Клането започна.
Виралите наводниха града. Спуснаха се върху стената и започнаха да мятат хора надолу. Скачаха от покривите
като фойерверки. Нахлуваха през подовете на укритията и избиваха всички. Извличаха обитателите на къщите от
килери и изпод легла. Атакуваха портата, която
макар и забележително здрава, не можеше да бъде отбранявана
отвътре; само трябваше да откъртят закованите напреки железни греди, да дръпнат лоста и да натиснат.
Роякът, който излезе край язовира, също имаше конкретна мисия. През деня с чувствителните си сетива
виралите усещаха стъпките на множество хора, отиващи в една и съща посока. Чуваха бръмченето на автомобили и
рева на клаксони. Чуха думата „язовир“. Чуха думата „укритие“. Чуха думата „тръби“. Онези, които търсеха начин да
проникнат в
града през язовира, се озадачиха. Както Чейс беше казал, оттам нямаше как да влязат. Други, като
основната атакуваща група, се насочиха към сграда наблизо. Пазеше я малък отряд войници, които умряха бързо и
жестоко. Виралите огледаха вътрешността. Пълно беше с тръби. Тръбите означаваха вода; водата означаваше връзка
с язовира. Слязоха по стълбите.
Озоваха се в коридор с мокри каменни стени. Други две стълби ги отведоха още по-надълбоко. Наблизо имаше
много хора. Тръгнаха към тях.
Стигнаха до метална врата. Първият вирал, водачът, я отвори и се промъкна през нея, останалите го последваха.
В стаята се носеше наситена миризма на човеци. Редица шкафчета, пейка,
маса с остатъци от набързо
изоставена храна. Табло с шест кръгли крана с размерите на капаци за шахти беше свързано с плетеница от тръби и
механизми.
Достарыңызбен бөлісу: