Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом.

3. А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.

4. Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си.

5. И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови.

6. Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.

7. И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид - десетки хиляди!

8. И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен - хиляди; не му достига само царство.

9. И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.

10. И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.

11. И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.

12. И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.

13. И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.

14. Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.

15. И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.

16. А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.

17. И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.

18. Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?

19. И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола.

20. Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.

21. Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.

22. И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.

23. И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.

24. И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.

25. Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.

26. Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.

27. Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.

28. Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.

29. И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.

30. И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.

2. Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие; затова пази се утре; скрий се и бъди на тайно място;

3. аз пък ще изляза и ще се изправя до баща си на нивата, дето ще бъдеш ти, и ще поговоря на баща си за тебе и, каквото видя, ще ти обадя.

4. Ионатан говори на баща си Саула добро за Давида, като му рече: да не греши царят против своя служител Давида, защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе;

5. той излага' душата си на опасност, за да порази филистимеца; и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давида без причина?

6. И Саул послуша гласа на Ионатана, и закле се Саул: жив ми Господ, Давид няма да умре.

7. Тогава Ионатан повика Давида; обади му Ионатан всички тия думи, и доведе Ионатан Давида при Саула, и той беше при него, както вчера и завчера.

8. Почна се пак война, и излезе Давид, та се би с филистимци, и им нанесе голямо поражение, и те бягаха от него.

9. И зъл дух от Бога нападна Саула, и той седеше вкъщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните.

10. И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула, и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ.

11. И прати Саул слуги в къщата на Давида, да го причакат и го убият до сутринта. И рече на Давида жена му Мелхола: ако не спасиш душата си тая нощ, утре ще бъдеш убит.

12. Тогава Мелхола спусна Давида през прозореца, и той отиде, побягна и се избави.

13. А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото, а на възглавието тури козя кожа, и покри с дреха.

14. И Саул прати слуги да уловят Давида; но Мелхола рече: болен е.

15. И Саул прати слуги да видят Давида, като каза: донесете ми го на легло, за да го убия.

16. Дойдоха слугите, и ето, в леглото статуя, а на възглавието козя кожа.

17. Тогава Саул рече на Мелхола: защо ме тъй излъга и пусна моя враг да побегне? А Мелхола отговори на Саула: той ми каза: пусни ме, инак ще те убия.

18. Давид побягна и се избави; дойде при Самуила в Рама и му разказа всичко, що прави с него Саул. И тръгна със Самуила, и се спряха в Нават (в Рама).

19. И обадиха на Саула, думайки: ето, Давид е в Нават, в Рама.

20. Тогава Саул прати слуги да уловят Давида, и когато те видяха лик пророци, които пророчествуваха, и Самуила, техен началник, Дух Божий слезе върху Сауловите слуги, и те почнаха да пророчествуват.

21. Обадиха за това на Саула, и той прати други слуги, но и те почнаха да пророчествуват. После Саул прати и трети слуги, но и те почнаха да пророчествуват.

22. (Разгневен) Саул отиде сам в Рама, и дойде до големия извор в Сеф, и попита, думайки: де са Самуил и Давид? И рекоха: ето, в Нават, в Рама.

23. Той отиде там в Нават, в Рама, и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчествуваше, докле пристигна в Нават, в Рама.

24. Съблече и той дрехите си, и пророчествуваше пред Самуила, и целия оня ден и цялата оная нощ лежа необлечен; затова казват: нима и Саул е между пророците.

2. Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде.

3. Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: "нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи"; но жив е Господ и жива душата ти - една само крачка има между мене и смъртта.

4. Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.

5. Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.

6. Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род.

7. Ако на това той каже: "добре", твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.

8. А ти стори милост на твоя раб, - защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, - и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си?

9. Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?

10. И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?

11. Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.

12. Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,

13. нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!

14. Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.

15. Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови.

16. Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови!

17. Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си.

18. И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;

19. затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше по-преди, и седни при камъка Азел;

20. аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;

21. после ще пратя едно момче, като му кажа: "иди, намери стрелите", и ако кажа на момчето: "на, стрелите са отзаде ти, вземи ги", дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:

22. ако пък кажа тъй на момчето: "на, стрелите са отпреде ти", върви си, понеже Господ те пуща;

23. а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.

24. Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва.

25. Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.

26. Него ден Саул не каза нищо; защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил.

27. Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?

28. Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,

29. като казваше: "пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си", затова той и не дойде на царския обяд.

30. Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!

31. Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.

32. Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?

33. Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида.

34. Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.

35. На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.

36. И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.

37. И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.

38. Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.

39. А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.

40. Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.

41. Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.

42. Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: "Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе", да бъде навеки.

43. И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.
ГЛАВА 21.
1. Давид дойде в Номва при свещеник Ахимелеха, и Ахимелех се смути, като се срещна с Давида, и му рече: защо си сам, и няма никой с тебе?

2. Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: "нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал", затова оставих слугите на уречено място;

3. а сега дай ми, каквото имаш на ръка, пет хляба, или каквото се намери.

4. Свещеникът отговори на Давида и рече: нямам на ръка прост хляб, а има свещен хляб; само ако твоите люде са се въздържали от жени, нека ядат.

5. Тогава Давид отговори на свещеника и му рече: жени при нас нямаше ни вчера, ни завчера, откак съм излязъл, и съдовете на момчетата са чисти, а ако пътят е нечист, то хлябът ще си остане чист в съдовете.

6. И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове.

7. Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари.

8. Давид рече на Ахимелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо.

9. Свещеникът отговори: ето мечът на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го. (И му го даде.)

10. Давид стана и побягна в същия ден от Саула, и дойде при гетския цар Анхуса.

11. И рекоха на Анхуса слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хора'та, думайки: "Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди"?

12. Давид вложи тия думи в сърцето си и много се боеше от Анхуса, царя гетски.

13. И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си.

14. Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд; защо сте го довели при мене?

15. нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? нима ще влезе той в къщата ми?
ГЛАВА 22.
1. И Давид излезе оттам и побягна в Адоламската пещера, и чуха братята му и целият му бащин дом и дойдоха там при него.

2. Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души.

3. Оттам Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене.

4. И доведе ги при моавския цар, и те живееха при него през всичкото време, докле Давид беше в онова убежище.

5. Но пророк Гад рече на Давида: не оставай в това убежище, а върви, иди в земята Иудина. И Давид замина и отиде в гора Херет.

6. Саул чу, че Давид се появил с людете, които бяха с него. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма, с копие в ръка, и обиколен от всичките си слуги.

7. И рече Саул на слугите си, които го заобикаляха: чуйте, Вениаминови синове! Нима Иесеевият син ще даде на всинца ви ниви и лозя и всинца ви ще постави за хилядоначалници и стотници,

8. та всички сте се сговорили против мене, и никой не ми обади, когато син ми се сприятелил със сина Иесеев, и никой от вас не ме пожали и не ми обади, че син ми е подстрекнал против мене моя раб да ми кове примки, както се вижда сега?

9. Идумеецът Доик, който стоеше със Сауловите слуги, отговори и рече: аз видях, как Иесеевият син дохожда в Номва при Ахимелеха, син на Ахитува,

10. и тоя попита за него Господа, даде му храна, даде му и меча на филистимеца Голиата.

11. Царят изпрати да повикат свещеник Ахимелеха, син Ахитувов, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Номва. И те всички дойдоха при царя.

12. И Саул рече: чуй, сине Ахитувов! Тоя отговори: ето ме, господарю.

13. И Саул го попита: защо сте се наговорили против мене, ти и Иесеевият син, та си дал хлябове и меч и си питал за него Бога, за да въстане против мене и да ми кове примки, както се вижда сега?

14. Ахимелех отговори на царя и рече: кой от всички твои раби е тъй верен като Давида? Той е и зет царев, и изпълнител на твоите заповеди, и почитан в дома ти.

15. Сега ли пръв път питам Бога за него? Не, не обвинявай в това, царю, раба си и целия ми бащин дом, защото в цялата тази работа твоят раб не знае нищо, нито малко, нито голямо.

16. И царят рече: Ахимелехе, ти трябва да умреш, ти и целият ти бащин дом.

17. И царят рече на телохранителите, които стояха при него: идете, убийте свещениците Господни, защото и тяхната ръка е с Давида, и те знаеха, че той е избягал, а ми не обадиха. Но царските слуги не искаха да вдигнат ръце, за да убият свещениците Господни.

18. И царят рече на Доика: иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците, и уби в оня ден осемдесет и пет * мъже, които носеха ленен ефод;

19. порази с меч и Номва, свещенически град; уби с меч мъже и жени, момчета и кърмачета, волове, осли и овци.

20. Спаси се само един от синовете на Ахимелеха, Ахитувов син, на име Авиатар, и побягна при Давида.

21. Авиатар разказа на Давида, че Саул изби свещениците Господни.

22. И Давид рече на Авиатара: аз знаех оня ден, когато там беше идумеецът Доик, че той бездруго ще обади на Саула; аз съм виновен за всички души от бащиния ти дом.

23. Остани при мене, не бой се, защото който ще търси моята душа, ще търси и твоята душа; ти ще бъдеш у мене под закрила.

* В гръцкия превод на 70-те: триста и пет.

2. И Давид попита Господа, думайки: да отида ли, и ще поразя ли тия филистимци? И отговори Господ на Давида: иди, ти ще поразиш филистимци и ще спасиш Кеил.

3. Но ония, които бяха с Давида, му рекоха: ето, ние се боим тук в Иудея, та как ще отидем в Кеил против филистимски пълчища? (Ние ще паднем в плен у филистимци.)

4. Тогава Давид пак попита Господа, и му отговори Господ и рече: стани и иди в Кеил, защото Аз ще предам филистимци в твои ръце.

5. И Давид отиде с людете си в Кеил, би се с филистимци, откара техния добитък и им нанесе голямо поражение, и Давид избави жителите на Кеил.

6. Когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давида (и отиде с него) в Кеил, той бе донесъл със себе си и ефод.

7. Обадиха на Саула, че Давид е дошъл в Кеил, и Саул рече: Бог го предаде в ръцете ми, защото той се затвори, като влезе в град, който има порти и завори.

8. И свика Саул целия народ на война, за да отиде срещу Кеил, да обсади Давида и людете му.

9. Когато Давид узна, че Саул е намислил лошо против него, рече на свещеник Авиатара: донеси ефода (Господен).

10. И Давид рече: Господи, Боже Израилев! Твоят раб чу, че Саул иска да дойде в Кеил, да съсипе града заради мене.

11. Ще ме предадат ли кеилци в ръцете му? И ще дойде ли тук Саул, както чу твоят раб? Господи, Боже Израилев, яви на раба си. И рече Господ: ще дойде.

12. И Давид рече: ще предадат ли кеилци мене и моите люде в Саулови ръце? И Господ рече: ще предадат.

13. Тогава стана Давид и людете му, около шестстотин души, излязоха от Кеил и отидоха, накъдето можеха. А на Саула обадиха, че Давид побягнал от Кеил, и тогава той отмени похода.

14. А Давид прекарваше в пустинята по непристъпни места и сетне на планината в пустиня Зиф. Саул го търсеше всеки ден; но Бог не предаде Давида в ръцете му.

15. И Давид видя, че Саул е излязъл да търси душата му; Давид беше тогава в пустиня Зиф, в гората.

16. И Сауловият син Ионатан стана, дойде при Давида в гората и го укрепи с надежда на Бога,

17. и му рече: не бой се, защото ръката на баща ми Саула няма да те намери, и ти ще царуваш над Израиля, аз пък ще бъда втори след тебе; и Саул, баща ми, знае това.

18. Тогава сключиха помежду си завет пред лицето на Господа; и Давид остана в гората, а Ионатан отиде у дома си.

19. И дойдоха зифци при Саула в Гива и казаха: ето, Давид се крие у нас по непристъпни места, в гората, на хълм Хахил, надясно от Иесимон.

20. Затова, ако ти желае душата, царю, дойди; а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.

21. И рече Саул: да ви благослови Господ, че сте ме пожалили;

22. идете, удостоверете се още, разузнайте и обгледайте мястото му, дето ще е ногата му, и кой го е видял там, понеже ми казват, че той е много хитър;

23. и обгледайте и разузнайте за всички убежища, в които се той крие, и се върнете при мене с вярно известие, тогава аз ще отида с вас; и ако той е в тая земя, ще го търся по всички Иудини воеводства.

24. И станаха и отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и людете му бяха в пустиня Маон, в равнината, надясно от Иесимон.

25. И отиде Саул с людете си да го търси. Но обадиха на Давида за това, и той слезе при скалата и оставаше в пустиня Маон. Саул чу и се впусна след Давида в пустиня Маон.

26. Саул вървеше по едната страна на планината, а Давид с людете си беше на другата страна на планината. И когато Давид бързаше да отмине от Саула, а Саул с людете си отиваше да заобиколи Давида и людете му, за да ги улови,

27. тогава дойде при Саула вестител и каза: побързай и дойди, понеже филистимци нападнаха страната.

28. И върна се Саул от преследването на Давида и отиде против филистимци; затова и нарекоха това място: Села-Хамахлекот *.

* Скала на разделенията.
ГЛАВА 24.
1. След това Давид излезе оттам и живееше по безопасните места на Ен-Гади.

2. Когато Саул се върна от филистимците, обадиха му, думайки: ето, Давид е в пустиня Ен-Гади.

3. И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял Израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни.

4. И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера, и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата.

5. И казваха на Давида людете му: ето денят, за който ти говори Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха.

6. Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха.

7. И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен.

8. И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.

9. След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: "господарю мой, царю!" Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони.

10. И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе?

11. Ето, днес виждат очите ти, че Господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа.

12. Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш.

13. Нека Господ разсъди между мене и тебе, и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе,

14. както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе.

15. Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого си се разтичал? Подир мъртво псе, подир една бълха.

16. Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.

17. Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака

18. и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло;

19. ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби.

20. Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес.

21. И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти.

22. Затова закълни ми се в Господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом.

23. Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място.