Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:

3. винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки.

4. Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.

5. Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,

6. който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;

7. но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,

8. като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.

9. И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.

10. Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.

11. Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.

12. И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,

13. и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.

14. Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,

15. и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.

16. Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.

17. След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.

18. При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,

19. някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.

20. Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, -

21. освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.

22. Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.

23. И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.

24. След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.

25. А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.

26. При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.

27. Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.
ГЛАВА 25.
1. А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.

2. Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла

3. и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.

4. Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.

5. И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.

6. И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.

7. Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8. а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.

9. Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.

10. Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.

11. Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.

12. Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.

13. След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.

14. И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,

15. за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.

16. Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.

17. И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;

18. обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;

19. те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

20. Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?

21. Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.

22. Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.

23. На сутринта, когато Агрипа и Вероника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.

24. И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.

25. Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.

26. Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.

27. Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
ГЛАВА 26.
1. Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:

2. честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,

3. а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.

4. Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;

5. те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;

6. а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,

7. което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.

8. Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?

9. Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;

10. това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;

11. и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.

12. С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,

13. посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.

14. Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

15. Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.

16. Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,

17. като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,

18. да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.

19. Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,

20. но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.

21. Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.

22. Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,

23. именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.

24. Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.

25. А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.

26. Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.

27. Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.

28. Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.

29. А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови.

30. Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях

31. и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.

32. И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.

2. Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3. На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.

4. Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,

5. и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.

6. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.

7. И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.

8. И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.

9. Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше

10. и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.

11. Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12. И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.

13. Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.

14. Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *.

15. Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.

16. И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;

17. като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха.

18. На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;

19. а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.

20. Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.

21. И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.

22. А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.

23. Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,

24. и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.

25. Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.

26. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27. Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,

28. и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.

29. И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.

30. А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,

31. Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.

32. Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.

33. И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34. Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.

35. Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;

36. тогава се ободриха всички, та ядоха и те;

37. а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.

38. А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.

39. Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.

40. И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.

41. Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.

42. И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.

43. Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,

44. а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

* Бурен североизточен вятър.

* Сирт - известно песъчливо място край африканския бряг.

2. Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

3. А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.

4. Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.

5. Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.

6. А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.

7. Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.

8. И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.

9. След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;

10. те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.

11. След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите.

12. И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.

13. Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;

14. там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.

15. Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.

16. Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.

17. След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.

18. Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;

19. но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.

20. По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.

21. А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.

22. Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.

23. И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.

24. Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.

25. Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:

26. "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,

27. защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".

28. И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.

29. Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.

30. Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,

31. като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.

СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИАКОВА

ГЛАВА 1.
1. Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.

2. Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,

3. като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;

4. търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

5. Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.

6. Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;

7. такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.

8. Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.

9. Униженият брат да се хвали със своята висота,

10. а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:

11. изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.

12. Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.

13. Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,

14. но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;

15. след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.

16. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.

17. Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.

18. Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.

19. И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,

20. защото човешкият гняв не върши Божия правда.

21. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.

22. Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

23. Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:

24. погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.

25. Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.

26. Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
ГЛАВА 2.
1. Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.

2. Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,

3. и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,

4. то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?

5. Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?

6. А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?

7. Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?

8. Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.

9. Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.

10. Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.

11. Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.

12. Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.

13. Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?

15. Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,

16. а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза?

17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.

20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?

21. Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?

22. Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?

23. И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий.

24. Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?

25. Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?

26. Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.