Кооперативната политика в земеделието

Съвременната отвъдокеанска финансова олигархия използва глобализацията на печатните и електронните медии за укрепване на глобалната си власт, включително чрез преиначаване на факти и събития от близкото социалистическо минало. Дори и най-добрите дела и постижения на строителите на социалистическия обществен строй се представят за плод на „зверствата” на комунизма и тайните комунистически служби.

По такъв начин се отричат и постигнатите високи социално-икономически резултати на колективните земеделски стопанства. Още повече, че тези резултати са получени след Първата (1915–1919 г.) и Втората (1941–1945 г.) световни войни, през които са извършени огромни разрушения и са загинали десетки милиони хора.

Въпросните резултати на земеделските производствени кооперации са исторически факт в европейските социалистически страни (България, Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша), които бяха членки на съществувалата през периода 1949–1991 г. междудържавна организация Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). Основните от тях са фик-сирани във водената по онова време национална и международна статистика. Съгласно със статистическите данни особено високи постижения са постигнати в колективните земеделски стопанства на България, Унгария и Румъния. В тях през периода 1960–1990 г., т.е. при социализма, са постигнати в колективните е осъществявано профилиране и специализация на производството и износа на пресни и преработени селскостопански стоки (зеленчуци, плодове, консерви, месо). Износът на тези стоки е нетен, т.е. значително и непрекъснато превишава вносът им от чужбина.

По този показател бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа могат условно да се разделят на две групи:

• към първата се отнасят Унгария, Румъния и България, чието земеделие при социализма е експортно ориентирано;

• към втората – Чехословакия и Полша, които са поддържали балансиран, т.е. равен стойностен обем на износа и вноса на пресни и преработени селскостопански стоки.

2.1. Кооперативната политика в земеделието

на Унгария и Румъния
Сред бившите европейски социалистически страни успешно е прилагана кооперативната политика в земеделието на Унгария. Вследствие на масовото коопериране (1957–1961 г.) на селските стопани в Унгария се създават сел-. скостопански производствени кооперативи (ССПК) и дър-жавни земеделски стопанства (ДЗС) и за кратък период от време са достигнати „стандартите на повечето водещи европейски страни”⁶. В кооперативите се стопанисвали над 70 % от земеделските земи на страната, в ДЗС – 15 %, а в семейните ферми – 8–10 %. По този начин са окрупнени малките частни парцели земя и е внедрена високопроизводителна техника. Ускорено е развита селскостопанската наука и са селекционирани високодобивни сортове и хибриди растения и породи животни. Чувствително са увеличени добивите от основните селскостопански култури и е повишена продуктив-вително са увеличени добивите ността на животните.

Унгарските земеделски производствени кооперативи функционират до разрушаването (1989 г.) на социалистическата обществена система. През това време не са преустройвани в АПК (както това е направено след 1970 г. у нас).

След 1968 г., когато в Унгария е въведен т.ака нар.ениярмер „нов икономически механизъм”, значително е разширено самоуправлението на унгарските селскостопански производст-вени кооперативи. Членовете на тези кооперативи са получили повече свобода при вземането направено след 1970 г. у нас на решения относно тяхното производство, търговия и разпределяне на кооперативните доходи. По-късно (след 1970 г.) на основата на договори кооперативите предоставят голяма част от трудоемките интензивни производства – отглеждане на добитък, лозя, плодове и някои зеленчуци на селските домакинства.

В средата на 80-те години на ХХ ве години на ХХ в. селските домакинства в страната са произвеждали около 80 % от зеленчуците и картофите, 65 ите,% от плодовете, 50 % от птичето и свинското месо. Земеделските кооперативи са осигурявали на тези домакинства земя (под аренда) и са ги снабдявали със семена, млади животни, фуражи, торове, препарати и т.н. и са изкупували инства земя готовата им продукция. Същевременно са извършвани услуги на семейните ферми и са преработвани селскостопански суровини. В много от кооперативите са оставени за отглеждане напълно механизирани култури (жито, царевица и слънчоглед), а също – м продукция. Същевременно са говеда и овце. Така тези кооперативни стопанства постепенно са еволюирали към класическия тип кооперации и са заприличали на съществуващите близо сто и петдесет години западноевропейски земеделски кооперативи.

П
54. Аграрна политика

ри тази организационна и имуществена структура на стопански отношения само за едно десетилетие унгарското средногодишно производство на основни селскостопански стоки нараства неколкократно. Например в средата на 80-те години на ХХ в. средногодишното производство на зърно достига близо 15 млн. тона, на месо и сланина в кланично тегло – над 1,8 млн. т, на мляко – над 2,8 млн.т, на плодове – над 2,6 млн. тона и на зеленчуци – над 1,6 млн. т⁷. Спрямо този период понастоящем в Унгария са възстановени само равнищата на производство на зърно и на зеленчуци. Почти два пъти по-малки са произвежданите количества месо (под 900 хил. т) и плодове (1,2 млн. т). Добитото мляко е намалено с близо 1 млн. т, или с над 35 над 1,6 млн.т.%. Днес нивото на унгарското аграрно-промишлено производство продължава да бъде по-ниско от това при социализма с около една четвърт (25 %). Този драстичен спад на годишното унгарско селскостопанско производство до голяма степен се дължи на настъпилите след 1989 г. геополитически промени, довели до изтласкване на унгарските производители от руските пазари, където се настаниха отвъдокеански транснационални корпорации. То е следствие и на прилаганата под външен диктат политика на „аграрни реформи”, включваща мерки за декоопериране и деколективизация на селските труженици.

Под лозунга за „аграрна реформа” е извършена и ликвидацията на унгарските селскостопански производст-вени кооперативи. Тази ликвидация е извършена „цивилизовано” с методите и средствата на икономическата принуда (а не чрез ликвидационни съвети и полицейски хайки, каквито бяха използвани за премахване на българските ТКЗС). Главната цел е да се разтурят конкурентоспособните „комунистически” кооперативни формирования, да се раздели соб-ствеността върху земята и да стане невъзможно върху нея да бъдат изграждани жизнеспособни семейни ферми. По такъв начин се откриват по-големи възможности за пласиране на отвъдокеански и западноевропейски селскостопански стоки на местните пазари, за нахлуване на западен капитал в страната и за спекулативна търговия с имоти и земеделски земи.

Едва ли е случаен фактът, че приетите след 1989 г. в Унгария закони за „асоцииране” на земеделските производители не съдържат разпоредби за създаване на снабдителни, изкупвателни, пласментни и т.н. земеделски кооперативи от западноевропейски тип. Основните им клаузи са за разрушаване на съществуващите кооперативни селскостопански предприятия.

Унгарският автор Ferenc Laczo (Center for Environmental Studies, Budapest) свидетелства, че предложението за децентрализация на земеделските производствени кооперативи в Унгария и за „органично” преобразуване на местните фермерски структури са направени през 1990 г. от „експерти”, работещи за Phare Aid Program на ЕС⁸. Това предложение съвпаднало с интересите на кооперативните мениджъри, които впоследствие използвали „безконтролната приватизация” на земеделските кооперативи за лично „облагодетелстване”.

Както е известно, преди 1989 г. по-голямата част от унгарската земя е станала кооперативна собственост. Земеделски производствени кооперативи са изкупили земи на член-кооператори, които живеели в градове и предпочитали вместо годишна рента да продадат земята си и наведнъж да получат пари. По време на съвременната реставрация на капитализма като обществен строй нейното разпределяне е станало чрез закон и със специални приватизационни облигации. Същевременно са приватизирани и повечето държавни земеделски стопанства. Приватизираните кооперативни и държавни земи са дадени на над 1,8 млн. унгарски земевладелци, притежаващи по няколко разпръснати на различни места землени парцели. Понеже много от дребните земевладелци и техните наследници живеят далече от родния си край, земята им се отдава под аренда на корпоративни компании, кооперативи и индивидуални ферми. Днес в Унгария около 70 % от обработваните земеделски земи се стопанисват на арендни начала. В страната са оставени да пус-теят над 3 млн. дка земи.

Създадени са законови и административни предпостав-ки за развитие на пазара на унгарски земеделски земи. Засега този пазар остава ограничен. В него има слабо предлагане и търсене на земеделски земи, включително и от чуж-денци. Изглежда няма много чуждестранни граждани, които желаят да се заселят в страната (земеделски земи се изкупуват или завладяват от чужденци главно за заселване и спекула). Главно поради слабата доходност на местните ферми и високите лихви по банковите кредити в Унгария цената на фермерските земи са ниски (около 160 евро на декар). При тази цена на земеделската земя е малка (6–7 евро на дка) и плащаната рента (в съседна Австрия например цената на земеделската земя е висока – над 4000 евро на дка – и рентните плащания са около 30 евро на декар). Унгарските корпорации, които се занимават със земеделие, предпочитат да арендуват земеделски земи, вместо да ги закупуват.

Понастоящем цената на фермерските земи в Люксембург е около 16 хил. евро на дка, в Ирландия – близо 4000 ев-ро на дка, в Холандия – над 3000 евро на дка, в Испания и Белгия – близо 3000 евро на дка, в Германия – 1600 евро на дка, в Гърция – 1200 евро на декар и т.н. По-ниска (около 600 евро на дка) е цената на земеделската земя във Франция, но по закон при продаване на френски землени площи предимство да ги купят имат местните млади семейства. В посочените страни земеделските земи са доходоносни, ценни и скъпи, независимо че пазарите са силно регулирани. Законите са направени така, че практически е невъзможно чужденец да закупи местна ферма или фермерска земя.

След станалото преразпределение на собствеността върху земята и на имуществото на кооперативните и държав-ните стопанства в земеделието на Унгария е формирана нова организационна структура. Броят на земеделските стопанства е около 626 хиляди. От тях само 12 хил. броя имат по над 500 дка землена площ, но стопанисват около 75 % от обработваемата земя на страната. Към 560 хил. ферми, или близо 90 % от общия им брой, в Унгария притежават средно до 50 дка земеделска земя и владеят общо едва 7 % от унгарските земеделски земи. В дребните унгарски ферми, чиято обработваема земя е под 30 дка, се произвеждат хранителни продукти предимно за лична консумация. Техните икономически възможности са под 1 европейска размерна единица (European Size Unit – ESU), която се равнява на 1200 евро по Standard Gross Margin – SGM (възможности, оценявани на базата на земята или на броя на главите добитък във фермата и един регионален коефициент).

Днес в стотиците хиляди индивидуални ферми на унгарската страна се стопанисват близо 50 % от нейната обработвана (около 42 млн. дка) земя, в акционерните дружества (компании) – 40 % и в кооперативите –7 % ⁹. Средният размер на земята на отделната индивидуална ферма е 90 дка, на компания – 3 хил. дка, а на кооператив – 3,6 хил. декара.

Днес в Унгария близо половината от земеделските земи (общо около 60 млн. дка) се стопанисват главно в останалите земеделски кооперативи и крупни акционерни компании, където се произвежда над 70 % от селскостопанска продукция на страната. В тях се отглеждат повечето говеда и крави (70 %), прасета (над 60 %) и птици (50 %). Много от големите животновъдни компании нямат достатъчно фуражни и тревни площи, а закупуването на скъпи фуражи от пазара прави животновъдството нерентабилно. Тази тенденция се проявява все по-ясно, въпреки че производството на зърно заема централно място в производствената структура на унгарското земеделие. В тази структура посевните площи на зърнените култури заемат около 70 % (останалите основни култури са картофи, слънчоглед, плодове, зеленчуци и винени лозя).

Очевидно в унгарското земеделие е разрушена високоефективната и социално ориентирана универсална производствена структура. На нейно място е формирана монокултурна структура, насочена предимно към отглеждане и износ в чужбина на напълно механизираните, но нискодоходни зърнени култури (главно пшеница и царевица). Поддържането на монокултурна зърнена структура на земеделското производство в икономически изостаналите държави е най-изгодно за акционерните дружества и най-вече за транснационалните търговски компании. В тях се преследват максимални печалби и изобщо не се проявява интерес към живота на хората, които би трябвало да се хранят по научно-обосновани норми и да потребяват здравословни и разнообразни храни като мляко, месо, плодове и зеленчуци.

Формираната в Унгария, България, Румъния и други европейски страни монокултурна структура на земеделското производство се поддържа и чрез прилаганата Обща аграрна политика на ЕС. По линия на тази политика фермерите получават от Евросъюза субсидии предимно на декар използвана земеделска земя. Размерът (10–15 евро на дка) на тази субсидия спомага за увеличаване на доходите на стопаните, които механизирано отглеждат житни култури. Почти не се стимулира развитието на капиталоемките производства като плодове, зеленчуци и тютюн. Например делът на въпросната субсидия в разходите за производство на килограм пшеница е 30 %, а на ябълки – 3 %, на домати – 2 % ¹⁰.

В Унгария все още е слабо разпространено екологично чистото („органичното”) земеделие. Площта, върху която то се осъществява, е едва 1,8 % от използваната земеделска земя (Utilized agricultural area – UAA) в страната.

Преди 1989 г. унгарската страна се славеше с големия си износ на високодоходни преработени стоки. Към тях се отнасят предимно месо и месни продукти, плодови и зеленчукови консерви, вина. В структурата на общия аграрен експорт на унгарската страна делът на месото и на месните про-дукти беше 50 %, а на преработените зеленчуци – 25 %. Днес по-голямата част (над 60 %) от унгарския аграрен износ се състои от зърно и други непреработени селскостопански продукти. Износът на такива стоки носи печалби предимно на търговците, а за обществото (като цяло) се получават незначителни приходи.

През 80-те години на ХХ в. в междудържавната организация Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) Унгария беше единствената страна, която си беше извоювала правото ежегодно да продава на съветския пазар по няколко милиона тона зърно срещу долари (а не срещу преводни рубли). Тогава унгарската държава е нето износителка на пресни и преработени селскостопански стоки. Износът на тези стоки от Унгария е многократно по-голям (в натурално и стойностно изражение), отколкото е чуждестранният им внос на вътрешния пазар. Днес (за разлика от България и Румъния, където след 2006 г. салдото в търговията със земеделски стоки е отрицателно) все още е запазено положителното външнотърговско салдо в търговията на страната със селскостопански стоки, но се очертава тенденция на намаляване на неговия обем и увеличаване на вноса на храни от западни държави. Например през последните години в търговията на Унгария със земеделски стоки положителният баланс на пазара на ЕС е спаднал на около 900 млн.

Плодотворна се оказва и прилаганата земеделска кооперативна политика в Румъния. В тази страна (както и в България, Чехословакия и бившата Германска демократична република – ГДР) масовото коопериране на земеделските стопани започва да се осъществява към края на 40-те години на ХХ в. чрез създаване на обикновени сдружения: групи за взаимопомощ, обединения за отглеждане на земеделски технически култури, дружества за съвместна обработка на земята. Постепенно са създадени и селскостопански производствени кооперативи и държавни земеделски предприятия – ДЗП (предимно върху конфискувани земеделски земи на фашистки престъпници и колаборационисти).

До края на 1961 г. е формиран солиден кооперативен аграрен строй, при който успешно функционират близо четири хиляди селскостопански производствени кооператива и над седемстотин ДЗП.

В един кооператив са стопанисвани средно по 25 хил. дка земя и са работили около 600 души, а в едно ДЗП – съот-ветно 50 хил. дка и 636 заети. В селскостопанските кооперативи са били включени над 50 % от румънските земеделски земи (тогава около 150 млн. дка), в ДЗС – около 30 %, а в семейните ферми – 10 %. Половината от държавната земя е била предоставена на научноизследователски институти, опитни станции и други структури.

За две десетилетия селскостопанското производство в Румъния е увеличено над два пъти. Към края на 80-те години на ХХ в. годишното производство на зърно достига 22 млн. тона, на месо (в кланична маса) – 1,8 млн. т, на мляко – 5,6 млн. т (през периода 2005–2009 г. в Румъния средногодишното производство на зърно е 16 млн. т, на месо – 1 млн. т, на мляко – около 5,8 млн. т). Сред всички страни – членки на СИВ (без Съветския съюз и Полша), в румънската страна са произвеждани най-големи количества зеленчуци (около 4 млн. т годишно) и плодове (3,0 млн. т). Днес производството на тези жизненоважни продукти в страната е спад-нало близо наполовина. През периода 2005–2009 г. средного-дишният им добив е възлизал съответно на 2,7 и 2,1 млн. тона.

Станалото след 1989 г. драстично свиване на селскосто-панското производство в Румъния е последвано и от рязка промяна на външната търговия с пресни и преработени земеделски стоки. Подобно на България и други социалистически страни ежегодно тази търговия престава да приключва с положителен външнотърговски баланс. През последните няколко години нейното салдо е отрицателно – при това с очертаваща се тенденция на увеличаване на вноса на храни от западни държави и намаляване на стойностния обем на аграрния износ на страната. Засега в Румъния годишният внос (в евро) на пресни и преработени селскостопански стоки превишава над три пъти износа им от страната. През 2008 г. от румънската страна са изнесени храни, напитки и тютюн на стойност над 1,5 млрд. евро (в т.ч. над 900 млн. евро за пазара на ЕС), а са внесени – за близо 4 млрд. евро¹¹. Голямото отрицателно външнотърговско салдо (възлизащо на над 2 млрд. евро) е натрупано главно в търговията със западноевропейските държави. Рязко е влошена и структурата на румънската външна търговия със селскостопански стоки. В износа на тези стоки от страната най-голям дял заемат евтините суровини (зърнени храни, живи животни, тютюн), а във вноса – доходоносните (месо, зеленчуци и плодове).

Настоящата румънска аграрна външнотърговска струк-тура е подходяща и изгодна предимно за представителите на западната търговска и финансова олигархия. Нейното формиране е следствие на извършеното през 90-те години на ХХ в. брутално разрушаване на прогресивната и ефективна структура на износа на пресни и преработени селскостопански стоки от социалистическа Румъния.

По подобен начин са разрушени аграрните структури и на другите бивши европейски социалистически страни (без Полша). Това е красноречиво доказателство, че прилаганата в тези страни пакостна антикооперативна политика е планирана от един външен център и целѝ да бъдат удовлетворявани интересите на западни капиталисти и олигарси.

С
55. Аграрна политика

егашното състояние на селскототика е от а на лрд. евро) стопанство в Румъния е резултат преди всичко на прилаганата през последните две десетилетия неолиберална аграрна политика, включително на принудителната ликвидация на земеделските производствени кооперативи, на държавните земеделски предприятия и на обслужващите земеделието снабдителни и търговски държавни стопански и външнотърговски обединения. Само за една година в румънската страна са разтурени хилядите земеделски кооператива. Това става с приетия през 1991 г. закон за земята, повеляващ кооператив-ните земеделски и горски земи да се върнат на собствениците и техните наследници. Дадено е право на всяко семейство, членуващо в съответно колективно земеделско стопанство, да получи от кооперирания поземлен фонд до 100 дка земеделски и 10 дка горски земи. През 1997 г. този закон е изменен и в него са приети поправки, по силата на които в колективните земеделски стопанства могат да се дават на всяко семейство по 500 дка земеделски земи и 300 дка гори. Максималният раз-мер земя, която може да получи дадено семейство, е 1000 дка (през 1998 г. този лимит е повишен на 2000 дка). Разрешено е и между отделните стопани да се извършват сделки със земеделски земи. Така в съвременна Румъния се появяват индивидуални частни ферми с по над 2000 дка земеделски земи. Връща се господстващото положение на румънските чокои (чифликчии) и се създават предпоставки за ново изостряне на класовите противоречия и борби.

Създаденото през периода 1960–1989 г. огромно коопе-ративно имущество също е „разпределено” и „раздадено” на член-кооператори. Значителна част от него е разграбено и разпродадено, о е разграбено и разпродадено, включително на новосформирани частни фир-ми. По онова време започва и постепенната приватизация на румънските държавни земеделски предприятия (ДЗП). Редица ДЗП (предимно за комплексно и крупно мащабно отглеждане на свине и птици) са ликвидирани, но повечето от тях (около 450 броя) са преобразувани в акционерни компании. Това става в изпълнение на приетия през 1991 г. закон, според който земите на държавните ферми се владеят и обработват от акционери на търговски дружества. Броят на дяловете на всеки акционер зависи от размера на наетата от него обработваема земя. Съгласно с направените през 2000 г. изменения и допълнения на въпросния закон максималният размер на земеделската земя, която ДЗП може да предостави на всеки собственик, е 500 дка, а на горската земя – 100 дка. Когато е невъзможно да бъдат върнати предишни земи, дър-жавните органи могат да изплащат парични компенсации. До приемането на въпросния закон (2000 г.) капиталът на преобразуваните в търговски дружества ДЗП е бил изцяло собственост на държавата. Няколко години по-късно (2004 г.) и тези предприятия са напълно приватизирани¹².

За едно десетилетие (1989–2000 г.) в Румъния са съсипани и свързаните със земеделието отрасли и производства – селскостопанско машиностроене, производство на изкуствени торове и на растителнозащитни препарати¹³. Това става главно чрез вдигане на лихвите по кредитите, тотална приватизация на държавните и кооперативните банки, предприятия, земи и имоти, либерализация на стоковите цени и на вноса на западни селскостопански стоки.

Понастоящем над 85 % от румънските земеделски земи (137 млн. дка) са частна собственост. Тези земи са разделени на малки парцели, които трудно могат да бъдат обработ-вани с широкозахватни и високопроизводителни машини. Във все още запазените ДЗП се стопанисват около 13 % от земеделските земи на страната. Повечето от тях са разделени на по-малки самостоятелни стопанства, стопанисващи по ня-колко хиляди декара земя. В Румъния дребните ферми (всяка с под 50 дка землени площи) са около 3,5 млн. броя, или близо 90 % от общият брой (около 3,9 млн.) на фермите на страната. В тях се стопанисва едва една трета от общия размер на обработваната румънска земя (днес в Румъния са оставени да пустеят над 11 млн. дка плодородни земеделски земи). Едрите (с над 500 дка земя) ферми са около 14 хиляди, но в тях се обработват общо 55 млн. дка, или около 40 % от обработваната земеделска земя на страната, като в тях се произвежда по-голямата част от растителните и животинските продукти на Румъния.

Променени са и организационните форми на собственост и стопанисване на земята в Румъния. През 2007 г. в тяхната структура семейните ферми (над 3,9 млн. броя) владеят над 60 % от земеделските земи на страната, а акционерните компании и асоциации (над 6 хил. броя) – близо 20 %. Компаниите с мажоритарен (125 броя) или частичен (над 4 хил. броя) дял на държавата стопанисват над 13 % от земите на страната. Селскостопанските производствени кооперативи са останали едва 70 броя и владеят около 1 % (150 хил. дка) от земеделските земи в страната.

В Румъния все още няма приет отделен закон за кооперациите, но румънското законодателство позволява сдру-жаване на дребните фермери (с под 50 дка земя), които имат право да създават „прости асоциации” и „земеделски дружест-ва”. Простите асоциации могат да функционират без съдебна регистрация и на основата на договорености между близки фамилии. „Земеделските дружества” са частни компании на минимум 10 съдружници, които могат взаимно да си помагат при изграждане на обекти, отглеждане на зеленчуци, животни и т.н.

В Румъния все повече нараства размерът на земеделската земя, която се обработва под аренда. Обикновено арендаторите плащат на местните земевладелци натурална рента. Засега нейният размер за декар предоставена земеделска земя е 20–50 килограма пшеница. При сегашното съотношение на земеделските стопански структури (семейни ферми, компании и кооперативи) арендуваните землени площи сигурно превишават 60 % от стопанисваната земя на страната. Арендни поземлени отношения се формират главно между самите собственици на земи или между дребни земевладелци и големи корпоративни ферми. Макар че в румънския аграрен сектор дребните земевладелци са мнозинство и имат общи интереси, арендните връзки между тях са слабо развити. Това се дължи и на обстоятелството, че почти всички дребни фермери не разполагат с капитали и дори да искат не могат да станат арендатори, т.е. капиталисти. Понастоящем предимно собственици на големи корпорации вземат от дребните земевладелци земи и ги обработват под аренда. Такива корпоративни босове нямат собствена земеделска земя, но имат капитали, техника и възможности за излаз на външни пазари. Вероятно за това са получили прозвището „обратни арендатори” („re-verse tenancy”). При класическата аренда едрите земевладелци и лендлордове дават своя земя на арендатори, включително на малоимотни селяни, които плащат на арендодателя парична или натурална рента за правото да ползват землени площи и да произвеждат селскостопански стоки.

Както у нас, в Унгария и в други бивши социалистичес-ки страни, така и в Румъния спекулантското лоби предприема законодателни, пропагандни и организационни мерки за раздвижване на пазара на земеделските земи. Внушава се на населението, че едва ли не чрез този пазар ще бъде решен изкуствено изостреният през последните две десетилетия по-землен въпрос (раздробена поземлена собственост, огромен брой неуточнени титули за собственост върху земи, неуспеш-ни опити за насилствено създаване на пазарни семейни ферми, хищническо използване на землените ресурси от новоизлюпени арендатори). На румънска територия развитието на пазара на земеделски земи следва свои вътрешни закономерности и слабо се влияе от широко прилаганите неолиберални инструменти – реституция, приватизация, дерегулация, продажба на местни земеделски земи на чужденци. Милионите дребни земевладелци не се поддават на оказвания им външен натиск и почти не продават (само при „спешни случаи”) свои земи, които при наложената капиталистическа житейска несигурност са единствен източник на храни за физическо оцеляване на техните семейства. В рамките на ЕС, където пазарите са преситени със селскостопански стоки, и при дребната поземлена собственост, румънските земи се използват нерационално и не носят високи доходи на фермерите. Главно поради това понастоящем в Румъния цената на декар земя е едва 50–100 евро. За шест години, след като в страната е открит (1998 г.) свободният поземлен пазар, са продадени 3,5 млн. дка, или 3 % от земеделските земи на частните земевладелци.

Известно регулиране на поземлените отношения в румънското общество се постига посредством създадения Фонд за управление и развитие на земеделието и горите. Неговата дейност обхваща главно въпросите, свързани с окрупняване на поземлената собственост, арендуване, покупки и продажби на земеделски земи.