Градът на огледалата



Pdf көрінісі
бет119/159
Дата10.02.2024
өлшемі3.26 Mb.
#491534
1   ...   115   116   117   118   119   120   121   122   ...   159
Dzhystin Kronin - Prohodyt 03 - Gradyt na ogledalata

не и това? Той напипа трахеята ѝ и натисна. Отзад го сграбчиха ръце. Дърпаха го за раменете, опитваха се да
откопчат пръстите му от гърлото ѝ.
Той ми беше приятел, а ти го уби! Уби целия град! — Можеше да ѝ прекърши гръкляна само с едно
натискане. — Предателка! Признай си, че си знаела!
Мощна сила го дръпна назад. Той падна по гръб в прахта. Холис.
— Питър, успокой се.
Холис застана между него и Алиша, която кашляше. Ейми стоеше на колене до нея и държеше главата ѝ в скута
си.
— Всички я чухме — каза Холис. — Опита се да ни предупреди.
Лицето на Питър пламтеше; ръцете му бяха свити в юмруци; целият се тресеше от гняв.
— Тя ни излъга.
— Разбирам, че си ядосан. Но не е знаела.
Питър се огледа. Всички бяха вперили изумено очи в него. Кейлъб. Чейс. Джок, подпрян на патериците си.
Старецът, който, неясно защо, все още държеше кофа в ръце.
— Ще я оставиш ли на мира? — попита Холис.
Питър преглътна. Пелената на гнева започна да се разсейва. След миг той кимна.
— Добре тогава — рече Холис и помогна на Питър да се изправи. Кашлицата на Алиша се беше успокоила. —
Кейлъб, отиди да доведеш Сара.
Ейми стоя плътно до Алиша, докато Сара пристигне. При вида на Алиша се стъписа.
— Шегувате ли се? — В тона ѝ нямаше и следа от съчувствие.
— Моля те, Сара — каза Ейми през сълзи.
— Нима очаквате да ѝ помогна? — Сара погледна към другите. — Да върви по дяволите.
Холис я хвана за раменете и я накара да го погледне.
— Тя не ни е враг, Сара. Моля те, повярвай ми. А и ще ни е нужна.
— За какво.
— За да ни помогне да се измъкнем оттук. Не само на нас, но и на Пим, Тео и момичетата.
Сара въздъхна и се отдръпна от съпруга си. Клекна до Алиша, огледа я набързо и вдигна глава.
— Не искам публика. Ейми, ти можеш да останеш. Вие ми направете място.
Групата отстъпи назад, а Кейлъб дръпна Питър настрани.
— Татко, добре ли си?
Питър не знаеше какво да отговори. Гневът му се беше стопил, но не и съмненията. Той погледна зад гърба на
сина си. Сара движеше ръце по гърдите и корема на Алиша и натискаше леко.
— Да.
— Всички ще те разберат.
Кейлъб не каза нищо повече. След няколко минути Сара стана и дойде при тях.
— Има много счупвания — тонът ѝ беше безразличен; просто си вършеше работата. — Не мога да преценя
колко точно наранявания има, но в нейния случай оздравяването протича различно. Няколко от огнестрелните рани
вече са се затворили, но не знам какво става с вътрешните органи. Гръбнакът ѝ е счупен и открих още шест
фрактури.
— Ще оживее ли? — попита Ейми.
— Друг човек вече щеше да е мъртъв. Мога да зашия раните и да наместя счупената кост на крака. Трябва да го
обездвижим. Иначе… нямам представа.
Кейлъб и Чейс пристигнаха с носилка и отнесоха Алиша в града. Всички оцелели се бяха събрали при портата.
Джени и Хана разнасяха кофи с вода и гребяха с черпаци. Тук-там се чуваше плач или се водеха тихи разговори.
— Сега какво? — попита Кейлъб.
Питър гледаше безучастно. Из въздуха се носеше пепел. Пожарите се разпростираха от сграда на сграда; щяха
да изпепелят всичко чак до реката. Онези части от града, които не бяха засегнати от огъня, щяха да се рушат в
продължение на десетилетия. Дъждовете и ветровете щяха да се погрижат за тях. Питър виждаше как Кървил ще се
превърне в поредния град от руини. Изведнъж го блъсна простичката мисъл, че градът е унищожен. Почувства се
напълно сломен.
— Кейлъб?
— Да, татко?
Питър се обърна. Синът му и останалите оцелели чакаха нареждания.
— Трябват ни автомобили. Автобуси, камиони, каквото намерим. И бензин. Холис, отиди с него. Форд, как сме
с тока?
— Нищо не работи.


— В казармата има резервен генератор. Виж дали ще успееш да го пуснеш. Ще трябва да се свържем с Майкъл и
да му съобщим, че идваме. Сара, ти отговаряш за хората. Ще ни трябва вода и храна за днес. Но никой да не се
отдалечава. Никакво търсене на близки и събиране на багаж.
— Няма ли поне да изпратим група да огледа за оцелели? — попита Ейми.
— Вземи двама мъже и един джип. Започнете от другата страна на реката. Не ходете в сенчести райони и не
влизайте в сградите.
— Искам да помогна — обади се Джок.
— Добре, но не се бавете. Имате един час. Качвайте само ранените. Всеки, който може да ходи, ще дойде сам
дотук.
— А ако намерим заразени, които още не са се трансформирали? — попита Кейлъб.
— От тях зависи. Предложете им да ги избавите от мъките. Ако откажат, оставете ги където са. Няма никакво
значение — Питър замълча за миг. — Ясно ли е?
Всички кимнаха.
— Значи приключихме тук. След един час тръгваме.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   115   116   117   118   119   120   121   122   ...   159




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет