или фактът, че с всяка следваща стъпка влажният мирис на септичен канал се усилваше. Въпреки тихото шумолене,
което мислеха, че е пъпленето на плъхове, но не беше. Нужен бе само миг невнимание. Пристъпиха предпазливо
под надлеза, вперили погледи към празния таван.
Питър и Ейми дори не видяха откъде изникнаха виралите.
Номерата на улиците намаляваха. Няколко от тях бяха непроходими, задръстени с растителност и боклуци,
други
бяха празни, забравени от времето. В някои от сградите растяха дървета. По пътя им ята стреснати гълъби
хвръкваха в небето и политаха към облаците.
На ъгъла на Осемнайсета улица и Бродуей спряха да си починат. Алиша се задъхваше, по лицето ѝ беше избила
пот.
— Колко още? — попита Майкъл.
Тя се изкашля.
— Единайсет пресечки.
— Мога да отида и сам.
— В никакъв случай.
Патерицата беше прекалено нестабилна; изхвърлиха я и продължиха, като Майкъл придържаше Алиша от
едната страна. На рамото ѝ висеше пушка.
Стъпваше тежко, по-скоро подскачаше, отколкото ходеше. От време на
време изпъшкваше тихичко. Личеше си, че се опитва да прикрие колко я боли. Стигнаха до навес от ковано желязо,
побелял от птичи курешки. Мирисът на морето се беше усилил.
— Пристигнахме — каза Алиша.
Майкъл извади от раницата си фенер и запали фитила. Докато слизаха по стълбите, усети едва доловимо
движение по земята. Спря и вдигна фенера. Навсякъде имаше плъхове, цели пълчища мърдаха покрай стените.
— Гадост — каза той.
Стигнаха до тунела. Над релсите върху тухлени колони се издигаше сводестият покрив. На облицованата с
плочки стена със златни букви пишеше
Астор Плейс.
— Сега накъде? — Майкъл се озърна в тъмното.
— На юг. Нататък.
Майкъл скочи върху релсите. Алиша му подаде пушката и той ѝ помогна да слезе. Навътре в тунела стана по-
студено. Шляпаха във вода. Майкъл броеше колко крачки правят. На стотната зърна движение: от
шлюза шуртеше
струйка вода. Той притисна ръка върху дебелия метал. От другата страна имаше тонове морска вода, които чакаха да
избухнат като оръдие.
— Колко време имаме? — попита Алиша, облегната на стената, докато оглеждаше тунела над дулото на
пушката.
Изразходвали бяха четирийсет и пет от шейсетте минути. Майкъл свали раницата и извади материалите. Алиша
държеше под око края на тунела. Майкъл уви заедно жиците на детонаторите и отряза кабел от макарата. Трудно
щеше да е да опази всичко сухо; фитилът в никакъв случай не биваше да се мокри. Прибра динамита в раницата и се
огледа къде да я закачи. Никъде не видя подходящо място.
— Ето там — посочи Алиша.
От стената до преградата стърчеше дълъг ръждясал болт. Майкъл закачи раницата на него, подаде детонатора на
Алиша и започна да развива кабела от макарата.
— Да вървим.
Върнаха се
до станция Астор Плейс и се качиха на перона. Без да спират да развиват кабела, се изкачиха по
стълбите до първата площадка. От улицата се процеждаше приглушена светлина. Майкъл коленичи, остави кутията с
буталото на пода, скъса кабела със зъби и пъхна по една жичка в двата отвора на капака. Алиша седеше на
стъпалото под него, вдигнала очила на челото и насочила пушката в мрака. Под мишниците ѝ и на гърдите по ризата
ѝ имаше петна от пот; стискаше зъби от болка. Когато завъртя гайките, Майкъл я погледна.
— Готово — каза той.
Оставаха десет минути.
Ейми в тъмното: първо усети остра болка в основата на черепа. След това усети, че я влачат. Не можеше да си
събере мислите. Къде се намираше? Какво стана? Кой я дърпаше? В съзнанието ѝ изникнаха откъслечни образи:
шумящ телевизор; едри снежинки, спускащи се от тъмносиньо небе; градината на Картър, окъпана в цветове; бурно
черно море. Опита се да каже нещо, но от устата ѝ не излезе звук. Хрумна ѝ да
окаже съпротива, но не успя да
помръдне ръце; тялото не ѝ се подчиняваше.
Първо усети, а после видя приглушена светлина и в следващия миг всичко се промени: начина, по който
въздухът докосваше кожата ѝ, начина, по който чуваше звуците, пространствената ѝ ориентация. Миришеше
различно, като просторно помещение с нотка на органична материя.
— Оставете я там, ако обичате.
Гласът — небрежен, дори леко отегчен — прозвуча някъде отпред. Пуснаха китките ѝ; заби нос в пода. В
Достарыңызбен бөлісу: