Градът на огледалата

VII 
Пробуждането 
По всички краища на кръглата земя,
надуйте своите тромпети, ангели,
и събудете от смъртта безбройните души.
Джон Дън
Свещени сонети

Петдесет и пет 
Питър се събуди от дращенето на клони по вратата на хъмвито и се надигна сънено.
— Къде сме?
— В Хюстън — отвърна Гриър. Майкъл спеше на седалката до него. — След малко ще пристигнем.
След няколко минути автомобилът спря. На изток небето започваше да изсветлява.
— Да побързаме — каза Гриър.
Питър и Майкъл разтовариха багажа. Намираха се на брега на лагуна; на изток черните силуети на високи
небостъргачи се очертаваха на фона на угасващите звезди. Гриър избута лодка с гребла в плитката вода. Майкъл
седна отпред, Питър отзад, А Гриър се качи между тях с лице назад. Лодката потъна доста, но се задържа на
повърхността.
— Малко се притеснявах за това — призна Гриър.
С мощни движения той загреба през лагуната. Питър гледаше как центърът на града се разгръща пред погледа.
Шеврон Маринър се появи пред очите им, огромният му корпус се издигаше над водата. В офис сградата завързаха
лодката, взеха чантите и тръгнаха нагоре.
Качиха се на палубата през прозореца на десетия етаж. Съвсем скоро щеше да се съмне. Гриър беше намерил
малък кран от онези, с които някога бяха товарили контейнери на корабите. Той разстла мрежата под него, стегна
пружината на макарата и завърза за нея въжето, закачено за стрелата. Щяха да използват второ въже, за да завъртят
стрелата над водата. Гриър щеше да държи първото, Майкъл второто. Питър щеше да играе ролята на примамка —
според Гриър имаше най-малка вероятност Ейми да убие него.
Лушъс му подаде гаечния ключ.
— Не забравяй, че това не е онази Ейми, която познаваме.
Заеха позиции. Започна да отвърта първия болт.
— Тук са — каза Ейми.
Картър седеше на масата срещу нея.
— И аз ги усещам.
Сърцето ѝ биеше бясно; чувстваше се малко замаяна. Винаги се започваше така, сякаш тялото ѝ набираше
скорост, преди да прескочи експлозивно от единия свят в другия, все едно беше изстрелян с прашка камък.
— Иска ми се да дойдеш с мен — каза тя.
— Знаеш, че докато съм тук, не представлявам опасност за тях.
Ейми знаеше. Ако Картър умреше, дремльовците, неговият Безброй, щяха да умрат заедно с него. А без тях
Ейми и Картър нямаха шанс.
Тя хвърли на градината последен поглед на раздяла и затвори очи.
Оставаше по един болт от всяка страна. Питър разхлаби първия, но не го извади. Когато хвана с ключа втория
болт, нещо мощно като юмрука на великан блъсна капака от вътрешната страна. Палубата под краката му се разтресе
от удара.
— Ейми, аз съм! Питър.
Последва нов удар; разхлабеният болт изскочи от дупката и се изтърколи по палубата. Разполагаше с няколко
секунди. С едно последно дръпване той извади и четвъртия болт и хукна да бяга.
Капакът изхвърча с трясък.
Ейми изпълзя на палубата като влечуго. Тялото ѝ бе гладко и жилаво; под прозрачната кожа изпъкваха мускули.
За миг се озадачи от обстановката, но след това фиксира Питър с очи и запълзя напред. Той не видя знак в погледа ѝ,
че го е познала.
— Ейми — той вдигна ръка към нея и разпери пръсти. — Аз съм.
Тя спря на сантиметри от мрежата.
— Аз съм, Питър.
Ейми се изправи и пристъпи напред. Гриър дръпна въжето; мрежата се затвори около нея и се вдигна рязко,
след като тежестта ѝ задейства механизма. Мрежата се въртеше все по-бързо и по-бързо. Ейми запищя и се замята.
Майкъл дръпна второто въже и стрелата се завъртя.
Гриър пусна въжето. То започна да се развива светкавично. Питър изтича до перилата. Успя само да види
пръските, преди Ейми да изчезне в мръсната вода.

Тъмнина.
Въртеше се, извиваше се и пропадаше. Отвратителна вода с химичен вкус блъсна сетивата ѝ. Влезе в устата ѝ.
Изпълни носа, очите и ушите ѝ; стисна я в смъртоносна хватка. Стигна до мекото дъно. Тялото ѝ беше оплетено в
мрежата. Не можеше да диша. Мяташе се, дърпаше мрежата с пръсти, но нямаше измъкване. Първото въздушно
мехурче излезе от устата ѝ. Не, помисли си тя, не дишай! Най-лесно щеше да е да разгърне дробове и да вдиша:
тялото ѝ имаше нужда от въздух. Изпусна второ мехурче, гърлото ѝ се отвори и се напълни с вода. Започна да се
дави. Светът се разпадаше. Не, тя се разпадаше. Сякаш тялото ѝ се отделяше от ума и вече не ѝ принадлежеше.

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: