Мляко, яйца, картофи, самун черен хляб и буркан със сладко от горски плодове, запечатан с восък. Зае се за работа,
доволен, че готвенето ще го разсее от случващото се в града. Изпържи картофите и яйцата; наряза хляба на филии и
ги намаза със сладко. Откога не беше готвил за друг човек? Вероятно откакто Кейлъб беше малък. От години.
Подреди
закуската на Ейми върху поднос, наля ѝ чаша мляко и го занесе в спалнята. Чудеше се дали не е
заспала, докато го нямаше; завари я обаче будна, седнала в леглото. Дръпнала беше пердетата; явно светлината вече
не ѝ пречеше. Щом го видя на прага, застанал като келнер, по лицето ѝ разцъфтя усмивка.
— Еха! — възкликна тя.
Питър постави подноса в скута ѝ.
— Не ме бива много в готвенето.
Ейми гледаше храната като затворник, освободен след дългогодишна присъда.
— Не знам от кое да започна. От картофите? От хляба? — накрая се усмихна решително. — Не, първо ще изпия
млякото.
Пресуши чашата и се зае с останалото. Набождаше храната с вилицата, сякаш работеше на полето с вила.
Питър придърпа стол и седна до леглото.
— Не бързай толкова.
Ейми вдигна очи и попита с пълна уста:
— Ти няма ли да ядеш?
Питър беше много гладен, но по-приятно му бе да я гледа.
— Ще хапна после.
Отиде в кухнята, за да ѝ сипе още мляко; когато се върна, чинията на Ейми беше празна. Подаде ѝ чашата и тя я
изпи до дъно. Бузите ѝ започваха да руменеят.
— Седни до мен — каза тя.
Питър отмести подноса и седна на крайчеца на леглото. Ейми го хвана за ръка и каза:
— Много ми липсваше.
Усещането да седи до нея и да разговарят беше нереално.
— Съжалявам, че остарях.
— О, аз съм по-стара от теб.
Той за малко да се разсмее. Искаше да ѝ каже толкова много неща. Ейми изглеждаше точно както в сънищата
му; единствената разлика бе късата коса. Очите, топлата усмивка, гласът — те си оставаха същите.
— Как беше на кораба?
Ейми сведе глава и потри с палец дланта му.
— Самотно. Странно. Но Лушъс се грижеше за мен. — Погледна го в очите. — Съжалявам, Питър, ти не биваше
да знаеш.
— Защо?
— Защото исках да живееш живота си. Да бъдеш… щастлив. Чух Кейлъб да те нарича „татко“. Много се радвам
за вас.
— Той е женен. Жена му се казва Пим.
— Пим — повтори Ейми с усмивка.
— Имат син. Кръстиха го Тео.
Ейми стисна леко ръката му.
— Значи си живял пълноценно. Какво друго те правеше щастлив? Разкажи ми.
Достарыңызбен бөлісу: