Майкъл гребна от кашата.
— Корабът трябва да е готов до ден-два. Лор иска лично да огледа корпуса.
— Внимателна жена е Лор.
Кръпката се появи в другия край на палатката и разсеяно вдигна капака на казана, реши, че все пак не е толкова
гладен, и се просна на едно от леглата като повален от куршум.
— И ти трябва да поспиш — каза Гриър.
Майкъл се засмя горчиво.
— Хубаво би било.
След
като закусиха, отидоха до дока, където Майкъл беше паркирал пикапа си.
Две от цистерните вече бяха
изпразнени и закарани настрани. На Майкъл му хрумна нещо.
— Да оставим една цистерна пълна и да я закараме в началото на пътя. Останаха ли ни от серните запалители?
— Би трябвало.
Нямаше нужда от допълнителни обяснения.
— Заеми се.
Майкъл се качи в пикапа и остави пистолета си на поставката под волана; между
седалките имаше пушка с
късо дуло и дръжка на пистолет, както и патрондаш. Раницата му стоеше на съседната седалка: в
нея имаше още
патрони, чифт дрехи, кибрит, аптечка, щанга, шише с етер и кърпа, и картонена папка, завързана с канап.
Майкъл запали двигателя.
— Досега не съм бил в затвор. Как е там?
Гриър се усмихна през прозореца.
— Храната е по-хубава от нашата. И можеш да спиш на воля.
— Значи нямам търпение да пристигна.
Изражението на Гриър помръкна.
— Той не бива да узнава за нея, Майкъл. Нито за Картър.
— Никак не ме улесняваш.
— Тя така иска.
Майкъл се вгледа в приятеля си. Наистина изглеждаше ужасно.
— Върви да се наспиш.
— Ще го включа в програмата си.
Стиснаха си ръцете. Майкъл потегли.