Лекции изнесени в Щутгарт от 21. 12. 1919 г до 1920 г по стенографски записки



бет1/6
Дата18.07.2016
өлшемі318 Kb.
  1   2   3   4   5   6





ЦИКЪЛ от 5 лекции

изнесени в Щутгарт

от 21. 12. 1919 г. до 1. 1. 1920 г.
по стенографски записки,

непрегледани от лектора
превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие













GA-195

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

МИРОВАТА

НОВА ГОДИНА

И

НОВОГОДИШНИ

М И С Л И

Цикъл от 5 лекции изнесени в Щутгарт

от 21. 12. 1919 г. до 1. 1. 1920 г.

по стенографски записки,

непрегледани от лектора

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ 21.12.1919 год................................................3



Трите потока в живота на цивилизацията. мистериите на светлината, на човека и на Земята.

2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ 25.12.1919 год................................................16

Михаиловият път към Христос. Коледна лекция.

3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ 28.12.1919 год.................................................27

Мистерията на човешката воля.

4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ 31.12.1919 год.........................................37

Нахлуването на духовни откровения от последната третина на XIX век. Мисли в навечерието на новата година.

5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ 1.1.1920 год.......................................................44

Догмата на откровението и догмата на опитността. Духовният знак на настоящото време. Новогодишно съзерцание.

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

21.12.1919 год

Онези от вас, чули последните лекции, изнесени тук, ще разберат от казаното в тях, че е абсолютна необходимост на нашето време науката на посвещението, истинската наука за духовния живот да проникне в цялостната еволюция на настоящото ни цивилизовано общество. Вече казах много относно пречките, които спъват, днес и за в бъдеще, проникването на науката за духовните светове в нашата цивилизация. Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към духовната наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от науката за духа, страх, който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност. В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят. Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.

Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез науката на посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на науката на посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно, без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от науката на посвещението. Те се противопоставят, защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.

Разбира се, в нашата епоха не всеки може съвсем неподготвен да извърши онова, което трябва да се направи от онзи, който понастоящем влиза истински в света на посвещението. Тъй като всеки, навлизащ в света на посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него. Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят. Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена. Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт. Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си? Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка. Болката идва от непригодеността към сетивната материалност. Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло. Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста. И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен.

Тогава, естествено, никой не може да си представи какво би сполетяло днешните човешки същества, които често са толкова смели в своето съзнание и толкова жалки в своите души, ако внезапно придобиеха силата да живеят в свръхсетивния свят, ако трябваше да преживеят всичко, идващо от непригодеността към свръхсетивния свят.

Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "- Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.

Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм. По този начин очите на човешките души ще бъдат насочени към трите основни потока на настоящия цивилизован живот. Тези три основни потока, както повечето от вас напълно съзнават, са потокът на духовния живот (в пълния смисъл на думата духовен), на политическия правен живот и на външния живот на икономиката и индустрията.

Когато тези три основни потока на живота са поставени пред човешката душа, когато се казва името на всеки един от тях, във всички случаи се включват голям брой явления на живота.

Нека сега прекараме накратко пред нашето духовно виждане тези три потока в тяхната последователност. Ние днес имаме духовен живот. По един или друг начин всеки участва в този духовен живот: Някой, може би, защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или обществено положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения. И наученото по този начин от човешките същества живее и действа сред нас в социалния ни живот. Чрез това ние сме свързани с нашите ближни.

Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "- Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес?" Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния Изток. Преди хиляди години в своя извор на Изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В Изтока тези импулси принадлежали към мъдростта на мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези мистерии ще ги нарека "мистерии на светлината или на духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание, което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази наука на посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.

Пътят, по който водачите на тези мистерии поели и който, доколкото за тях било възможно, показвали на хората, принадлежащи към такива мистерии, бил един път водещ отгоре надолу. Първо, тези мистерийни водачи се стремели към откровение на духовния свят, после долавяйки истински духа според основните принципи на атавистичното ясновидство, те слизали до политическия живот, до политическото оформяне на социалния организъм, след това надолу до стопанството и индустрията. Това била мъдрост с движеща сила за самия живот. Всъщност по какъв път тази мъдрост с нейните движещи живота сили е дошла сред човечеството?

Ако се върнем към епохите преди да станат господстващи мистериите, за които сега споменавам, ние намираме в районите на цивилизованото човечество хора с първично атавистично ясновидство, човешки същества, които, ако говорели за нуждите на живота, можели да призовават впечатления у своите сърца, у своите души, у своето вътрешно виждане. Тези хора били разпръснати из регионите сега наричани Индия, Персия, Армения, Северна Африка, Южна Европа и т.н.. Едно нещо, обаче, не намираме в душите на тези човешки същества. То е онова, което днес считаме за нашето най-величествено душевно богатство интелектът, разумът. Жителите на цивилизования свят по онова време още не се нуждаели от разум. Онова, което нашият разум прави днес, било изработвано в тези човешки същества от подбудите на техните души, и тези подтици били ръководени и направлявани от водачите, които тези хора имали. По-късно в тези региони дошла друга човешка раса, съвсем различна от по-ранното население. Сагите и митовете, а дори също и историята ни казват, че в много древни времена от високите планини на Азия слезли определени хора, които пренесли форма на цивилизация на Юг и Юго-Запад. От духовната наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали. Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност. Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет първият зародиш на интелигентността, на разума. Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с разум. Това били първите арийци, за които ни говори историята и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия и за което говори например Тагор.



Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези мистерии, за които току-що говорих, мистериите на Източната светлина. От тях произлезли мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: - От мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост, която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби. Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот. Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството. Днес може да се наблюдава едно странно нещо. Ние срещаме сред хората, с които сме заобиколени някои, които наричаме "благородници", "аристократи". Напразно се опитваме да открием причината защо някоя личност е аристократ, а друга не е, защото човечеството отдавна се е лишило от онова, което разграничава аристократа от неаристократа. Аристократът бил водач в старите източни мистерии на светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията, които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "- То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки. Току-що ви описах едната от тях. Нашата основна задача е да разплетем възела.

Нека сега обърнем очите на душата си към втория поток. Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с мистериите, и по-точно с мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "мистериите на Изтока" или "мистериите на светлината". Ще нарека този втори поток "мистериите на човека". Тези мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова, което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези мистерии на човека.

Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум. Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от мистериите на Изтока през мистериите на Гърция, а вторият дългия път от мистериите на Египет през Рим. Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи, за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от християнството.

Когато християнството се опитваше да навлезе в света, къде трябваше да се появи Христос Исус, така че онова, което Той трябваше да даде на света, да можеше да намери опорна точка? Той трябваше да се появи на Изток. В живеещото на Изток Той трябваше да намери място на онова, което трябваше да предаде на човечеството. Мистерията на Голгота е факт. Онова, което човечеството знае за нея, е в процес на изграждане. Онова, което хората първо трябваше да кажат за Мистерията на Голгота, се изразяваше в останалото за тях още от мистериите на Изтока. Те обградиха Мистерията на Голгота с науката и мъдростта на мистериите на Изтока, и с тази мъдрост се опитваха да я разберат. В ранните гръцки църковни отци намираме, че има нещо от това християнство.

Да посочим друга проява от същия вид: Какво се случи, когато Западната цивилизация бе станала напълно безплодна и нейните представители търсеха лечително средство? В Англия и Америка се събраха малко на брой хора и взеха мъдростта на завладения и поробен индийски народ. С други думи, те отидоха още веднъж на Изток, за да търсят там духовния поток, да търсят на Изток останалото от древния духовен поток. От това възникна Теософията от англо-американски тип, която се опитваше да черпи от този извор, но под формата, която той бе приел в настоящето. Безплодието на съвременния духовен живот е онова, което най-силно би поразило всеки, особено в Западните страни.

Вторият поток е онзи, отнасящ се до политиката и правата и преминал през Рим. В него ние намираме произхода на нашия политически и правен живот. Този поток, който се е влял и все още е активен в правния ни живот, е дошъл по страничен път от Рим. Затова в нашата цивилизация, преминаващото в духовния ни живот също е било получено чрез римската правно-политическа система. На това се дължат толкова много аномалии. Дори християнството, разпространявало се на Запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма. В какво се превърна религиозният елемент при своя преход през римския свят? Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия. Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят. Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи, които никога не са съществували в мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота. В това християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност. Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на света става Съдията на света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската капела е просто възхитителен израз на християнството, напоено със законност. Точно това християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният съд".




Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет