Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от



бет1/22
Дата21.06.2016
өлшемі4.95 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ЧОВЕКЪТ И СВЕТЪТ. ДЕЙСТВИЕ НА ДУХА В ПРИРОДАТА. ЗА ПЧЕЛИТЕ

Петнадесет лекции и едно съобщение за работещите

на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

8 октомври до 22 декември 1923 г.

GA 351
Превод от руски Евгени Мангуров

Съдържание
Въведение
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г.

Същността на пеперудите

Навсякъде в природата присъства духът. Опити във въздухопла­ването, изхождащи от полета на пеперудата. Пеперудата се по­явява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда. Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пе­перудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследва­не с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука. Теория на включеността. Интелигентността на душевноболните. «Гений и безумие» на Ломброзо.

 

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г.



За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода

Какво в човешкия живот зависи от азота. Образуване на въглерод и азот, синилна киселина и цианкалий. От противодействащата сила срещу образуването на цианкалий се формират нашите дви­жения. Течащият поток цианкалий от човека към Слънцето. Въ­глеродният двуокис навлиза в главата заедно с желязото. Анемия. От главата към Луната се издигат потоци карбонизирано желязо. Растежът на растенията и пълнолунието. За мисленето се нужда­ем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила. Слън­цето, Земята и Луната някога са били в общо тяло. Азота имаме от Слънцето, кислорода – от Луната. Отравяне с цианкалий. Въ­трешната връзка на човека със Слънцето и Луната.

 

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г.



Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. Ески­мосите имат големи бели дробове и малък черен дроб, а хората от горещите зони имат малки дробове и голям черен дроб. От­равянето на кръвта, причинено от гнева. Коремните настинки. Чернодробните заболявания. Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове. Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб. Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; нався­къде, където действа Луната, възникват образи и фигури. Земно­то електричество и северното сияние. Кремъчната киселина като лечебно средство.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г.



За същността на водорода

Човекът като носител на белтъка. Метан. Водородът е разпрос­транен навсякъде във всемира. Размножаването като другия край на мисленето. Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и ней­ното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина. Целият живот въз­никва всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата. Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода. Прин­цирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в све­та, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората. Как са възникнали нисшите същества. Развитието на хората чрез еманципиране от природата. Осите като най-умели производите­ли на хартия в природата.

 

 

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г.



За същността на кометите

За мисленето се нуждаем от въглена киселина, за волята – от си­нилна киселина. Синилната киселина в кометите. Значението на кометите в цялата вселена. Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Въ­трешната топлина прогонва желанието за говорене, външната то­плина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо. Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева свет­лина, която е била складирана там: то я взема отвътре. Кометите и метеорите като носители на цианкалий във въздуха. Безсилие. Сок от трънки. Михаиловият празник като празник на свободата. Ликург, законодателят от Спарта.

 

 

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г.



Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло

Желязото и натрият са разпространени навсякъде във Вселената, за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпрос­транен навсякъде във Вселената, за да можем въобще да имаме глава. За да можем да изградим нашите крайници, хлорът трябва да се съедини с водорода в солна киселина. Това, което постъпва в човека от хлора, трябва да се свърже по правилен начин с же­лязото. Марс е творецът на желязото в нашата планетна система, Меркурий е взаимосвързан с хлора. Слънчевата сила в човека съ­единява хлора с желязото. Терапия със злато. Хлороза при млади момичета и хрипливост на гласа при момчетата при мутирането на гласа.

 

 

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 3l октомври 1923 г.



За причините на детския полиомиелит. За растежа на растени­ята. За растенията в стаята. Детски паралич. Доказателство за действието на нищожни количества от вещества. Здравословно­то състояние на хората зависи от растежа на растенията. Лек за полиомиелит. Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение. Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между поч­вата и малкия мозък. Грип и парализа. В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята. Естество­знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.

 

  



 

ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ

 

Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г.



Вредите от изкуственото развъждане на пчели.

 

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г.



Пчели и човек

Нектарът и цветният прашец като храна за пчелите. Пчелен во­сък. Изграждане на пчелната пита. Пчелата-майка, пчелите-ра­ботнички и търтеите в тяхното развитие. Пчелата-майка остава винаги слънчево животно. Пчелите-работнички са все още слън­чеви животни, но при тях има вече и нещо земно. Търтеят е из­цяло земно животно. Мъжкото оплождане произлиза от земните сили. Женската способност да се отглеждат яйца произлиза от слънчевите сили. Брачен полет и оплождане на пчелата-майка. Пчелните рояци. Значение на пчелната отрова. Пчелният кошер и човешката глава. Благотворното действие на меда при възраст­ните хора. Медна диета при рахитични деца. По-добро виреене на овощните дървета в местности, където се развива пчеларство. Изкуствено развъждане на пчели. Благоговеене пред същността на пчелите.

 

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г.



За възприятието на пчелите

Обсъждане на статия от вестник «Швейцарско пчеларство» на проф. д-р Бутел-Рипен: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас?» Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вку­совото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлина­та химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката. Обонятелното сетиво на полицей­ското куче. Изкуственото подхранване на пчелите. Добавяне на чай от лайка в храната на пчелите.

 

 

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.



Мед и кварц

В какво се състои лечебното действие на меда (Обсъждане на друга статия от вестник «Швейцарско пчеларство»). На малки­те деца трябва да се дава повече мляко, отколкото мед; при въз­растните хора помага повече медът, а не млякото. Силата на кре­мъчната киселина в човека. Пчелата се образува от същата сила, която се намира в Земята и формира кварца: силата на кремъч­ната киселина. Силно разреден, прахообразен кварц като лечеб­но средство, когато медът не се понася. Конят на господин фон Остен. Привикването на пчелите към пчеларя. Обяснение на едно старо селско правило.

 

 

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г.



За меда

Разпознаването на пчеларя от пчелите. Смъртта на пчеларя. Пче­ларството в селското стопанство. Неестествената млечна продук­ция. Средство срещу шап. Телетата от крави, които са доведени до прекомерно производство на мляко, са доста по-слаби. Вза­имопомощта на пчелите в пчелния кошер. Пчелният кошер като единно цяло. Какво означава изкуственото развъждане на пчели. За цената на меда. Какво да направите в случай на непоносимост към мед. Как реагират пчелите на електрическа светлина. Влия­ние на зодиакалните знаци върху производството на мед.

 

 

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г.



Ядене на пчелната пита. Болести при пчелите и инстинктите на старите пчелари. Връзка между стомашния сок и хемолимфата на пчелите. Изкуственото растениевъдство в близост до кошерите.Лозарството. Дивата смокиня. Култивиране на смокинята.

 

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г.



За пчелната отрова и за мравките

Пчелата-майка, пчелата-работничка и търтеите. Оплождащият полет на пчелата-майка. От оплодените яйца възникват пчели­те-работнички и пчелите-майки, от неоплодените яйца – търтеи. Азовата организация на човека задвижва кръвта. Пчелната отро­ва и отровата на осите като лечебно средство срещу подагра и ревматизъм.

 

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.



Значението на мравчената киселина

Още за мравуняка. Ролята на мравчената киселина в природата и в човека. Пчелната отрова, отровата на осите и мравчената кисе­лина навлизат в растенията от Космоса и ако това не беше така, растенията щяха да загинат. Благодарение на мравчената кисе­лина Земята остава жива. Отровите като лечебно средство. Пче­лите, осите и мравките не отнемат само нещо от природата, а ѝ дават възможността да живее и да се развива.

 

 

ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.



Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тях­ното значение

Човекът изцяло е изпълнен с мравчена киселина. Защо имаме в тялото си мравчена киселина? По какво се познава, че човек има твърде малко мравчена киселина? Навсякъде в природата и навсякъде в човешкото тяло се съдържа оксалова киселина. Ние произвеждаме постоянно в телата си от оксаловата киселина мравчена киселина. Чрез рояка от насекоми въздухът около Земя­та се прониква с мравчена киселина. Мравчената киселина при­влича душата и духа. Процеси на гниене. Мравчената киселина е основата за земната душа и земния дух. Сиянието на младата пчела-майка и екзалтирането на старите пчели. Хвойната като образ на оживяването на Земята чрез Христос в морален смисъл.
Бележки
Цветни дъски
МАРИЯ ЩАЙНЕР

Въведение към излизането на бял свят на публикациите на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г. до септември 1924 г.

Тези лекции бихме могли да ги наречем диалог, доколкото съдържанието им по настояване на Рудолф Щайнер винаги са определяли самите работници. На тях им е било разрешено сами да избират темите, той ги е стимулирал да задават въпроси и да се изказват, поощрявал ги е да се изявяват и да възразяват. Разглеждало се е и далечното и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенични страни от живота, защото за тези неща, на работниците се е налагало да се грижат всеки ден. Но също така са се засягали и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това, разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. На края работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се; по-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други чле­нове на Антропософското Общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жа­ждата им за знания — и, ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например, развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.

Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория, и в тази специфична ситуация бяха импровизации по теми, продиктувани от обстоятелст­вата и настроенията на работниците-слушатели; поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани све­жестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера на взаимодей­ствие на това, което живееше в душата на питащия и в душата на даващия отговор. Не би ни се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стили­стичните литературни канони, важното е в цялата си непосредственост да се запази истинският живот.


ЧОВЕКЪТ И СВЕТЪТ. ДЕЙСТВИЕ НА ДУХА В ПРИРОДАТА

ЛЕКЦИЯ ПЪРВА



Дорнах, 8 октомври 1923 г.

Добро утро, господа! Намислихте ли нещо, на което бихме могли да отговорим днес? Ако не сте, искам да вие разкажа нещо, което би могло да стане хубаво допълнение към това, което вече обсъждахме.

Ако човек се вгледа в природата — изобщо, той я гледа без да се замисля, — за него настъпва такъв момент, когато започва истински да се замисля над природните явления и разбира, че в цялата природа присъства духът, навсякъде присъства духовното; и на него, бих казал, му става любопитно: а как този дух действа в природата? Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да вие покажа, доколко всички тези неща в природата са проникнати с ду­х(1). Днес бих искал да ви покажа нещо друго.

Попаднал лятото сред природата, човек вижда прекрасни пърхащи пеперуди с разноцветни, пъстро преливащи крила, нали така, и тогава в него възниква въпросът: откъде се вземат тези колоритни и пъстро преливащи се крила на пеперудите, които така свободно се реят?

Това има голямо практическо значение. Аз даже съм убеден в това, че ако тук в Гьотеанума ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материали­стичната наука. При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и така нататък. Но на никой не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата. Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така? Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.

Рисунка 1

Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в об­ластта, касаеща летателните апарати. Виждате ли, пеперудата не се появява веднага, тя, както ви е извест­но, преминава сложен път на развитие. Преди всичко ще отбележим, че с приближаването на есента пеперудата, достиг­нала зрялост, снася яйце. От това яйце не се появява веднага пеперуда. Например, пеперудата, наричана махаон (2), която изглежда ето така (виж рисунка 1), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява гъсеница.

И така, гъсеницата изпълзява от яйцето. Тук се намира главата и (виж рис. 1), а тук, отзад, жило; тя без да бърза,бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсе­ница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул. Така, ако тук се намира гъсеницата (виж рисунка 1), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка — пашкул. Постепенно гъсеницата из­чезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката. Така че имаме яйце, гъсеница, а тук това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи — яйце, втори — гъсеница, трети — пашкул, и четвърти — самата пеперуда. Някъде се снася яйце. След това наоколо пълзи гъсеница. Пашкулът остава съвсем твърд, а пеперудата весело пърха из въздуха. След това тя отново снася яйце и в течение на годината цялата история се повтаря. Това е факт.

Хората просто гледат това, а учените го обяс­няват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност — даже да е в много малко количест­во — влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол. Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито — макар и малко — с разтвор на сол. Според наблюденията, тя може да бъде минимално количество. Достатъчно е даже падането на мъгла: тя винаги съдържа нещо влажно-солено. Тук природата идва на помощ. Човешкият разсъдък не винаги може да си изясни това изцяло. Природата е много по-разумна от човека. И така, яйцето винаги трябва да бъде овлаж­нено, а влагата — да съдържа сол. При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява гъсеница. Следователно, на яйцето е необходима само тази леко подсолена влажност; очи то няма и нищо не вижда; във всичко останало то живее само за себе си — в свят, където е съвсем тъмно. В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло, тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, то в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин я привлича слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пла­мъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, то много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?

Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изо­бразява го на рис. 1). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на на­секомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул — както го наричат — тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? — това е изпредена светлина! — това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде види­те пашкул, то това е чиста изпредена слънчева светлина, това е пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.

И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, то вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво собствено, иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, то иска да загине за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея — тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.

Виждате, господа, тук имаме работа с това, как стават тези неща в природата. В това, което ви съобщавам, се съдържа, първо, много важна идея: смята се, че устремяващото се в огъня насекомо иска да умре. Не, то не иска да умре, а иска да се върне в нова форма. Преминавайки през пламъка, то иска да се преоб­рази. И смъртта навсякъде е такава: смъртта не е унищожаване на съществата и, ако тя стане по правиле­н начин, се превръща за тях само в преображе­ние. Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме, — това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината. Също и човек се износва и създава от светлина посредст­вом тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка. Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината. И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена.

Разноцветната пеперуда пърха наоколо. Въобще, цве­товете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Осло, Берлин, Хамбург през 1913 1914 г
BG%20DOCS -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
BG%20DOCS -> Книга Издателско ателие а 6 поставя началото на нова поредица от езотерични книги "Просветление". Целта е българският читател да се докосне до най-интересните произведения
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Окултна история


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет