— За какво?
— За всичко.
Чейс се усмихна.
— Няма защо. Между другото, на бюрото те чака писмо.
След като Чейс си тръгна, Питър остана в кухнята; излезе след няколко минути и видя, че почти всички са си
заминали. Каза довиждане на Меридит и излезе на верандата, където Апгар го чакаше с ръце в джобовете.
— Чейс напуска.
Апгар повдигна вежди.
— Нима?
— Случайно да ти се кандидатира за президент?
— Ха!
По пътеката дотича млад офицер, задъхан и изпотен, явно идваше на бегом отдалеч.
— Какво има, синко? — попита Питър.
— Господа, трябва да видите нещо — каза младежът накъсано, докато си поемаше дъх.
Камионът беше паркиран пред Капитолия. Четирима войници го пазеха. Питър отвори капака на каросерията и
отметна платнището. Купчините военни сандъци стигаха чак до тавана. Двама от войниците свалиха един сандък от
първия ред и го оставиха на земята.
— Не съм виждал подобни сандъци от години — каза Апгар.
Сандъците бяха от бункера на Дънк. Вътре, опаковани плътно в найлони, имаше муниции: калибри .223, 5.56, 9
мм, 45 АСР.
Апгар разпечата един пакет, вдигна куршум на светлината и подсвирна възхитено.
— Качествена стока. От някогашната армия. — Обърна се към един от войниците. — Ефрейтор, колко патрона
имаш в пистолета си?
— Два, сър.
— Дай ми го.
Войникът му подаде оръжието. Апгар извади пълнителя, почисти гнездото, зареди пистолета с нов пълнител и
го подаде на Питър.
— Ти ли ще имаш честта?
— Моля, заповядай.
Апгар се прицели в точка на земята на три метра и натисна спусъка. Чу се удовлетворяващ гръм и се вдигна
прахоляк.
— Да видим какво още има вътре — каза Питър.
Свалиха втори сандък. В него имаше дузина автомати с
допълнителни пълнители, също плътно запечатани,
нови-новенички като в деня на производството си.
— Някой видя ли шофьора? — попита Питър.
Никой не го беше видял; камионът просто бил оставен тук.
— И защо му е на Дънк да ни изпраща оръжия и муниции? — попита Апгар. — Освен ако не си сключил с него
сделка, за която не си ми казал.
Питър сви рамене.
— Не съм.
— Тогава как ще обясниш това?
Питър нямаше обяснение.