Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Петдесет и две
— Добър ден. Двамата офицери от Вътрешна сигурност пазеха в преддверието на затвора — единият седеше на бюро, а вторият, много по-възрастен мъж, стоеше зад бюрото. Гриър веднага позна втория страж; преди години той беше един от надзирателите му. Уинтроп? Не, Уинфийлд. Тогава беше младеж. Когато погледите им се срещнаха, Лушъс видя, че и мъжът го е познал. — Проклет да съм! — възкликна Уинфийлд. Той посегна към пистолета си, но движението беше бавно и непохватно и даде на Гриър достатъчно време да извади скритата под палтото си пушка и да я насочи към гърдите на мъжа. Зареди я със силно изщракване. — Не се прави на смелчага. Уинфийлд замръзна. По-младият му колега на бюрото ококори очи. Гриър насочи пушката към него. — Остави оръжието си на пода. Ти също, Уинфийлд. По-чевръсто. Двамата оставиха пистолетите си на земята. — Кой е този? — попита по-младият. — Много време мина, Шейсет и две — обърна се Уинфийлд към Гриър със затворническия му номер. Изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото ядосан, сякаш случайно беше срещнал стар приятел със съмнителна репутация, който напълно беше оправдал очакванията му. — Чух, че си доста зает. Как е Дънк? — Майкъл Фишър — каза Гриър. — Тук ли е? — О, да, тук е. — Има ли други стражи в сградата? Ако не се съпротивлявате, ще избегнем проблемите. — Сериозно ли говориш? Честно казано, не ми дреме. Рамзи, хвърли ми ключовете. Уинфийлд отвори вратата, водеща към килиите. Гриър вървеше на няколко крачки зад двамата мъже с насочена към гърбовете им пушка. Майкъл се надигна на лакти от леглото, когато вратата на килията му се отвори. — Каква изненада — каза той. Гриър нареди на Уинфийлд и колегата му да влязат вътре, след което погледна към Майкъл. — Да вървим. — Приятно ми беше да се видим, Шейсет и две — провикна се след тях Уинфийлд. — Ни най-малко не си се променил, проклетнико! Гриър затвори вратата, заключи я и прибра ключа в джоба си. — Стига си викал — каза той през прозорчето на вратата. — Не ме карай да се връщам. — След това се обърна към Майкъл. — Какво е това на главата ти? Рана? — Не искам да звуча като неблагодарник, но ми се струва, че щом си тук, значи новините не са добри. — Преминаваме към резервния план. — Не знаех, че имаме резервен план. Гриър му подаде пистолета на Уинфийлд. — Ще ти обясня по пътя. Питър, Апгар и Чейс преглеждаха списъка с пътниците на Майкъл, когато чуха викове в коридора. — Горе ръцете! Чу се трясък: изстрел. Питър бръкна в бюрото за пистолета, който държеше в едно чекмедже. — Гунар, знаеш ли какво става? — Не. — Форд? Форд поклати отрицателно глава. — Скрий се зад бюрото. Бравата на вратата издрънча. Питър и Апгар застанаха до стената от двете ѝ страни. Дървото се разтресе: някой се опитваше да влезе с ритници. Вратата се отвори с трясък. Апгар нападна първия появил се мъж в гръб. Той изтърва пушката, която издрънча на пода. Апгар го повали на колене, хвана го за гърлото с една ръка и вдигна другата, готов да го удари. Изведнъж се спря. — Гриър? — Здравейте, генерале. — Майкъл, какво правиш? — попита Питър и свали пистолета си. В стаята нахлуха трима войници с пушки. — Не стреляйте! — извика Питър. Войниците колебливо изпълниха нареждането. — Какъв беше този изстрел, Майкъл? Майкъл махна небрежно с ръка. — О, не уцелиха. Добре сме. Питър се тресеше от гняв. — Вие тримата, излезте навън — нареди той на войниците. След като те излязоха, Апгар пусна Гриър. Чейс междувременно беше излязъл иззад бюрото на Питър. Майкъл посочи към Чейс. — Той на какво мнение е? — В какъв смисъл? — Искаш да кажеш, че не знае? — Напротив — отвърна Чейс лаконично. — Знам. Питър все още беше бесен. — Вие двамата, какви ги вършите? — Решихме, че при дадените обстоятелства директният подход е най-добър — отвърна Гриър. — Отвън ни чака кола. Трябва да дойдеш с нас, Питър. Трябва да тръгваме веднага. Търпението на Питър се изчерпа. — Никъде няма да ходя. Ако не ми обясните, лично ще ви тикна в затвора и ще изхвърля ключа. — Опасявам се, че положението се промени. — Значи виралите в крайна сметка няма да се върнат? Било е фалшива тревога? — За съжаление, е точно обратното — каза Гриър. — Виралите вече са тук. |