Лекции изнесени в Щутгарт от 21. до 1919 г



бет1/15
Дата18.07.2016
өлшемі1.07 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15







ЦИКЪЛ от 14 лекции


изнесени в Щутгарт

от 21. 8. до 5. 9. 1919 г.

превод от немски: НЕСТОР ЧУКЛЕВ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ –сканиран от книга











С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

Предговор…………………………………........................................7


1.Първа лекция, Щутгарт - 21.08.1919 ...……………….................9

Новите за­да­чи на възпитанието, ва­лид­ни за Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Идеята за без­с­мър­ти­ето и не­съз­на­тел­ния стре­меж на ре­ли­ги­ите да про­бу­дят из­тън­чен чо­веш­ки его­изъм спря­мо свръх­се­тив­ния свят. Възпитани ето ка­то про­дъл­же­ние на това, ко­ето свръх­се­тив­ни­те Същества са пос­тиг­на­ли с чо­веш­ка­та ду­ша пре­ди ней­на­та инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмък­ва­ме ду­хов­но­-ду­шев­ни си­ли във фи­зи­чес­кия ор­га­ни­зъм на детето. Защо в дет­с­ка­та въз­раст „вът­реш­на­та страна" на съ­ня и бо­дър­с­т­ву­ва­не­то ос­та­ва неовладяна. Със сво­ето раж­да­не де­те­то по­лу­ча­ва въз­мож­нос­т­та да из­вър­ши това, ко­ето не е мог­ло да из­вър­ши в ду­хов­ния свят. За не­об­хо­ди­мос­т­та от са­мо­въз­пи­та­ние на учителя.


2.Втора лекция, 22.08.1919.………………………...........................18

Образният ха­рак­тер на чо­веш­ки­те представи. „Мисля, сле­до­ва­тел­но съ- ществувам": на­й-­го­ля­ма­та заб­лу­да в съв­ре­мен­на­та психология. Мисле- нето ка­то доказателство, че чо­ве­кът е съ­щес­т­ву­вал още пре­ди сво­ето раждане. Волята ка­то за­ро­диш на чо­веш­кия жи­вот след смъртта. Същ- ност на ан­ти­па­ти­ята и симпатията. Окултната ос­но­ва на чув­с­т­ва­та и па- метта. Възникване на фантазията. За окул­т­ния про­из­ход на нер­ви­те и тях­на­та противоположност: кръвта. За тро­ич­но­то ус­т­ройс­т­во на човека. Принципната раз­ли­ка меж­ду во­ля­та и представите. Възпитавайки дете- то, ние про­дъл­жа­ва­ме она­зи дейнос­т,­ко­ято то е из­вър­ш­ва­ло пре­ди сво­ето раждане.


3.Трета лекция, 23.08.1919………………….....................................29

Законът за съх­ра­не­ние на енер­ги­ята ка­то преч­ка за раз­би­ра­не­то на чо­веш­ка­та природа. Човекът ка­то из­точ­ник на но­ви си­ли и но­ви субстан- ции, без ко­ито Земята не мо­же да съществува. Благодарение на ра­зу­ма об­х­ва­ща­ме уми­ра­ща­та природа; бла­го­да­ре­ние на во­ля­та - жи­ва­та при- рода. Връзката меж­ду спе­ци­фич­но­то раз­по­ло­же­ни­те очи при чо­ве­ка и усе­ща­не­то за.Аза. Волевият ха­рак­тер на 12-те чо­веш­ки сетива. Връзката меж­ду на­ше­то съз­на­ние за уми­ра­ща­та при­ро­да и свободата.


Потокът на раз­ру­ше­ни­ето и по­то­кът на съ­зи­да­ни­ето в при­род­ния свят. Как би из­г­леж­да­ла при­ро­да­та без човека. Човекът ка­то пре­дус­ло­вие за въз­ник­ва­не на жи­во­тин­с­ко­то царство. Човешките тру­по­ве ка­то ак­ти­вен фак­тор в пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на Земята. „Без чо­веш­ки­те трупове, Зе- мята от­дав­на би би­ла мъртва". За род­с­т­во­то меж­ду кос­ти и нерви. Рахи- тът. Геометрията ка­то от­ра­же­ние на кос­ми­чес­ки­те движения. Възгледи- те на Едуард фон Хартман за са­мо­уни­що­же­ни­ето на чо­веш­кия род. Чо- векът ка­то арена, а не ка­то зри­тел на кос­ми­чес­ки­те про­це­си и събития. За не­об­хо­ди­мос­т­та от пре­об­ра­зя­ва­не на чо­веш­ко­то познание.
4.Четвърта лекция, 25.08.19J9………………...................................42

За род­с­т­во­то меж­ду во­ля и чувства. Остатъкът от волята, кой­то чо­век пре­на­ся след смъртта. Съзнанието за „Манас'' е на­ли­це и всред ев­ро­пейс­ко­то човечество. Кратка ха­рак­те­рис­ти­ка на Духът-Себе, Духът-Жи- вот и Човекът-Дух. Окултното обяс­не­ние на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ог­ра­ни­че­ни­те въз­мож­нос­ти на психоанализата. Марксизъм и об­ра­зо­ва­тел­ни програми. Най-страшното от бол­ше­виз­ма се крие в бол­ше­виш­ки­те ме­то­ди за възпитание. Чувствата ка­то неп­ро­яве­на воля. За здра­ви­те пе­да­го­ги­чес­ки ин­с­тин­к­ти на древ­ни­те и тех­ни те ме­то­ди за ук­реп­ва­не на волята. Абстрактните на­ме­ре­ния за въз­пи­та­ние на во­ля­та са безплодни. Невротичната сим­п­то­ма­ти­ка ка­то пос­ле­ди­ца от „проповядва- нето" на морал. За не­об­хо­ди­мос­т­та от мно­гок­рат­но пов­та­ря­не на ес­те­ти­чес­ка­та наслада.


5.Пета лекция, 25.08.1919 ………………………….........................53

Трите ос­нов­ни си­ли на чо­веш­ка­та душа. За учас­ти­ето на во­ля­та в мис­лов­ния процес. Човешкото око и същ­нос­т­та на зри­тел­но­то възприятие. Познавателният еле­мент про­ник­ва в на­ша­та во­ля по кръв­ни­те пътища, а съ­щин­с­ки­ят во­лев еле­мент про­ник­ва там по кръ­во­нос­ни­те пътища. Сим- патия - воля; ан­ти­па­тия - мислене. Гьотевото уче­ние за цветовете. За връз­ка­та меж­ду ан­ти­па­ти­ята и лич­но­то себесъзнание. Защо чо­век тряб­ва да влее ан­ти­па­тия в сво­ите инстинкти. За точ­нос­т­та на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те понятия, Чувствата ка­то неп­ро­яве­на воля. Разликата меж­ду зри­тел­ни­те и слу­хо­ви­те възприятия. Рихард Вагнер и Едуард Ханслик. „Майсторите -пев­ци от Нюрнберг". Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: из­в­ли­ча­не на му­зи­кал­ни то­но­ве от сфе­ра­та на чувствата. Жестоките заб­луж­де­ния на Кантовата философия. До ис­тин­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност чо­век сти­га в мига, ко­га­то ми­на­ва през Портата на смъртта.

6.Шеста лекция, 27.08.1919…………………...................................62

Мислене, чув­с­т­ва и во­ля от глед­на точ­ка на свръх­се­тив­но­то познание. Човекът е бу­ден един­с­т­ве­но в сво­ето мислене; в сво­ите чув­с­т­ва той сънува, а в сво­ята во­ля - спи. Върху ня­кои за­га­дъч­ни стра­ни на дет­с­ка­та душевност. За неп­ро­яве­на­та во­ля на децата, ко­ито пог­реш­но би­ват на­соч­ва­ни към „по­мощ­ни училища". За под­хо­да към „ум­с­т­ве­но недоразви- тите'' деца: на­сър­ча­ва­не на волята, а не на мисленето! Особености на етер­ния лан­д­шафт в Южна Италия. Засега Азът не мо­же да бъ­де пре­на­сян нап­ра­во в ду­хов­ния свят. Непоносимата болка, ко­ято чо­век би изпи- тал, ако съз­на­тел­но из­жи­вее про­це­си­те на веществообмяната. Азът и не­го­ви­те три сте­пе­ни на буд­ност в обик­но­ве­ния живот. За кос­ми­чес­кия про­из­ход на Инспирациите. Защо Гьоте продиктува, а не написа, вто­ра та част на „Фауст". Неопределените ин­ту­иции и тези ко­ито са опи­са­ни в "Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?" Участието на Азът в мисленето, чув­с­т­ва­та и волята.


7.Седма лекция, 28.08.1919………………………............................72

Правилното съ­пос­та­вя­не на фак­ти­те ка­то пред­пос­тав­ка за из­г­раж­да­не на точ­ни понятия. За не­об­хо­ди­мос­т­та от раз­би­ра­не на свръх­се­тив­ни­те опи- тности. Един от ос­нов­ни­те проб­ле­ми при възпитанието: еман­ци­пи­ра­не­то на чув­с­т­ва­та от волята. Мориц Бенедикт, и нес­по­соб­нос­т­та на днеш­ни­те пси­хо­ло­зи да го разберат. За ка­чес­т­ве­на­та раз­ли­ка меж­ду усе­ща­ни­ята в дет­с­ка и в стар­чес­ка възраст. Понятията след­ва да се из­в­ли­чат от факти- те, а не от тъл­ку­ва­не­то на думите. Волевият ха­рак­тер на дет­с­ки­те усеща- ния. Локализиране на буд­но­то и спя­що съз­на­ние от ду­хов­на глед­на точ- ка. Тенденцията на нер­в­на­та сис­те­ма да се минерализира. Нервната сис­те­ма е единствената, ко­ято има не­пос­ред­с­т­ве­но от­но­ше­ние към ду­хов­но­-ду­шев­ния свят. Съвременните хо­ра мис­лят са­мо с по­мощ­та на думите. „Запомняне" и „забравяне" от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка. Изкуствени- те те­ории на со­ци­алис­ти­чес­ки те лидери.


8.Осма лекция, 29.08.1919…………….............................................82

Спомняне и заб­ра­вя­не - тях­на­та връз­ка с про­буж­да­не­то и заспиването. Прекаленото от­да­ва­не на външ­ния се­ти­вен свят. Възникване на споме- ните. За връз­ка­та меж­ду во­ля и па­ме­то­ви способности. Абстрактното един­с­т­во на ви­ди­мия свят. Дванадесетте чо­веш­ки сетива. Сетивото за въз­п­ри­ема­не на чуж­дия Аз. Основният ак­цент при ця­лос­т­но­то въз­п­ри­ема­не на дру­гия чо­век па­да вър­ху на­ша­та спя­ща воля. Скритата връз­ка меж­ду зре­ние и чувства. За то­ва как чо­век до­пъл­ни­тел­но включ­ва ге­о- мет­рич­ни­те фор­ми на Космоса към сво­ето познание. Зрителното въз­п­ри­ятие от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка. Светът зас­та­ва пред чо­ве­ка „раз-


дробен" на 12 части, ко­ито той свър­з­ва бла­го­да­ре­ние на сво­ите съжде- ния. Духът съ­що след­ва да се раз­г­леж­да с ог­лед на раз­лич­ни­те със­то­яния на чо­веш­ко­то съзнание.
9.Девета лекция, 30.08.1919..…………………….............................91

Логичната и поз­на­ва­тел­на дейност на човека: умозаключение, съждение, понятие. Защо дет­с­ка­та па­мет не тряб­ва да бъ­де об­ре­ме­ня­ва­на с го­то­ви умозаключения. Понятията фор­ми­рат не са­мо ду­шев­ния и мис­ло­вен жи- вот, но и са­мо­то фи­зи­чес­ко тя­ло на човека. Херман Бар за уве­ли­ча­ва­щия се брой на ед­нак­ви­те чо­веш­ки физиономии. Дефинициите са смърт за обу­че­ни­ето и възпитанието. Разликата меж­ду мър­т­ви­те и жи­ви­те поня- тия: жи­ви­те по­ня­тия ме­та­мор­фо­зи­рат и се раз­ви­ват в хо­да на ин­ди­ви­ду­ал­ния чо­веш­ки живот. Силата да бла­гос­ла­вят имат са­мо оне­зи хора, ко­ито в дет­с­ка­та си въз­раст са из­г­ра­ди­ли на­ви­ка да се молят. Слизайки от ду­хов­ния свят, чо­ве­кът сва­ля сво­ята пре­да­ност към ду­хов­ни­те Същества под фор­ма­та на това, ко­ето на­ри­ча­ме под­ра­жа­ние в дет­с­ка­та възраст. Дълбоко в се­бе си, де­те­то знае: Светът е морален! Светът е красив! Све- тът е истинен!


10.Десета лекция, 0109.1919………………………..........................99

Троичното ус­т­ройс­т­во на чо­ве­ка и не­го­ва­та връз­ка с Макрокосмоса. Главата има своя цен­тър в се­бе си, а край­ни­ци­те имат своя цен­тър всред це­лия ви­дим свят. Гьоте и не­го­ва­та идея за метаморфозата. Античното из­кус­т­во ка­то при­мер за връз­ка­та меж­ду чо­ве­ка и Макрокосмоса. За про­из­хо­да на тан­ца от пла­не­тар­ни­те движения. Същност на му­зи­кал­но­то изкуство. По от­но­ше­ние на сво­ята гла­ва чо­ве­кът про­из­ли­за от жи­во­тин­с­ко­то царство. За не­об­хо­ди­мос­т­та от по­кой в сис­те­ма­та на главата. Про- изход на се­тив­ни­те усещания. Католическата Църква ка­то про­вод­ник на материализма. Преклонението пред жи­вия Космос ка­то пред­пос­тав­ка за пе­да­го­ги­чес­ко­то изкуство.


11.Единадесета лекция, 02.09.1919...………………........................108

Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тях­но­то телесно, ду­шев­но и ду­хов­но развитие. Основната за­да­ча на възпитателя: да фор­ми­ра „чове- кът-гьрди" и „човекът-крайници", с чи­ято по­мощ да про­бу­ди „човекът-глава". За съ­ну­ва­ща­та ду­ша и спя­щи­ят Дух в чо­веш­ка­та глава. Първото въз­пи­та­тел­но средство: май­чи­но­то мляко. Защо въз­пи­та­те­лят тряб­ва да ста­не­-п­ри­ятел на природата. Връзката меж­ду ду­шев­ни­те и рас­теж­ни про­це­си у детето. За съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду фан­та­зия и па­мет ка­та фак­тор на растежа. Интелектуалистичното пре­по­да­ва­не на че­те­не и пи­са­не

ка­то мал­т­ре­ти­ра­не на детето. Мястото и зна­че­ни­ето на ху­до­жес­т­ве­ния елемент.
12.Дванадесета лекция, 03.09.1919.………………..........................115

Формиращото вли­яние на чо­веш­ка­та глава. Главата и жи­во­тин­с­ко­то царство. За тен­ден­ци­ята на гла­ва­та да про­ду­ци­ра свръх­се­тив­ни жи­во­тин­с­ки форми. Непрекъснатата ме­та­мор­фо­за на жи­во­тин­с­ка­та същ­ност има своя свръх­се­ти­вен из­раз в чо­веш­кия мис­ло­вен процес. Произход на мигрената. Растителният свят ка­то ме­та­мор­фо­за на въглерода. Безкон- тролното раз­рас­т­ва­не на рас­ти­тел­ния свят ка­то при­чи­на за боледуване. Връзка меж­ду хра­не­не и дишане. Човешкото „силово" тя­ло и не­го­ви­те задачи. Захарната бо­лест ка­то ек­с­пан­зия на крис­та­ли­за­ци­он­ни­те проце- си. Специфичните за­да­чи на чо­веш­ко­то тяло: неп­ре­къс­на­то да раз­т­ва­ря ми­не­ра­ли­те и да пре­об­ра­зя­ва рас­ти­тел­но­то царство. Одухотвореният от чо­ве­ка жи­во­тин­с­ки свят.


13.Тринадесета лекция, 04.09.1919 ....……………..........................123

Проявленията на ду­хов­но­-ду­шев­ния свят в човека. Окултната връз­ка ме- ж­ду гла­ва и крайници. Човекът ка­то един вид пре­пятс­т­вие пред ду­хов­но­-ду­шев­ни­те сили. Натрупването на маз­ни­ни при не­дос­та­тъч­ни фи­зи­чес­ки усилия. Хранейки де­те­то с мазнини, ние про­ва­ля­ме на­ме­ре­ни­ята на Космоса. Живият ор­га­ни­чес­ки свят е неп­ро­ни­ца­ем за Духа и обратно: мър­т­ви­ят фи­зи­чес­ки свят про­ни­ца­ем за Духа. Разликата меж­ду ду­хов­на­та и фи­зи­чес­ка­та работа: Докато ра­бо­тим физически, Духът н об­г­ръ­ща отвсякъде; до­ка­то ра­бо­тим духовно, ма­те­ри­ята в нас ста­ва под­виж­на и целеустремена. Прекомерната ин­те­лек­ту­ал­на дейност хаотизира, нор­мал­ния чо­веш­ки живот. Евритмия и спорт. Интензивният спорт ка­то дар­ви­ни­зъм в действие.


14.Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 ...……………....................130

За ду­хов­на­та ор­га­ни­за­ция на чо­ве­ка и жертвата, ко­ято тя неп­ре­къс­на­то изис­к­ва от него. Отново за „три­те системи" в ус­т­ройс­т­во­то на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и не­ви­ди­ми­те връз­ки меж­ду тях. Окултната връз­ка меж­ду чо­веш­кия го­вор и главата. За т.н. „ду­шев­на кос­т­на система", фор­ми­ра­не на говора. Съзнателното от­но­ше­ние към гра­ма­ти­чес­ки­те закономерно- сти. За връз­ка­та меж­ду чо­веш­ки­те край­ни­ци и сексуалността. Един не из­вес­тен на­чин за обяс­не­ние на Питагоровата теорема. За не­об­хо­ди­мос­т­та от неп­ре­къс­на­то об­но­вя­ва­не на фантазията. Педантизмът и не­го­ви­те пос­ле­ди­ци в хо­да на обучението. Педагогическият морал. Трите ос­нов­ни си­ли във Валдорфската педагогика.

Бележки..……………………………………………..........................137
Указания от­нос­но пуб­ли­ку­ва­не­то на езо­те­рич­ни­те лек­ции от Рудолф Щайнер

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­би­ог­ра­фия "Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

"Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­наз­на­че­ни за из­да­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен не е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­да­ща­та се Антропософия...Читателят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропософията има да каже. Ето защо... пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­рег­ле­да­ни от мен ръкописи, има и не­пъл­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­ло­ви­ето за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­нание за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропософията и в поз­на­ни­ето на тoва, ко­ето под фор­ма­та на "ан­т­ро­по­соф­с­ка история" се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от “ду­хов­ния свят".


Каталог: sites -> default -> files
files -> І бөлім. Кәсіпкерліктің мәні, мазмұны
files -> Програмаллау технологиясының көмегімен Internet дүкен құру
files -> Интернет арқылы сот ісі бойынша ақпаратты қалай алуға болады?
files -> 6М070600 –«Геология және пайдалы қазба кенорындарын барлау» 1 «Пайдалы қазба кенорындарын іздеу және барлау»
files -> Регламенті Негізгі ұғымдар Осы «Спорт құрылыстарына санаттар беру»
files -> Регламенттерін бекіту туралы «Әкімшілік рәсімдер туралы»
files -> Қазақстан Республикасы Денсаулық сақтау Және әлеуметтік даму министрлігі
files -> Регламенттерін бекіту туралы «Әкімшілік рәсімдер туралы»
files -> 2014 – 2018 жылдарға арналған стратегиялық жоспары
files -> Қызылорда облысының 2015 жылғЫ Әлеуметтік-экономикалық даму нәтижелері


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет