Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г



бет1/8
Дата18.07.2016
өлшемі0.62 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8






ЦИКЪЛ от 13 лекции


изнесени в Дорнах

от 4 до 31. 12. 1916

и в Базел на 21. 12 1916 г.

превод от немски: БОРИС ПАРАШКЕВОВ


изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга















С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


СТР.

Предговор от нем­с­кия издател.………….........................................3


1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916.……….................5

Главно ус­ло­вие за със­та­вя­не на преценката: усет за фактите. Рудолф Шелен, Роза Майредер. Оформяне на по­ли­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния в Ев- ропа от пос­лед­на­та тре­ти­на на XIХ век насам. По по­вод из­бух­ва­не­то на война­та през 1914 г. бро­шу­ра­та на Якоб Рухти; Георг Брандес. Алексан- дер фон Глайхен-Русвурм за чо­вешко­то достойнство.


2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916……………………….........30

Ентусиазъм на невниманието, ен­ту­си­азъм на вниманието. Ролята на окул­т­ни­те братства. Руският цар Алексан­дър III. Е. П. Блаватска. Мориц Бенедикт. Британският на­род и сла­вян­с­ки­те народи. Така на­ре­че­но­то за­ве­ща­ние на Петър Велики. Успоредността меж­ду бри­тан­с­т­во и роман- ство. Панславизмът. Оповестеният за­ник на Австрия.


3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916……………........................47

Съвременните съ­би­тия и ду­хов­ни­ят свят. "Възнесение" на Херман Бар. Ерцхерцог Франц Фердинанд. Атента­тът в Сараево. Ерцхерцог Рудолф "Народна одбрана". Жизненоважни противоречия. Предателството на Юда ка­то пред­пос­тав­ка за Събитието на Голгота.


4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916...……….....................65

"Народна одбрана". Михаил Обренович. Руското вли­яние в Сърбия. "Братството на десетката". Убийството ка­то сред­с­т­во за по­ли­ти­чес­ка борба. Съперничещите си ро­до­ве Обренович и Карагеоргевич. Драга Машин. Английски и Френски империализъм. За из­бух­ва­не­то на вой- ната.


П Р Е Д Г О В О Р


Обстановката, в ко­ято Рудолф Щайнер из­на­ся лек­ци­ите си през Декем- ври 1916 и Януари 1917 г., е об­ри­сува­на от Мария Щайнер в пре­дис­ло­ви­ето й към тях­но­то първо, раз­м­но­же­но из­да­ние от 1948 г.:

"Когато след из­бух­ва­не на Световната вой­на през 1914 г. мно­зи­на ра­бо­те­щи по из­г­раж­да­не­то на Гьотеанума тряб­ва­ше да на­пус­нат Дорнах, там все пак ос­та­на­ха дос­та­тъч­но го­лям брой неутрални, та съв­мес­т­но с при­зо­ва­ни­те към уд­во­ена енер­гия си­ли на пред­с­та­ви­тел­ки­те на из­кус­т­во­то да си пос­та­вят ка­то твър­да цел за­вър­ш­ва­не­то на строежа. Всички те има­ха чес­т­но­то на­ме­ре­ние при об­щу­ва­не по­меж­ду си да не се ув­личат в зас­тъп­ва­не­то на на­ци­онал­ни по­зи­ции и раз­га­ря­не­то на страс­ти чрез из­ра­зя­ва­не на сим­па­тии и ан­ти­патии; обик­но­ве­но­то ежед­не­вие оба­че да­ва­ше дос­та­тъч­но по­во­ди за пре­ре­ка­ния и емо­ции и д-р Щайнер непре­къс­на­то би­ва­ше по­мол­ван да из­ра­зи мне­ние по един или друг спо­рен случай. Изслушвайки го, пи­та­щите не бя­ха ли­ше­ни от оп­ре­де­ле­ни очаквания. Те коп­не­еха да чу­ят до­па­дащ им отговор, за да мо­гат да го спо­де­лят с още по­-п­ре­ду­бе­де­ни в очак­ва­ни­ята и ан­ти­па­ти­ите си приятели, та­ка че част от спо­де­ля­но­то по то­зи на­чин би­ва­ше украсявано, оц­ве­тя­ва­но и из­к­ри­вя­ва­но и дос­ти­га­ше Дорнах в дос­та изо­па­чен вид. Ето за­що д-р Щайнер смет­на за необходимо, ма­кар и в те­сен кръг, все пак да го­во­ри пред ед­на гру­па от ан­т­ропософи, за да мо­же неп­рес­тан­но да под­се­ща към про­ява на обек­тив­ност при тър­се­не на ис­ти­на­та и да школу­ва слу­ша­те­ли­те си в та­зи насока. Поради ес­тес­т­ве­на лю­бов към сво­ето оте­чес­т­во и по­ра­ди доверчивост, от­дел­ни­ят чо­век е из­ло­жен на вну­ше­ния и е дос­та без­за­щи­тен спря­мо уме­ли машинации, ко­ито пред­с­тавля­ват стра­хот­но дейс­т­ве­но сред­с­т­во за съз­да­ва­не на настроения. Оттук за Антропософското Обще- ство, със­то­ящо се от пред­с­та­ви­те­ли на раз­лич­ни нации, въз­ник­на но­во затруднение..."

Така се сти­га до пуб­ли­ку­ва­ни­те в те­зи то­мо­ве лек­ци­и­,­из­не­се­ни от Рудолф Щайнер в Дорнах меж­ду 4. Декем­в­ри 1916 и 15. Януари 1917 г. пред ед­на ауди­то­рия от чле­но­ве на Антропософското Общество, при­надле­жа­щи към различни, от­час­ти про­ти­вос­то­ящи си във вой­на­та нации. По-нататък Мария Щайнер казва:

"Стенограмите, съх­ра­ни­ли ус­т­но­то му слово, се оказ­ва­ха из­вън­ред­но труд­ни за об­ра­бот­ва­не по­ра­ди при­същия за лек­ци­ите кон­вер­са­ци­онен тон, кой­то въз ос­но­ва на ду­шев­но лес­но до­ло­ви­ми­те емо­ции у слу­ша­те- ли­те чес­то ка­то че ли се от­к­ло­ня­ва от глав­на­та те­ма и по­де­ма друга, за да изос­та­ви и нея на свой ред. Тогава за­пис­ва­щи­ят за миг за­губ­ва ос­нов­на­та ниш­ка на мисълта, та­ка че се по­явя­ват празноти, чрез чи­ето превъз­мог­ва­не от­но­во тряб­ва да се въз­с­та­но­ви про­пус­на­та­та взаимовръзка. Макар и сти­лис­тич­но не съв­сем безупречно, то­ва след ед­но тър­пе­ли­во


преп­ро­чи­та­не все пак е въз­мож­но и по та­къв на­чин би­ва спа­се­на сър­це­ви­на­та на съдържанието. Очертанията на съз­да­ва­ща­та се ця­лос­т­на кар­ти­на мо­гат да до­ве­дат до ос­нова­ва­не­то на ед­на но­ва на­ука за ис­то­ри­ята и до ед­но в днеш­но вре­ме осо­бе­но не­об­хо­ди­мо въз­пи­та­ние на наши­те ду­ши - до въз­пи­та­ни­ето в истинност."

В да­де­ния слу­чай Рудолф Щайнер го­во­ри не са­мо ка­то из­с­лед­вач на Духа, но и ка­то човек, съп­ре­жи­вя­ващ бо­лез­не­но съ­би­ти­ята на деня. Пър- вата све­тов­на вой­на е стиг­на­ла до пов­рат­на точ­ка - пред­с­тои съд­бо­носна­та 1917 г.,ко­ято ще до­не­се кру­ше­ни­ето на Русия, рус­ка­та ре­во­лю­ция и вли­за­не­то на Америка във вой­ната. За Централните си­ли вез­ни­те на съд­ба­та се нак­ла­нят към пропастта. В не­го­ви­те очи сблъ­съ­кът меж­ду Запада и Изтока вър­ху ру­ини­те на Централна Европа, чи­ето пъл­но про­ти­ча­не ста­на през 1945 г.,но чи­ето за­да­ва­не той е виждал, оз­на­ча­ва не­из­ме­ри­мо не­щас­тие за бъ­де­ще­то на човечеството.

В мно­го лек­ции Рудолф Щайнер го­во­ри за на­род­ни­те ду­ши и за ду­хов­ни­те вза­имов­ръз­ки меж­ду ев­ро­пейски­те народи, за го­ля­ма­та про­ти­во­по­лож­ност меж­ду хо­ра­та от Изтока и Запада. На пър­во мяс­то ще по­сочим ци­къ­ла "Мисията на от­дел­ни на­род­ни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но съ­що та­ка мно­гоб­рой­ни­те лек­ции през 1914 и 1915 г., пред­с­та­ве­ни ве­че в Събраните съчинения, как­то и лек­циите от по­-но­во време, тре­ти­ра­щи глав­но проб­ле­ма Изток - Запад. Той винаги, а на­й-­ве­че през оне­зи съд­бовни сед­ми­ци в края на 1916 и на­ча­ло­то на 1917 г, се е опит­вал да съ­бу­ди раз­би­ра­не за жиз­не­ни­те пра­ва на ед­на Централна Европа, чи­ето съ­щес­т­ву­ва­не е тряб­ва­ло да раз­г­леж­да ка­то не­об­хо­ди­мост за бла­гоп­ри­ят­ното раз­ви­тие на чо­веш­ка­та култура. Въпреки че на не­го му е бил чужд ка­къв­то и да би­ло национализъм, от ед­на или дру­га стра­на са го уп­рек­ва­ли в прис­т­рас­тие спря­мо Централните сили. Та на­ли из­ляз­ла­та още през 1915 г. пуб­ли­ка­ция "Размисли по вре­ме на войната" (вклю­че­на в Събр. Съч. № 24, срв. бел.22) бе­ше да­ла по­вод на френ­с­кия пи­са­тел Едуард Шуре, кой­то до Първата све­тов­на вой­на бил бли­зък при­ятел както на Рудолф Щайнер, та­ка и на Мария Щайнер, да ок­ле­ве­ти Рудолф Щайнер във Франция пуб­лич­но ка­то гер­ман­с­ки шовинист. След вой­на­та пък ис­тин­с­ки­те гер­ман­с­ки шо­ви­нис­ти бя­ха онези, ко­ито чрез опи­ти за покушения, чрез про­во­ки­ра­не на сби­ва­ния в за­ли­те и т.н.нап­ра­ви­ха иевъз­мож­ни пуб­лич­ни­те изя­ви на Рудолф Щайнер в Германия.

Тъкмо по оно­ва време, през Декември 1916 г., ста­ва ясно, че ве­че ня­ма на­деж­да за ог­ра­ни­ча­ва­не на конфлик­та и за ско­ро­шен край на войната. Страстите все по­ве­че се разгорещяват. Чрез ра­зюз­да­на­та во­ен­на пропа­ган­да фразьор­с­т­во­то и лъ­жа­та при­емат и от две­те стра­ни не­оби­чай­ни до­то­га­ва из­ме­ре­ния и форми. В лекци­ята си от 1 Януари 1917 г. Рудолф Щайнер го­во­ри за "Кармата на неистината". Желанието му е да бъ­де ­


разсе­яна илюзията, въз­ник­ва­ща от системата, ко­ято се прос­мук­ва от ми­на­ло­то в нас­то­яще­то на на­ци­онални­те държави, и да се прозре, че во­ен­ни­те дейс­т­вия изоб­що са не­що ка­то було, зад ко­ето един нов свят чака сво­ето зараждане: В дейс­т­ви­тел­но­ст вой­на­та е ре­во­лю­ция в со­ци­ал­на­та струк­ту­ра на човечеството. Следователно при про­чи­та на те­зи лек­ции тряб­ва да има­ме пред­вид и онова, ко­ето Рудолф Щайнер още през ля­то­то на 1917 г. за пър­ви път фор­му­ли­ра ка­то нов им­пулс към со­ци­ал­ния въпрос, ко­га­то в та­ка на­рече­ни­те "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) ски­ци­ра тро­ич­но­то ус­т­ройс­т­во на со­ци­ал­ния организъм, на­мери­ло от­ра­же­ние през 1919 г. в "Призив към нем­с­кия на­род и кул­тур­ния свят" и в "Главни точ­ки на со­ци­алния въпрос" (Събр. Съч.№ 23). Троичното ус­т­ройс­т­во в раз­лич­ни­те му ас­пек­ти - фун­к­ци­онал­ния в от­делния чо­век и со­ци­ал­ния в чо­ве­чес­т­во­то - ста­ва глав­на те­ма в лек­ци­ите на Рудолф Щайнер през след­ва­щи­те го­ди­ни и от не­го въз­ник­ва съ­що та­ка "Свобод- ното Валдорфско училище" в Щутгарт ка­то пър­ва ин­с­ти­туция на един "свободен" ду­хо­вен жи­вот и ка­то из­ход­на точ­ка за ед­на но­ва педагогика.

В те­зи лек­ции стре­ме­жът на Рудолф Щайнер е въз ос­но­ва на ду­хов­но­-на­уч­но­то поз­на­ва­не на по­-дъл­бо­ките им­пул­си за раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то да на­со­чи вни­ма­ни­ето вър­ху та­ки­ва съ­щес­т­ве­ни мо­мен­ти в ис­тори­ята на народите, за ко­ито ни­коя от стра­ни­те не дър­жи сметка. Лек- циите би тряб­ва­ло да се ос­мис­лят именно с ог­лед на ед­но та­ко­ва "сим­п­то­ма­тич­но раз­г­леж­да­не на историята" (срв. "Историческа сим­п­то­ма­то­логия", Събр. Съч. № 185).

Лекциите би­ват за­пис­ва­ни от по­ви­ка­на­та в Дорнах от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер про­фе­си­онал­на сте­ног­раф­ка Хелене Финк, ко­ято от Януари 1916 г. сте­ног­ра­фи­ра поч­ти всич­ки лек­ции на Рудолф Щайнер. Многократните на­пом­ня­ния на ора­то­ра по вре­ме на те­зи лек­ции да не се во­дят за­пис­ки са се от­на­сяли, раз­би­ра се, не за офи­ци­ал­на­та стенограф- ка, а за слушателите. Рудолф Щайнер не е раз­ре­ша­вал раз­п­ростра­ня­ва­не­то и че­те­не­то на записките, а до 1948 г. те и в ар­хи­ва на Дорнах не са би­ли достъпни. През 1948 г. Мария Щайнер взе­ма ре­ше­ние за тях­но­то ог­ра­ни­че­но раз­м­но­жа­ва­не под фор­ма­та на препечатки, раз­дава­ни лично. Първото им пуб­ли­ку­ва­не във вид на кни­га ста­ва през 1966 г. За нас­то­ящо­то из­да­ние бя­ха кори­ги­ра­ни в об­щи ли­нии са­мо пе­чат­ни греш­ки и ци­та­ти и до­ба­ве­ни ня­кои препратки.

Роберт Фридентал




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Осло, Берлин, Хамбург през 1913 1914 г
BG%20DOCS -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
BG%20DOCS -> Книга Издателско ателие а 6 поставя началото на нова поредица от езотерични книги "Просветление". Целта е българският читател да се докосне до най-интересните произведения
BG%20DOCS -> Окултна история


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет