Лекции изнесени в Осло, Берлин, Хамбург през 1913 1914 г



бет1/13
Дата09.07.2016
өлшемі2.97 Mb.
#188725
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13






ЦИКЪЛ от 12 лекции


изнесени в Осло, Берлин, Хамбург

през 1913 – 1914 г.
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга












С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


СТР.

Въведение .…………………………………………..........................3


От из­с­лед­ва­не­то на Акаша. Петото Евангелие

1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1. Октомври 1913.…............4


2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2. Октомври 1913…..............14
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3. Октомври 1913…..............26
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5. Октомври 1913............37
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6. Октомври 1913....................48
Петото Евангелие

6.Берлин, Първа лекция, 21. Октомври 1913.……….......................69


7.Берлин, Втора лекция, 4. Ноември 1913.……...............................80
8.Берлин, Трета лекция, 18. Ноември 1913………..........................91
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914.....................................105
10.Берлин, Пета лекция, 13. Януари 1914 .............….....................118
11.Берлин, Шеста лекция, 10. фев­ру­ари 1914.……….....................131
Петото Евангелие

12.Хамбург, 16. Ноември 1913……………………..........................144


Бележки..................………………………………………………......154

В Ъ В Е Д Е Н И Е


Указания от­нос­но пуб­ли­ку­ва­не­то на езо­те­рич­ни­те лек­ции от Рудолф Щайнер

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­би­ог­ра­фия „Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

„Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­наз­на­че­ни за из да­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен не е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­да­ща­та се Антропософия... Читателят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропософи­ята има да каже. Ето защо... пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­рег­ле­да­ни от мен ръкописи, има и не­пъл­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­ло­ви­ето за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропософията и в поз­на­ни­ето на това, което под фор­ма­та на „ан­т­ро­по­соф­с­ка ис­то­ри­я­"се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят."

Лекциите, из­не­се­ни вър­ху Петото Евангелие през 1913 и 1914 го­ди­на за­емат твър­де осо­бе­но мяс­то в ду­хов­но­-на­уч­ни те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер. Той сам спо­де­ля­ше с це­на­та на как­ви уси­лия мо­жа да го­во­ри вър­ху Петото Евангелие. Той сто­ри това, ок­ри­лян от ед­но дъл­бо­ко чув­с­т­во за от­го­вор­ност и дълг спря­мо всич­ко онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де под­гот­ве­но в на­ша­та епоха, как­то и от съз­на­ни­ето за ве­ли­ка­та необходи- мост, ко­ято на­ла­га­ше те­зи им­пул­си да се вле­ят имен­но в се­гаш­ния етап от ево­лю­ци­ята на Земята.

Рудолф Щайнер не пре­мъл­ча уси­ли­ята и осо­бе­ни­те труд­нос­ти в стре­ме­жа си да из­в­ле­че от Хрониката Акаша оне­зи имаги­на­тив­ни образи, ко­ито се от­на­сят към християнството. Духовното из­с­лед­ва­не вър­ху Петото Евангелие бе­ше на ис­ти­на не­що мно­го скъ­по за него. С це­на­та на теж­ки жертви, той се ре­ши на то­зи ду­хо­вен подвиг, въп­ре­ки че ом­раза­та на про­тив­ни­ци­те се на­диг­на сре­щу не­го още ко­га­то от­дел­ни фраг­мен­ти от тай­на­та за две­те мом­че­та Исус - ко­ято също при­над­ле­жи към Петото Евангелие - ста­на­ха пуб­лич­но достояние.

Когато на 20. Септември 1913, в съд­бо­но­сен за све­та момент, бе­ше по­ло­жен ос­нов­ни­ят ка­мък на Първия Гьотеанум, Рудолф Щайнер обоз­на­чи съ­дър­жа­ни­ето на те­зи лек­ции с име­то Петото Евангелие. Полагането на

ос­нов­ния ка­мък вед­на­га бе­ше пос­лед­ва­но от лек­ци­ите в Осло, Берлин, Хамбург и в дру­ги градове.

Малко пре­ди смър­т­та си, г-жа Мария Щайнер се ос­ме­ли и пуб­ли­ку­ва в сво­ето Издателство лек­ци­он­ния цикъл, изне­сен в Осло. Решението бе­ше взе­то с ог­лед на ней­но­то твър­до убеждение, че съв­ре­мен­на­та епо­ха изис­к­ва те­зи духов­но­-на­уч­ни съ­об­ще­ния да ста­нат дос­тъп­ни за един по­-ши­рок кръг от тър­се­щи хора. Дано те се от­не­сат към тай­ни­те на Петото Евангелие по он­зи по­до­ба­ващ начин, кой­то Рудолф Щайнер ус­пя да про­бу­ди в сър­ца­та на сво­ите слу­ша­тели!


Ернст Вайдман



ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АКАША. ПЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ


Кристияния (Осло), 1 Октомври 1913

Темата, вър­ху ко­ято въз­на­ме­ря­вам да го­во­ря през след­ва­щи­те дни, ми из­г­леж­да осо­бе­но важ­на за днеш­но­то вре­ме и за ця­ла­та днеш­на действи- телност. Предварително бих же­лал да изтъкна, че ос­нов­но­то съ­дър­жа­ние на темата: Петото Евангелие, да­леч не се по­раж­да от ня­ка­къв стре­меж към сен­за­ции или от дру­ги по­добни намерения. Защото аз се на­дя­вам да по­со­ча ясно, че в из­вес­тен сми­съл - а имен­но в он­зи смисъл, кой­то след­ва да бъ­де приз­нат за осо­бе­но ва­жен в на­ше­то съв­ре­мие - и от­нос­но въз- гледите, ко­ито зас­тъп­ва­ме тук, фак­ти­чес­ки ня­ма дру­го по­-под­хо­дя­що наз­ва­ние от наз­ва­ни­ето „Петото Евангелие". Както ще се убедите, това Пето Евангелие днес все още не съ­щес­т­ву­ва в пис­ме­на форма. Обаче за­нап­ред чо­ве­чес­т­во­то не­съм­не­но ще раз­по­ла­га с не­го и то в точ­но оп­ре­де­ле­на пис­ме­на форма. И все пак, в из­вес­тен сми­съл бих­ме мог­ли да ка- жем, че то­ва Пето Евангелие е тол­ко­ва старо, кол­ко­то и дру­ги­те че­ти­ри Евангелия.

Но за да съм в със­то­яние да го­во­ря за Петото Евангелие, не­об­хо­ди­мо е, ка­то един вид въведение, да пос­тигнем съг­ла­сие от­нос­но ня­кои важ­ни моменти, ко­ито ще са нуж­ни за пъл­но­то раз­би­ра­не на всич­ко онова, кое то от­се­га на­та­тък ще на­ри­ча­ме Пето Евангелие. И наистина, за от­п­рав­на точ­ка аз бих же­лал да си пос­лу­жа с това, че в не­да­леч­но време, до­ри и в ос­нов­но­то училище, науката, из­вес­т­на под име­то „история", ще се пре­по­да­ва по съ­вър­ше­но друг на­чи­н,­ от­кол­ко­то досега. Няма ни­как­во съм­не­ние - и през след­ва­щи­те дни ние ще се убе­дим в това, - че в бъ­де­щи­те ис­то­ри­чес­ки проучвания, по­ня­ти­ето за Христос, пред­с­та­ва­та за Христос, ще иг­рае мно­го по­-важ­на роля, до­ри и с ог­лед на на­й-­еле­мен­тар­ни ис­то­ри­чес­ки обзори, от­колко­то то­ва ста­ва днес. Аз доб­ре съзнавам, че то­ку­-що ка­за­но­то из­ре­че­ние съ­дър­жа в се­бе си не­що твър­де парадоксално.
Нека да се за­мис­лим все пак, че да­леч не е нуж­но да се връ­ща­ме в от­дав­на от­ми­на­ли епохи, за да от­к­ри­ем как без­б­рой чо­веш­ки сър­ца от­п­ра­вя­ха сво­ите чув­с­т­ва към Христос по един мно­го по­-­ин­тен­зи­вен начин, от­кол­ко­то днес вър­шат то­ва до­ри и на­й-­об­ра­зо­ва­ни­те хрис­ти­яни от за­пад­но­ев­ро­пейски­те страни. В ми­на­ли­те епо­хи всич­ко то­ва се пос­ти­га­ше в мно­го по­-го­ля­ма сте­пен и с мно­го по­-го­лям размах. Ако об­гър­нем с пог­лед съв­ре­мен­на­та ли­те­ра­ту­ра и раз­мис­лим вър­ху ос­нов­ни­те ин­те­ре­си на дне- шни­те хо­ра и вър­ху тех­ни­те предпочитания, ние ще до­би­ем впечатлени- ето, че ен­ту­си­аз­мът и ду­шев­ни­ят трепет, свър­за­ни с пред­с­та­ва­та за Хри- стос, са в из­вес­тен упа­дък и то­зи упа­дък е осо­бе­но под­чер­тан всред оне­зи среди, ко­ито пре­тен­ди­рат за ня­как­во образование, про­из­ти­ча­що от съв­ре­мен­на­та епоха. Но как­то ве­че изтъкнах, тък­мо съв­ре­мен­на­та епо­ха ще ра­бо­ти за това, що­то за­нап­ред пред­с­та­ва­та за Христос да играе мно­го по­-важ­на ро­ля при раз­г­леж­да­не­то на об­що­чо­веш­ка­та история, от­кол­ко­то досега. Нима тук не сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но пъл­но противоречие?

Сега не­ка да се приб­ли­жим до та­зи ми­съл от ед­на дру­га страна. Тук, в то­зи град, аз и пре­ди съм имал възмож­ност да го­во­ря вър­ху зна­че­ни­ето и съ­дър­жа­ни­ето на пред­с­та­ва­та за Христос. В мно­го от кни­ги­те и лек­цион­ни­те цикли, ко­ито са ве­че издадени, Вие ще на­ме­ри­те под­роб­ни опи­са­ния на тайните, свър­за­ни с Христо­во­то Същество и с пред­с­та­ва­та за Христос; естествено, те­зи опи­са­ния ид­ват от дъл­би­ни­те на ан­т­ро­пософ­с­ка­та на­ши­те лекции, цик­ли и с ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра въобще, сти­га до заключението, че ако ис­каме да се из­диг­нем до пъл­но­то раз­би­ра­не на Христовото Същество и на нап­ред­ва­щия през ве­ко­ве­те Христов Импулс, ще ни бъ­дат нуж­ни огромни, ве­ли­ки сили. И вероятно, ако не въз­ник­нат ня­как­ви възражения, бих­ме стиг­на­ли до идеята, че за да си из­г­ра­дим вяр­на пред­с­та­ва за Христос, пър­во тряб­ва да сме за­поз­на­ти с ця­ла­та теософия, с ця­ла­та антропософия.

Ако оба­че се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от та­зи въз­мож­ност и пог­лед­нем ду­хов­но­то раз­ви­тие през из­тек­ли­те столетия, тога­ва ние ще се из­п­ра­вим пред ед­на подробна, дъл­бо­ко обос­но­ва­на наука, ко­ято бе­ше пред­наз­на­че­на тък­мо за пра­вил­но­то раз­би­ра­не на Христовото Събитие. Столетия на­ред хо­ра­та са при­бяг­ва­ли до сво­ите на­й-­висши и зна­чи­тел­ни идеи, за да раз­бе­рат Христос. Следователно, би мог­ло да се предположи, че за да бъ­де раз- бран Христос, са дос­та­тъч­ни пре­ди всич­ко ин­те­лек­ту­ал­ни­те уси­лия на човека. Едно прос­то доказателство, ще ни убеди, че то­ва не е така.

Нека да пос­та­вим вър­ху един вид ду­хов­на вез­на всич­ко онова, ко­ето до­се­га е спо­ма­га­ло за пра­вил­но­то разби­ра­не на Христос: ця­ла­та ученост, ця­ла­та наука, до­ри и ан­т­ро­по­соф­с­кия светоглед. Нека да пос­та­вим всич­ко то­ва вър­ху ед­но­то блю­до на ду­хов­на­та везна, а вър­ху дру­го­то блю­до да пос­та­вим всич­ки оне­зи дъл­бо­ки чувства, всич­ки ду­шев­ни тре­пе­ти и


вълнения, от­п­ра­вя­ни сто­ле­тия на­ред към оно­ва Същество, ко­ето на­ри­ча­ме Христос, и ние вед­на­га ще видим, че ще на­те­жат имен­но ду­шев­ни­те тре­пе­ти и вълнения, а ця­ла­та ученост, ця­ла та наука, ця­ла­та ан­т­ро­по­со­фия ще се ока­жат „леки" и без как­ва­то и да е стойност. Далеч не е доста- тъчно, ко­га­то се твърди, че от са­мия Христос са блик­на­ли та­ки­ва сили, ко­ито все пак са доп­ри­нес­ли не­що за пра­вилно­то раз­би­ра­не на Христос. Но би се ока­за­ло твър­де зле за християнството, ако - за да се при­дър­жат към Христос - на хо­ра­та би­ха би­ли нуж­ни всич­ки­те мъд­рос­ти на Сред- новековието, на схо­лас­ти­ка­та и на цър­ков­ни­те отци, или ако хо­ра­та би­ха се стре­ми­ли към ан­т­ро­по­соф­с­ка­та идея за Христос в нейния аб­с­т­рак­тен вид. С тези сред­с­т­ва не би мог­ло да се пос­тиг­не много. Аз не вярвам, че някой, кой­то прос­ле­дя­ва обек­тив­но хрис­тиянство­то и не­го­вия ход през вековете, би мо­гъл да от­п­ра­ви се­ри­оз­ни въз­ра­же­ния сре­щу по­доб­на теза. Нека да при­ба­вя и още ед­на важ­на подробност.

Нека да се пре­не­сем на­зад във времената, ко­га­то не е съ­щес­т­ву­ва­ло ни­как­во християнство. Достатъчно е само да при­пом­ня нещо, ко­ето е доб­ре из­вес­т­но на по­ве­че­то от Вас. Достатъчно е са­мо да припомня, как в древ­на Гърция трагедията, осо­бе­но в ней­на­та пър­во­на­чал­на форма, пред­с­та­вя­ше во­юва­щия Бог или во­юващия човек, в чи­ято ду­ша спо­ре­ха Боговете, ка­то един вид не­пос­ред­с­т­ве­но сце­нич­но присъствие. Достатъ- чно е са­мо да припомня, как Омир на­си­ти сво­ята на­й-­важ­на твор­ба с не­пос­ред­с­т­ве­но­то при­със­т­вие на ду­хов­ния свят, дос­та­тъч­но е да при­пом­ня ве­ли­ки­те об­ра­зи на Сократ, Платон, Аристотел*1. С те­зи име­на пред на- ши­те ду­ши се из­п­ра­вя един ду­хо­вен жи­вот от на­й-­висш порядък. Ако се­га се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от всич­ко ос­та­нало и спрем пог­лед са­мо вър­ху об­ра­за на Аристотел, кой­то жи­вя ня­кол­ко ве­ка пре­ди ос­но­ва­ва­не­то на хрис­тия- нството, пред нас зас­та­ва нещо, ко­ето в из­вес­тен сми­съл не е нап­ра­ви­ло ни­то крач­ка нап­ред и не е пре­тър­пяло ни­как­во развитие. Мисленето и ло­ги­ка­та на Аристотел са тол­ко­ва съвършени, че до­ри и днес бих­ме мо- гли да заявим: в об­лас­т­та на чо­веш­ко­то мис­ле­не е пос­тиг­на­та ед­на вър­хо­ва точ­ка и до­се­га тя ос­та­ва не­надмината.

А се­га не­ка за мо­мент да фор­му­ли­ра­ме ед­на стран­на хипотеза, ко­ято ще ни бъ­де не­об­хо­ди­ма през след­ва­щи­те дни. Нека да си представим, че не съ­щес­т­ву­ват ни­как­ви Евангелия, от ко­ито бих­ме мог­ли да на­учим не­що за об­ра­за на Христос. Да, не­ка да приемем, че оне­зи първоизточници, ко­ито днес чо­век дър­жи в ръ­це­те си ка­то Новия Завет, чис­то и прос­то не съществуват, не­ка да си представим, че не съ­щес­т­ву­ват ни­как­ви Еван- гелия. Ние искаме, тъй да се каже, аб­с­т­ра­хи­рай­ки се от всич­ко това, ко­ето е ка­за­но вър­ху християнството, да прос­ле­дим не­гово­то раз­ви­тие ка­то един обек­ти­вен ис­то­ри­чес­ки факт; ние искаме, с дру­ги думи, да ус­та­но­вим как­во е ста­нало всред хо­ра­та през след­ва­щи­те хрис­ти­ян­с­ки сто-
летия; следователно, ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме дейс­т­ви­тел­ни­те про­цеси, са­мо че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апос­тол Павел и т.н. Естествено, то­ва е са­мо ед­на хипотеза, оба­че тя ще ни по­мог­не дос­та през след­ва­щи­те дни. Какво впро­чем е ста­на­ло с чо­ве­чес­т­во­то след ос­но­ва­ва­не­то на християнството?

Ако на­й-­нап­ред от­п­ра­вим пог­лед към Южна Европа, то­га­ва в оп­ре­де­лен мо­мент ние ста­ва­ме сви­де­те­ли на един на­й-­висш ду­хо­вен напредък, ка­къв­то през ми­на­ли­те сто­ле­тия имах­ме в ли­це­то на Аристотел. Обаче през след­ва­щите сто­ле­тия то­зи ви­со­ко­раз­вит ду­хо­вен жи­вот пре­тър­пя ед­но осо­бе­но развитие. Да, по времето, ко­га­то хрис­ти­янство­то за­поч­на да си про­би­ва път в света, в Южна Европа жи­ве­еха мно­го хора, ко­ито бя­ха при­ели тра­ди­ци­ите на гръцкия ду­хо­вен живот. Ако прос­ле­дим раз­ви­ти­ето на хрис­ти­ян­с­т­во­то на­зад до она­зи личност, ко­ято бе­ше ярос­тен про­тив­ник на християнството, Целзий*2, в гръц­ки­те и хрис­ти­ян­с­ки зе­ми ще срещ­нем мно­го лич­нос­ти с из­тън­че­но ду­хов­но образование, или с дру­ги думи, личности, ко­ито бя­ха въз­п­ри­ели вис­ши­те идеи на Платон; да, тех­ни­ят ос­тър ум ид­ва ка­то един вид про­дъл­же­ние на всич­ко онова, ко­ето зна­ем от Аристотел; те бя­ха из­тън­че­ни и властни лич­нос­ти с гръц­ко светоусещане, рим­ля­ни с гръц­ко светоусещане, ко­ито към фи­на­та ду­хов­ност на елин­с­т­вото ус­пя­ха да при­ба­вят агресивния, ли­чен ха­рак­тер на римлянството.

Ето в ка­къв свят нав­ле­зе хрис­ти­ян­с­ки­ят импулс. Тогава хрис­ти­ян­с­ки­ят им­пулс съ­щес­т­ву­ва­ше по та­къв начин, че бихме мог­ли да заявим: По от­но­ше­ние на ин­те­лек­та и на външ­на­та наука, по от­но­ше­ние на това, ко­ето по­ве­че­то римско­-г­ръц­ки об­ра­зо­ва­ни лич­нос­ти но­се­ха в се­бе си, пред­с­та­ви­те­ли­те на то­зи хрис­ти­ян­с­ки им­пулс дейс­т­ви­тел­но се явя­ват ка­то съв­сем не­об­ра­зо­ва­ни хора. И така, всред един свят на нап­ред­на­ла и зря­ла ин­те­лек­ту­ал­ност се про­мъкват хо­ра без образование. Сега ние ста­ва­ме сви­де­те­ли на ед­на за­бе­ле­жи­тел­на драма: Тези прости, при­ми­тив­ни нату- ри, но­си­те­ли на пър­вич­но­то християнство, го раз­п­рос­т­ра­ня­ват из Южна Европа с ед­на от­но­си­тел­но го­ля­ма бързина. И ако днес, с по­мощ­та на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то разбиране, се обър­нем към те­зи прости, при­ми­тив­ни на­тури, към те­зи пър­ви раз­п­рос­т­ра­ни­те­ли на християнството, ние тряб­ва да допълним: Тези пър­вич­ни натури, то­гаваш­ни­те но­си­те­ли на хрис­ти­ян­с­кия импулс, нав­ли­зай­ки във ви­со­ко­раз­ви­та­та гръц­ка култура, не раз­б­ра­ха ни­що от същ­нос­т­та на Христос - и тук не ста­ва ду­ма за слож­ни­те кос­ми­чес­ки идеи, ко­ито днес ан­т­ро­по­со­фи­ята из­кар­ва на бял свят. В пъс­т­ра­та аре­на на гръц­ко­-рим­с­кия свят те не мо­же­ха да по­ка­жат друго, ос­вен лич­на­та си при­вър­заност, лич­но­то си от­но­ше­ние към „въз­лю­бе­ния Христос", ко­го­то те раз­г­леж­да­ха ка­то един от чле­но­ве­те на ед­но голя­мо семейство. Онези, ко­ито пър­ви вне­со­ха хрис­ти­ян­с­т­во­то в то­га­ваш­ния
гръц­ки и рим­с­ки свят, не бя­ха об­ра­зо­вани те­оло­зи или теософи; ка­то цяло, те бя­ха хо­ра без ни­как­во образование. Наистина, об­ра­зо­ва­ни­те те­осо­фи от оно­ва време, гностиците, бя­ха стиг­на­ли до ня­кои за­бе­ле­жи­тел­ни идеи от­нос­но Христос, оба­че тях­но­то мяс­то е върху ле­ко­то блю­до на спо­ме­на­та­та ду­хов­на везна. Ако бе­ше ос­та­на­ло до гностиците, хрис­ти­ян­с­т­во­то ни­ко­га не би си про­би­ло път в света. Онази интелектуалност, ко­ято нах­лу от Изток и за срав­ни­тел­но крат­ко вре­ме под­ко­па гръцкия и рим­с­ки свят, са­ма по се­бе си, бе­ше край­но ограничена. Така сто­ят неща- та, раз­г­ле­да­ни от ед­на­та страна.

Но ако ги раз­г­леж­да­ме от дру­га­та страна, ние ще се на­тък­нем на ин­те­лек­ту­ал­но нап­ред­на­ли личности, на пр. Целзий, про­тив­ни­кът на христи- янството, кой­то нав­ре­ме­то из­ре­че ос­нов­ни­те фи­ло­соф­с­ки ар­гу­мен­ти сре­щу християнството, ва­лид­ни и днес, и стиг­нем до Марк Аврелий*3, сто­ящ на са­мия фи­ло­соф­с­ки трон.

Нека да се обър­нем към оне­зи не­оп­ла­то­ни­ци с из­тън­че­но образование, ко­ито по оно­ва вре­ме стиг­на­ха до таки­ва идеи, спря­мо ко­ито днеш­на­та фи­ло­со­фия е ед­на дет­с­ка иг­ра и ко­ито да­леч над­ми­на­ва­ха на­ши­те съв­ремен­ни идеи, как­то по проницателност, та­ка и по ши­ро­та на кръгозора. Нека да се обър­нем и към всич­ко онова, ко­ето те­зи ду­хо­ве из­не­со­ха про­тив християнството, не­ка да си при­пом­ним ло­гич­ни­те ар­гу­мен­ти на те­зи висо­ко ин­те­лек­ту­ал­ни гръц­ки и рим­с­ки възпитаници, от­п­ра­ве­ни про­тив хрис­ти­ян­с­т­во­то от глед­на точ­ка на гръцка­та философия.

И то­га­ва ние яс­но ще усетим: Всички те­зи хо­ра изоб­що не са раз­б­ра­ли Христовия Импулс. Да, ние виж­да­ме как хрис­ти­ян­с­т­во­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва от личности, ко­ито не раз­би­рат ни­що от не­го­ва­та същност; сре­щу хрис­ти­ян­с­т­во­то се бо­ри ед­на нап­ред­на­ла култура, ко­ято съ­що не мо­же да раз­бе­ре сми­съ­ла на Христовия Импулс. Странно: хрис­ти­ян­с­т­во­то нав­ли­за в све­та по та­къв начин, че не­го­ви­ят ис­тин­с­ки дух е не­раз­би­ра­ем ка- кто за последователите, та­ка и за про­тив­ни­ци­те му. И въп­ре­ки това: мно­го хо­ра но­се­ха в ду­ши­те си она­зи сила, с чи­ято по­мощ то­зи Христов Импулс пое своя по­бе­до­но­сен ход из света.

Нека оба­че се­га да на­со­чим пог­лед и към оне­зи личности, ко­ито се зас­тъп­ват за християнството, и то с не­съмне­но величие. Нека да си при­пом­ним из­вес­т­ния дър­жа­вен отец Тертулиян*4. В не­го­во ли­це виж­да­ме един римлянин, и ако взе­ме пред­вид не­го­вия език, той е поч­ти но­во­съз­да­тел на рим­с­кия език, по­не­же има­ше здрав ези­ков усет и из­ко­ва мно­го но­ви думи. Именно то­зи факт го пре­вър­на в ед­на за­бе­ле­жи­тел­на личност. Но ако се запитаме: А как стои при не­го въп­ро­сът с иде­ята за Христос? - то­га­ва не­ща­та ста­ват съв­сем други. И ние установяваме, че всъщ­ност не­го­ва­та интелектуалност, не­го­ва­та ду­хов­на ви­со­та са твър­де скромни. Но и за­щит­ни­ци­те на хрис­ти­ян­с­т­во­то не се от­ли­ча­ват с не­що особено. Но
въп­ре­ки това, ка­то личности, те са извън­ред­но активни, до­ри и ду­хо­ве ка­то Тертулиян, кой­то за об­ра­зо­ва­ни­те гър­ци не пред­с­тав­ля­ва­ше кой знае какво. И все пак, той дейс­т­ву­ва увличащо; но чрез как­во точно? Ето как­во е важното! Усещате ли, че се­га в ду­ши­те ни се про­буж­да един плах въпрос? Чрез как­во дейс­т­ву­ват но­си­те­ли­те на Христовия Импулс, след ка­то са­ми­те те изоб­що не го разбираха? Чрез как­во дейс­т­ву­ват от­ци­те на Църквата, вклю­чи­тел­но и Ориген, след ка­то тях­но­то не­раз­би­ра­не на Христовия Импулс е съв­сем явно? Какво пред­с­тав­ля­ва това, ко­ето ос­та­на не­раз­б­ра­но за ця­ла­та гръц­ко­-рим­с­ка култура?

Нека да про­дъл­жим нататък. Когато раз­г­леж­да­ме ис­то­ри­чес­кия живот, съ­що­то яв­ле­ние из­пък­ва пред нас още по-отчетливо. Ето, ид­ват след­ва­щи­те сто­ле­тия и хрис­ти­ян­с­т­во­то про­ник­ва всред ев­ро­пейс­ки­те народи, ко­ито - при­мер­но гер­ман­с­ки­те на­ро­ди - се вдъх­но­вя­ват от съ­вър­ше­но раз­лич­ни ре­ли­ги­оз­ни представи, и като на­ро­ди представляват, по­не на пръв поглед, ед­но ор­га­нич­но ця­ло със сво­ите ре­ли­ги­оз­ни представи, и въпре­ки то­ва при­еха с от­во­ре­ни сър­ца Христовия Импулс, ся­каш той бе­ше част от тех­ния живот. И ако търсим с пог­лед на­й-­дей­ни­те вес­ти­те­ли на но­ва­та вя­ра всред гер­ман­с­ки­те народи, ни­ма те бя­ха близ­ки до среди­те на схо­лас­ти­ци­те и теолозите? Съвсем не! Тези семпли, прос­то ус­т­ро­ени ду­ши оти­ва­ха всред на­ро­да и го зав­ла­дя­ва­ха по един не­пос­ред­с­т­вен и въл­ну­ващ начин. Те уме­еха да под­би­рат сво­ите ду­ми така, че до­кос­ва­ха на­й-­дъл­бо­ки­те стру­ни на околните. Да, тък­мо първичните, прос­то ус­т­ро­ени хо­ра тръг­ва­ха по всич­ки по­со­ки и тък­мо те въз­дейс­т­ву­ва­ха по най-­си­лен и по­кър­т­ващ начин.

Ето как нап­ред­ва­ше хрис­ти­ян­с­т­во­то през вековете. И кол­ко уди­ви­тел­но е, че имен­но съ­що­то то­ва хрис­ти­янство тлас­на нап­ред образованието, на­ука­та и философията. Ние съв­сем не под­це­ня­ва­ме та­зи философия, оба­че днес ис­ка­ме да на­со­чим пог­лед към он­зи за­бе­ле­жи­те­лен факт, че до Средновековието хрис­ти­ян­с­т­во­то си про­би­ва път всред народи, ко­ито до то­зи мо­мент са но­си­ли съ­вър­ше­но дру­ги пред­с­та­ви в ду­ши­те си, и въпре­ки това, те го при­емат ка­то не­що род­но и близко.

В не­да­леч­но бъдеще, ко­га­то се го­во­ри за раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на христия- нството, ще се из­тък­ват и дру­ги важни подробности. Говорим ли за хри- с­ти­ян­с­кия импулс, лес­но ще бъ­дем разбрани, ако обър­нем вни­ма­ние на следното: В оп­ре­де­лен мо­мент пло­до­ве­те от нап­ред­ва­що­то хрис­ти­ян­с­т­во се про­яви­ха по та­къв начин, че ста­на яс­но - раз­рас­т­ва­не­то на Христо- вия Импулс за­поч­на да по­раж­да ис­тин­с­ко въодушевление. Но кол­ко­то се прибли­жа­ва­ме до по­-но­ви­те времена, тол­ко­ва по­-­яс­но установяваме, че раз­рас­т­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то все по­вече и по­ве­че замира.

Нека да раз­г­ле­да­ме епо­ха­та на Коперник*5, в ко­ято въз­ник­на­ха ес­тес­т­ве­ни­те на­уки на но­во­то време. На пръв пог­лед би мог­ло да из­г­леж­да
така, ся­каш ес­тес­т­ве­ни­те на­уки и всич­ко онова, ко­ето се про­яви в за­пад­но­евро­пейс­кия ду­хо­вен жи­вот след Коперник, дейс­т­ву­ва сре­щу христия- нството. Външните фак­ти ка­то че ли потвър­ж­да­ват това. Католическата Църква нап­ри­мер дър­же­ше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те го­ди ни на 19 век и го раз­г­леж­да­ше ка­то свой враг. Но то­ва не пре­че­ше на Коперник да бъ­де пред­се­да­тел на епархи­ален съвет, т.е. каноник. И ма­кар че Католическата Църква из­го­ри Джордано Бруно*6 на кладата, то­ва не му поп­ре­чи той да ум­ре ка­то един доминиканец. И два­ма­та стиг­на­ха до сво­ите идеи, из­хож­дай­ки тък­мо от християнството. Те раз­ра­бо­ти­ха сво­ите идеи, опи­рай­ки се на хрис­ти­ян­с­кия импулс. И зле раз­би­ра не­ща­та онзи, кой­то - опи­рай­ки се на Църквата - би ис­кал да вярва, че те­зи идеи не са пло­до­ве на християнството. Да, са­ма­та Църква не ус­пя да раз­поз­нае пло­до­ве­те на християнството, и тя тряб­ва­ше да из­ча­ка 19. век, за да от ме­ни забраната, тег­не­ща вър­ху Коперник. Но кой­то умее да виж­да по­-дъл­бо­ко в нещата, ще признае, че голе­ми­те пос­ти­же­ния на ев­ро­пейс­ки­те народи, вклю­чи­тел­но и до на­ши дни, са ре­зул­тат от хрис­ти­ян­с­т­во­то и чрез хрис­ти­ян­с­т­во­то пог­ле­дът на хо­ра­та се на­со­чи от Земята към Не- бето, ка­къв­то бе­ше слу­ча­ят и със за­кони­те на Коперник и Джордано Бруно. Те ста­на­ха въз­мож­ни са­мо в ус­ло­ви­ята на хрис­ти­ян­с­ка­та кул­ту­ра и са­мо бла­го­да­ре­ние на хрис­ти­ян­с­кия импулс.

И за онзи, кой­то гле­да не повърхностно, а в глъ­би­ни­те на ду­хов­ния жи- вот, се по­лу­ча­ва нещо, което, из­ка­за­но гласно, из­г­леж­да парадоксално, но въп­ре­ки всичко, то е вярно. За ед­но та­ко­ва по­-дъл­бо­ко раз­г­леж­да­не на нещата, е не­въз­мож­но да се по­яви един Хекел*7, с ця­ла­та си враж­деб­ност към християнството, без са­ми­ят той да е вдъх­но­вен от христия- нството. Да, Ернст Хекел е не­мис­лим без на­ли­чи­ето на хрис­ти­ян­с­ка­та кул­тура. И ця­ло­то по­-къс­но раз­ви­тие на ес­тес­т­ве­ни­те на­уки - кол­ко­то и да се бо­ри сре­щу хрис­ти­ян­с­т­во­то - е всъщност рож­ба на християнството, ед­но пря­ко про­дъл­же­ние на хрис­ти­ян­с­кия импулс. Когато чо­ве­чес­т­во­то се осво­бо­ди от дет­с­ки­те бо­лес­ти на по­-но­ви­те ес­тес­т­ве­ни науки, то ще раз­бе­ре как­во означава, че тях­на­та из­ход­на точка, прос­ле­де­на логиче- ски, дейс­т­ви­тел­но се на­ми­ра в раз­к­ри­ти­ята на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука, и че съ­щес­т­ву­ва ед­на пря­ка връз­ка меж­ду Хекел и антропосо- фията. Когато те­зи не­ща бъ­дат про­умя­ни как­то трябва, хо­ра­та ще са наясно: Хекел е един на­пъл­но хрис­ти­ян­с­ки мислител, ма­кар и той да ня­ма ни­как­ва предста­ва за това. Християнските им­пул­си по­ро­ди­ха не са­мо това, ко­ето се на­ри­ча и се на­ри­ча­ше „християнско", но и всич­ко онова, ко­ето се от­на­ся враж­деб­но към християнството. Нещата след­ва да се про­уч­ват не спо­ред понятия, с ко­ито са формулирани, а спо­ред тях­на­та реалност. Както виж­да­те от мо­ята мал­ка книж­ка „Реинкарна­ция и Кар-



ма"*8, има пря­ка връз­ка меж­ду Дарвиновото уче­ние за ево­лю­ци­ята и пов­та­ря­щи­те се зем­ни животи.

Но за да из­г­ра­дим вяр­но от­но­ше­ние към те­зи въпроси, не­об­хо­дим е то­чен и без­п­рис­т­рас­тен пог­лед вър­ху дейс­т­ви­ето на хрис­ти­ян­с­ки­те им- пулси. И онзи, кой­то раз­би­ра уче­ни­ята на Дарвин и Хекел, и е по­не мал­ко на яс­но с това, за ко­ето Хекел ня­ма­ше ни­как­ва пред­с­та­ва - оба­че Дар- вин*9 зна­еше ня­кои неща, - а имен­но че те­зи две уче­ния са въз­мож­ни един­с­т­ве­но в ус­ло­ви­ята на християнството, сти­га по на­пъл­но ло­ги­чес­ки път до иде­ята за реинкарнациите. Но ако ня­кой при­бег­не до из­вес­т­ни яс­но­вид­с­ки способности, той ще стиг­не по на­пъл­но ло­ги­чес­ки път не до животинския, а до ду­хов­ния про­из­ход на чо­веш­кия род. Макар и в из­вес­т­на степен за­оби­ко­лен път, след ка­то в съ­об­ра­же­ние ид­ва ясновид- ството*10, то­зи път от хе­ке­ли­ан­с­т­во­то към ду­ховния про­из­ход на Земята е на­пъл­но закономерен. Тук съ­щес­т­ву­ва и дру­га възможност: съв­ре­мен­ни­ят дар­ви­низъм да бъ­де въз­п­ри­ет по та­къв начин, че съ­от­вет­ни­ят чо­век да ос­та­не не­до­кос­нат от жиз­не­ни­те прин­ци­пи на са­мия дарвинизъм; с дру­ги ду­ми - дар­ви­низ­мът се въз­п­ри­ема ка­то един им­пулс и съв­сем не доп­ри­на­ся за едно по­-дъл­бо­ко раз­би­ра­не на християнството, ко­ето та­ка или ина­че има мяс­то в дарвинизма, и в те­зи случ­ки сти­га­ме до не­що твър­де особено. Накратко, сти­га се дотам, че чо­век с по­доб­на ду­шев­на нагласа, ед­нак­во се от­да­ле­ча­ва как­то от християнството, та­ка и от дарви- низма. Да, чо­век мо­же да бъ­де на­пус­нат как­то от добрия дух на хрис- тиянството, та­ка и от доб­рия дух на дарвинизма. Но ако чо­век е осе­нен от доб­рия дух на дарвинизма, кол­ко­то и го­лям ма­те­ри­алист да е, прос­ле­дя­вай­ки до­се­гаш­на­та ис­то­рия на Земята, той сти­га до една точка, къ­де­то разбира, че чо­ве­чес­т­во­то про­из­ли­за от ду­хов­ния свят, а не от низ­ши жи­во­тин­с­ки форми. Да, той сти­га до она­зи точка, къ­де­то виж­да - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - как чо­ве­кът плу­ва ка­то ед­но ду­хов­но съ­щес­т­во над зем­ния свят. Ето до­къ­де ще до­ве­де ло­гич­ни­ят дарвинизъм. А ко­га­то е на­пус­нат от доб­рия дух на дарвинизма, чо­век мо­же ис­к­ре­но да вярва, че е при­вър­же­ник на иде­ята за реинкарнациите, но оти­вай­ки на зад във времето, да си помисли, че в ед­но от сво­ите прераждания, е бил, при- мерно, маймуна. Ако чо­век е в със­то­яние да по­вяр­ва по­доб­но нещо, той е на­пус­нат как­то от доб­рия дух на дарвинизма, та­ка и от то­зи на хрис- тиянството. Защото ло­гич­ни­ят дар­ви­ни­зъм ни­ко­га не би по­вяр­вал в по­доб­на възможност. С дру­ги думи, иде­ята за ре­ин­кар­на­ци­ите е би­ла пре­не­се­на в та­зи ма­те­ри­алис­тич­на кул­ту­ра по един съв­сем по­вър­х­нос­тен начин. Защото мо­дер­ни­ят дар­ви­ни­зъм мо­же да бъ­де оп­ро­вер­ган от не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни хрис­ти­ян­с­ки еле­менти. Но ако то­ва бъ­де постигнато, ще се установи, вклю­чи­тел­но и до на­ши дни, че Дарвиновите идеи всъщ- ност са ро­де­ни от Христовия Импулс, че хрис­ти­ян­с­ки­те им­пул­си дей-­
ству­ват до­ри и там, къ­де­то са отричани. Така ние се из­п­ра­вя­ме не са­мо пред факта, че през пър­ви­те сто­ле­тия на на­ше­то ле­тоб­ро­ене хрис­ти­ян­с­т­во­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва не­за­ви­си­мо от сво­ите привърженици, а през Средновековието до­ри схо­лас­ти­ци­те и цър­ковни­те от­ци не доп­ри­на­сят поч­ти ни­що за не­го­во­то разрастване; ние се из­п­ра­вя­ме пред па­ра­док­сал­ния факт, че хрис­ти­ян­с­т­во­то - ся­каш в своя про­ти­во­по­ло­жен ма­те­ри­али- с­ти­чен об­раз - се про­явя­ва в на­ши­те ес­тес­т­вени науки; та­ка че ця­ло­то им величие, ця­ла­та им енер­гия бли­кат имен­но от хрис­ти­ян­с­ки­те импулси. И тъкмо хрис­ти­ян­с­ки­те импулси, вло­же­ни в ес­тес­т­ве­ни­те науки, ще ги ос­во­бо­дят от материализма!

Да, има не­що за­бе­ле­жи­тел­но и стран­но в те­зи хрис­ти­ян­с­ки импулси. Изглежда така, ся­каш ин­те­лек­тът и позна­ни­ето не взе­мат ни­как­во учас­тие в раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на те­зи импулси. Изглежда така, ся­каш хрис­ти­янство­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва не­за­ви­си­мо от това, как­во хо­ра­та мис­лят за или про­тив него, и до­ри то се про­явя­ва - са­мо че в своя про­ти­во­по­ло­жен об­раз - тък­мо в съв­ре­мен­ния материализъм. Но как­во всъщ­ност се раз­п­ростра­ня­ва в то­зи случай? Това да­леч не са хрис­ти­ян­с­ки­те идеи. Разпро- странява се не друго, а мо­рал­но­то чувство, ко­ето съп­ро­вож­да християн- ството. Ако на­со­чим пог­лед към мо­ра­ла през она­зи епоха, ще видим, че той оп­рав­да­ва най-вече, ако мо­же та­ка да се изразя, ярос­т­та на хрис­ти­яни­те сре­щу дейс­т­ви­тел­ни­те или мни­ми про­тив­ни­ци на християнството. И мо­ра­лът на все още ин­те­лек­ту­ал­но не­об­ра­зо­ва­ни­те чо­веш­ки души, осо­бено ко­га­то се про­явя­ва под фор­ма­та на хрис­ти­ян­с­ко мислене, то­зи мо­рал да­леч не мо­же да ни импонира. Но какво всъщ­ност се раз­п­рос­т­ра­ня­ва тогава? Каква е та­зи странна, за­га­дъч­на сила?

Нека да от­п­ра­вим то­зи въп­рос към ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука, с дру­ги ду­ми - към яс­но­виж­да­що­то съзнание! Какво пул­си­ра в оне­зи не­об­ра­зо­ва­ни чо­веш­ки души, ко­ито нах­лу­ха от Изток във ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ния гръц­ки и рим­с­ки свят? Какво пул­си­ра в оне­зи хора, ко­ито пре­не­со­ха хрис­ти­ян­с­т­во­то в на­пъл­но чуждия, в герман­с­кия свят? Какво пул­си­ра зад съв­ре­мен­но­то естествознание, къ­де­то науката, бих казал, все още прикри­ва своя ис­тин­с­ки лик? Какво пул­си­ра във всич­ки те­зи души, след ка­то то яв­но не се свеж­да ни­то до ин­телектуално, ни­то до мо­рал­но изра- стване? Какво е то?

Това е са­ми­ят Христос, кой­то пре­ми­на­ва от ед­но чо­веш­ко сър­це в друго, от ед­на чо­веш­ка ду­ша в друга; он­зи Христос, кой­то мо­жа да пре­ми­не през це­лия свят, не­за­ви­си­мо да­ли ду­ши­те Го раз­би­рат или не!

Сега ние сме при­ну­де­ни да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от на­ши­те понятия, от ця­ла­та на­ша на­ука и да по­со­чим обек­тивна­та истина: а именно, как са­ми­ят Христос жи­вее в хи­ля­ди и хи­ля­ди импулси, при­емай­ки все­въз­мож­ни об- ра­зи и форми. Самият Христос е този, който, в ду­ши­те на примитивните,
не­об­ра­зо­ва­ни хо­ра нап­ред­ва през гръц­кия и рим­с­ки свят, зап­ле­ня­вай­ки все по­ве­че чо­веш­ки ду­ши в пре­де­ли­те на Запада и Севера. Самият Хри- стос е този, кой­то кра­чи ре­дом с оне­зи ду­хов­ни учители, ко­ито по­-къс­но пре­не­со­ха хрис­ти­ян­с­т­во­то всред герман­с­ки­те народи. Самият Христос е този, кой­то по­ко­ря­ва Земята, пре­ми­на­вай­ки от ед­но мяс­то в дру­го и от ед­на чо­веш­ка ду­ша в друга, на­пъл­но не­за­ви­си­мо от това, как­во мис­лят хо­ра­та за Него. Позволете ми да си пос­лу­жа с ед­но три­ви­ал­но сравне- ние: Колко мно­го са хората, ко­ито ня­мат ни­как­ва пред­с­та­ва за хи­ми­чес­кия със­тав на хра­ни­тел­ни­те средства, и въп­ре­ки то­ва се хра­нят по всич­ки пра­ви­ла на изкуството! И на­ис­ти­на - хо­ра­та би­ха ум­ре­ли от глад, ако би тряб­ва­ло да изу­чат хра­ни­тел­ни­те средства, а чак пос­ле да ги при­емат в сто ма­си­те си. Способността да се нах­ра­ниш ня­ма ни­що об­що с изу­ча­ва­не­то и раз­би­ра­не­то на хра­ни­тел­ни­те средства! Разпространението на хрис­ти­ян­с­т­во­то по Земята ня­ма ни­що об­що с разбирането, ко­ето хо­ра­та про­явя­ваха към него. Ето същественото, ето особеното! Тук ни очак­ва ед­на тайна, ко­ято мо­же да бъ­де раз­га­да­на само ако от­го­во­рим на въпро- са: По ка­къв на­чин жи­вее Христос в чо­веш­ки­те души? И ко­га­то ан­т­ро­по­со­фията, или яс­но­виж­да­що­то поз­на­ние си пос­та­ви то­зи въпрос, на пре­ден план зас­та­ва ед­но важ­но събитие, ко­ето мо­же да бъ­де обяс­не­но са­мо от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка, по­не­же то е в пъл­но съз­ву­чие с всичко, ко­ето споде­лих с Вас днес. В ед­но ще се убедим: Безвъзвратно е от­ми­на­ло времето, ко­га­то Христос дейс­т­ву­ва­ше по то­ку­-що опи­са­ния от мен начин; дош­ло е времето, ко­га­то хо­ра­та тряб­ва да разберат, да поз­на­ят Христос.

Ето за­що се на­ла­га и да от­го­во­рим на въпроса: Защо на­ша­та епо­ха бе­ше пред­хож­да­на от онази, ко­га­то Христо­ви­ят Импулс мо­жа да се разпрост- рани, без да е не­об­хо­ди­мо чо­веш­ко­то разбиране, чо­веш­ко­то съзнание?

Всичко то­ва бе­ше въз­мож­но бла­го­да­ре­ние на ед­но из­к­лю­чи­тел­но съби- тие, към ко­ето ни на­соч­ва яс­но­виж­да­щото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух. В ан­т­ро­по­соф­с­кия сми­съл на думата, тък­мо Христовият Импулс бе­ше този, кой­то про­бу­ди яс­но­виж­да­що­то поз­на­ние и го на­со­чи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От глед­на точ­ка на ясновидството, окул­т­но­то из­с­лед­ва­не за­поч­ва на­й-­нап­ред имен­но от Петдесятницата.

Но как­во точ­но се слу­чи в он­зи мо­мент от пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на Земята - кой­то за­се­га ос­та­ва до го­ля­ма степен труд­но раз­би­ра­ем за нас, - ко­га­то Светият Дух се спус­на към гла­ви­те на апостолите? Ясновижда- щият поглед да­ва точ­но оп­ре­де­лен ду­хов­но­-на­учен от­го­вор на то­зи въп- рос. Прости и не­об­ра­зо­ва­ни хора, как­ви­то бя­ха апостолите, вне­зап­но за­поч­на­ха да го­во­рят на раз­лич­ни ези­ци това, ко­ето те мо­же­ха да из­не­сат от глъ­би­ни­те на духов­ния жи­вот - без то­ва да се очаква, без то­ва да се


изис­к­ва от тях. Да, точ­но то­га­ва християнството, хрис­ти­янски­те им­пул­си за­поч­на­ха да се раз­п­рос­ти­рат из света, и то по та­къв начин, че те ста­на­ха не­за­ви­си­ми от раз­би­ра­не­то на хората.

Да, по­то­ци­те на Христовата сила, за ко­ито ста­на ду­ма днес, тръг­ват име- н­но от Събитието на Петдесятницата. Какво пред­с­тав­ля­ва впро­чем Пет- десятницата? Този въп­рос зас­та­ва пред Духовната Наука и с не­го­вия отговор, с ду­хов­но­-на­уч­ния от­го­вор на то­зи въп­рос - как­во пред­с­тав­ля­ва Петдесятницата? - за­поч­ва Петото Евангелие, за ко­ето ще про­дъл­жим да го­во­рим утре.





Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет