Краткосрочна ротация на храстовидни



бет1/19
Дата24.07.2016
өлшемі6.68 Mb.
#219317
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


Ръководство

за


Краткосрочна ротация на храстовидни

Ръководството е разработено и публикувано с финансовата помощ на Европейската Комисия от Шеста Рамкова Програма (FP6) в рамките на проект “BIOPROS – Solutions for the safe application of wastewater and sludge for high efficient biomass production in Short-Rotation-Plantations” (Contract no. COLL-CT-2005-012429). За повече информация – интернет страницата на проекта: www.biopros.info





Забележка: Този документ отразява виждането на авторите, а не това на Европейската Комисия и други участващи организации. Европейската Комисия не носи отговорност за съдържанието на ръководството.

Борд на издателите

Д-р Катрин Хензо EAU (Университет по естествени науки), Естония

Д-р Йоанис Димитриу SLU (Шведски Университет за селскостопански науки)

Стефан Фьолнер ttz Bremerhaven (ТТЗ – Бремерхавен), Германия

Гърт Бергоу IEES (Международна екологична организация),


техническа оброботка

Преведено на български от Съвет на българските аграрни организации

Публикувано от CBAO (Council of Bulgarian Agricultural Organisations), 2008

Партньори, отговарящи за разработването на ръководството (автори):

Глава 1 Стефан Фьолнер, ttz Bremerhaven (ТТЗ – Бремерхавен), Германия


Email: sfoellner@ttz-bremerhaven.de; Тел: +49-471-9448 772

Глава 2 Д-р Анджей Класа, UWM - Университет във Вармия и Мазури, Полша


Email: aklasa@moskit.uwm.edu.pl; Тел: +48-89-523 47 05

Глава 3 Д-р Катрин Хензо, EAU - Университет по естествени науки, Естония


Email: Katrin.Heinsoo@emu.ee; Тел: +372-7-477 172

Глава 4 Д-р Йоанис Димитриу, SLU - Аграрен Университет, Упсала, Швеция


Email: jannis.dimitriou@vpe.slu.se; Тел: +46-18-672 553

Глава 5 Д-р Андера Карбони, CRA Научен Институт за технически култури, Италия


Email: a.carboni@isci.it; Тел: +39-051-631 68 26

Глава 6 Д-р Хакан Розенквист, SLU - Аграрен Университет, Упсала, Швеция


Email: hakan.rosenqvist@post.utfors.se; Тел: +46-418-431 070

Глава 7 Марта Лиомас, BIOAZUL S.L., Испания


Email: info@bioazul.com; Тел: +34-951-047 290

Глава 8 Маурицио Кочи, ЕТА - Обновяеми енергийни източници, Италия


Email: maurizio.cocchi@etaflorence.it;Тел: +39-055-5002174

Съдържание



Борд на издателите 2

Съдържание 3

1Въведение 7

1.1 Относно ръководството за КРХ 7

1.2 КРХ предисловие 9

2Избор на място за градината 14

2.1 Екологични аспекти 14

2.1 Екологични аспекти 14

2.2 Аспекти на управлението 16

2.2 Аспекти на управлението 16

2.3 Екологични и социални аспекти 17

2.3 Екологични и социални аспекти 17

3Общ вид на градината и засаждане 20

3.1 Избор на посадъчен материал 20

3.1 Избор на посадъчен материал 20

3.2 Подготовка на земята и контрол срещу плевели 23

3.2 Подготовка на земята и контрол срещу плевели 23

3.3 Процедура на засаждане 26

3.3 Процедура на засаждане 26

4Безопасно използване на общинските отпадни води и утайките за напояване и торене 29

5 Общи бележки 29

5 Общи бележки 29

6 Приложения на утайките от общинските пречиствателни инсталации 30

6 Приложения на утайките от общинските пречиствателни инсталации 30

7 Напояване и торене с отпадни води 33

7 Напояване и торене с отпадни води 33

8Създаване на градина – Управление на културите 40

8.1 Борба с вредителите 40

8.1 Борба с вредителите 40

8.2 Прибиране на реколтата 43

8.2 Прибиране на реколтата 43

8.3 Съхранение 49

8.3 Съхранение 49

8.4 Транспорт 50

8.4 Транспорт 50

8.5 Възстановяване на терена 50

8.5 Възстановяване на терена 50

9Икономика на КРХ производство 51

1.3 Пазари и маржове 51

1.4 Какви култури да се отглеждат - КРХ или други култури на моята земя? 53

1.5 Разпределение на разходите при КРХ 56

1.6 Работни часове при производството на КРХ 56

1.7 Схеми на финансиране 57

1.8 Намаляване на разходите чрез използване на утайки и отпадни води като тор 58

1.9 Договори и споразумения 58

1.10 Бизнес планове 60

10Примери – Добри практики в Европа 62

10.1 Пример 1 : Плантация с върби в Енкьопинг, Швеция 63

10.1 Пример 1 : Плантация с върби в Енкьопинг, Швеция 63

10.2 Пример 2 : Тополова плантация в Гранада / Испания 68

10.2 Пример 2 : Тополова плантация в Гранада / Испания 68

10.3 Пример 3 : Плантация с върби в Брук Хол / Северна Ирландия 74

10.3 Пример 3 : Плантация с върби в Брук Хол / Северна Ирландия 74

10.4 Пример 4 : КРХ от върба в Храст у Брезнице / Чешка република 79

10.4 Пример 4 : КРХ от върба в Храст у Брезнице / Чешка република 79

10.5 Пример 5 : Тополово насаждение с КРХ Ферара / Италия 84

10.5 Пример 5 : Тополово насаждение с КРХ Ферара / Италия 84

11Приложение 90

1.11 Обобщение на конкретното законодателство в страните 91

1.12 Гранични стойности за използване на утайки от пречиствателните инсталации в различни стари от ЕС 118

1.13 Доставчици на оборудване, растителен материал и услуги в Европа 120

1.14 Информация за конкретни страни – посадъчен материал КРХ 123

Чешка република – Списък на местните продавачи на посадъчен материал за КРХ 123

Чешка Република – Препоръчвани clones от Министерството на околната среда 124

Словакия – Списък на местните продавачи на посадъчен материал за КРХ 124

Обединено Кралство – Списък на местните продавачи на посадъчен материал на КРХ 124

Естония – Списък на хербициди, пестициди и фунгициди 124

1.15 Анализ на разходите и печалбите на КРХ – пример 126



Годишен разход 127

1.16 Примерни договори за използване на утайки от пречиствателни съоръжения в земеделието 130



1. ДЕФИНИЦИИ 134

2. СРОК 135

3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИКА 136

4. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КЛИЕНТА 137

5. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ 137

6. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ 137

7. НЕ ПОДЛЕЖАЩО НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ 138

8. ПРЕКРАТЯВАНЕ 138

9. ФОРС МАЖОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА 139

10. ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ТЕЗИ НАЛОЖЕНИ ОТ ЗАКОНА 139

11. ПЪЛНО РАЗБИРАТЕЛСТВО И ИЗМЕНЕНИЯ 139

12. СПОРОВЕ 139

(Подробности за доставяните биоостатъци) 139

1.17 Допълнителна информация – Глава 4 и 6 146



Литература за справки 156

Директиви на ЕС (Всички глави ) 156

Глава 1 156

Глава 2 156

Глава 3 157

Глава 4 157

Глава 5 157

Chapter 6 158

Chapter 7 158

Chapter 8 - Annex 159




  1. Въведение

Това ръководство е разработено и публикувано в рамките на проекта BIOPROS, финасиран от ЕС, в който 25 партньори от 11 европейски страни работиха съвместно повече от три години по проблема как приложението на утайките и отпадните води при Краткосрочната Ротация на Храстовидни видове ((SRP)1” да бъде по – ефективно и безопасно. Основният фактор за стартиране на проекта беше предварителният опит от Швеция, Великобритания, Естония и Полша, които научно обосноваха потенцияла за използване на насажденията с върби за повишаване добивите на получената биомаса от една страна и пречистването на водите, от друга.



    Фиг. 1 КРХ с върби [Снимка: S. Foellner, ttz Bremerhaven]



    Фиг. 2 Реколта от – годишни върби [Снимка: A. Ramos Fernandez, ASAJA]

Проектът BIOPROS беше ориентиран предимно към краткосрочна ротация на върби и тополи (Salix spp. and Populus spp.), тъй като това са двата най – използвани хратовидни видове с Европа за производство на дървесна биомаса с краткосрочен цикъл на ротация. Обаче, КРХ не бива да се ограничава само с тези два вида, тъй като евкалиптът, елшата и другите видове могат да имат регионално значение и да бъдат използвани в схеми за краткосрочна ротация тъй като те гарантират бърз растеж и висока степен на оползотворяване на водата и хранителните вещества при пречистване на отпадните води и утайките.

Производството на дървесна биомаса от върби и тополи без използване на отпадни води и утайки е много популярно в Европа и читателят трябва да има предвид, че ръководства за това производство са публикувани на всякъде (Виж приложение). Тъй като BIOPROS e фокусиран предимно на безопасното използване на утайките при КРХ, това ръководство съдържа специализирана допълнителна информация относно тези практики.

1.1Относно ръководството за КРХ

За разаработване на настоящото ръководство е оценен потенциалът в различни райони на Европа, като са взети под внимание различните климатични условия, подходящите вървесни видове, местните регулации и пазари. Научните дейности бяха проведени пи съществуващи КРХ с оглед анализиране на влиянието на прилагането на отпадни води и утайки върху почвите, подпочвените води и растенията. Получените резултати по проекта показват, че комбинирането на производството на биомаса и третиране на отпадните води и утайките силно зависи от следните практически аспекти:


  • Законодателни възможности и разрешителни за използване на отпадните води и утайките за напояване и торене (законодателно състояние),

  • Наличие на пречиствателни станции в района и кратки транспортни дистанции до КРХ,

  • Приемане от страна на обществото,

  • Пазари за дървесна биомаса,

  • Подходящи местни климатични и почвени условия, и

  • Позлите от КРХ и третирането на водите за фермерите, за обществото и за опазването на околната среда.

С оглед осигуряване устойчивост на подхода за КРХ и опазването на околната среда от потенциално негативния ефект като замърсяване на подпочвените води напр., внимателното планиране и управление на КРХ е от изключителна важност. Тъй като локалните условия в Европа по отношение на законодателство, климат, пазар на биомасата се различават съществено, то изграждането на КРХ представлява отделно решение и следователно е препоръчително да включва локални експерти и представители на органите на властта още от най-ранен етап. Това ръководство комбинира резултатите по проекта и предварителните познания в тази област и цели да подпомогне производителите на биомаса и операторите на този пазар. То допринася за безопасно и ефективно използване на отпадните води и утайките за повишаване добивите при производството на биомаса..

Фиг. 3 илюстрира основните практични аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание за при изгражданеето на КРХ. Ръководството съдържа информация относно избора на площите (глава 2), оформянето на градината (глава 3), отглеждането на културите (глава 5), икономически ефект от КРХ (глава 6) и инструкции за безопасно използване на отпадните води и утайките за напояване и торене (глава 4). Нещо повече, ръководството предлага и добри практики в Европа както и специфични особености на националните законодателства.





    Фиг. 3 Practical aspects to be considered for SRP implementation.

1.2КРХ предисловие

Биомасата от бързо растящи храстовидни видове, отглеждани в т.н. „енегрийни гори” има потенциал за значителен принос при достигане амбициозните цели на ЕС за намаляване отделянето на парникови газове в атмосферата. Топлината, енергията и биогоривата, произведени от биомаса са неутрални по отношение на въглеродните емисии. Само количеството CO2, което растенията вземат от атмесферата се емитира повторно, ако биомасата се превърне в биоенергия2. Следователно замяната на минералните горива с биомаса може да допринесе за намаляване концентрацията на парникови газове в атмосферата и на техния ефект върху климатичните промени 2000 г.) доказва, че зависимостта единствено от минерални горива поставя на изпитание икономическото развитие и използването на обновяеми енергийни източници (ОЕИ) е непосредствена нужда.



1.2.1Цели на ЕС в областта но обновяемите енергии

За да бъдат постигнати целите на ЕС за 2010 година в областта на обновяемите енергии (COM [97] 599): а именно 12% от общата консумация на енергия, 21% от общата консумация на електроенергия и 5.75% от консумацията на течни горива, ролята на биомасата ще продължи да се увеличава. Дори днес биомасата представлява 50% от всички обновяеми енегрийни източници. Специфичните цели за използването на биомасата бяха определени през 2005 г. с приетия План за действие за биомаса, чиято основна задача е да стимулира производството на биомаса до количество равно на 150 млн. тона петрол до 20103. .





    Фиг. 4 Дял на обновяемите енергийни източници в енергийната база на ЕС. [Source: Observ’ER 2006]

През 2005 г. бяха произведени около 58.7 млн. тона солидна биомаса срещу 13.6 млн. тона от други източници като биогорива, биогаз и обновяеми утайни от пречиствателни станции (Observ’ER 2006). Настоящите тенденции сочат, че замяната на 103,7 млн. тона минерални горива със 78,6 млн. тона горива, поризвхождащи от солидна биомаса през 2010 година е напълно реалистична. Следователно необходими са допълнителни усилия за по – ефикасно производство и използване на биомасата с оглед постигане на целите до 2010 година.

Цели на ЕС за 2010:

  • 12% от общата консумация на енергия да бъде от обновяеми енергиини източници

  • 21% от консумацията на електричество

  • 5.75% от течните горива за транспорта

  • Използване на биомаса, равностойни на 150 млн. тона петрол

Освен конвенционалните гори, сериозен потенциал за производство на биомаса имат високодобивните, бързорастящи храстовидни видове като , върби (Salix spp.) и тополи (Populus spp.), отглеждани в градини при висока гъстота и относително кратък ротационен цикъл 3 – 5 години. С оглед постигане целите на ЕС се счита, че около 4,5% от общата обработваема земеделска земя (6,3 млн. ха) трябва да бъде предназначена за производството на енергийни култури, но конкуренцията с използването на зърнените култури за прехрана също трябва да бъде взета под внимание. Реформата на Общата Селскостопанска Политика (ОСП) , стимулира производството на енергийни култури и дава възможност на фермерите да отговорят на повишеното търсене на пазара на такива култури. Новите схеми за подпомагане включват използването на земята за угарене зе производство на енергийни култури включително и изграждането на градини за производство на биомаса. Следователно заедно с развитието на пазара за дървесна биомаса за отопление и производството на електричество ОСП засилва значението на краткосрочната ротация на храстовидните видове за производство на биомаса и създава нови източници за повишаване доходите на фермерите в Европа.

1.2.2Устойчиво рециклиране на утайките

При изграждането на градините за КРХ задължително условие е да бъде гарантирано устойчивото производство на биомаса. В допълнение на икономическите аспекти това включва и специфичните аспекти, свързани с опазването на околната среда и социалноикономическите аспекти по време на цялата операция. Един интересен аспект на КРХ е нейният потенциал на мултифункционална система не само за производство на биомаса, но и като алтернативна система за използване на отпадните води и утайките от пречиствателните станции. Потенциалът е резултат от повишената необходимост на бързо растящите храстовидни видове за напояване и торене, които при нормални условия би следвало да се осигурят с чиста вода и торове, чиято цена наподследък бележи значителен ръст. В Европа климатичните промени ще се изразят в продължителни периоди на суша през лятото, което ще повиши нуждите от напояване. Намаляването на ресурсите на минерални фосфати в световен мащаб ще доведе до повишаване цените на торовете от една страна, и на дефецит на фосфорни торове – от друга.



Отпадните води и утайките от пречиствателните4 cъдъръжат широка гама от важни за торенето на растенията, елементи като азот (N) и фосфор (P), докато нивата на тежки метали са относително ниски, така че тези утайки могат да бъдат използване като икономически интересен източник за напояване и торене специално при производството на култури, които не са предназначени за храна. Повторното използване на утайките и отпадните води при КРХ намалява необходимостта от минерални торове и чиста вода за напояване, като в същото време води до увеличаване добивите при производството на биомаса в сравнение с конвенционалния подход.



    Фиг. 5 Принцип на рециклиране при КРХ.

От друга страна използването на отпадните води за напояване при КРХ води и до намаляване на икономическите бариери, свързани с необходимостта от инвестиции за изгражданен а собствени пречиствателни станции. Дори днес голям брой малки градове и общини по -специално в новите страни, членки не разпологат с необходимите пречиствателни станции в отговор на изискванията на ЕС 5 третиране на отпадните води. Използванетона на КРХ като последна степен на пречистване на утайките от общинските пречиствателни станции може да подобри третирането посредством бъдещо намаление на вредните вещества. Въпреки това предварителното третиране или стабилизирането на отпадните води е абсолютно необходимо преди използването им за напояване при КРК, тъй като отпадните води дори и след механичното третиране съдържат патогенни и неразтворими вещества, които са вредни за културите, подпочвените води и плодородието на почвите. За тази цел съществуват различни възможности почти идентични с общите технологии за третиране на отпадните води, които могат да бъдат адаптирани към изискванията на КРХ.

Възможности за използване на отпадните води и утайките при КРХ:

  • Увеличаващ се пазар и възможности за повишаване на доходите на фермерите

  • Мултифункционална система комбинираща производството на биомаса и алтернативно третиране на отпадните води и утайките

  • Замяна на минералните торове и чиста вода, използвани за торене и напояване

  • Интересни възможности за третиране специално за малките градове и общини

Минимализиране на рисковете посредством:

  • Внимателно подбиране на терена с оглед предотвратяване на конкуренцията между производството на храни и енергийни култури

  • Подходящо избиране и предварително третиране на отпадните води и утайките

  • Внимателно планиране и контрол с оглед спазване на изискванията за опазване на околната среда

  • Съответствие с европейските директиви и националното законодателство

Ако отпадните води са третирани при конвенциални системи, утайките, които се генерират трабва да бъдат съхранявани по някакъв начин. Освен изгарянето, което е един скъп метод, използването на стабилизираните утайки в земеделието е традиционна практика в много европейски страни. Поради високото й съдържание на органични вещества, фосхор и други хранителни вещества, утайките подобряват плодородието на почвите и намаляват необходимостта от торене с минерални торове. Освен тези положителни аспекти, потенциалните вредни вещества като патогенни микроорганизми и тежки метали, които остават в утайките могат да предизвикат замърсяване на почвите и подпочвените води. За да се гарантира опазването на околната среда , безопасността при използването на утайките в земеделието е обекта на европейското законодателство, което поставя прагове за максималното съдържание на хранителни вещества (Нитратната Директива 91/676/EEC)6 и замърсители (Директива за Утайките 86/278/EEC)7. Потенциалният риск за почвите и опазването на подпочвените води изисква внимателно планиране и контрол на КРХ. В повечето случай се изисква разрешение на локалните власти с оглед спазване на националното законодателство, което понякога е различно от европейското.

  1. Избор на място за градината

Ако фермерите, собствениците на земя или арендаторите имат намерение да започнат производството на други култури като върби или тополи , използвайки метда на кратко срочната ротация, за производството на енергийни ресурси, както и при другите култури изборът на място е основен фактор. В сравнение с многогодишните култури, решението за засаждане на бързо растящи храстовидни видове ще окаже влияние на управлението на земята и икономиката на фермата за дългосрочен период, имайки предвид, че продължителността на живот на тези видове в условията на Европа е 25 – 30 години, докато най- големите разходи са концентрирани, свързани предимно със засаждането, са концентриране в началния период. Следователно всяка грешка, направени при избора на мястото е почти невъзможно да бъде коригирана впоследствие. В настоящата глава ще бъдат дискутирани редица фактори, оказващи влияние върху избора на място, а именно природни, технически, инфраструктурни и георгафски аспекти.

    Табл. 1. Фактори, определящи избора на място за КРХ.

Конвенционален метод за торене и управление на КРХ

Допълнителни фактори в случай на използване на отпадни води и утайки

Местни природни и географски условия

  • климат

  • почва

  • устойчивост на природни бедствия

  • Устойчивост към насекоми и заболявания и susceptibility to pest/disease attacks and damage by game

  • опазване на биологичното разнообразие

  • ниво на подпочвени води

  • релеф, наклон на терена

  • Разстояние до населени места

  • Разстоание до зони за консервиране, резервоари, природни източници и др.

Инфраструктурни и технически аспекти

  • Дистанция до купувача на биомаса

  • Наличие на пътища и лесен достъп но градината за КРХ

  • Електрически стълбове за високо напрежение

  • наличие на подходящи машини за засаждане и прибиране на реколтата

  • доставка на енергия

  • наличие на земя за предварително третиране и съхранение на отпадните води

  • разстояние до пречиствателна станция за отпадни води

  • достъп до отпадни води

  • количество и качество на отпадните води и утайките (ниво на третиране)

    1. Екологични аспекти

Системата за производство на биомаса базираща се на бързия растеж на тополи или върби трябва да бъде планирана така, че да бъде достигнати максимални добиви, като в същото време се поддържа плодовитостта на почвите и се осигури един засилен цикъл на подхранване.


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет