рель, Ж. Размышление о насилии. М., Фаланстер, 2013.  133 Виж подр.: Руткевич

124 
барт, Макс Шелер
134
, Фердинанд Тьонис и Освалд Шпенглер
135
, които обаче са 
били твърде популярни и сред кръговете на руските социал-консерватори от 
първата половина на ХХ век. А в този контекст не бива да се подминават или 
пренебрегват също така идеите на Жорж Сорел за особено наложителната и да-
же исторически перспективната спойка между консервативното и социалното
136
, 
някои от които преживяват особен исторически „ренесанс“ в нашата бурна исто-
рическа съвременност, в първите десетилетия на ⅩⅩⅠ век. А за особено големия 
интерес, но и за публичното утвърждаване на визиите за консервативния социа-
лизъм голяма заслуга и специфична роля имат също така идеите и на някои ем-
134
Тези свои идеи Макс Шелер развива преди всичко в своята (особено популярна за времето си) творба 
„Христианство и антикапитализм“, както и в друга негова разработка - „Пророчески или марксистки со-
циализъм?“, - в която той лансира своята версия за христианския и, по-точно, за „пророческия социали-
зъм“ като атрактивен и ефективен контра-пункт срещу марксизма. Успоредно с тази негова стратегическа 
цел, Шелер подлага на много сериозна критика индивидуализма на капиталистическия начин на произ-
водство и живот, както и на обезсмислянето на нравствените ценности, норми и традиции в условията на 
капиталистическото общество. Стрелите на неговата критика в тези разработки са насочени така също и 
към либерализма и публично дискретирания негов вариант на парламентаризма. Заедно с това, Макс Ше-
лер е пределно ясен и категоричен в противопоставянето на марксистката опция за задължително уни-
щожение на частната собственост, тъй като, според него, подобна „операция“ фундаментално противостои 
на христианските традиции. Вместо подобен зловреден радикализъм, той обосновава своя визия за идеал-
ната форма на социума, която обаче може да съществува единствено в параметрите на „личностна общ-
ност“, която иманентно съответства на истинското предназначение на човешката личност в историята и 
света. Вместо исторически дискредитираният либерално-капиталистически индивидиализъм, Макс Шелер 
развива тезата за въпросната „личностна общност“, която се базира на христианско-солидарстките цен-
ности, норми, принципи и традиции. В този контекст той лансира идеята си за частната собственост като 
исторически неотнимаемо или даже задължително „естествено право“ на човека, която кардинално проти-
воречи на марксистката идеология. Заедно с това обаче, Шелер не абсолютизира в присъщата за либера-
лизма роля и значимост на частната собственост, а я свежда до определени исторически и персонално-
екзистенциални параметри и форми на проявление. Апологията на особения му философско-нравствен 
персонализъм, обаче, не игнорира или не елиминира фундаменталните връзки и зависимости на духовния 
индивидуум със социалистическите визионерства и а най-вече на тези, които се отнасят до християнско-
католическите опции за особен тип социализъм, в който единствено е възможно и реално постижимо 
сливането на христианството и социализма посредством личностната общност, или общността на индиви-
дуалните личности, която е органична част от особената душевно-духовна еволюция на човека, както и, 
по-точно, на неговата корелация с околната действителност. По този начин богатството на индивидуал-
ността на човешката личност може/следва да бъде формирано, развивано, съхранявано и културно препре-
давано във времето и чрез поколенията единствено чрез нейните връзки и замисимости с общността, т.е. 
посредством историческата и персонално-екзистенциалната диалектика на индивидуалното и социалното. 
Според подобна визия хармоничното развитие на индивидуалността на личността, както и тази за нормал-
ността на битието й са теоретически възможни и реално-практически осъществими единствено и само чрез 
взаимодействията й със конкретни и много значими (както персо-нално, така и социално) общности, в и 
посредством които тя може да разкрива своите качества, доброде-тели, предимства и достойнство, или пък
своите недостатъци, слабости, пороци и т.н. в дадени сфери.
135
Освалд Шпенглер е знакова фигура в теоретическото лансиране и утвърждаване в научния дискурс на 
опцията за „консервативната революция“, която, подобно на идейната визия на Жорж Сорел за „амалга-
мата“ между консерватизма и социализма, трябва да противостои на либерализма и на публично напълно 
дискредитирания парламентаризъм в Западна Европа (срав.: Шпенглер, О. Пруссачество и социализм. М., 
Праксис, 2002. Там Шпенглер развива идеята за фаталната необходимост от поемането „в свои ръце“ на 
идеята за пруския социализъм от немската аристокрация, която единствено (по такъв начин) може, а и 
трябва да изгради и утвърди една съвършенно нова, но пък и твърде силна, могъща германска държава). 
136
Срав. Напр.: Сорель, Ж. Размышления о насилии. М., Фаланстер, 2013, а също и Мизов, М. Жорж Со-
рел за политическото насилие. В два тома. С., Авангард Прима, 20 

125 
блематични членове на Фабианското общество в Англия, както и на тези на Шарл 
Морас
137
, или на социал-дистрибутизма във Франция
138
. В известна степен за 
137
Виж напр.: Моррас, Ш. Будущее интеллигенции. М., Праксис, 2003. 
138
Социал-дистрибутизма се отнася много критично както към капитализма, така и към социализма в ев-
ропейските страни, където монополът върху частната собственост и над властовите апарати в държавата 
стоят фактически в основата, катализират и мултиплицират социалните неравенства и несправедливости 
в съответните общества. Ето защо неговите адепти изискват максимално разпределение на собствеността 
върху колкото може повече граждани, които по този начин могат да облекчат, или дори да смалят голяма 
част от бремето на реално битуващите социални несправедливости и неравенства. Идейните извори на по-
добна визия някои изследователи откриват в енцикликите на папите Пий Ⅺ - Quadragesimo Anno, в които 
се отбелязва, че всяка социална дейност трябва по самата си природа да предлага и обезпечава разно-
образна помощ за членовете на общественото тяло, която освен това не бива да ги разколебава, поглъща и 
унищожава, а следва да предотвратява отнемането на човека на възможностите и ограничаването на спо-
собностите му да се възползва максимално от своите знания, умения, качества и трудолюбието си. В такъв 
дух са и някои базови тези на папа Лъв ⅩⅡⅠ в енцикликата Rerum Novarium, където се подчертава, че 
злините и нещастията на огромната маса от трудещите се хора се дължат на концентрирането на огром-
ната част от собствеността в ръцете на шепа хора, които чрез подобен монопол слагат върху раменете и 
гърбовете на работническата класа Сизифов товар, историческо бреме, което по своята реална същност и 
последици не се различава много от античното робство, както и в някои знакови трудовете на Хилър 
Беллок и Г.К. Честертон, в които се обосновават идеите за ескалиращата криза на капитализма, предиз-
викана от иманентната му неспособност да постигне действително икономическо равновесие в държава-
та и гражданското общество поради завземането на огромна част от собствеността в ръцете на малки со-
циални общности, против които стои огромна маса от напълно лишени от собственост, обезправени и да-
же превърнати в роби на свободния пазар човешки същества. Подобни исторически мултиплициращи и 
препредаващи се разнообразни социални несправедливости и неравенства обаче водят неизбежно до оп-
ределени типове на дестабилизация, морална паника и растяща алиенация на значителна част от хората в 
капиталистическите държави и общества. За да се коригират своевременно и ефективно тези опасни ано-
малии и социални аномии, представителите на дистрибутизма лансират идеи за максимално включване на 
колкото може повече граждани в качеството им на реални собственици. Ето защо дистрибутизмът е анти-
просвещенско, антимонополно и антиплутократично учение, чиято принципна база е идеята за субсиди-

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: