Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| мога, а ти?
— Съжалявам за оковите. Алиша вдигна ръце и разгледа белезниците безизразно — сякаш бяха върху чужди китки. Сви рамене и отпусна ръце в скута си. — Няма нищо. И аз не те улеснявам. — Искаш ли нещо? Вода, храна? — Напоследък диетата ми е необичайна. Питър я разбра. — Ще видя какво мога да направя. Последва неловко мълчание. — Знам, че не искаш да ми повярваш — каза Алиша. — На твое място и аз щях да си мисля същото. Но ти казвам истината. Питър не отговори. — Бяхме приятели, Питър. Ти беше единственият, на когото винаги можеше да разчитам. Помагахме си взаимно. — Вярно е. — Просто ми кажи, че не си забравил. Питър я погледна и си спомни за вечерта, когато се сбогуваха в гарнизона в Колорадо — преди той да се качи в планината с Ейми. Колко млади бяха тогава. Стояха пред спалните на войниците, брулени от студения вятър. Тогава той я обичаше, както не бе обичал никой друг — нито родителите си, Леля и дори Тео: никого. Не беше обичта, която мъж изпитва към жена или брат към сестра, а нещо по-първично в най-чиста форма: неразривна енергия, която не можеше да се опише с думи. Питър не помнеше какво си бяха казали, останало бе само усещането като следа от стъпка в снега. В онзи момент все още си мислеше, че може да разбере какъв е смисълът на живота — достатъчно млад беше, за да вярва, че това е възможно — и споменът бе изненадващо изпълнен с емоции, сякаш не бяха минали три десетилетия от онази мразовита вечер. Отърси се от спомена и се върна в настоящето, където в гърдите му тежеше силна тъга. Двеста хиляди мъртви души, а Алиша беше в центъра на събитията. — Не, не съм забравил — отвърна той. — Но, за съжаление, това не променя нищо. Почука силно три пъти на вратата. Войникът я отвори. — Не ставай глупав, Питър. Фанинг е такъв, какъвто го описах. Не знам какво планираш, но те съветвам да не го правиш. — Благодаря — обърна се той към войника. — Приключих тук. Алиша дръпна веригата, с която беше прикована към стената. — Послушай ме! Няма смисъл да се бориш с него! Но думите ѝ едва долетяха до него. Питър вече се отдалечаваше по коридора. |