Градът на огледалата

— Не искам да пия повече.
— Повярвай ми, ще ти е нужно.
Майкъл чакаше Питър да проговори. Приятелят му стоеше до прозореца и се взираше навън в нощта, макар че
едва ли виждаше нещо.
— Съжалявам, Питър. Знам колко тревожно звучи.
— Как може да си сигурен?
— Ще се наложи да ми се довериш.
— Само това ли ще кажеш? Да ти се доверя? Само като говоря с теб, нарушавам поне пет закона.
— Виралите ще се върнат. Никога не са изчезвали напълно.
— Това е… пълна лудост.
— Де да беше.
Майкъл не беше изпитвал толкова силно съжаление към друг човек от деня, в който седеше с Тео на верандата
и му съобщи, че прожекторите ще спрат да работят.
— А онзи вирал… — започна Питър.
— Фанинг. Нула.
— Защо го наричаш така?
— Защото той така се нарича. Пациент Нула, първият заразен. В документите, които Лейси ни даде в Колорадо,
са описани тринайсетте пациенти в експеримента: Дванайсетте и Ейми. Но вирусът е дошъл отнякъде. Фанинг е
бил приемникът.
— Какво чака тогава? Защо не ни е нападнал още преди години?
— Не знам, но добре, че не го е направил. Така спечелихме нужното ни време.
— И Гриър е разбрал това от някакво… видение?
Майкъл мълчеше. Знаеше, че понякога е най-добре да изчака. Умът понякога отказваше да приеме дадена
информация; Питър трябваше сам да осъзнае истината.
— Отворихме портата преди двайсет и една години. А сега ти се появяваш и ми казваш, че сме допуснали
огромна грешка.
— Знам, че ти е тежко, но не е имало как да знаеш. Никой не би могъл да предположи. Животът трябваше да
продължи.
— И какво да кажа на хората? Някакъв старец сънувал кошмар, че всички ще умрем?
— Не бива да им казваш цялата истина. Половината няма да ти повярват; другите ще полудеят. Ще настане
пълен хаос. Хората ще се досетят. На кораба има място само за седемстотин души.
— И ще ги закарате на този остров. — Питър посочи пренебрежително картината на Гриър. — На остров,
който му се е явил във видение.
— Това не е обикновена рисунка, Питър, а карта. Кой знае наистина откъде е дошла? Гриър разбира от тези
неща, не аз. Но има причина да му се яви, в това съм убеден.
— А изглеждаше толкова разумен човек.
Майкъл сви рамене.
— Признавам, нужно ми беше време да свикна. Но всичко изглежда напълно логично. Прочете писмото.
Бергенсфиорд е пътувал нататък.
— И кой ще реши кого да спасим. Ти ли?
— Ти си президентът, ти ще решиш. Но несъмнено ще се съгласиш, че…
— С нищо няма да се съглася.
Майкъл си пое въздух.
— Ще се съгласиш, че ни трябват хора с определени умения. Лекари, инженери, фермери, дърводелци. Трябват
ни и компетентни ръководители, а това включва теб.
— Не ставай глупав. Дори да си прав, в което не вярвам, няма начин да замина.
— На твое място бих го обмислил. Ще ни е нужно управление и преходът трябва да е възможно най-плавен. Но
тази тема ще се обсъжда по-късно. — Майкъл извади от раницата си малка тетрадка с кожена подвързия. —
Съставих чернова на манифест. Включил съм имена на хора, които смятам за подходящи, заедно със семействата им.
Възрастта също е фактор. Повечето са под четирийсетгодишни. Има и описания по професии, групирани по
категории.
Питър взе тетрадката, отвори на първата страница и започна да чете.
— Сара и Холис — каза той. — Много мило от твоя страна.
— Не говори така саркастично. Включих и Кейлъб, в случай че се чудиш.

— Не виждам Апгар.
— Той е към шейсет и пет годишен, нали?
Питър поклати отвратено глава.
— Знам, че ти е приятел, но ще се опитаме да спасим човешката раса.
— Той е и генерал от армията.
— Както казах, списъкът е препоръчителен. Но го обмислих много сериозно.
Питър прочете останалите имена мълчаливо, след което вдигна глава.
— Каква е последната категория с петдесет и шест места?
— Това са моите хора. Обещах им място на кораба. Ще удържа на думата си.
Питър хвърли тетрадката на масата.
— Напълно си полудял.
Майкъл се приведе напред.
— Виралите ще се върнат, Питър. Приеми го. Нямаме много време.
— Минаха двайсет години и чак сега стана спешно.
— Ремонтът на Бергенсфиорд отне толкова време. Ако можех, щях да приключа по-бързо и вече да сме
отплавали.
— И как предлагаш да качим хората на кораба, без да всяваме паника?
— Паниката вероятно е неизбежна. Затова ти изпратих оръжия.
Питър го зяпна.
— Според мен има три варианта — каза Майкъл. — Първият е да запълним празните места чрез лотария.
Разбира се, смятам, че този вариант не е подходящ. Вторият вариант е ние да направим подбора, да съобщим на
хората в списъка какво се случва и да им дадем възможност да решат дали да заминат, или да останат, като се
стараем да овладеем положението, докато ги изведем. Според мен това ще предизвика безредици. Няма как да
опазим всичко в тайна, а армията вероятно ще откаже да ни помогне. Третият вариант е да не казваме нищо на
пътниците, освен на няколко от най-важните лица, на които можем да се доверим. Ще съберем останалите и ще ги
изведем в малките часове на нощта. Когато стигнем до провлака, ще им съобщим какъв късмет са извадили.
— Късмет ли? Не мога да повярвам, че размишляваш по този начин.
— Уверявам те, наистина са късметлии. Ще получат възможност да живеят. Още повече, ще имат възможност за
ново начало на безопасно място.
— И откъде знаеш, че старото корито ще успее да ги закара дотам?
— Убеден съм, че корабът ще издържи.
— Не ми изглеждаш много убеден.
— Направихме всичко възможно. Но, разбира се, няма гаранция.
— Значи седемстотинте късметлии може да свършат на дъното на океана.
Майкъл кимна.
— Може и така да стане. Никога не съм те лъгал и нямам намерение да го правя и в бъдеще. Но корабът е успял
да обиколи света веднъж. Ще го направи и втори път.
Прекъснаха ги гласове отвън и три удара по вратата.
— Е, изглежда, времето ни свърши — каза Майкъл и плесна с ръце по коленете си. — Обмисли внимателно
думите ми. Междувременно трябва да създадем подходящо впечатление. — Той извади пистолета от раницата си.
— Майкъл, какви ги вършиш?
Майкъл насочи неохотно оръжието към Питър.
— Дръж се като заложник.
Двама войници нахлуха в стаята; Майкъл се изправи и вдигна ръце.
— Предавам се — каза той, миг преди по-близкостоящият войник да направи две крачки към него, да вдигне
пушката си и да го удари по главата с дръжката.

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: