Първата и основна територия на войната вкъщи е превземането на вътрешната ни територия. Стремежът Божият Дух да изпълни душата и тялото ни изцяло.
Когато това е нашият стремеж и фокус, това ни помага да не се фокусираме толкова на грешките на човека до нас, но това, което Бог може да промени в нас.
Защото знаем, че промяната винаги първо започва от нас.
Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око. – Матей 7:1-5
Ако виждаме проблем в човека до нас, но не виждаме решение, много е вероятно ние да сме част от проблема.
Тогава първото действие би било да адресираме територията на проблема вътре в нас.
Когато конфликтът се разреши в нашата душа и получим откровение от Бог по темата. Тогава ние вече сме въоражени с Божието слово и способни/ екипирани адекватно да воюваме срещу проблема/греха във човека до нас.
Конфликт
И така, разбираме, че за да бъдем успешни в разрешаването на конфликтите в семейството, трябва на първо място да бъде активни в разрешаването на конфликтите вътре в нас.
Казахме, че когато говорим за конфликт, говорим за сблъсък на волята на две личности/царства.
За да говорим за елемента на въоръжаване по-подробно, първо трябва да минем през елемента конфликт на база на осъзнаването ни за територия.
За да установяваме Царството Божие, където и да било, най-вече и в домът ни, основно условие е да бъде установено Царството първо в нас.
Което означава да прекарваме активно време в изследване на територията на сърцата си и да даваме място на Бог да ни показва, къде все още има плътски страсти, които воюват против душата. Къде ние самите сме в конфликт с Бога.
Защото историята показва, че когато една държава или личност е воювала против самата себе си и против друга държава едновременно, тя често е губила конфликта.
Често и нашето поражение идва точно там. Затова започнахме с разпознаване на територията и колко е важно да се държим адекватно спрямо територията, в която се намираме.
Трябва да имаме предвид, че конфликтът е акт на агресия, макар и надяваме се при християните повечето пъти да не е физически.
Но насилието над душата нанася дори повече щети, отколкото насилието срещу тялото.
Затова когато говорим за конфликт, говорим и за фокус.
Важно е да разпознаваме врага и да воюваме срещу него, а не срещу нашият съпруг/съпруга.
Често тактиката на врага е да се скрие зад лицето на ближният и да ни накара да воюваме срещу него или помежду си, като така единствените наранени сме самите ние.
Защото конфликтът е акт на агресия, който завършва винаги с поражение за едната или двете страни.
Няма война с въоръжен конфликт, в който няма последствия и жертви.
Затова нашата цел е да водим въоръжен конфликт срещу истинският неприятел – дявола и неговите подчинени, като превземаме територията му, чрез оръжията, които са ни дадени да събаряме неговите крепости.
Тогава щетите се нанасят на царството на тъмнината, а не върху душата на човека до нас.
Имайте предвид, че щетите могат да се изразяват и в нараняване на плътското мислене в човека, защото плътският човек воюва против духовният.
Което означава, че за да превземе духовният човек, плътският обикновено трябва да пострада – понеже плътта ни все още е под греховния закон и очаква своето пълно изкупление.
Точно затова писанията ни учат, че плътското ни естество трябва да бъде умъртвено, а не променено.
Ако подлежеше на промяна – Бог щеше да направи всичко необходимо, за да го промени. Но понеже природата на плътското естество е бунтовна, единственият изход беше умъртвяването й – тоест отделянето и от Бога и замяна с нова при второто пришествие.
Когато сме водили правилният конфликт, с правилните оръжия резултатите ще бъдат плодовете на Духът за нашият дом. Защото когато печелим територия за Царството, след това тя принася плод за Царството.
Ако конфликтът не е донесъл никакъв добър плод в продължение на дълъг период от време, тогава е под въпрос дали е бил воден адекватно и с правилният враг.
Тук идва и трудният момент, в който не можем да определим точно време за получаване на плод, но вярвам, че Бог дава разбиране на всеки един от нас според нуждата.
Достарыңызбен бөлісу: |