При намаляване на температурата на култивиране от 26°С до 18°С степента на усвояване на основния въглероден източник (захарозата) намалява (от 44.9% до 21.9%) (Фиг. 8 А). Подобно намаление в степента на усвояване на захарозата се наблюдава и при намаляване на дебита на входящия въздух от 27 L/(L.h) до 9 L/(L.h) (от 42.4% до 26.5% съответно) (Фиг. 8 Б).
Фиг. 8. Количества на захароза, глюкоза и фруктоза в края на култивационния процес и степен на усвояване на захарите в % (*) от L. aestivum линия G 80, култивирана при различни температури (А) и дебити на входящия въздух (Б). Началната концентрация на захарозата е 60 g/L.
Температурата на култивиране не влияе съществено на усвояването на нитратните йони при култивиране на L. aestivum shoot линия G80 в колонен биореактор (Фиг. 9 А). Степента на усвояване на фосфатни и амониеви йони обаче зависи от температурата на култивиране (Фиг. 9 А). Максимална степен на усвояване на фосфатните (99%) и амониевите (95%) йони се постига при оптимален режим на култивиране (22°С и 18 L/(L.h)) на L. aestivum shoot линия G 80 (Фиг. 9 А).
Фиг. 9. Степен на усвояване на фосфатни, амониеви и нитратни йони от L. aestivum shoot линия G 80 в края на култивационния процес при различни температури (А) и дебити на входящия въздух (Б).
Дебитът на входящия въздух оказва значително влияние върху усвояването на основните хранителни компоненти (нитратни, амониеви и фосфатни йони) (Фиг. 9 Б). Максималната степен на усвояване съвпада с максималното натрупване на биомаса в колонния биореактор при 18 L/(L.h): съответно 62% – NO3, 95% – NH4, 99% – PO4. Данните, получени относно усвояването на основните хранителни компоненти от хранителната среда, показват, че колонният биоректор с вътрешни секции покрива напълно хранителните нужди на L. aestivum shoot линия G 80.
Tемпературата на култивиране и дебитът на входящия въздух силно влияят върху биосинтеза на галантамин от L. aestivum shoot линия G 80 (Фиг. 10 и Фиг. 11). Максимално количество галантамин – 1.68 mg/L (1.04 mg/L вътреклетъчен и 0.64 mg/L външноклетъчен), сe биосинтезира в края на култивирането на L. aestivum shoot линия G 80 при режим на култивиране с температура 22°С и дебит на входящия въздух 18 L/(L.h) (Фиг. 10 А).
Фиг. 10. Влияние на температурата на култивиране върху биосинтеза на галантамин (А), ликорин (Б) и норгалантамин (В) от L. aestivum shoot линия G 80, култивирана в колонен биореактор с вътрешни секции. Дебит на входящия въздух – 18 L/(L.h).
При култивирането в колонен биореактор на L. aestivum shoot линия G 80 биосинтезира и значителни количества ликорин. Температурата на култивиране и дебитът на входящия въздух оказват силно влияние върху биосинтеза на ликорин. Най-голямо количество 8.32 mg/L (6.27 mg/L вътреклетъчен и 2.05 mg/L външноклетъчен) се биосинтезира при температура на култивиране 22°С и дебит на входящия въздух 18 L/(L.h) (Фиг. 10 Б).
Фиг. 11. Влияние на дебита на входящия въздух върху биосинтеза на галантамин (А), ликорин (Б) и норгалантамин (В) от L. aestivum shoot линия G 80, култивирана в колонен биореактор с вътрешни секции. Температура на култивиране – 22°С.
Условията на култивиране оказват съществено влияние и върху биосинтеза на прекия предшественик на галантамина – норгалантамина. Резултатите, получени в края на култивационния процес (Фиг. 10 В и Фиг. 11 В), показват, че максимално количество норгалантамин (1.4 mg/L – 1.05 mg/L вътреклетъчен и 0.35 mg/L външноклетъчен) се синтезира от L. aestivum shoot линия G 80 при температура 22°С и дебит на входящия въздух 9 L/(L.h).
Получените резултати при анализа на процеса на култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в колонен биореактор с вътрешни секции показват, че изследваните независими променливи (температура и дебит на входящия въздух) са значими (Табл. 12). Изведени са регресионните уравнения, описващи влиянието на температурата (Х1) и дебита на входящия въздух (Х2) върху акумулираната биомаса (Y1), добива на галантамин (Y2), добива на норгалантамин (Y3) и добива на ликорин (Y4).
Табл. 12. Експериментален дизайн и числени стойности на функциите на отклик, приложени за биосинтеза на галантамин и съпътстващите го алкалоиди от L. aestivum shoot линия G 80, култивирана в колонен биореактор с вътрешни секции.
|
Независими променливи
|
Изходни данни от процеса
|
X1,
Температура
°С
|
X2
Дебит на входящ въздух
L/(L.h)
|
Y1
АСБ,
g/L
|
Y2
Галантамин,
mg/L
|
Y3
Норгалантамин,
mg/L
|
Y4
Ликорин,
mg/L
|
1
|
18
|
18
|
13.02
|
0.895
|
0.383
|
4.539
|
2
|
18
|
18
|
15.06
|
1.487
|
0.541
|
7.605
|
3
|
22
|
9
|
16.18
|
1.474
|
1.576
|
2.715
|
4
|
22
|
9
|
15.54
|
0.890
|
1.222
|
4.085
|
5
|
22
|
18
|
24.06
|
1.486
|
0.905
|
7.969
|
6
|
22
|
18
|
17.58
|
1.878
|
1.219
|
8.666
|
7
|
22
|
27
|
11.12
|
0.600
|
0.297
|
3.469
|
8
|
22
|
27
|
7.15
|
0.664
|
0.356
|
1.954
|
9
|
26
|
18
|
19.37
|
0.929
|
0.274
|
1.547
|
10
|
26
|
18
|
16.31
|
1.005
|
0.254
|
1.658
|
След анализа на данните са изведени съответните регресионни уравнения:
Y1 = 13.905x1 + 3.326x2 – 0.305x12 – 0.103x22 – 163.935 R1 = 81.02
Y2 = 1.630x1 + 0.314x2 – 0.037x12 – 0.009x22 - 18.500 R2 = 73.26
Y3 = 1.897x1 + 0.029x2 – 0.043x12 – 0.002x22 - 19.26 R3 = 94.09
Y4 = 11.762x1 + 2.300x2 – 0.280x12 – 0,065x22 - 135.27 R4 = 89.45
Получените стойности на коефициентите на корелация (R) са маркер за адекватността на изведените регресионни уравнения.
Процедурата по оптимизация, проведена с MINITAB 14, дава следните оптимални нива на независимите променливи Х1 и Х2 за максимално натрупване на биомаса и максимален биосинтез на галантамин, норгалантамин и ликорин (Y) от L. aestivum shoot линия G 80 (Табл. 13).
Табл. 13. Оптимални стойности на изследваните независими променливи за максимален биосинтез на галантамин, норгалантамин и ликорин от L. aestivum shoot линия G 80, култивирана в колонен биореактор с вътрешни секции.
Алкалоид
|
X1*
|
X2*
|
Ŷ*max
|
Галантамин
|
21.6°С
|
16.46 L/(L.h)
|
1.71 mg/L
|
Норгалантамин
|
21.7°С
|
9.00 L/(L.h)
|
1.40 mg/L
|
Ликорин
|
21.0°С
|
17.73 L/(L.h)
|
8.60 mg/L
|
X1*, X2* - теоретично получени оптимални нива на променливите; Ŷ*max – теоретично изчислен максимален добив.
Разликата между теоретично изчислен добив галантамин и експериментално получения при температура на култивиране 22°С е само 0.03 mg/L–1.7%, т.е практически има съвпадение между теоретично изчисления и експериментално получения добив. Въз основа на получените експериментални данни ние предлагаме режим на култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в колонен биореактор с вътрешни секции съответно:
1. Температура на култивиране – 22°С.
2. Дебит на входящия въздух – 18 L/(L.h).
Условията на култивиране влияят и върху антиацетилхолинестеразната активност на алкалоидните екстракти (Табл. 14). С увеличаване на температурата на култивиране от 18°С до 26°С се повишава 3.7 пъти антиацетилхолинестеразната активност – от IC50 19.5 mg (при 18°С) до IC50 5.2 mg (при 26°С) – във вътреклетъчните алкалоидни екстракти и 1.7 пъти – от IC50 64.3 ml (при 18°С) до IC50 37.9 ml (при 26°С) – на външноклетъчните алкалоидни екстракти, като максимална антиацетилхолинестеразна активност се отчита при 26°С и дебит на входящия въздух 18 L/(L.h), съответно IC50 5.20 mg за алкалоидите в биомасата и IC50 37.9 ml за алкалоидите в културалната течност (Табл. 14). Дебитът на входящия въздух не оказва влияние върху антиацетилхолинестеразната активност на вътреклетъчните алкалоидни екстракти, но при външноклетъчните се наблюдава повишаване на активността 1.3 пъти, от IC50 58.9 ml (при 9 L/(L.h)) до IC50 45.0 ml (при 27 L/(L.h)).
Табл. 14. Ацетилхолинестераза инхибираща активност на алкалоидни екстракти от биомаса и културална течност, получени от L.aestivum shoot линия G 80, култивирана в колонен биореактор с вътрешни секции, представени като IC50.
Условия на култивиране
|
Вътреклетъчни алкалоидни фракции, IC50, mg
|
Външноклетъчни алкалоидни фракции, IC50, ml
|
Температура,
°C
|
Дебит на входящия въздух, L/(L.h)
|
18
|
18
|
19.5 ±1.8
|
64.3 ±5.4
|
22
|
9
|
6.5 ±0.1
|
58.9 ±6.1
|
22
|
18
|
6.4 ±0.9
|
49.9 ±0.9
|
22
|
27
|
6.0 ±0.2
|
45.0 ±4.7
|
26
|
18
|
5.2 ±0.7
|
37.9 ±4.7
|
За да изясним влиянието на минорните компоненти в комплексните алкалоидни смеси, насочихме нашите изследвания към идентифициране на тези компоненти чрез масспектроскопски анализ на алкалоидните фракции, получени при различните условия на култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в колонен биореактор (Табл. 15).
В алкалоидните смеси се идентифицират 17 алкалоида, три от тях са мажоритарни – ликорин, галантамин и хамаин, осем алкалоида са в минорни количества и шест са в следи.
Алкалоидите с най-голямо относително съдържание са галантамин (1) и ликорин (16) при изследваните температури на култивиране (18, 22, и 26°С). С намаляване на температурата на култивиране от 26°С на 22°С относителното съдържание на галантамин в алкалоидните екстракти от биомасата и културалната течност се увеличава 1.6 пъти: вътреклетъчният галантамин от 18.2% от общия йонен ток при 26°С до 29.5% от общия йонен ток при 22°С, а външноклетъчният се увеличава 1.13 пъти, от 39.7% от общия йонен ток до 45.0% от общия йонен ток. Също така алкалоидите от галантаминов тип – норгалантамин (2) и нарведин (4) – увеличават своите относителни концентрации както в алкалоидните екстракти от биомасата, така и в екстрактите от културалната течност при температура на култивиране 22°С. Норгалантаминът се увеличава 3.3 пъти (от 0.3% от общия йонен ток до 1.0% от общия йонен ток) при вътреклетъчните алкалоиди, а при външноклетъчните алкалоиди от следи до 0.1% от общия йонен ток. Нарвединът повишава своите относителни концентрации 1.5 пъти при вътреклетъчните и 1.2 пъти при външноклетъчните алкалоиди (от 0.4% до 0.6% от общия йонен ток; 1.0% до 1.2% от общия йонен ток съответно). Относителните концентрации на ликорина намаляват при понижаване на температурата на култивиране от 26°С на 22°С, както следва: 1.15 пъти при вътреклетъчните (от 74.4% от общия йонен ток до 64.2% от общия йонен ток) и 1.12 пъти при външноклетъчните (от 56.2% от общия йонен ток до 49.8% от общия йонен ток). При температура на култивиране 22°С е отчетен и максималният биосинтез на галантамин (Фиг. 10 А), но при тази температура (22°С) се постига и най-високо количество биосинтезиран ликорин (Фиг. 10 Б). Понижението на температурата на култивиране от 26°С на 22°С благоприятства биосинтеза и на двата алкалоида при култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в колонен биореактор с вътрешни секции. Намалението на относителните концентрации на ликорина в алкалоидните екстракти на биомасата и културалната течност при 22°С се дължи както на увеличените относителни концентрации на галантамин, така и на повишените относителни концентрации на съпътстващите ги минорни алкалоиди. Температурата на култивиране оказва съществено влияние и върху относителното съдържание на хамаина (14) в биомасата и в културалната течност, като по-високата температура (26°С) благоприятства биосинтеза му. Максимално количество в биомасата (4.3% от общия йонен ток) се натрупва при 26°С, докато в културалната течност най-висока концентрация (1.8% от общия йонен ток) се отчита при 22°С.
Табл. 15. Влияние на температурата на култивиране и дебита на входящия въздух върху алкалоидния профил на L aestivum линия G 80, култивирана в колонен биореактор с вътрешни секции.
Алкалоид
|
Rt
|
M+
|
Условия на култивиране, Температура °С; Дебит на входящия въздух, L/(L.h)
|
18°C / 18 L/(L.h)
|
22°C / 18 L/(L.h)
|
26°C / 18 L/(L.h)
|
22°C / 9 L/(L.h)
|
22°C / 27 L/(L.h)
|
БМ
|
КТ
|
БМ
|
КТ
|
БМ
|
КТ
|
БМ
|
КТ
|
БМ
|
КТ
|
Галантамин (1) а
|
20.49
|
287
|
19.5*
|
35.8
|
29.5
|
45.0
|
18.2
|
39.7
|
34.1
|
37.0
|
39.0
|
60.4
|
Норгалантамин (2) а
|
21.12
|
273
|
0.3
|
0.1
|
1.0
|
0.1
|
0.3
|
сл.
|
0.8
|
0.1
|
1.1
|
1.6
|
Витатин (3) б
|
21.48
|
271
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
0.1
|
сл.
|
0.2
|
сл.
|
0.1
|
0.1
|
0.2
|
Нарведин (4) а
|
21.66
|
285
|
0.4
|
0.9
|
0.6
|
1.2
|
0.4
|
1.0
|
0.2
|
1.1
|
0.5
|
1.7
|
Анхидроликорин (5) б
|
21.91
|
251
|
0.9
|
0.7
|
0.6
|
1.3
|
1.1
|
1.3
|
0.8
|
1.2
|
2.2
|
1.7
|
6-Метоксиликоренин (6) е
|
21.93
|
331
|
0.4
|
0.1
|
0.2
|
0.2
|
0.1
|
0.2
|
0.2
|
0.1
|
0.3
|
0.2
|
8-O-Деметилмаритидин (7) а
|
22.06
|
273
|
0.5
|
-
|
1.0
|
-
|
0.8
|
-
|
0.8
|
-
|
1.1
|
-
|
Норплувинацетат (8) в
|
22.26
|
315
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
Ацетилкаранин (9) а
|
22.32
|
313
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
0.1
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
-
|
сл.
|
Плувин (10) а
|
22.98
|
287
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Панкратинин C (11) г
|
23.14
|
287
|
сл.
|
сл.
|
0.1
|
сл.
|
-
|
сл.
|
0.1
|
0.1
|
0.1
|
сл.
|
11,12-Дидехидроанхидроликорин (12) в
|
23.48
|
249
|
0.1
|
0.1
|
0.1
|
0.1
|
0.3
|
0.2
|
0.1
|
0.1
|
1.0
|
1.3
|
Хемантамин (13) б
|
23.30
|
301
|
-
|
сл.
|
-
|
сл.
|
-
|
сл.
|
-
|
0.1
|
-
|
сл.
|
Хамаин (14) б
|
24.94
|
287
|
2.4
|
1.2
|
2.6
|
1.8
|
4.3
|
1.0
|
3.4
|
1.2
|
5.0
|
0.9
|
Стернбергин (15) д
|
25.07
|
331
|
-
|
0.1
|
-
|
0.1
|
-
|
0.1
|
-
|
0.1
|
сл.
|
0.1
|
Ликорин (16) б
|
25.53
|
287
|
75.3
|
60.8
|
64
|
49.8
|
74.4
|
56.2
|
59.3
|
58.6
|
49.0
|
31.7
|
N-Формилгалантамин (17) а
|
26.51
|
301
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
0.2
|
сл.
|
8-O-Деметилхомоликорин(18) б
|
26.55
|
315
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
сл.
|
0.1
|
0.2
|
0.1
|
сл. < 0.1% от общия йонен ток; а (Berkov et al., 2005); б (Berkov et al., 2008); в (Berkov et al., 2009); г (Cedrón et al., 2009); д (Evidente et al., 1984); е (Kreh et al., 1995).
* - Представените резултати са средни стойности от два независими експеримента, стандартното отклонение (n=2) e < 5%.
Дебитът на входящия въздух също оказва влияние върху алкалоидния профил на L. aestivum G 80, култивирана в колонен биореактор. Увеличаването на дебита от 18 L/(L.h) до 27 L/(L.h) води до повишаване на относителните концентрации на галантамин 1.32 пъти, от 29.5% от общия йонен ток до 39.0% от общия йонен ток за вътреклетъчните алкалоидни екстракти, а при външноклетъчните – 1.34 пъти, от 45.0% от общия йонен ток до 60.4% от общия йонен ток. При 27 L/(L.h) дебит на входящия въздух галантаминът е доминиращият алкалоид в извънклетъчните алкалоидни екстракти. Ликоринът при увеличаване на дебита входящ въздух от 18 L/(L.h) до 27 L/(L.h) понижава своите относителни концентрации спрямо общия йонен ток – при вътреклетъчните алкалоидни екстракти намалява от 64.2% от общия йонен ток до 49.0% от общия йонен ток (1.3 пъти), а при външноклетъчните алкалоиди – от 49.8% от общия йонен ток до 31.7% от общия йонен ток (1.57 пъти).
В заключение колонният биореактор с вътрешни секции е подходяща култивационна система за биосинтез на биологично активни алкалоиди, осигуряваща в максимална степен основните хранителни нужди на изследваната култура, както и максимална експресия на фотосинтетичния потенциал на културата. След оптимизация на условията на култивиране е постигнат добив от 1.7 mg/L галантамин – най-високият съобщаван понастоящем в научната литература. Установено е, че L. aestivum G 80 shoot културата биосинтезира в допълнение и значителни количества ликорин и норгалантамин – алкалоиди, притежаващи ценни биологични активности. За пръв път е приложен мултиметаболитният анализ като подход за изясняване на връзките между условията на култивиране и вторичния метаболизъм на изследваната растителна in vitro система. Това е принос с фундаментално значение, касаещ изясняването на метаболитните пътища за биосинтез на изучаваните биологично активни алкалоиди. Получените резултати показват, че значителна част от изследваните алкалоиди са външноклетъчни. Този факт, съчетан с конструктивните възможности на модифицирания колонен биореактор с вътрешни секции, е в основата на разработването на двуфазна култивационна система за получаване на галантамин.
Достарыңызбен бөлісу: |