Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

35 
летие след нея ще последват и разрушителните вълни на идеологическата и 
философската кризи, които ще поставят съвършено нови проблеми и дилеми, в 
т.ч. в социалната сфера, или относно статута и мисията на социалната държава, 
но и които нямат какъвто да е прототип, или аналог по времето на Л. фон Щайн, 
нито дори ще бъдат бегло, косвено, опосредствено засегнати в съчиненията му.
Нещо повече, въпреки че страстно апелира за осигуряване на абсолютно 
равенство на всички поданици на държавата, Л. фон Щайн въобще не може да 
си представи държава и общество, в които съществува истинско, реално, а не 
само формално, или фасадно равенство. За него, държава и общество, които са 
лишени от класови йерархии, са абсолютно невъзможни и неприемливи. Именно 
затова е толкова непримирим и последователен критик на анархо-комунистите, 
страстно бленуващи за „хоризонтално общество“ без държава, или на социал-
либералите, които гледат пренебрежително към традициите, амортизираните со-
циални структури, авторитета и подчинението на властовите рангове в държава-
та. За него, всеобщото истинско равенство е съблазнителна, а и практически 
неосъществима илюзия, или даже неимоверно изкусително, а, заедно с това, и 
опасна утопия, която изобщо няма място, нито трябва да играе първостепенна 
роля в политиката, или, по-точно, в управлението на държавата. Точно обратна-
та визия, обаче, по-късно ще лансира, а и твърдо ще отстоява Пиер Розанвалон, 
който е убеден, че всеобщото равенство е напълно постижимо, а и че истинската 
социална държава е практически невъзможна без общество на равни хора
25
. 
Фанатично вярвящ, че социално-ангажираният и конституционен монарх е 
единствено способен на всякакви чудеса в държавното управление и социалната 
област, фон Щайн изобщо не може да допусне, че даже много по-развити и по-
силни (от неговата бленувана социална монархия) държави само след няколко 
десетилетия ще се окажат в изключителни затруднения и няма да успеят да се 
справят с тежките предизвикателствата на новите времена и реалности; затова 
те ще загубят и своята публична легитимност, както и че решаването на тежкия 
„социалния въпрос“ в новите исторически условия ще изисква и съвършено нов 
тип демократическа легитимност в държавата, обществото и политиката
26
. 
Таки-
ва опции, обаче, ще са в противоречие с неговите постулати или визионерства.
25
Виж: Розанваллон, П. Общество равных. М., Московская школа гражданского просвещения, 2014. 
26
Виж подр.: Розанваллон, П. Демократическая легитимность: беспристрастность, рефлексивность, бли-
зость. М., Московская школа гражданского просвещения, 2015. 

36 
Обратно на идеологическите визионерства, прокламиращи спасението на 
Човека (като род, вид и индивид) посредством целенасочено създаване, истори-
ческо и всекидневно-публично утвърждаване и развитието на специален тип 
Гражданско общество, която трябва да продуцира и гарантира фатално необхо-
димата и полезната социална хармония в обществото и между хората, фон Щайн 
поставя в авангардна позиция, но и с кардинална роля Държавата, която следва 
да носи цялата отговорност за ставащото в Обществото, или с Нацията. А това 
реално е известна, при това и доста мащабна ревизия на Просвещенските иде-
али, които преимуществено залагат на ролята и значението на Гражданите, а не 
толкова или единствено на Верноподаниците на монарха. И такова визионерство 
доста прилича на особен тип обществена религия, която, обаче, трябва да се 
изповядва, а и спазва не от граждани, но от поданици, които (фактически, истори-
чески и персонално-екзистенциално) притежават редица от бонусите на гражда-
ните в една реално демократична и просперираща държава.

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: