Лични и имуществени отношения между съпрузите

Лични и имуществени отношения между съпрузите

Чл.78 – няколко формули за привързване. Меродавно е:

1)общото отечествено право на съпрузите, ако имат общо гражданство;

2)правото по общото им обичайно местопребиваване, ако нямат общо гражданство;

3)правото на тази държава, с която двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка (lex proximus).

Тази уредба е в договорите за праван помощ, освен 3), което е нововъведение.

За имуществени отношения са меродавни същите привръзки, като за имуществените отношения съпрузите имат възможност да се отклонят от тези обективни привръзки и да изберат друго приложимо право. Чл.79 – изборът трябва да отговаря на няколко условия:

1)писмена форма,

2)споразумението за избор да е действително съгласно избраното право,

3)то може да бъде променяно или извършвано по всяко време, но ако изборът е направен след сключване на брака, този избор поражда действие от момента на сключване на брака, освен ако страните не са уговорили друго.

1)да изберът правото на държавата, чийто гражданин е единият от съпрузите към момента на сключване на брака;

2)правото на държавата, в която единият съпруг има своето обичайно местопребиваване към този момент;

3)правото на държавата по местонахождение на имота (lex rei sitae), ако става въпрос за недвижима вещ;

Изборът може да бъде противопоставим на трети лица само при условие, че те са знаели за прилагането на това избрано право или не са знаели поради своя небрежност.

Когато предмет са недвижими имоти, изборът може да бъде противопоставен, само когато са спазени изискванията за вписване съобразно правото на държавото по местонахождение на имота.
Разводът – чл.81 (чл.133 от СК)

При общо гражданство разводът се урежда от общото отечествено право, но към момента на подписване на молбата за развод.

Когато нямат общо гражданство, меродавно е правото по обичайното им пребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

Когато нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.(Това е едностранна стълкновителна норма; другите са двустранни).

-Когато приложимото чуждо право не допуска развод.

-Към момента на подаване на молбата един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване у нас, тогава също е меродавно българското право, което допуска развод.

Но в Чили, например, това няма да важи.

Прилага се правото на тази държава, чието гражданство дотето придобива към момента на раждането. Важи принципът за максимална закрила правата на детето, следователно горната привръзка може да не се прилага, ако друго право е по-благоприятно за детето. Това може да е (1)правото на държавата, чието гражданство има детето или в която то има обичайното си местопребиваване не към момента на раждане, а към момента на установяване на произхода. Или (2)правото, което е приложимо към личните отношения между родителите към момента на раждането.

То е действително, ако съответства алтернативно на няколко правни системи:

1)отечественото право на извършващото припознаването лице.

2)отечественото право на детето, което се припознава към момента на извършване на припознаването.

3)правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването.
Форма на препознаване. Урежда се:

1)съобразно правото на държавата, където е извършено припознаването – обща форма lex loci actus или

2)алтернативно някоя от трите изброени по-горе.
Отношения между родители и деца – чл.84

Уреждат се от правото на държавата, където е обичайното им местопребиваване. Изисква се общо обичайно местопребиваване на родителите и детето. Но ако тази презумпция не се осъществи, тоест нямат общо обичайно местопребиваване, на преден план изниква принципът за максимална закрила правата на детето. Отношенията ще се уредят съобразно отечественото право на детето или правото на държавата по обичайното му местопребиваване, в зависимост кое от двете е по-благоприятно за детето.

Меродавно е правото по обичайното местопребиваване на поднастойния/подопечния. Според това право се урежда учредяването и прекратяването на настойничеството/попечителството. Същото право е меродавно за уредба на отношенията между поднастойния/подопечния и неговия настойник/попечител или настойническия съвет (НС). Задължението за поемане на функцията на настойник/попечител или член на НС – меродавно е отечественото право на съответното лице (като в СК). Ако се налагат временни и ли спешни мерки за закрила на лице, което ще бъде поставено под настойничество/попечителство, налага се следната уредба – такива мерки могат да бъдат взети при спазване на българското право при условие, че недвижимото/движимото имущество на лицето или самото лице се намира на територията на България към момента на вземане на мерките. Не се изисква обичайно местопребиваване на лицето на българска територия.

Принцип – уредбата на издръжката се предоставя от отечественото право на лицето, което търси издръжка. Допустимо е и алтернативно да се приложи правото на държавата по обичайното местопребиваване на това лице, но ако отечественото право е по-благоприятно, тогава то ще превалира.

Принцип на приложение на общото отечествено право – когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една държава и ако дължащият има в тази държава своето обичайно местопребиваване, то меродавно е общото отечествено право на тези лица. Възможно е приложимото парво да не допуска присъждане и плащане на издръжка. Тогава се прилага българското право. Ако задължението за издръжка между бивши съпрузи произтича от унищожаване на брака или развод, това задължение се урежда от правото, приложимо по отношение унищожаването или развода.

Урежда се и обхватът на приложимото паво към издръжката – чл.87.

(въпрос 60)

• 
  СК – глава 11, чл.136 и другите, които са с букви.
  
• 
  Наредба №3 на Министерство на правосъдието от 3 септ. 2003 г. за условията и реда за даване на съгласие за осиновяване на лице български гражданин.
  

2)Осиновяване на дете чужденец от български гражданин.

3)Осиновяване между чужденци с иднакво или различно чуждогражданство.
КМЧП съдържа уредба в чл.83, ал.1 до ал.8. Възприети са следните принципи:

Приложимост на отечественото право относно условията за извършване на осиновяването. Приложимо е отечественото право на всяка от страните в осиновителното отношение, а именно – за осиновителя (осиновителите) неговото (тяхното) отечествено право, за осиновяваното лице – неговото отечествено право. КМЧП предвижда, че когато лицата са с различно гражданство, за всяко от тях е меродавно неговото отечествено право => комулативна приложимост на няколко правни системи.

Когато основната хипотеза осиновяващото лице е български гражданин, КМЧП прибягва до матириални норми. Изисква се съгласие на министъра на правосъдието за осиновяването. Нормата е пряка повелителна и задължава осиновителя да се обърне с молба към министъра на правосъдието за получаване на съгласие за осиновяване. Условията и реда за даване на съгласие се регламентира с подзаконов акт – специална наредба, издавана от Министерството на правосъдието (Наредба №3).
Ред и процедура

Условията: Детето български гражданин трябва да е навършило 1 г. и да не е навършило 18 г. Ако здравословното състояние на детето налага това или са налице други важни обстоятелства, то може а бъде осиновено и преди навършването на 1 г., ако това е в негов изключителен интерес. Детето трябва да бъде вписано в регистрите на деца български граждани, които могат да бъдат осиновени по чл.136 от СК и Наредба №3 във връзка с Хагската конвенция.

Условия относно осиновителя – чл.4 от Наредба №3. Чужденец – да не е гражданин на РБ или да е лице без гражданство. Да притежава разрешение за осиновяване на дете съгласно отечественото си право. То се дава от компетентен държавен орган, оторизиран с функции в областта на международните осиновявания (обикновено Министерството на правосъдието). Чужденецът да е вписан в регистрите, които водят у нас към Министерството на правосъдието (МП) за чужденци бъдещи осиновители. Когато чужденецът е с обичайно местопребиваване в друга държава, различна от отечествената му държава, то той трябва да отговаря на условията и правото на тази друга държава.
Етапи на процедурата

Подава се писмена молба до МП у нас. Тя се подава от чужденеца (чужденците). Подава се чрез централния орган (най-често МП на неговата отечествена държава) или чрез акредитирана организация, получила разрешение от МП за посредничество в областта на международните осиновявания. То се разрешава лично от министъра на правосъдието на български и чуждестранни организации.

Реквизити на молбата и приложения: всички документи следва да се представят в оригинал и да бъдат придружени от легализиран превод. Ако те са издадени от официален орган в държава съдоговорителка по Конвенцията за апостил, не е необхидима легализация.

Документи: удостоверение, че чужденецът не е лишен от родителски права; разрешение за чужденеца за осиновяване на дете; социален доклад (подготва се от централния орган на неговата държава); документ за съдимост и медицинско свидетелство, че той не е болен от тежки инфекциозни болести. Те се депозират в МП. Дирекция Международни осиновявания (ДМО) ги проверява. Дава се срок за отстраняване на непълноти. Следващата стъпка е вписване на чужденеца в регистъра за осиновяващите. Проучване от ДМО към МП на децата и кандидат осиновителите. Изготвя се доклад, който се внася в друг орган – Съвета по международни осиновявания към МП, в който наред с доклада на ДМО се внасят и досиетата на децата, вписани в регистъра. Съпоставят се с данните на осиновителите. Целта е да се открият най-подходящите осиновители. Съветът по международни осиновявания взема решение относно осиновяването, като в основата лежат интересите на детето. Цел на решението е да се предложи на министъра на правосъдието да определи конкретен чужденец като осиновител на конкретно дете/деца. То се депозира пред министъра направосъдието. Съдържа името на предлагания чужденец. Министърът на правосъдието може да одобри предложението или да не го одобри. Във втория случай се прави ново проучване и се търси ново лице. Ако пък го одобри, въпросният чужденец се определя за осиновяващ. Прави се подготовка на доклад за детето, който се изпраща от ДМО до централния орган на държавата, в която детето ще бъде настанено. След осиновяването. Освен до централния орган докладът се изпраща и до акредитираната организация, която посредничи. Прилага се и снимка на детето и видео запис, ако е необходимо. Като централният орган получи този доклад в двумесечен срок той връща на ДМО уведомление. То може да бъде върнато и от акредитираната организация. Съдържанието му е за съгласие или несъгласие на съответния осиновител относно продължаване процедурата за осиновяване на това дете. През тези 2 месеца трябва да се осъществи прекия контакт между осиновителя и детето. Осиновителят подготвя писмена молба, която съдържа изявление за съгласие за осиновяване на конкретното дете, изявление, че е запознат със здравословното състояние на детето, с последиците от осиновяването, че е осъществил прекия контакт за не по-малко от 5 дни, и съгласие за започване на съдебна процедура по осиновяване.

Ако осиновителят не е съгласен, той попълва изявление за несъгласие. Когато е съгласен, попълва молба и се прилага удостоверение, че отечественото право на осиновителя не допуска преосиновяване на детето (нотариус заверява декларацията, че детето няма да бъде преосиновявано).

Друго, което се прилага, е нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение и части от тялото му няма да бъдат давани за донорски нужди + доказателство за внесени такси.

След като писменото съгласие бъде оформено, то се изпраща обратно до ДМО към МП (нашия централен орган). ДМО изготвя предложение до министъра на правосъдието за даване на съгласие за осиновяване на конкретно дете. Съгласието се оформя писмено, в 3-дневен срок МП изпраща цялото досие в съда, след което се ипраща уведомление до осиновителите (оригинала на съгласието + съобщение, че досието вече е в съда).

Спъзва се съдебната процедура за осиновяване.

Роля на акредитираната организация – посредничи при международните осиновявания, съдейства на осиновителите със запознаване с правата и задълженията и т.н. и следосиновителния период (изпращане на детето в приемащата държава, периодични доклади на 6 месеца в рамките на 2 години до ДМО относно протичането на адаптацията на детето съм новото семейство). Ако решението за осиновяване на българския съд не бъде прието в приемащата държава, акредитираната организация има задължението да върне детето в България.
Хагската конвенцията има за цел да установи гаранции, че международното осиновяване се извършва при най-добра закрила правата на детето и неговите интереси; да гарантира установяване на сътрудничество между държавите с оглед спазване правата на детето и предотвратяване отвличането, продажбата и трафика на деца; да осигури признаването на осиновяването, извършено съобразно изискванията й във всяка държава съдоговорителка.
Действие на извършеното осиновяване (чл.83) – урежда се от общото отечествено право на осиновителя и осиновения. Ако нямат такова – от правото по общото им обичайно местопребиваване.

Унищожаване на осиновяването – меродавно е правото, приложимо към условията за осиновяване. Трябва да се съобрази дали това е в интерес на осиновявания.

Брачните и семейните отношения в МЧП са уредени в договорите за правна помощ и в консулските конвенции. Договорите за правана помощ уреждат най-вече материалноправните аспекти. Консулските конвенции уреждат функциите на консула.

Договорите за правана помощ съдържат изисквания относно формата на брака и приложимото право; условията за действителност; унищожаемост на брака; развод. В материята на осиновяването имат ограничено приложение – отношенията родители-деца, настойничеството/попечителството, издръжката.

Относно функциите на консула, уредени в консулските конвенции: Консулът в определен случай действа като длъжностно лице по гражданското състояние – може да сключва бракове и да заверява вече сключени такива. Не може да развежда (но има 1 изключение – Конвенция между България и Русия, но само ако и двамата съпрузи са руски граждани). При осиновяването консулът съдейства при събирането на данни за осиновителя, ако последният е в неговия консулски окръг. Консулът съдейства в случаите на настойничество и попечителство, може да поеме функциите на член на Настойническия съвет. Когато български гражданин търси издръжка от чужденец, консулът може да съдейства за установяване на доходите.

Наследствени отношения

(въпрос 62)

ВП уредба:

-наследяване по закон

-наследяване по завещание

МП източници – договори за правна помощ и консулските конвенции (тоест двустранни международни договори).

В зависимост от отношението на своите законодателства към наследяването се отграничават 2 групи държави:

1)с единен подход към уредбата на наследствато;

2)с разделен подход.

1)за движими вещи – правото по последното местопребиваване или местонахождение към момента на откриване на наследството;

2)за недвижими вещи – прилага се правото по местонахождението им.
Кодексът изхожда от разделната уредба – чл.88, ал.1.
Лекция от 20 ян 2005
Наследствените отношения са уредени в българското МЧП

ВП източници – кодексът, Закон за наследството, ЗС, ЗСПЗЗ, Конституцията

МП източници – двустранни договори (договорите за праван помощ и консулските конвенции).
Глава 9 от Кодекса (ВП уредба)
Законодателят възприема разделният подход и единния подход (в зависимост от различните ситуации). Единният подход се приема, когато е допустима автономия на волята в областта на наследяването по закон. Избраното право трябва да регламентира цялата наследствена маса (движими, недвижими…). Законът посочва и кое право може да се избере – правото на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят. Привръзката е темпорална – фиксира се моментът на откриване на наследството.

Ако наследодателят не се възползва от тази възможност, влизат в сила обективните привръзки за разделен подход:

Когато се допусне автономия на волята, той посочва формата, в която изборът да се извърши – форма на завещателно разпореждане, но не завещание. Избраното право урежда и действителността на волеизявлението за избор. Ако наследодателят реши да отмени избора си, отново избранато право (отечественото право) ще реши дали отмяната е действителна. Чрез избор на приложимото право не могат да се засягат повелителните разпоредби, регламентиращи правото на наследниците върху т.нар. запазена част. Тези права се определят според чл.88, ал.1: съобразно движимостите – правото по обичайното местопребиваване и съобразно недвижимостите – правото по местонахаждение.

Чл.89

Правото, което регламентира наследяването, се обозначава с обща формула lex successinis.

Способността на едно лице да съставя завещание и да го отменя се урежда при спазване на същите правила като в чл.88. Отново разделен подход относно движимостите, недвижимостите. Допуска се и автономия на волята при същите условия (за цялата наследствена маса и т.н).

• 
  Lex loci actus
  
• 
  Отечественото право на наследодателя към момента на откриване на наследството, респективно към момента на съставянето на завещанието
  
• 
  Правото по обичайното местопребиваване
  
• 
  Право по местонахождение на имота
  

Същите привръзки са меродавни и при отмяна на завещанието.

Чл.91 – Ако съгласно приложимото към наследяването право се посочи, че липсват наследници, отказали са се или са недостойни, наследството преминава към държавата/общината. Това е пряка материална норма.
МП уредба (въпрос 63)

Договорите за правна помощ подхождат различно. Някои възприемат единната уредба, а други – разделната. При единната уредба се изхожда от приложението на отечественото право на наследодателя към момента на откриване на наследството, а при разделната съответно за движимостите – правото на държавата по обичайното местопребиваване на наследодателя, за недвижимостите – правото на държавата по местонахождението им.

Повечето уреждат и въпроса с незаетото наследство. Незаетите движими вещи ще се регламентират по правото на държавата по последното обичайно местопребиваване на наследодателя (в книгата на Натов пише “държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта” – бел.Кат.), а на недвижимите – по правото на държавата, на чиято територия се намира незаетото имущество. Това е стълкновителна норма.

1)Консулът има право да изисква от компетентните органи на приемащата държава, а те са длъжни да му предоставят информация относно откриването на наследство на гражданин на изпращащата държава на територията на приемащата.

2)Консулът е длъжен да участва в събирането на наследствената маса, в описването на наследственото имущество и в запечатването му наред с компетентните органи на приемащата държава.

3)Консулът е длъжен да представлява лицата, които претендират, че са наследници, по отношение на всички действия, свързани с наследяването до момента, когато тези лица лично поемат отговорност или назначат техен представител.

4)Всички сведения консулът е длъжен да съобщава във МВнР и тези сведения се препращат към общината, където наследодателят е имал последно обичайно местопребиваване.

5)Когато в приемащата държава е починал транзитен пътник гражданин на изпращащата държава, консулът трябва да приеме неговите ценности, пари и документи, да уведоми общината в България и да изпрати по опис тези вещи за получаване от наследниците.

(въпрос 64)

1)отношения по полагане на труд от чужденци в България.

2)отношения по полагане на труд от български граждани в чужбина.
ВП източници: Конституцията, Кодекс на труда (чл.10 и 11), Закон за насърчаване на заетостта, Закон за чужденците в РБ и няколко подзаконови актове с дълги имена  (Натов спомена 2 наредби)
МП източници: предимно многостранни международни договори, създадени под егидата на МОТ (Международна организация на труда, която е автор на над 200 конвенции; България е съдоговорителка по повечето от тях), и двустранни международни договори – спогодби за размяна на работна сила. Има и група договори за размяна на студенти.
Генерална уредба в няколко ВП източници. ПКМЧП чл. 95 – въвежда принципа на автономия на волята. Урежда се от избраното от страните право. Обаче когато български граждани си намери работа в Западна Европа или САЩ, прилага се местното право (няма случай на споразумение за прилагане на друго право), така че това предписание си остава “едно добро пожелание” 
Предели на автономия на волята – защита на ???
Ако има избор, прилага се правото на държавата, където работникът/служителят обичайно полагат труда. С оглед свободата на движение на лицата в ЕС – там, където е приел валидното предложение за работа (макар че може да преминава от една държава в друга в рамките на ЕС). Ако работникът не полага обичайно труд в нито една държава, прилага се правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на работодателя (ако е ФЛ) или основното място на дейност (ако е ЮЛ, респективно ЕТ). Ако се окаже, че трудовото отношение е по-тясно свързано с друга държава, прилага се нейното право (lex proximus).

Кодекс на труда в чл.10 във връзка със чл.26, ал.2 от Конституцията въвежда принципа на националния режим на чужденците, пребиваващи на законово основание в България и полагащи труд тук. Предвижда приложението на българското право по отношение трудовоправния режим на българските граждани, които са изпратени на работа в чужбина от български работодатели. Уредбата е предимно стълкновителна, но когато чужденци полагат труд в България, тя е предимно материалноправна и императивна.

1)Автономия на волята

2)