода си срещу ЕГИПЕТ. Следва бунт на традиционно настроените евреи и сваля управляващите. Така се появява трета партия. Антиох се връща и брутално потушава бунта, като превръща храма в средище на Ваал Шамет (Шамеш – богът слънце). Вкарва свиня в храма. Забранява съботата, празниците, постите, жертвите, обрязването. В цялата страна са издигнати езически храмове и народът е принуждаван да принася жертви на езически божества. Това за евреите е било равносилно но мерзостта, която докарва запустение. За първи път се стига до такава голяма заплаха за вярата в Яхве. Никога преди това никой не е бил толкова брутален към вярата им.

Времето на Макавеите и Хазмонеите

А) Борба за запазване чистотата на религията.

Действията на Антиох предизвикват скоро едно въоръжено въстание. Знак за това дава един свещеник Мататиас от рода на хазмонеите. Той се опитва (понятието левити вече е твърдо размито, вече няма родова наследственост.) той се опитва да мотивира хората да принасят жертва на истинския Бог. Около него се обединява групата на шасидимите (праведните). Това са хора водени на моменти фанатична ревност за пазене на закона. Те се превръщат по-късно в гръбнака на съпротивата, която в началото е имала за цел само религиозната свобода.

Мататиас умира и след него синът му Юда Макавейски (Чукът) застава начело на борбата. През 164 г той превзема храма и възстановява култа към Яхве. Втората фаза на макавейските вълнения е:

Б)Борбата за политическа свобода

Шасидимите се оттеглят, но Юда продължава. През 142 година последният син на Мататиас Симон е признат от персите за първосвещеник (и управител).

През 140 година е постигната окончателната независимост на Юдея. Това е голяма стъпка, защото от столетия не са били незивисими. От времето на Вавилон.

В)Царството на Хазмонеите

Следват около 100 г политическа независимост. В края на този период владетелите проявяват голямо своеволие и влизат в конфликт с фарисеите. По времето на Александър Янай 83 се стига до голямо въстание и той го потушава жестоко. Той е първосвещеник и главен управител. 63 г свещениците бунт..... искат властта и канят Рим на помощ като са готови да им предадат политическата власт над Юдея. Помпей идва и влиза в Ерусалим и така се поставя началото на римската зависимост, която продължава 130-140 години.

Духовно-религиозна история. Тя е важна за схващането на Новозаветното време.

А)Отношение към духа на времето

По време на персийското и елинското владичество в юдаизма навлизат чужди елементи. Религията е заплашена от претапяне на световната религия. (имаме голям пантеон от гръцки и римски божества, които си имат аналози и у другите народи). Времето на селевките в Ерусалим води до възкръсване на едни сили, които помагат за изграждане на силно религиозно-нациолано самосъзнание. Започва и силно разслояване на религиозни групи. Те са основно три.

Хора, които изповядват Праведност градяща се върху закона. Този възглед води началото си от Ездра и е задълбочен от шасидимите. От тях произлизат фарисеите. Настояват за стриктно спазване на ритуалите и храмовите.... тора става все по-важна за живота на хората. Това петокнижие трудно може да се използва далеч от Ерусалим. Затова се прилага моделът на синагогите. Богослуженията в тях се провеждали в събота сутрин и следобед, в понеделник и в четвъртък. Богослуж съдържа следните елементи: молитва и изповед, четене на текст от тората и писанията (по времето на Христос тези текстове са били дадени за определени дати), проповед (обяснение на прочетения текст и подкрепа с библейски текстове и истории от ежедневния живот) това са правели равините, свещениците, старейшините или гости. От там се появява и мишна – проповеди на равини.

Нараства количеството на заповеди и предписания. Имало около 613 заповеди за поведението на личността. Девизът е „Да направим ограда около закона”. Дори и да наруши човек някои от малките правила, няма да е нарушил закона. Законът много често е бил сравняван с леха с цветя и за да не бъда претъпквана лехата, трябва да се издигне ограда около нея. Девизът е по-добре да ни е по-тежко, но да не грешим.

Садукеите са по-консервативно настроените тълкуватели на писанието. Приемали са за боговдъхновено само петокнижието. Другите са второстепенни и ... това ги прави по-свободни в живота, защото има много въпроси от живота, на които петокнижието не дава отговор.

Фарисеите по отношението на тълкуването са по модерни. Включват и пророците и писанията. Те намаляват остротата на петокнижието като са го противопоставяли на другите писания. Приемат и устната традиция. Но по този начин обрщат по-голямо внимание на закона от садукеите, защото го сравняват с много източници. И това ги прави по-строги в конкретния практичен живот.

Група на апокалиптиката

Тя произлиза от есхатологичните очаквания на народа. Те се появяват след преживените трудности по време и след вавилонския плен. Мисълта за наближаващия край особено след гибелта на южното царство и разрушаването на храма. Време е бог да сложи край на тази история.

Идеята за това скорошно очакване се размива. И народът постепенно се отдръпва от това схващане. Една малка група се придържа към него и го развива, като го превръща в учение за тайните на края. Започват да развиват теории за това как ще стане краят. Опитва се да определи времето на края но и моментното положение на личността спрямо този край. Има огромно количество книжнина от този период. Появява се и един дуализъм, който говори за добрия бог и лошия противник. Добрият е в светлина, а лошият е в тъмнина. Този дуализъм е много рязък. В стария завет сатана не е фигура противопоставяна на бога. Все повече започва да се говори за персонифицираната роля на злото (сатана). В книгата Данаил започва тази дискусия. Книги: 4 Ездра, книгата на Варух сирийския и гръцкият. Книгите на Енох славянската и сирийската, Възнесението на Мойсей,

Групата на Кумран и Есеите

Те не се припокриват напълно но....

Тази група произлиза от апокалиптично настроени юдеи, които повлияни от книгата на Езекийл пресмятат, че 390 години след вавилонско робство ще се появи Месия. В началото на ІІ век трябва да стане голяма промяна в Израйл. След като отминава времето водачите нямат идея как да продължат. Тогава в техните редици се появява учителят на справедливостта. И той успява да въведе много правила, за да бъде човек чист в отн с бога. И групата, която до сега се е била против всякакъв ред и се е бунтувала. Сега те стават още по-консервативни от фарисите.

Групата на есеите най-вероятно е основала групата от Кумран. Това вероятно са били есеи (есеи е имало и на други места, но нямаме много данни, толкова, колкото в Кумран) те са се отделили там в знак на противопоставяне на фарисеите и садукеите. Там е имало строги правила и йерархия. Дисциплинате се е поддържала със строги наказания – отнемане на храна, отлъчване временно в пустинята. Мъжете временно са живеели в целибат, като водачите въобще не е можело да се женят. Приличат доста на богомилите.

Известно време живеят в пустинята. Имат имоти. В пустинята, по подобие на 40 години в пустинята след изхода.