Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Четирийсет и две
Апгар намери Питър на обичайното място: на бюрото да преглежда куп документи. Само два дни, откакто Чейс го нямаше да организира всичко, и Питър се оказа затрупан с бумаги. — Имаш ли минутка? — Казвай бързо. Апгар седна срещу него. — Чейс здраво те метна. Не биваше да го оставяш да се измъкне така лесно. — Какво да ти кажа? Прекалено съм добър. Апгар се покашля. — Имаме проблем. Питър попълваше някакъв формуляр. — И ти ли напускаш? — Сега не е моментът за шеги. Тази сутрин получих съобщение от Розенбърг. През последните няколко дни оттам преминават множество цистерни, но нито една не е стигнала при нас. Питър вдигна глава. — Какво казаха от рафинерията? — Работят по график, дрън-дрън. Но тази сутрин спряха да се обаждат и не можем да се свържем с тях. Питър се облегна назад. Мили боже. — Пратих хора да проверят какво става. Вече пътуват към рафинерията — продължи Апгар, — но подозирам какво ще заварят. Трябва да му признаем, много е дързък. — Защо му е на Дънк нашия нефт? — Обзалагам се, че не му трябва. Това е игра. Той иска нещо. — Например? — Виж, това не знам. Но ще е нещо важно. От електростанцията казват, че разполагаме с достатъчно гориво за десет дни, а ако пестим, за още няколко отгоре. Дори да поемем контрол върху рафинерията, няма как да допълним с достатъчно гориво системата, за да държи лампите светнати. След по-малко от две седмици градът ще остане на тъмно. Дънк ги беше стиснал като в менгеме. Питър с неохота трябваше да признае, че планът му е гениален. Но едно нещо не се връзваше. — Защо ще ни изпраща камион с оръжия и муниции, а след това ще задържа всичкия нефт? Няма логика. — Може някой друг да е пратил оръжията. — Мунициите бяха от бункера на Дънк. Само той ги продава. Апгар се размърда на стола. — Има още нещо, което трябва да вземем предвид. Първо изгоря „При братовчеда“, след това се разнесе слух, че една от жените на Дънк пристигнала в града и разправяла, че там се е случило нещо. Имало престрелка. — Искаш да кажеш, че някой от хората му се е опитал да го узурпира? — Може да са просто клюки. Не виждам връзка, но е добре да го имаме предвид. — Къде е жената? Апгар почти се разсмя. — Един дявол знае. Между оръжията и нефта имаше връзка, но каква? Едва ли беше Дънк; да държи цял град заложници не беше в стила му, а и армията вече разполагаше с достатъчно оръжия, за да превземе провлака и да сложи край на бизнеса му. Щеше да има много жертви и от двете страни — сражение на пътя през водата щеше да означава истинска касапница — но след като всичко се уталожеше, Дънк Уитърс щеше да се озове надупчен с десетки куршуми в някоя канавка или увиснал от въже. Да речем, че нефтът не е просто залог в някаква игра, помисли си Питър. Ами ако наистина възнамеряват да го използват. — Какво знаем за онзи кораб? — попита той. Апгар се намръщи. — Почти нищо. Външни хора не са го виждали от години. — Но е голям. — Така казват. Мислиш ли, че има нещо общо? — Не знам какво да си мисля. Но пропускаме нещо. Раздадохме ли муниции на всички? — Не. Още са в оръжейната. — Раздай ги. И да изпратим патрул да огледа провлака. Кога трябва да се обадят от Фрийпорт? — След два часа. Минаваше три часът. — Да изпратим хора по периметъра. Кажи им, че е учение. И повикай няколко инженери при портата. Не сме я затваряли от десет години. Апгар го изгледа предпазливо. — Хората ще забележат. — По-добре да сме подготвени, дори да се окаже напразно. Не знаем какво става, но става нещо. — Какво да правим с провлака? Трябва да съставим план възможно най-бързо. — Заеми се с изготвянето му. Апгар стана. — Ще е на бюрото ти след час. — Толкова бързо? — Комплексът има само един вход. Няма много за писане. — На вратата той се обърна. — Знам, че ситуацията е неприятна, но може би това е възможността, която чакахме. — Може и да си прав. — Просто се радвам, че на онзи стол не седи Чейс. Питър остана сам. Купищата документи на бюрото сега му се струваха маловажни. Завъртя се на стола с лице към прозореца. Денят започна с ясно небе, но сега времето се разваляше. Над града бяха надвиснали гъсти сиви облаци. Силен порив на вятъра наклони дърветата, проблесна светкавица, последвана от силна гръмотевица, и първите капки дъжд западаха тежко по стъклото. Майкъл, помисли си той, какво си намислил? |