Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Александров
- Щипков
- Шахматов
- Гофмансталь
- Мизов
| служенето на народа“ през тази деликатна, но и сложна призма, като ги свързва
не само с тяхното персонално-екзистенциално значение, а и с тяхната релевант- ност към каузата за спасение на народа, държавата и обществото. 125 Този особен възглед за посветената на социума аскеза, обаче, не значи, че той е бил рожба само на конфесионални и църковно-догматични прозрения, откровения или нас- тавления. Защото има и автори, твърдо отстояващи версията, че подобно всеот- дайно и самопожертвователно служение е било плод на смутни времена и неста- 122 Александров, А. Памяти К.Н. Леонтьева. Письма Леонтьева К.Н. Анатолию Александрову. М., Серги-ев Посад, 1915, с. 94. 123 Срав.: Петухов, П. Константин Леонтьев: консервативный социализм и теория цивилизации. https://rus-lad.ru/news/konstantin-leontev-konservativnyy-sotsializm-i-teoriya-tsivilizatsiy/ 124 Срав.: Щипков, А. Традиционализм, либерализм и неонацизм в пространстве реальной политике. СПб., Алетейя, 2015, с. 67-68. 125 Виж подр.: Саркисянц, М. Россия и мессианизм. К "русской идее" Н. А. Бердяева. СПб, 2005, с. 104. 123 билни обществени реалности, които са твърде далечни от периода, когато рус- кият народ приема християнството в неговата православна деноминация. 126 Ос- вен това в западноевропейският контекст съборността, изискваща определена аскеза, е била свързана най-вече със селската община, или с някаква общност, която е съвсем различна от начина на живот, взаимодействие и манталитета на хората в обществото. 127 Там съборността в някои казуси е била обвързана с въз- гледа или дори с еволюцията на идеите за особен тип на консервативната ре- волюция, страстно прокламирана от Ернст Юнгер 128 , Томас Ман 129 , Хуго фон Хофманстал 130 и Освалд Шпенглер 131 в Германия, или от Жорж Сорел във Фран- ция. 132 А на всичко отгоре, идейните „композитори“, „трубадури“ и привърженици на опцията за консервативната революция, никога и никъде в Стария континент не са били от чист идеологически, или партийно-политически тип. Сред тях ви- наги е имало - както в миналото, така и в нашата преломна историческа съв- ременност - както леви хора сред десницата, така и лица, които са били десни в своите конкретно-исторически променящи се левици. 133 Това, на практика, озна- чава, че идеите за консервативния социализъм са привличали, но и даже обеди- нявали под своите флагове личности, които реално са били „на ръба“ на офи- циалните идеологии и партийно-политически партии, или които не са били дос- татъчно удовлетворени от постигнатото, а са копнеели страстно за нещо много повече и по-различно, но, заедно с това, и по-вдъхновяващо, а и окуражаващо ги в живота, което обаче е трябвало да прехвърля своеобразни (идейни и ценно- стни) мостове в най-различни посоки, или социални сфери. А успоредно с това, задължително трябва да се отбележи и фактът, че идейни опции за сливането на консервативното със социалното присъстват и в някои работи на Вернер Зом- 126 Виж: Шахматов, М. Опиты по истории древнерусских политических идей. Прага, 1927, том 1, с. 1. 127 Виж подр.: Тённис, Ф. Общность и общество. СПб.-М., Владимир Даль, 2002. 128 Виж подр.: Юнгер, Э. Националистическая революция. М., Скимен, 2008. 129 Впрочем, в западните научни и културни среди Томас Ман се смята за безспорен баща на това понятие, независимо от факта, че той сам признава, че го е заимствал от „Дневника“ на Ф.М. Достоевски. 130 Виж: Гофмансталь, Г. Избранное. М., Искусство, 1995. 131 Виж: Шпенглер, О. Пруссачество и социализм. Пб., Academia, 1922; М., Праксис, 2002. Особено привлекателна за руските мислители е била и тезата на Шпенглер за консервативния социализъм не само като идеология, но и като специфична форма, начин на живот, който притежава и редица достойнства. 132 Виж подр.: Мизов, М. Жорж Сорел за политическото насилие. В 2 т. С., Авангард Прима, 2020; Со- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|