сл. < 0.1% от общия йонен ток; а (Berkov et al., 2005); б (Berkov et al., 2008); в (Berkov et al., 2009); г (Cedrón et al., 2009); д (Evidente et al., 1984); е (Kreh et al., 1995).
Фиг. 7. Биосинтетична връзка на идентифицираните Amaryllidaceae алкалоиди в L. aestivum shoot линия G 80.
Температурата на култивиране оказва съществено влияние не само върху биосинтеза на индивидуалните компоненти на алкалоидните смеси, биосинтезирани от L. aestivum shoot линия G 80, но и като цяло на алкалоидните групи. При температура на култивиране, различна от благоприятната за синтез на алкалоиди от ликоринов тип (26°С), се наблюдава съществено повишаване на алкалоиди от галантаминов тип с para-ortho' фенол-окислителна структура (Фиг. 7), като температурата, при която най-много се увеличават алкалоидите от галантаминов тип (2.4 пъти), е 22°С. При тази температура галантаминовият тип алкалоиди е доминиращ тип – от 26.0% от общия йонен ток при 26°С до 62.6% от общия йонен ток за външноклетъчните и от 28.5% от общия йонен ток на 68.1% от общия йонен ток при вътреклетъчните. От друга страна, относителната концентрация на алкалоидите от ликоринов тип с ortho-para' фенол-окислителна структура (Фиг. 7) намалява съответно 2 пъти за екстрахираните от биомасата (от 70.2% от общия йонен ток при 26°С на 34.8% от общия йонен ток при 22°С) и 2.2 пъти (от 69.0% от общия йонен ток при 26°С на 30.6% от общия йонен ток при 22°С) за тези от външноклетъчните алкалоидни фракции. Хемантаминовият тип алкалоиди с para-para' фенол-окислителна стуктура (Фиг. 7) при увеличаване на температурата на култивиране от 22°С до 30°С повишават относителното си съдържание във вътреклетъчните фракции 2 пъти на всеки 4°С, като максимум се постига при 30°С–6.1% от общия йонен ток. Тези резултати показват, че температурата на култивиране оказва влияние върху ензимите, катализиращи фенол-окислителното присъединяване на 4-О-метилнорбеладина и формирането на алкалоиди с различен структурен тип (Фиг. 7).
Табл. 9. Влияние на температурата на култивиране върху алкалоидния профил на L. aestivum G 80, при култивирането й в система тип RITA. Режим на култивиране 15 min период на разбъркване и 8 h период на покой.
Алкалоид
|
Rt
|
M+
|
Температура на култивиране
|
18 ºC
|
22 ºC
|
26 ºC
|
30 ºC
|
БМ
|
КТ
|
БМ
|
КТ
|
БМ
|
КТ
|
БМ
|
КТ
|
Галантамин (1) а
|
20.49
|
287
|
44.5 ±7.4
|
55.6 ±11.0
|
59.8 ±11.0
|
66.3 ±11.1
|
25.2 ±3.7
|
27.6 ±1.4
|
51.1 ±2.3
|
49.7 ±4.6
|
Норгалантамин (2) а
|
21.12
|
273
|
1.4 ±0.1
|
0.1 ±0.1
|
1.9 ±0.5
|
0.5 ±0.2
|
0.3 ±0.2
|
0.2
|
1.2 ±0.2
|
0.4 ±0.1
|
Витатин (3) б
|
21.48
|
271
|
сл
|
сл
|
сл
|
0.1
|
сл
|
0.5
|
сл
|
0.2 ±0.1
|
Нарведин (4) а
|
21.66
|
285
|
0.5 ±0.1
|
0.6 ±0.1
|
0.8 ±0.1
|
1.2 ±0.5
|
0.5±0.2
|
0.7
|
0.4 ±0.1
|
0.3 ±0.2
|
Анхидроликорин (5) б
|
21.91
|
251
|
1.3 ±0.4
|
1.0 ±0.6
|
1.4 ±1.0
|
2.1 ±0.5
|
0.3 ±0.3
|
0.6
|
1.0 ±0.7
|
1.2 ±0.5
|
6-Метоксиликоренин (6) е
|
21.93
|
331
|
0.9 ±0.1
|
0.3 ±0.1
|
0.9 ±0.6
|
0.4 ±0.1
|
0.4 ±0.3
|
0.2 ±0.1
|
0.3 ±0.1
|
0.1
|
8-O-Деметилмаритидин (7) а
|
22.06
|
273
|
0.2 ±0.1
|
-
|
0.3
|
-
|
0.7 ±0.7
|
-
|
0.5 ±0.1
|
-
|
Норплувинацетат (8) в
|
22.26
|
315
|
сл
|
0.2
|
сл
|
0.3
|
сл
|
1.1 ±0.7
|
-
|
0.3
|
Ацетилкаранин (9) а
|
22.32
|
313
|
сл
|
0.3
|
0.7
|
0.3 ±0.2
|
сл
|
1.3 ±0.8
|
-
|
сл
|
Плувин (10) а
|
22.98
|
287
|
-
|
сл
|
-
|
сл
|
-
|
сл
|
-
|
сл
|
Панкратинин C (11) г
|
23.14
|
287
|
0.2 ±0.2
|
сл
|
0.1
|
сл
|
0.1
|
сл
|
0.2 ±0.1
|
сл
|
11,12-Дидехидроанхидроликорин (12)в
|
23.48
|
249
|
0.5
|
0.5 ±0.2
|
1.0 ±0.3
|
1.1 ±0.2
|
0.1
|
сл
|
0.6 ±0.1
|
0.8
|
Хемантамин (13) б
|
23.30
|
301
|
-
|
сл
|
-
|
0.3
|
-
|
-
|
-
|
сл
|
Хамаин (14) б
|
24.94
|
287
|
2.0 ±1.9
|
0.6 ±0.1
|
1.2 ±0.9
|
0.4 ±0.1
|
2.5 ±1.5
|
1.7 ±0.6
|
5.6 ±0.8
|
0.5 ±0.2
|
Стернбергин (15) д
|
25.07
|
331
|
-
|
сл
|
-
|
0.2
|
-
|
0.5
|
сл
|
0.7 ±0.4
|
Ликорин (16) б
|
25.53
|
287
|
48.4 ±6.4
|
40.6 ±10.2
|
31.6±12.4
|
26.7 ±12.4
|
69.70 ±6.1
|
65.5 ±0.2
|
38.9 ±8.7
|
45.7 ±4.4
|
N-Формилгалантамин (17) а
|
26.51
|
301
|
сл
|
сл
|
0.1
|
0.1
|
сл
|
сл
|
0.4
|
сл
|
8-O-Деметилхомоликорин(18) б
|
26.55
|
315
|
сл
|
сл
|
сл
|
сл
|
сл
|
сл
|
0.2
|
сл
|
сл. < 0.1% от общия йонен ток; а (Berkov et al., 2005); б (Berkov et al., 2008); в (Berkov et al., 2009); г (Cedrón et al., 2009); д (Evidente et al., 1984); е (Kreh et al., 1995).
Понижаването на температурата на култивиране благоприятства преимуществено формиране на алкалоиди с para-ortho' фенол-окислително присъединяване (галантаминов тип) и инхибира формирането на алкалоиди с ortho-para' фенол-окислително присъединяване (ликоринов тип). От друга страна, по-високата температура на култивиране благоприятства биосинтеза на алкалоиди с para-para' тип на фенолно присъединяване (хемантаминовия тип). Тези факти ни дават основание да твърдим, че вторичният метаболизъм на L. aestivum G 80, култивирана в биореакторни системи с временно разбъркване тип RITA, може да бъде насочван в желана от нас посока чрез промяна в температурата на култивиране.
2.2. Биосинтез на галантамин от L. aestivum L. G 80 shoot тип култура в колонен биореактор с вътрешни секции
В периода на цъфтеж (май–юни) на интактните растения L. aestivum L., когато се отчита максимално натрупване на галантамин, среднодневните температури са 22°С (http://iasas.government.bg). На тази база е изследвано влиянието на температурата на култивиране върху развитието на L. aestivum shoot линия G 80 и върху биосинтеза на галантамин и съпътстващите го Amaryllidaceae алкалоиди в колонен биореактор с вътрешни секции. Друг важен фактор при биореакторите с пневматично разбъркване е дебитът на входящия въздух, осигуряващ както аерацията, така и масообмена на културалната течност. Растителната shoot култура на L. aestivum G 80 показва балансиран растеж при всички изследвани температури 18, 22 и 26°С и дебит на входящия въздух 18 L/(L.h). По време на култивационния процес отделните shoot-ове увеличават значително дължината и обема си. Първоначално е проведено култивиране на L. aestivum shoot линия G80 в колонен биореактор с вътрешни секции при стандартни условия – температура 26°С, дебит на входящия въздух 18 L/(L.h). При тези условия културата се развива добре, като натрупва 17.8 g/L суха биомаса (растежен индекс 3.2) (Табл. 10). Не се наблюдават некроза и/или витрификация на тъканта, дължащи се на хиперхидратация или влошен масообмен. Намаляването на температурата на култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 от 26°С на 22°С води до повишен (14%) добив от биомаса и достига до 20.8 g/L и по-висок (33%) растежен индекс – 4.8. Следващото намаляване на температурата на култивиране от 22°С на 18°С обаче води до инхибиране на развитието. Следователно оптималната температура за развитието на L. aestivum G 80, култивирана в колонен биореактор с вътрешни секции, е 22°С и при тази температура са проведени следващите експерименти относно анализа на влиянието на дебита на входящия въздух върху растежните и биосинтетичните характеристики на изследваната култура.
Дебитът на входящия въздух оказва съществено влияние върху развитието на растителните in vitro системи, култивирани в колонен биореактор, защото това е основният параметър, повлияващ хидродинамичната обстановка в работния обем. Експериментите са проведени при температура на култивиране 22°С. Анализът на получените резултати показва, че при дебит на входящия въздух 18 L/(L.h) L. aestivum shoot линия G 80 показва най-добри растежни характеристики (Табл. 10). Намаляването или увеличаването на дебита входящ въздух води до натрупването на значително по-малки количества биомаса. Растежният индекс, постигнат при тези условия, е около 2 пъти по-висок от този, постигнат при култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в колби (2.50).
Табл. 10. Максимални стойности на акумулираната суха биомаса и растежните индекси, получени при култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в колонен биореактор с вътрешни секции.
Условия на култивиране
|
Акумулирана суха биомаса, g/L
|
Растежен индекс
|
Температура,
°C
|
Дебит на входящия въздух,
L/(L.h)
|
18
|
18
|
14.0 ±1.4
|
2.4 ±0.1
|
22
|
18
|
20.8 ±4.6
|
4.8 ±0.3
|
26
|
18
|
17.8 ±2.1
|
3.2 ±0.4
|
22
|
9
|
15.8 ±0.5
|
3.4 ±0.1
|
22
|
27
|
9.1 ±2.8
|
1.4 ±0.4
|
Количеството на биосинтезирани хлорофили е в правопропорционална зависимост от количеството на натрупаната биомаса (Табл. 11).
Табл. 11. Максимални количества хлорофили, получени при култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в колонен биореактор с вътрешни секции.
Условия на култивиране
|
Хлорофил A,
mg/L
|
Хлорофил Б,
mg/L
|
Температура,
°C
|
Дебит на входящия въздух,
L/(L.h)
|
18
|
18
|
2.7 ±0.1
|
1.4 ±0.1
|
22
|
18
|
4.9 ±0.3
|
2.6 ±0.3
|
26
|
18
|
3.7 ±0.2
|
1.9 ±0.2
|
22
|
9
|
3.3 ±0.1
|
1.9 ±0.1
|
22
|
27
|
1.7 ±0.2
|
0.9 ±0.1
|
Достарыңызбен бөлісу: |