Лекция №1, 24. 02. 2011 тема 1 въведение в данъчната политика същност и субекти на данъчната политика в пазарната икономика



жүктеу 0.72 Mb.
бет1/4
Дата14.07.2016
өлшемі0.72 Mb.
  1   2   3   4


Изпит – тест + твърдения + теоретични 2 или 3

Лекция № 1, 24.02.2011

ТЕМА 1

ВЪВЕДЕНИЕ В ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА

  1. Същност и субекти на данъчната политика в пазарната икономика

  2. Цели на данъчната политика на съвременната държава

    1. ефективност

    2. данъчна справедливост

    3. данъчна политика и икономически растеж

  3. Дискусията за структурата на данъчните приходи

  4. Реалности при формиране на данъчно бреме – равновесието и оптималното данъчно бреме

  5. Показатели за измерване на данъчното бреме – ретроспективни и проспективни

1. Данъчната политика е отношение между данъкоплатците и държавата в лицето на институциите, които са натоварени да формулират и провеждат съвкупност от мерки и мероприятия в областта на данъчното облагане, за да се постигнат определени макро и микро времеви (показатели) цели в разследвания времеви хоризонт.

Субекти на данъчната политика са:



  • Държавата – (от нея произтичат правилата за данъчно облагане), определени финансови и нефинансови санкции, ако правилата не се спазват, създава система от данъчни стимули.

  • Физически лица, домакинства

  • Фирми (ФЛ)

Целта на данъчната политика е да увеличава данъчните приходи при едновременното нарастване на печалби, обороти, имущество, което най-добре се постига в условията на благоприятна конюнктура.
2. Цели на данъчната политика:

2.1. Ефективност

Освен данъците и задължителните осигуровки, съществуват поне 3 разновидности разходи, които съпътстват данъчното облагане и „съдействат” за по-голямата му тежест. Те са :

- административни разходи – издръжка на приходите на администрацията на държавата и включващите в себе си разходи за заплати, социални осигуровки на наетите по трудово или служебно правоотношение, текущите разходи и капиталово свързаните с придобиването на амортизируеми активи или техен основен ремонт

- разходи за данъчно съгласие – стоварват се в частния сектор и включват разходите за заплащане на счетоводители, юристи, данъчни консултанти, измерените в пари загуби на време и усилия за проучване на данъчното законодателство с оглед качеството „изряден данъкоплатец”. Те по-трудно се поддават на количествено измерване, имат регресивна природа, т.е. тежат повече на по-неплатежоспособните.

- свръх данъчно бреме – то е резултат от въздействието на промените в данъчното законодателство върху относителните цени на производствените фактори на готовата продукция. В резултат на промяната на цените се променя и икономическото поведение къде, какво, колко, кога да се произвежда и потребява.

Свръх данъчното бреме е последица от прилагането на деформиращи данъци. Често пъти то е известно и като загуба на благосъстояние на обществото като цяло.

Оптимално данъчно облагане е налице, когато свръх данъчното бреме е равно на нула.
2.2. Данъчна справедливост

Индекс на Джини (коефициент на Джини)

Първите 10% усвояват не повече от 4% от след-данъчните доходи. Колкото коефициента на Джини клони към 1 има по-голяма вероятност данъчната несправедливост (регресивност). При обратното – справедлива.

Освен с кривата на Лоренц и индекса на Джини е възможно данъчната справедливост да се измерва чрез съпоставяне на средния доход на 10% най-богати към този на 10% на най-бедни (20%)


2.3. данъчна политика и икономически растеж

Според рамклистата на организацията за сътрудничество и развитие, най-вреден данък за икономическия растеж са задължителните осигуровки. При 1% на задължителните осигуровки в БВП се постига намалява дългосрочно средния БВП с 1,91%. На второ място по вредност са косвените данъци. На трето място са подоходните данъци – корпоративен и личен. Статистическа незначимост демонстрират отново имуществените данъци.



Лекция №2, 28.02.2011

Ако се разтовари труда от високото данъчно осигурително бреме в ЕС на 27-те има възможност да се увеличи разполагаемия доход в наличността. От тук спестяванията й да се подобри капиталообразуването в икономиката и да се разнообразят инвестициите. Това създава благоприятна среда за устойчив икономически растеж в бъдеще. Разтоварването на данъчно-осигурителното бреме на труда го поевтинява спрямо останалите производствени фактори. Това предполага при равни други условия повишаване на търсенето на труд и по-голямо включване в пазара на труда. В страните членки на ЕС.

Ако увеличим на косвените данъци, а оттук и бремето върху потреблението, това означава, че ще се увеличи и цената на стоките и услугите и е възможно инфлацията да „изяде” увеличения разполагаем доход, вследствие на намалението на данъчно-осигурителното бреме върху труда. Тогава подобна реформа няма как да даде положителен ефект върху пазара на труда, инвестициите и икономическия растеж в бъдеще. Ето защо е много важно да се прецени как ще се разпредели бремето на увеличението на косвените данъци. Счета се, че когато гледаме текущото потребление, бремето е регресивно, но когато се разглежда потреблението в рамките на целия живот на личността се счита, че то е по-справедливо разпределено, т.е. и богатите носят своята част от увеличената част на косвените данъци.

Необходимо е при подобна данъчно-политическа реформа да се преценят параметри като: склонност към потребление от дохода за различни подоходни групи., както и склонността на потребление от различни източници на дохода.

ДДС – явява се компромисен данък, тъй като е неутрален между вноса и местното производство и тъй като не облага износа би могъл да стимулира експортно движен икономически растеж.
4. данъчно бреме – обикновено се определя като се използва логиката на пазарния механизъм и се прави аналогия. Съществува търсене и предлагане на данъци, респективно на обекти и източници, откъдето те да се изземват.

Търсенето на данъци произлиза от държавата и по-конкретно от различните нива на власт и управление. Държавата има монополно право да облага, но също така и да предлага публични блага, най-вече чести публични блага. Ето защо този пазарен дефект често поражда раздуто търсене на данъци. Индикатор за търсенето на данъци през годините са бюджетираните данъчни приходи в консолидирана фискална програма.

Предлагането на данъци се осъществява от граждани, домакинства и фирми, като количествен индикатор на предлагането са доброволно събираните данъчни и задължителни осигуровки. В условията на неблагоприятна конюнктура има разминаване между търсене и предлагани на данъци.

Равновесието на данъчното бреме е процес но формиране на съвкупната цена на правителствените услуги под формата на относителен дял на данъчно изземване от съвкупния доход на страната. Има разлика между равновесното и оптималното данъчно бреме. По принцип оптималното данъчно бреме би следвало да е обективна категория, предписана от данъчната теория. Оптималното данъчно бреме зависи от редица фактори – цел на публичните блага, вкус и предпочитания на потребителите, платежоспособност. Оптималното данъчно бреме е различно за всички държави. То е по-скоро субективна категория и отразява онова равнище на данъчно облагане, при което различните данъкоплатци, относително безболезнено за своите финанси, ще плащат данъчните си задължения доброволно, в законово установения срок, като същевременно се държи сметка за количеството и качеството на получаваните публични блага.
Измерване на данъчното бреме

1) ретроспективни показатели – ориентирани са в миналото. Делят се на:

- Номинална данъчна ставка – относително лесен, но повърхностен и груб измерител на данъчното бреме. Дава добра представа за възможностите за данъчно спестяване, тогава когато в икономическата база на облагане са вградени различни данъчни стимули или облекчения.

- Данъчна квота – обикновено представлява дела на данъчния приход в БВП на страната. Показателя е подходящ за съставяне на дълги динамични редове, вариационни редови. БВП е пределно широк измерител, тъй като съдържа в себе си компоненти, които не са източници на данъци. Освен това в БВП се консолидират печалби и загуби на фирми, а фирми които са на загуба, обикновено не плащат данъци.

- ефективна данъчна ставка – получава си като всички данъци се съпоставят с икономическата база, откъдето са иззети. Така си вижда колко в действителност тежат данъците.

- средна данъчна ставка – при нея числителят е същият като по-горе (т.е. иззетите данъци), но знаменателят отразява само облагаемите единици от икономическата база. Изчисляването на й, предполага по-задълбочени познания в данъчното законодателство и данъчната техника на облагане, т.к. следва да се познават данъчните стимули, които могат да увеличат облагаемите единици. По принцип средната данъчна ставка е по-ниска от ефективната.

2) проспективни – ориентирани в бъдещето. – имат ограничено приложение. Те са свързани с инвестиционните решения на корпорациите и данъчните последствия от тях. Проспективните показатели се разработват много активно от 2005г. насам от Рейчъл Грифит и Мишел Деверю. Според тях съществува „дърво на управленските решения на компаниите”. Обикновено компанията си поставя и отговаря на поне 4 въпроса за своите бъдещи инвестиции.

- дали да произвежда у дома или в чужбина – ако е в чужбина следва да се отговори на следващия въпрос

- къде да се разположи инвестицията и свързаните с нея активи – изборът на локализация става в онази държава при равни други условия, където ефективната средна данъчна ставка е най-ниска. Тя представлява отношение между настоящата стойност на бъдещите данъци причинени от инвестицията и нетната стойност на бъдещите приходи създадено от инвестицията. Ако приемем, че вече сме инвестирали в дадена страна, имаме възвращаемост на капитала, покриваме разходите за труд, се задава следващия въпрос

- дали инвестицията да бъде разширена, т.е. колко допълнително да инвестираме – при равни други условия решението относно допълнителната инвестиция зависи от ефективната пределна данъчна ставка. Тя е отношение между: разликата между пред-данъчната и след-данъчната възвращаемост на инвестицията И пред-данъчната възвръщаемост на инвестицията.

Обикновено проспективните индикатори на данъчна тежест се изчисляват по групи активи. Освен това се държи сметка и за комбинацията на източници на финансиране.


Лекция №3, 07.03.2011

ТЕМА 2
АДМИНИСТРАТИВНИ АСПЕКТИ НА ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА РЕФОРМИТЕ В ПРИХОДНАТА АДМИНИТСРАЦИЯ



  1. Модели за организационно структуриране на приходната администрация

  2. Основни направления за реформи в съвременната приходна администрация

  3. Показатели за оценка на дейността на приходната администрация

  4. Реформи в НАП

1. Модели за организационно структуриране на приходната администрация



- Разделение на труда (на функционален признак) според функциите на данъчните процеси – най-разпространен – едно такова организационно структуриране има предимства за данъчно задължените лица, т.к. им дава възможност да контактуват с преходната администрация „на едно гише”. Това подобрява качеството и експедитивността на обслужване, намалява разходите за данъчно съгласие на данъкоплатците. От гледна точка на работниците в приходната администрация, подобно разделение на труда ги специализира в изпълнението на дадена функция по отношение на всички видове данъци., които се прилагат в момента в държавата. Самият персонал може да се диференцира на: ангажиран с рутинни операции и на експертен персонал, който се занимава с тълкуването и разрешаването на казусите на различни клиенти. По този начин има възможност да се диференцира и материалното стимулиране. Разработват се и количествени показатели, въз основа на които периодично се оценява изпълнението на различни категории персонал в приходната администрация;

- според видовете данъцитова е най-старият модел – той е най-ясен за разбиране и се прилага както от данъчната администрация, така и от данъкоплатците. При него съществува опасност от чести преструктурирания и стрес, т.к. данъчните системи са подложени на еволюция – едни данъци излизат от данъчната практика, а се въвеждат други. Предимства: 1) самите служители в преходната администрация получават детайлни познания при администриране на съответния данък. Това обаче затруднява ротацията на кадри между различните дирекции, отдели, като част от борбата с корупцията и конфликтите на финансови интереси във приходната администрация. От гледна точка на данъчно задължените лица, подобна организационна структура увеличава разходите им за данъчно съгласие, в случай че те трябва да плащат повече от един вид данък на държавата, те трябва да контактуват с повече дирекции или сектори, което често освен разходи за данъчно съгласие, означава различен стандарт и качество на обслужване. Такава организационна структура на приходната администрация, предполага дублиране на функции, персонал и при равни други условия нейната численост е по-висока в сравнение с други модели на организационна структура.

- сегментиране на клиентите според тяхната големина – измерена чрез активите, наетите по трудов договор персонал, платените или възстановени данъци, обороти, печалби. Сегментирането може да става и по форми на собственост – частна и публична, а може и според икономическата дейност или отрасъл, където са се позиционирали клиентите на приходната администрация.

Тази организационна структура е най-пазарно и маркетингово ориентирана, защото приходната администрация, може да се запознае отблизо с проблемите при прилагането на данъчното законодателство от различни категории данъкоплатци, да организира семинари, да отпечатва и раздава брошури или да разработи модул от често задавани въпроси, за да подпомогне различните категории клиенти.


2. Основни направления за реформи в съвременната приходна администрация

А) Избор на позициониране на приходната администрация в публичния сектор – при позиционирането на приходната администрация, трябва да се определи мястото и структурата й в публичния сектор. Една от възможностите е тя да бъде с ранг на министерство, равнопоставено на министерството на финансите, министерство на вътрешните работи и т.н. Такъв избор правят държави, които имат проблеми със събираемостта на данъците и чести конфликти на финансови интереси в данъчната администрация. Идеята е да се покаже политическа подкрепа за подобряване събираемостта на данъците и да се покаже, че няма „политически чадър” при прилагането на материалното и процесуалното данъчно законодателство към различни категории данъкоплатци, т.е. правилата важат за всички.



Друга възможност е приходната администрация да бъда в рамките на министерство на финансите и да има статут на изпълнителна агенция. При нея, за разлика от държавната агенция, се акцентира на разделението формирането на данъчната политика и провеждането й в практиката. Данъчната политика обикновено се формулира от министерства на финансите и от законодателния орган на държавата, а практическото й приложение е поверено на една децентрализирана структура, каквато е изпълнителната агенция. По този начин е налице децентрализация в публичния сектор. Освен това изпълнителната агенция се управлява по подобие на корпорациите в частния сектор. Тя има двустепенна система на управление с управителен съвет и изпълнителен директор. Дава се определена самостоятелност при вземане на управленски и други решения.

Третата възможност за позициониране е чрез мениджърски договор – той се сключва между принципала и лицето на министерство на финансите и частната компания, която притежава опит в администрирането на дългове. В този случай двете страни са напълно равнопоставени като те имат описани права и задължения по договора, а в случай на лошо или некачествено изпълнение са описани и санкции и неустойки и за двете страни. Най-големия проблем при мениджърските договори е информационната асиметрия, като пазарен дефект. Частната компания, която играе роля на приходна администрация, винаги ще иска да покаже че е постигнала определени, съответните резултати, които се изискват от нея.,

Б) „обединяване под един покрив” събирането на данъци, задължителни осигуровки и евентуално мито. Най-често се случва да се обединят под един покрив данъци и задължителни осигуровки. Събирането под един покрив на данъци, задължително осигуровки и мита е по-рядко срещано, тъй като митата имат по-скоро регулативна функция срещу черната икономика. Освен всичко друго, обединяването на митата с данъците и осигуровките е по-малко възможно, т.к. се изискват по-различни знания и умения от митническата администрация. Митническата агенция разполага с друг вид активи (лаборатории, апаратури и др.). Това обединяване на мита, задължително осигуровки и мита, цели икономия от мащаба в дългосрочен план, т.е. да се намалят административните разходи на държавата.

В) децентрализация – съществува тенденция за обособяване на местната приходна администрация, подчинена на местната власт. По този начин се получава по-голяма мотивация и се увеличава събираемостта на местните данъци. Причината е, че местната приходна администрация много по-добре познава проблемите, приоритетите на региона, където работи, а също така и историята на своите клиенти като данъкоплатци. Това унищожава информационната асиметрия.

Г) въвеждане на информационни и комуникационни технологии – това е изключително важно, т.к. приходната администрация работи в условията на електронно и интернет общество. Обезпечаването на информационни комуникационни технологии в приходната администрация е свързано със сериозни първоначални инвестиции, които с течение на времето трябва да се поддържат, т.к. съвременните технологии много бързо остаряват. Въвеждането на информационни комуникационни технологии намалява бумащината, грешките и пропуските, подобрява се експедитивността и качеството на обслужване на клиентите. Това дава възможност приходната администрация да сътрудничи с други заинтересовани държавни институции като агенция митници, МВР и с частни институции – например с търговските банки. Става възможен обмен на информация между приходните администрации на страните членки та ЕС.

Д) подобряване на мениджмънта на приходната администрация – към него са сериозни изисквания, защото в публичния сектор имаме твърдо бюджетно ограничение, а се искат резултати на изхода. Мениджърите в проходната администрация трябва да са устойчиви на различни видове натиск (политически, медиен, от страна на гражданите и др.).

Тези хора, които са на ръководни позиции, трябва да притежават много добри познания в данъчното законодателство и неговото управление, трябва да бъдат мениджъри по образование. Те трябва да са в състояние да подбират служителите в приходната администрация и да планират тяхната кариера.

Ангажимент на мениджърите е да разработят система от показатели за атестиране на наетите по трудов договор или служебно правоотношение в приходната администрация. Идеята е моралното и материалното и м стимулиране да зависи от изпълнението им, а не от трудовия стаж. В тясна връзка с подобряването на мениджмънта е развитието на методология за анализ и оценка на данъчния риск, присъщ на различните категории данъкоплатци.

Съществува електронно данъчно досие, което съдържа историята на различните данъкоплатци. Въз основа на това досие се оценява вероятността, те да бъдат неизрядни данъкоплатци. Така се постига повече целенасоченост и ефективност на данъчно-осигурителния контрол. В духа на борбата с корупцията съществува софтуер, който разпределя данъчните инспектори на случаен принцип по ревизии, като те трябва да бъдат от регионална дирекция различна от мястото, където се намира обекта на контрол.

Е) баланс между фискалните интереси на държавата и финансовите интереси на данъкоплатците – правата и задълженията на данъкоплатците обикновено се разписват в отделни нормативни документи, като харти или кодекси. Те трябва да ги познават и за изискват от приходната администрация да ги съблюдава. Недопустимо е в отношенията между данъкоплатци и преходна администрация да има подозрителност, надменност, като данъкоплатците са изрядни до доказването на противното по юридически начин. Все повече се дава възможност да се отсрочват или разсрочват дължими, но неплатени данъци и осигуровки, да се съобразяват авансовите данъци и с икономическото състояние на данъкоплатците и да има възможност за реципрочност на финансови санкции на приходната администрация и на данъкоплатците.

3. Показатели за оценка на дейността на приходната администрация

1) административни разходи / събираните данъци и осигуровки *100- показва 100ед. Данъци и осигуровки на каква цена са събрани. Така се съпоставят разходите за производствени фактори и резултата от дейността на приходната администрация. По този начин се държи сметка за принципа на рентабилност в данъчното облагане. Той изисква нетните данъчни приходи, които остават на разположение на държавата да са достъпни, за да изпълни своите ангажименти в обществото. Съотношението административни разходи/събрани данъци и осигуровки зависи от различни фактори и може да има различна динамика. В знаменателя задължително трябва да фигурират данъците, които остават на разположение на държавата, т.е. данъците, които са надвнесени недължимо събрани. Следва да се извадят от събраните данъци и задължителните осигуровки. В условията на добра конюнктура и при еластична данъчна система събраните данъци и осигуровки се увеличават като административните разходи са относително постоянна величина. Обратно,в условията на криза това съотношение може да се увеличи. При реформи на приходната администрация , свързани с нейната децентрализация, търсенето на икономии от мащаба, големи инвестиции в информационни и комуникационни технологии, административните разходи се увеличават с по-бърз темп от нарастването на данъците и осигуровките, тогава при административна реформа съотношението може да се увеличи.

2) разходи за труд/административни разходи *100 – добре е да е над 50%

3) разходи за информационни и комуникационни технологии/административни разходи *100 - през 2009 в БГ е 1 %



4) интензивност на работа в приходната администрация – измерва се като брой данъчно задължени лица, които се падат на един служител от приходната администрация. Това е показател за интензивността на работа, но и за продуктивността – събраните приходи на един служител в приходната администрация. Той отчита ефективността на работа – отношение на доброволно платени данъци и осигуровки към общо събрани данъци и осигуровки. Този показател показва нивото на данъчно съгласие в страната, тогава когато се увеличи дела на принудително събраните данъци и осигуровки към общите следователно има наличие на данъчна съпротива или несъгласие. То може да е резултат, както от увеличеното данъчно бреме, така също и от неинформираната приходна администрация.

Лекция № 4, 04.03.2011

ТЕМА 3

ДИЗАЙН НА ДАНЪЧНИ СТИМУЛИ


  1. Концепцията за данъчните стимули

  2. Критерии, на които следва да отговарят данъчните стимули

  3. Форми на прилагане на данъчни стимули

  4. Данъчни разходи или държавни разходи.


1. Концепция за данъчни стимули – данъчните разходи представляват отклонения от обичайната организация на елементите в данъчното облагане, което отклонение цели да спести данъци на определени групи от обществото, на определени отрасли, икономически дейности, както и на административно-териториалните единици. Данъчните стимули са целенасочен (таргетирани са). Те противоречат на неутралността, защото техният замисъл е да променят икономическото поведение и мотивация в желаната от държавата посока. Данъчните стимули целят да променят отношението на цените. Всичко това поражда свръх бреме и неефективност в данъчното облагане.

2. Критерии, на които трябва да отговарят данъчните стимули

2.1. икономическа ефективност – обикновено това става чрез приложение на метода „разходи – ползи”. При него се съпоставя паричната оценка на настоящите и бъдещите ползи, които се очаква данъчните стимули да създадат в икономиката с пропуснати данъци от страна на държавата. Използва се настоящата стойност на парите във времето.

2.2. данъчна справедливост

2.3. устойчивост на конюнктурата – голяма част от данъчните стимули са обвързани с дохода. Важно е те да не са конюнктурно податливи. Неконюнктирни разходи са: разходи за научни изследвания; развойна дейност; разходи за медицинска помощ и медицински стоки, които се правят извън здравните осигуровки; данъчните стимули за многодетни семейства, т.е. намаляване на подоходния данък в края на годината. Данъчните стимули трябва да са конюнктурно податлив, т.е. такива които съществуват при добра и лоша конюнктура.

2.4. минимална държавна помощ – определение за минимална държавна помощ може да се намери в чл. 188 на ЗКПО.

3. Форми на прилагане на данъчни стимули – обикновено съществува комбинация на форми.

1) освобождаване на части от икономическата база, откъдето се изземва данък. Чл. 13 на ЗДДФЛ.

2) редуциране на данъчната основа, респективно и на данъчната ставка – може да е като фиксирана сума или като процент от данъчната основа. При прогресивно облагане наличните или корпоративните доходи, печалби, намаленията на данъчната основа имат регресивен характер. Те спестяват повече данък на лица и фирми с по-голяма платежоспособност. Когато облагането е пропорционално, тогава спестения данък има една и съща стойност за всички данъкоплатци. Например в България има редуциране на ДДС за хотелиери износители, земеделски производители.

3) данъчен кредит – той намалява данъчното задължение, заради това, че то е предплатено в предходен данъчен период или, че е платено на друга държава или юрисдикция. Данъчния кредит бива възстановим и невъзстановим. Възстановим – ДДС върху покупките. Невъзстановим – при международен данъчен кредит. Обикновено съвременните държави, облагат местните лица по т.н. резидентен принцип (екстериториалност). Това означава, че местното лице (фирма, или ФЛ) е длъжно да декларира световните си доходи, печалби, обороти, имущество на съответната държава.

В случай че чуждата държава го е обложила с данък при източника, местната му предоставя данъчен кредит за платения данък в чуждата държава (избягване на двойно данъчно облагане).

Съществува и инвестиционен данъчен кредит. При него от данъка върху капитала се приспада цената на придобиване на различните амортизируеми активи, като приспадането става, ако са спазени условията, изброени в данъчното законодателство на съответната страна. Инвестиционния данъчен кредит не се прилага в България, но се прилага преотстъпване на корпоративен данък. Обикновено такова преотстъпване се прави за търговски дружества или кооперации на инвалиди, на СО или ЗО дружества създадени със закон, за дейността им, която и помощна спрямо основната дейност. Преотстъпването на корпоративен данък се свързва с изискването за неговото начисляване, като той отива в увеличение на основния капитал. Той не се плаща в приход на републиканския бюджет, а остава в приход на търговското дружество.

4) отлагане неопределено в бъдещето на данъчните задължения – постига се чрез прилагането на нелинейна ускорена амортизация, когато през първите години от използване на артикула данъчно признатата администрация е по-голяма от икономическата. Др. пример е при задължителните пенсионни осигуровки.

5) данъчни ваканции и данъчни амнистии

Данъчните ваканции представляват определен период от време, най-често между 5 и 10 години, през който държавата се отказва да събира данъци върху капитала и отчасти корпоративен данък. Целта е да се привлекат сериозни стратегически инвеститори, които да създават заетост за местните фирми, които им стават под доставчици или клиенти, както и да се трансферират технологии, управление и т.н. данъчните ваканции обикновено се прилагат за чуждестранни инвеститори. Освен това данъчните ваканции се критикуват заради факта, че много чуждестранни фирми се възползват от нея и след изтичането на периода местят дейността си в друга държава.

Данъчна амнистия – представлява програма с определена времетраене, в рамките на което държавата се отказва до търси лихви за просрочие, да налага глоби и други финансови санкции, както и от съдебно преследване по отношение на лицата, които са укрили данъци и осигуровки в минал период. Те са длъжни обаче в срока на амнистията да декларират укритите данъци и укрития данъчен капацитет. Обикновено прилагането на данъчна амнистия е крайна мярка и признава липсата на административен капацитет на данъчната администрация да събира данъци. Тя е признание за високо нива на данъчната ставка. Трябва да се има в предвид какъв е обхвата на данъчната амнистия. Лица (ФЛ и ЮЛ) срещу които е стартирало принудително събиране не могат да вземат участие в данъчната амнистия. Освен това трябва да се определи обхвата на данъците, за които се отнася тя. Някои държави поставят изисквания свързани с това дохода, печалбата и имуществата да не са резултат от престъпна дейност. Трябва да се определи и ставката, с която ще се облагат лицата признали за укрити данъци. Това е ставката към момента, когато тези данъци са станали изискуеми, но може да се приложи като стимул и по-ниска ставка, за да се участва масово. В такива случаи данъчната амнистия подрива данъчната култура и чувството за справедливост, т.к. изправните данъкоплатци са платили при обичайната по-висока ставка. След завършването на данъчната амнистия е необходимо да се направи данъчния закон по-строг, като се увеличат лихвите за просрочие и другите финансови санкции.



4 Данъчни разходи или държавни разходи

И данъчните, и държавните разходи са свързани с допълнителни данъци, т.е. те водят до нарастване на данъчното бреме. И двете представляват форма на финансова подкрепа от държавата. Посоките на тази финансова подкрепа са различни.

Данъчните разходи са насочени преди всичко към икономически активни, работни граждани или фирми. Изборът за ползване или не на данъчни стимули остава у икономически активните лица.

Държавните разходи са насочени повече към хора в неравностойно положение, засегнати от демографски, обществени или здравословни рискове. Ето защо държавни разходи се правят ежемесечно в подкрепа на данъчните стимули. Данъчните стимули се отлагат за ползване в края на календарната година.

Държавните разходи са прогресивни и целят подкрепа на доходите на социално слабите.

Данъчните стимули са регресивни, т.е. те не са справедливи. Управлението на държавните разходи е разпокъсано, т.к. е поверено на няколко разходни администрации.

При данъчните разходи управлението е централизирано. Това обаче натоварва с допълнителни административни разходи данъчната администрация. Тя трябва да следи дали данъчните стимули са били използвани законосъобразно.

Държавните разходи са подложени на стриктен бюджетен контрол всяка година. Тяхната сума, както и структура са предварително известни.

Данъчните стимули са разходи с отворен край. Често не се знае колко ще бъдат пропуснатите данъци, заради едно или друго данъчно облекчение. Те не са обект на стриктен бюджетен контрол и са свързани с непрозрачни лобистки практики.

Лекция № 5, 14.03.2011

  1   2   3   4


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет