Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет51/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

субкултура, тъй като ценностните й критерии, вкусове, нагласи и трафарети са 
доста различни както от тези на властниците, така и от тези на народните маси. 
Тя не е и винаги ортодоксална, а целенасочено и меркантилно създава и свои 
грешници, еретици и мъченици, които й носят определени бонуси в различни 
исторически контексти и обществено-политически, или културни ситуации. И, на 
всичко отгоре, притежава свои култови места за общуване, както и места на па-
метта, които особено много държи всички да се тачат и смятат за общовалидни. 
За да се автоглорифицира, интелигенцията конструира и пласира в държавата и 
обществото различни митове, нерядко противоположни, дори логично взаимоиз-
ключващи се, но винаги носейки й определени конюнктурни бонуси, или изгоди. 
Сред тези умишлено конструирани и меркантилно популяризирани мито-
ве един от най-значимите за нея е този за органично присъщатата й фиктивна 
опозиционност. Защото е своеобразна историческа традиция, а пък и публична 
тайна, че (като цяло) интелигенцията никога не е била в състояние продължи-
телно, но и ефективно да противостои на, да се бори с режима, нито пък да се 
ангажира цялостно с неговото критично разобличение и символно дискредити-
ране. Това обикновено са правели само отделни нейни членове, които, обаче, 
почти винаги са се стремели или опитвали да трансферират, т.е. респективно се 
опитват да „осребрят“ (и то доста солидно) собствените си победи, или загуби и 
страдания върху и чрез нея, за да може тя - интелигенцията, - чрез такива ковар-
ни, или даже перверзни операции, - конюнктурно и максимално да се възползва 
от тях при съответни конкретни (благоприятна за нея) обстоятелства, или доста 
изгодни техни контексти. Но, едновременно колаборирайки или прислужвайки на 
властта, интелигенцията винаги и всячески се е старала и опитвала да създаде, 
разпространи и солидно натрапи в обществото или в някои части на народа ви-
зията за своите знаменателни, или паметни битки с „върховете“ на държавата, 
без, обаче, жертвите й да са нито толкова чести, нито пък толкова многочислени. 
Друг неин основополащ мит е бил и този за нейната свободолюбивост
Привидно създавайки впечатления или убеждения, че жертва всичко в името на 
свободите и правата на хората, интелигенцията, същевременно, обикновено се 
е оказвала в ролята на цербер, или даже на палач на инакомислещите към фа-


141 
воризираните от нея опции. Защото тя е притежавала и солидно експлоатирала 
колосална роля в поставянето на умствени намордници или ценностни наочни-
ци на масите, които неистово е копнеела безусловно да й се подчиняват. Нещо 
повече: трогателно или истерично кълнейки се, че най-ревностно пази и следва 
заветите на Просвещението, интелигенцията напълно е забравила девиза на Ве-
ликата Френска революция от 1789 г. „Свобода, братство, равенство“, като на-
пълно съзнателно и меркантилно е заличила братството и равенството, но си е 
оставила единствено свободата като приоритетна и атрактивна ценност. А тази 
перверзна умствена и аморална нагласа тя прилага неотстъпно при атаките си 
да влезе, или поне да се задържи колкото може по-дълго в палатите на властта
самоволно представяйки се за несъмнено „най-активната част на обществото“; 
сякаш всички други класи, съсловия или прослойки са били пасивни и обречени 
напълно, а и исторически безалтернативно да се съгласяват с нейните фикции. 
Макар да не цитира в произведенията си знаменитата творба на Жулиен 
Бенда „Предателството на интелектуалците“
161
, Щипков в редица отношения и 
интригуващи трактовки се доближава твърде близо и плътно до някои от гене-
ралните изводи на видния френски мислител. Той дори отива и до крайност, убе-
дено и категорично твърдейки, че днешната интелигенция е мъртва
162
. Но по-
добно отрицателно мнение за ролята и значението на интелигенцията съвсем не 
е ново - то може да бъде открито в различни трудове от преди цял един век. И, 
естествено, то обикновено е свързано и с натрапчиво срещаната асоциация за 
интелигенцията и интелектуалците като духоносци и духоборци в дадена епоха. 
Заигравайки се с изобретения, но и рекламиран от самата нея мит, че е 
безалтернативен и единствен субект за просветителството на народа, интели-
генцията, същевременно, непрекъснато се е опитвала да бъде щедро облагоде-
телстван посредник между управляващите елити и управляваните маси. Делата 
и заслугите й в този аспект са били срамни, или даже позорни, защото тя е про-
кламирала и дистрибутирала идеи „втора употреба“
163
, т.е. такива от Запада, кои-
то или са конюнктурно модни, или пък са вече демодирани там, но са приложими 
тук - на Изток, при това непременно и с доста солидна печалба за самата нея, но 
161
Виж подр.: Бенда, Ж. Предательство интеллектуалов. М., ИРИСЭН, Мысль, 2009. 
162
Виж подр.: Щипков, А. Смерть интеллигенции // Социология, 2013, № 3, с. 76-82. 
163
Виж по този повод: Мизов, М. Мистериите на пазара и стоките „втора употреба“ // Ново време, 2009, 
№ 11, с. 117-144; Мизов, М. Стоки „втора употреба“ - за хора „второ качество“ - В: Етиката в българската 
икономика. С., УИ „Стопанство“ - УНСС, 2010, с. 208-214. 


142 
не и за народа, или пък за гражданското общество и държавата
164
. Ако някогаш-
ните интелигенти са служили безкористно и безплатно на народа, държавата и 
обществото, днешните - точно обратно, - са готови и способни да демонстрират 
своите таланти единствено користно, е срещу доста високо заплащане.
165
Това 
обикновено става чрез участието на нейни представители в различни структури 
на експертокрацията
166
, която в даден исторически момент се котира много както 
от властта, така и (автореферциално) от самата интелигенция. При това следва 
да се подчертае, че експертокрацията винаги се опитва, от една страна, да пос-
тави в колкото може по-голяма зависимост от себе си управляващите елити, но 
и, - от друга страна - всячески да не поема каквато и да е отговорност за своите 
предложения, съвети, рекомендации действия, а да прехвърля изцяло тази от-
говорност, или даже вина на управниците в държавата. По този начин тя - екс-
пертокрацията, - винаги се оказва в амбивалентна роля спрямо властта - хем я 
поддържа или насърчава, хем при всеки опасен за нея казус може да влезе в 
ролята на неин върл критик, страстно „защитаващ“ обществените интереси. 
Интелигентите, а и свободните интелектуалци винаги са били наясно, че 
без морална риторика е невъзможно създаването или утвърждаването на нови 
хегемони в обществения, политическия и културния живот. В нашата смутна ис-
торическа съвременност, обаче, този ригоризъм е бил спекулативно, манипула-
тивно и меркантилно подменен от интелигенцията и интелектуалците, които са 
заложили „ва банк“ не на искреното и действително моралното слово, а не инс-
трументалното морализаторство и комерсиално печелившото нравоучителство. 
Затова в лабораториите или ковачниците на интелигенцията/експертокрацията 
се замислят, конструират, привеждат в действие и публично - явно, или дискрет-
но - рекламират всевъзможни демагогски, или популистки инструменти за мани-
пулиране на съответни маси, или даже на цялото гражданско общество като, ус-
поредно с това, интелигенцията/експертокрацията се оказва и най-сериозният и 
гласовит критик на политическата демагогия и конюнктурния популизъм. Този й 
прийом на драго сърце се е възприема и утвърждава и сред политиците, заради 
което ножиците между словата и делата все повече са се разтваряли, а масите, 
народът все по-малко са вярвали на това, което властниците им казват, което, 
164
Срав.: Щипков, А. Прямое высказывание. М., Абрис, 2019, с. 136. 
165


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет