Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

4. Илия Павлов изяжда шамар

ДИМИТЪР ДЖАМОВ СЕ ХВЪРАЯ ДА СДОБРЯВА „ИМПЕРАТОРИТЕ" на „Мултигруп" и ВИС-2 по „борческа линия". Лисицата тръгва да свири на нежна струна. Залага на носталгията им към те­пиха.

„Джамов и Илия се усамотиха в сауна от съ­ображения за дискретност - разкрива човек от ръководството на „Мулти". - Три часа се поти­ха и дискутираха. Излязоха оттам свежи като кокичета. Тогава видях какво значи борци!"

Горещата сауна не е достатъчна, за да стопли отношенията между „големите лъвове". Те си остават айсберг. Борците марионетки се завъртат през поредица от срещи. Карат се ка­то палячовци от куклено представление.

Илия Павлов отива на поредната „взгляда" с Васил. Висаджията го очаква във ВИП салончето на „Мираж". Двамата разговарят пред свидетели.

Илия му намеква как „някои хора" са обезпо­коени от амбицията му да застане начело на всички. Визира кукловодския кръг около Андрей Луканов. Павлов е по-остър от всякога:

- Не можеш да газиш хората като фадрома и да не си създадеш врагове. Утре ще поискаш цялата държава! Надскачаш се. Това се вижда от всички.

Васил Илиев се връща към деликатната те­ма за „избягалите" сръбски милиони. Избухва:

- Илийчо, парите тука, на масата.

- Ще се оправим в най-скоро време. Нещата не зависят от мен - отстъпва Илия.

- Писна ми да те чакам. Връщай парите, че става страшно.

Васил излиза от кожата си. Удря шамар на Илия Павлов. Президентът на мегакорпорацията пламва като домат. Останалите присъстващи на масата си глътват езиците от недоу­мение.

От един битов шамар в кръчмарска среда се ражда фундаментална статия, която ще на­дживее Васил Илиев, Илия Павлов и още десетки от жертвеното им поколение.

17 март 1995 г. Първа страница на вестник „Дума" излиза с бомбастичното заглавие „Гуще­рът реже опашката си".

Тя е подписана от Илия Павлов. Реалният ав­тор е вицепрезидентът на „Мултигруп" Дими­тър Иванов.

Нищо че Илия е дипломиран журналист...

„Гущерът реже опашката си" пророкува:

„Вторият и по-лек вариант е, като струк­турите сами се откажат от незаконната част на своите деяния и отрежат от себе си тази ненужна част от бизнеса си, както гущерът ре­же опашката си, за да спаси живота си. Защото по-добре е да имаш по-малко пари, но да си жив и на свобода, отколкото по-богат, но заровен в земята или зад решетките."

Шамарът на Васил налива последната капка в тлеещата ненавист. Тя лумва като пожар.

„Илия Павлов е унизен пред свидетели. То­ва не можеше да остане без последствия - спомня си бивш шеф от ДНСП. - Оценявахме качествата на Васил и мъжкарското му пове­дение. Извикахме го на среща в ДНСП. Предуп­редихме го да успокои топката, защото живо­тът му е в опасност. Той не допускаше, че ня­кой може да му посегне. Идеята за убийство му изглеждаше абсурдна."

По това време Васил има само миниатюрен дамски пистолет 6 на 35. Носи го от дъжд на вятър. Щъка сам нагоре-надолу. Бодигардовете му Радо и Бъри са бутафорни, защото нямат професионален опит и оръжие.

Императорът не очаква война и не засилва охраната си. Един пенсиониран портиер пази „Мираж".

„Можеше да го убие и дете с прашка" - обоб­щава полицейският шеф.

5. Васил Илиев: Не се умира толкова лесно

„ДВА ПЪТИ В СЕДМИЦАТА ВАСКО ИЛИЕВ ИДВАШЕ С 20-30 ДУШИ В Пловдив. Висаджиите пристигаха с огромни черни коли и се изсипваха в Скай бара - разказва собственичката Таня Гинева, която днес държи ресторант „Биг Бен". - Преди да дойдат, зареждахме уиски с кашони. Васко Илиев се появяваше в бял костюм и сяда­ше на бара. Хората му пълнеха цели сепарета. Из­глеждаха като левенти и красавиците на града прииждаха заради тях."

Висаджиите купонясват с пловдивските ли­дери на клуб „777". След прелицензирането на ох­ранителните фирми „седмиците" се разпадат. Дезертира и президентът Валери Димитров, по­паднал по-късно в списъка на кредитните мили­онери. Остатъка от организацията поемат из­вестните шампиони по борба братя Щереви.

След разпада на клуб „777" пловдивските ли­дери Петър Петров - Патерицата и Георги Калапатиров - Италианеца стават представите­ли на ВИС за Южна България. И двамата днес са мъртви. Пешо Патерицата е бивш вицесвето­вен шампион по борба. Спортува в „Тракия".

„Каквото кажеше, го изпълняваше на секун­дата - разнежва се Таня Гинева, преди да й по­текат лигите: - Беше строен и красив като Ки­ро Ска-лата, но без главата. Бившият гребец Жо­ро Италианеца също изглеждаше фамозно. Ходеше с Марияна, сестра на братята Маргини. И висаджиите имаха сътворени тела. Чисти и из­гладени, ризите им трептяха по тях."

Висовете и „седморките" загряват в Скай бара. После продължават към „Кемера". Кръчма­та е кацнала на главен път Е-80 и действа като депо на балканската контрабанда. Патерицата и Италианеца дърпат конците в трафика на ко­ли.

Гвоздеят на програмата е Адриана, първи­ят травестит в България. Кокетката пее и тан­цува на борците. Лети по масите, облечена ка­то кабаретна танцьорка от Третия Райх.

Еуфорията подсилват Елена Чаушева и Нас­ко Канара от оркестър „Канари".

„Дойдеше ли припевът, запяваха всички. Свършеше ли, почваха Патерицата и Италиане­ца - уверява Таня Гинева. - Бодигардовете на Ва­сил удряха барабаните. Ставаше чудо невижда­но! По цели нощи момчетата ядяха и пиеха мощ­но. Няма такъв живот..."

На 5 април 1995 г. Георги Калапатиров - Ита­лианеца пропуска партито. По същото време по­лицията го издирва за рекетьорски набези. Трафикантът на коли си шари спокойно из Пловдив. Чувства се комфортно под червения политичес­ки чадър, разтворен над главата му.

Малко преди полунощ Жоро Калапатиров спира пред гребната база в Пловдив. Влиза вът­ре за среща с човек, който ще остане „мистър Хикс".

Италианеца носи в себе си малко джобни па­ри. Предвидливо е дошъл без документи. Двама души изскачат изневиделица и го повалят на зе­мята. Разкъсват копчетата на ризата му. Пос­ле опират „Магнум" в гърдите му.

Един-единствен куршум пръсва сърцето на Жоро Италианеца, а убийците се изпаряват ка­то дим.

Лошата новина застига Васил Илиев на „Кемера". Травестити, певци и барабанисти онемя­ват. Босът изтръпва.

„Не е истина! Не се умира толкова лесно!" - мълви тихо.

Императорът напуска купона, развявайки шлифер, който може да побере още двама като него. Прилича на прашинка в шинел.

„Кривнеш ли встрани, очистваха те. Всич­ки знаеха правилата."

„Добри момчета".